Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 3297 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по предявени
обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл.8, ал.1 ЗАЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземания за арендна цена по договор за аренда на земеделска земя
и на обезщетение за забава.
В исковата молба ищецът „С.И.Г.”
ООД, гр.С. твърди, че е собственик на земеделски земи и основният му предмет на
дейност е отдаване под наем и аренда на собствените му земеделски имоти.
Поддържа, че при осъществяване на търговската си дейност е влязъл в търговски
отношения с ответника ,,Агропламинвест” ЕООД, гр. Враца. Посочва, че на
10.11.2011 г. между Л.Т.В., в качеството му на арендодател, и ,,Агропламинвест”
ЕООД, в качеството му на арендатор, е сключен Договор за аренда на земеделски
земи, вписан в Служба по вписвания гр.Враца с дв. вх. рег. № 7528, акт № 226,
том 11 от 28.11.2011г., за срок 5 (пет) стопански години, считано от 2011г. до
2016г. По силата на договора на арендатора ,,Агропламинвест” ЕООД са
предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ
58,160 дка, находящи се в землището на с. Г. общ.Криводол. Изтъква, че на
12.07.2012г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в Нотариален акт № 97, том II, рег. № 2378, нот. дело № 194 от
Ответникът
"Агропламинвест" ЕООД, гр. Враца, в писмения отговор на исковата
молба и в писмена защита оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло като му присъди разноски. Твърди,
че вземането на ищеца, претендирано с исковата молба, е погасено по давност на
основание чл. 111 от ЗЗД и прави възражение за погасяване по давност на
вземането. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 17 от ЗАЗ -
в качеството му на правоприемник на арендодателя, заместил го като страна в
договора за аренда, да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване и
да му посочи определения техен пълномощник. Посочва, че поради липса на изрично
уговорена клауза в договора за обезщетение за забава, исковата претенция за
такова е изначално неоснователна, като се позовава на чл.20а от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Установи се по делото, от
представения Договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г., вписан в
Служба по вписвания, гр.Враца с дв. вх. рег. № 7528, акт № 226, том 11 от
28.11.2011г., и не е спорно между страните, че Л.Т.В. от гр.Б. в качеството му
на арендодател, е предоставил на ответника ,,Агропламинвест” ЕООД, в качеството
му на арендатор, за временно и възмездно ползване собствените си земеделски
земи с обща площ 58,160 дка, находящи се в землището на с. Г. общ.Криводол,
сред които и: нива с площ 11,601 дка в местността "Мътница", имот №
023001; нива с площ 12,298 дка в местността "Лозята", имот № 015003;
нива с площ 5,800 дка в местността "Лозята", имот № 013023 и нива с
площ 6,102 дка в местността "Полето", имот № 040002. Договорът е сключен
за срок 5 (пет) стопански години, считано от 2011г. до 2016г., при годишно
арендно плащане по 15,00 лв. на декар или продукция (раздел "Срок на
договора", чл.1 и 2). Съгласно чл.1.1 от раздел "Права и задължения
на страните" на договора арендодателят се задължава да предаде на
арендатора обекта в състояние, което отговаря на ползването му в договора. Според
чл.2.2 от същия раздел арендодателят има право да получи арендното плащане във
формата и сроковете, предвидени в договора, а в чл.3.3 е регламентирано
задължението на арендатора да издължава на арендодателя арендното плащане във
формите и сроковете, предвидени в договора. Съгласно чл.2 от раздел
"Изменение и прекратяване" на договора при наследяване, продажба,
дарение, и т.н. приобретателя на арендувания имот има право да замести
арендодателя като страна в този договор и е длъжен да уведоми незабавно
арендатора за настъпилото заместване.
Установи се също, че по време на
действие на Договора за аренда на земеделска земя - на 12.07.2012г., е сключен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
97, том II, рег. № 2378, нот. дело № 194 от
На същата дата - 12.07.2012г., е
сключен втори договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
Нотариален акт № 98, том ІІ, рег. № 2380, нот. дело № 195 от
Общо с двата договора за покупко-продажба
ищецът ,,С.И.Г.” ООД е придобил 35, 800 дка отдадени под аренда на ответника
,,Агропламинвест” ЕООД недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г.
общ.Криводол.
Установи се също, от
представеното по делото уведомително писмо изх. № 673/12.02.2015г. (л.35), че
ищецът ,,С.И.Г.” ООД, гр.С. е уведомил ответника ,,Агропламинвест” ЕООД,
гр.Враца, че е собственик на поземлени имоти, находящи се в землището на с. Г.
общ.Криводол, подробно описани в Приложение № 1 към писмото, придобити чрез
покупка с нотариални актове за собственост, вписани в Агенция по вписванията,
гр.Враца. В писмото е записано, че за същите имоти има сключени с адресата
договори за аренда, по които има настоящи задължения за стопанската 2014-2015г.
С писмото ,,С.И.Г.” ООД, в качеството на приемател и арендодател, е поканил
,,Агропламинвест” ЕООД да му заплати всички дължими суми по договорите по
посочена банкова сметка. ***ние № 1 на
първите четири позиции са посочени четирите имота: № 023001; № 015003; № 040002
и № 013023, тяхната площ, номерата на нотариалните актове и бившите
арендодатели на тези имоти. Видно от приложеното известие за доставяне
уведомителното писмо е получено от ,,Агропламинвест” ЕООД на 20.02.2015г.
Ищецът е приложил по делото
извадка от програма за изчисляване на лихви, посредством която е изчислена
законната лихва върху дължимата сума от 537,00 лв. от деня на забавата - денят
следващ края на стопанската година - 02.10.2016г., до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 20.06.2019г., като законната
лихва е 147,98 лева.
По делото е приложено ч.гр.д. № 2424/2019
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 20.06.2019г. заявление от
дружеството-ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу ,,Агропламинвест” ЕООД, гр.Враца. По това дело на 21.06.2019г.
съдът е издал срещу ,,Агропламинвест” ЕООД, гр.Враца Заповед № 1512 за
изпълнение на парично задължение за сумата 537, 00 лева главница,
представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2015/2016г. по Договор за
аренда на земеделска земя от 10.11.2011г. ведно със законната лихва върху нея
от датата на депозиране на заявлението - 20.06.2019г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата 147,98 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 02.10.2016г. до 20.06.2019г.; сумата 25.00
лв., представляваща платена държавна такса и 50,00 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение. С възражение, подадено в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК, длъжникът е оспорил вземането по издадената заповед, което е
наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково производство.
Не се твърди от ответното
дружество и по делото не са представени никакви доказателства за заплащане на претендираните
суми.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително
установителен. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да
се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника,
като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл.
422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.8, ал.1 ЗАЗ
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера
на претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния арендодател и ответника, произтичащо от договор
за аренда на земеделска земя, съдържащ валидни уговорки за арендно заплащане,
по който арендодателят е изпълнил задължението си да предаде на арендатора земеделските
земи, описани в договора, както и съществуването на валидни договори за покупко-продажба,
по силата на които собствеността на четири от земеделски имоти, отдадени под
аренда е прехвърлена на ищцовото дружество, и е настъпила изискуемостта на
вземането за арендно плащане.
С оглед оспорването от ответника
на предявените искове в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
Установи се по делото, че между Л.Т.В.
от гр.Б. в качеството му на арендодател, и ответника ,,Агропламинвест” ЕООД, в
качеството му на арендатор, е съществувало валидно облигационно отношение,
възникнало от сключен Договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011 г.
(чл.2 от ЗАЗ), по силата на който арендодателят е предоставил на ответника-арендатор
за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ
58,160 дка, находящи се в землището на с. Г. общ.Криводол, сред които и
четирите процесни имота, за срок 5 (пет) стопански години, считано от 2011г. до
2016г., при годишно арендно плащане по 15,00 лв. на декар или продукция.
Установи се по делото и не е
спорно между страните, че арендодателят е изпълнил задължението си по чл.1.1 от
раздел "Права и задължения на страните" на договора да предаде на
арендатора земеделските земи в състояние, което отговаря на ползването им в
договора.
По време на действие на Договора
за аренда на земеделска земя - на 12.07.2012г., са сключени два договора за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт № 97, том
II, рег. № 2378, нот. дело № 194 от
С оглед изпълнението на
задълженията от арендодателя по чл.1.1 от раздел "Права и задължения на
страните" на договора и на приобретателя-ищец по чл.2 от раздел
"Изменение и прекратяване" на договора за аренда и чл.17, ал.1, изр.
второ от ЗАЗ, арендатора-ответник дължи на арендодателя-ищец насрещната
престация - да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, съгласно
уговореното в чл.3.3 от раздел "Права и задължения на страните" на
договора за аренда и чл.8, ал.1 от ЗАЗ.
По делото не се твърди и не се установи
ответното дружество да е заплатило на ищцовото арендната цена за 2015/2016г.
стопанска година.
Предвид изложеното съдът приема,
че е налице неизпълнение на сключения договор за аренда на земеделска земя,
което следва да се вмени във вина на ответника-арендатор по делото. В
конкретния случай неизпълнението на договора е във формата на пълно
неизпълнение - непрестиране на сумата 537, 00 лева, представляваща арендната
цена за 2015/2016г. стопанска година, в предвидения в чл.8, ал.5 от ЗАЗ срок.
Следователно искът за
съществуването на вземането за главницата е основателен и доказан в
претендирания размер от 537, 00 лв. за процесния период и следва да бъде уважен
в този размер.
Предвид изхода на делото и
направеното искане, върху присъдения размер на главницата се дължи и законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.06.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и
момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
претендираното обезщетение за забава.
По делото се доказа наличието на главен дълг в размер
537, 00 лв.
Относно
настъпване на неговата изискуемост следва да се приложат нормите на чл. 8, ал.5 от ЗАЗ, съгласно която ако
не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след
изтичането на стопанската година, и на §2, т. 3 от ДР към ЗАЗ, съгласно която
"стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година.
С оглед на тези норми
арендното плащане за 2015/2016 стопанска година се дължи на 02.10.2016г. и от
тази дата ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение е
доказан от ищеца - видно от приложената по делото извадка от програма за
изчисляване на лихви, законната лихва върху дължимата сума от 537,00 лв. от
деня на забавата - денят следващ края на стопанската година - 02.10.2016г., до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
20.06.2019г., е 147,98 лева.
Неоснователно е възражението
на ответника за неоснователност на претенцията за обезщетение за забава поради
липса на изрична клауза в договора за аренда. Действително,
съгласно 20а от ЗЗД, договорите
имат сила на закон за тези, които са ги сключили, но за неуредените в договора
въпроси следва да се приложи закона. В договора за аренда от 10.11.2011г. няма
изрична клауза за заплащане на обезщетение за забава, но в последната клауза от
него страните са уговорили, че неуредените с този договор въпроси ще се решават
въз основа на ЗАЗ, ЗЗД и общото гражданско законодателство. След като въпроса
за заплащане на обезщетение за забава не е уреден изрично в договора за аренда,
то приложение намира нормата на чл.86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата.
Следователно, претенцията на
ищеца за мораторна лихва е основателна в претендирания размер от 147,98 лева и
следва да се уважи.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за главница и обезщетение
за забава, поради следните съображения:
Съгласно
чл. 111, б."в" от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Тъй като вземането за
аренда е идентично с вземането за наем, то именно тази разпоредба е приложима в
разглеждания случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното
за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. В
частност задължението на ответника за арендно плащане е възникнало като срочно.
Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница за 2015/2016
стопанска година, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича
срока за нейното заплащане. Тригодишната погасителна давност за акцесорното
вземане за лихва също се отброява от датата, на която настъпва изискуемостта на
главница, т.е. падежа на главницата. От 02.10.2016г. - денят следващ края на
стопанската година, до който е следвало да бъде извършено арендното плащане,
съгласно чл.8, ал.5 от ЗАЗ, и от която дата започва да се натрупва
обезщетението за забава, до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК/ - 20.06.2019
г., не са изтекли 3 години, поради което и следва да се приеме, че вземанията
на ищеца за главница и обезщетение за забава не са погасени по давност.
Поради изложеното, съдът счита,
че предявените установителни искове са доказани за претендираните суми от 537,00
лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 2424/2019г. на РС-гр.Враца - 20.06.2019г. до окончателно изплащане на
вземането и 147,98 лв. обезщетение за забава и следва да се уважат като
основателни.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. По настоящото дело, с оглед уважаването на предявените
установителни искове като основателни, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника
следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното
производство разноски: за държавна такса в размер 25,00 лв. и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство: 75, 00 лв. за
държавна такса и 100, 00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.26 НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на “Агропламинвест” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Враца, ул. *******, представлявано от управителя А.Б.Д.-П., че съществува
вземането на ,,С.И.Г.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. ******, представлявано от управителя С.И.С., по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1512, издадена на 21.06.2019г.
по ч. гр. д. № 2424/2019 г. на РС - Враца, което вземане е за сумите: 537.00
лева - главница, представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2015/2016
година по договор за аренда на земеделска земя от 10.11.2011г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението в съда -
20.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 147,98
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
02.10.2016г. до 20.06.2019г..
ОСЪЖДА “Агропламинвест” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. *******,
представлявано от управителя А.Б.Д.-П., ДА ЗАПЛАТИ на ,,С.И.Г.” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ******,
представлявано от управителя С.И.С., направените в заповедното производство по ч.
гр. д. № 2424/2019 г. на РС - Враца разноски: държавна такса в размер 25.00 лева
и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото
производство: 75, 00 лв. за държавна такса и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: