Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260520
гр. Русе, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 22 юни през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5847 по описа на 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът
„Теленор България“ ЕАД твърди, че ответникът Г.Л.А. била негов абонат със
сключен Договор за мобилни услуги от 20.07.2012 г. Между страните било
подписано Допълнително споразумение от 18.08.2017 г., съгласно което абонатът
предпочел да ползва абонаментен план Тотал 24,99, като бил уговорен краен срок
на действие до 18.08.2019 г. Ответникът сключил и договор за лизинг от
18.08.2019 г. по силата, на който му било предоставено за ползване мобилно
устройство HUAWEI модел Р10 Lite Black за период от 23 месеца срещу заплащане
на месечна лизингова вноска в размер на 20,99 лв. Съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 20,99 лв.,
ответника да придобие собственост върху лизинговата вещ. За потребените от ответника
услуги за периода от 10.11.2018 г. до 09.12.2018 г., били издадени следните
фактури:
Фактура
№ **********/10.12.2018 г. за отчетния период на потребление от 10.11.2018 г.
до 09.12.2018 г., на стойност на 55,23 лв. за месечни абонаментни такси, потребени
от абоната по договора за услуги, като дължимата сума била платима в срок
25.12.2018 г.
Фактура
№ ********** /10.01.2018 г. за отчетния период на потребление от 10.12.2018 г.
до 09.01.2019 г. на стойност 14,55 лв. за месечни абонаментни такси за потребените
от абоната по договора услуги, като дължимата сума била платима в срок
25.01.2019 г.
Ответникът
бил потребител и незаплатил мобилни услуги на обща стойност 69,78 лв.,
фактурирани за м. ноември и м. декември
2018 г. Поради неизпълнение на задължението на абоната да заплати в указаните
срокове дължимите към оператора плащания, довело до предсрочно прекратяване на
договора му за ползвания мобилен номер, като съответно станали предсрочно
изискуеми и лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната
фактура – м. февруари 2019 г. Той дължал за мобилно устройство цена в размер на
146,93 лева, представляваща 6 броя лизингови вноски на обща стойност 125,94
лв., дължими за периода от м. февруари 2019 г. до м. юли 2019 г., както и
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 20,99 лв.
Било
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
приложеното ч. гр. дело № 4011/2020 г. по описа на РРС. Била издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която било разпоредено на ответника да
заплати на ищеца сумата от 69,78 лева, представляваща дължими и незаплатени
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата от 146,93 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано
от 11.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25,00 лева –
държавна такса и 120,00 лева – адвокатско възнаграждение, но ответникът бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което предявили настоящия иск.
Искат
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че им дължи сумата от 69,78 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договор от 20.07.2012 г., със сключено към него допълнително
споразумение от 18.08.2017 г., дължими за периода от 10.11.2018 г. до
09.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 146,93 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 18.08.2017 г. за
мобилно устройство HUAWEI, модел Р10 Lite Black, представляваща 6 бр. лизингови
вноски на обща стойност в размер на 125,94 лева, дължими за периода от м.
февруари 2019 г. до м. юли 2019 г. и допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 20,99 лв.
Ответникът Г.Л.А. чрез назначения му особен
представител счита предявените искове за допустими и основателни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.09.2020 г. по гр. д. № 4011/2020 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника да
заплати на ищеца сумите от 69,78 лева, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, сумата от 146,93 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2020 г. до
окончателното плащане на сумите, както и сумата от 145
лв. – разноски по делото. Длъжникът
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
Не е спорно по
делото, че ответникът бил абонат на ищеца със сключен Договор за мобилни услуги
от 20.07.2012 г. Между страните било подписано Допълнително споразумение от
18.08.2017 г., съгласно което абонатът предпочел да ползва абонаментен план
Тотал 24,99, като бил уговорен краен срок на действие до 18.08.2019 г.
Ответникът сключил и договор за лизинг от 18.08.2019 г. по силата, на който му
било предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI модел Р10 Lite Black за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
20,99 лв.
Видно от представените
по делото фактури №
**********/10.12.2018 г., № ********** /10.01.2018 г. ответникът не бил заплатил задължението си
по посочения договор и споразумение в общ размер на 69,78 лв. представляващи
неплатени месечни абонаментни и използвани услуги. Същият дължал и сумата от 146,93 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата
18.08.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI, модел Р10 Lite Black,
представляваща 6 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 125,94 лева,
дължими за периода от м. февруари 2019 г. до м. юли 2019 г. и допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 20,99 лв. Установява се по
категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по посочените
договор и споразумение за мобилни услуги и договори за лизинг. От тях за ищеца
е възникнало задължението да предостави на ответника посочените в договорите
услуги, респективно вещ. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това,
респективно не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 69,78 лева, представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор от 20.07.2012 г., със сключено към него допълнително споразумение от
18.08.2017 г., дължими за периода от 10.11.2018 г. до 09.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.09.2020 г. до окончателното плащане на сумата,
както и сумата от 146,93 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от дата 18.08.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI, модел Р10
Lite Black, включваща 6 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на
125,94 лева, дължими за периода от м. февруари 2019 г. до м. юли 2019 г. и
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 20,99 лв.
С оглед изложеното
предявените искове като основателни следва да се уважат изцяло.
Предвид изхода на
спора, следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 145 лв. – разноски по
гр. д. №№ 4011/2020 г. по описа на РРС
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на настоящото делото в общ размер на 255 лв.- 75 лв. държавна
такса, 180 лв.- адвокатско възнаграждение, направени от ищеца, са в тежест на
ответника.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.Л.А.,
ЕГН: ********** *** дължи на „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 69,78 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, сумата от 146,93 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски ведно със законната лихва върху тях считано от 01.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 16.09.2020 г. по гр.
д. № 4011/2020 по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Л.А., ЕГН: ********** *** да
заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 , сумата от 145 лв. – разноски, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 16.09.2020 г. по гр. д. № 4011/2020 г. по описа на РРС, както и сумата от 255 лв.-
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: