№ 273
гр. Монтана, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20231630200880 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. М.ххх“ ЕООД, ЕИК ххх, адрес в гр. Ч.,
ул.”П.П.” №9 6А, срещу Наказателно постановление № 12-230091 от
04.07.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана, с
което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), за нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност на обжалваното
наказателното постановление. Изтъква, че същото е издадено при допуснати
съществени нарушения на админситративнопроизводствените правила и
неправлно приложение на материалния закон. Счита, че допускането на
външно лице в кухнята на заведението не е нарушение на чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 7. Моли да бъде отменено обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно уведомен, се
представлява от адв. В. П., поддържа жалбата и излага доводи, които я
подкрепят. Моли съда да отмени наказателното постановление.
1
Въззиваемата страна Дирекция „ИТ” Монтана чрез процесуален
представител ст. юрисконсулт С. Кръстева, моли съда да потвърди
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Подробни
доводи излага в писмена защита. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.05.2023г., служители на ДИТ - Монтана – св. М. Т., св. С. Ш. и
св. Л. Р., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на
място в кафе-ресторант "К.", находящ се в гр. Ч., ул."П.П." 6А, стопанисван
от "М. М.ххх" ЕООД. Инспекторите установили на място в обекта св. И. И.,
която била барман – сервитьор и външно лице, което разбивало яйца в
кухнята на обекта. Последното не било служител на заведението. Св. И. И. и
управителя на заведението обяснили на инспекторите, че жената, която е в
кухнята е майка на настоящата работничка– св. И. И. и помага, тъй като в
заведението имало организирано празненство и св. И. се нуждае от помощ в
кухнята. Управителят обяснил, че жената, която помагала в кухнята е бивш
служител на заведението по програма от "Бюрото по труда", и е запозната с
дейността и правилата за работа в кафе-ресторанта и кухнята, но към комента
на проверката не е назначена в дружеството.
За извършената проверка на 26.05.2023г. бил изготвен протокол №
ПР2319710/31.05.2023г., в който контролните органи описали констатираните
обстоятелства. Същият е подписан от управителя на дружеството М. И..
Предвид установеното св. М. Т. – Главен инспектор в ДИТ – Монтана, в
присъстивето на св. С. Ш. и св. Л. Р., съставила АУАН №
1200091/01.06.2023г. за нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. АУАН бил
предявен и връчен на управителя, който го подписал без възражения.
Въз основа на сътавения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 12-230091 от 04.07.2023г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" – Монтана, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
413, ал. 1 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 800 лв., за нарушение по чл.
2
11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
показанията на св. М. Т. – актосъставител, св. С. Ш., св. Л. Р. и св. И. И.,
призовка на основание чл. 45, ал.1 от АПК, декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение както и от останалите приобщени
писмени доказателства по делото, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от
НПК. Съдът напълно кредитира показанията на разпитаните свидетели по
делотот – актосъставителя св. Мигледна Т. и извършилите проверката св. С.
Ш. и св. Л. Р., относно обективно установените и възприети от тях факти,
които се потвърждават и от писмените доказателства. Показанията на св. И.
И., която също е присъствала на процесния случай и е възприела лично и
непосредствено фактите, относими по делото, кореспондират изцяло с
показанията на останалите свидете и приобщените писмени доказателства.
Доказателствената съвкупност е еднопосочна, при което извършването на
самостоятелен анализ на всеки от доказателствените източници, не е
необходим.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, тоест дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 84 от
ЗАНН във вр. чл. 314, ал.1 от НПК. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове,
при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
В компетентността на наказващия орган е да прецени дали се доказват
всички описани в акта нарушения и следва ли лицето да бъде наказвано за
всяко от тях и съответно каква е правилната правна квалификация на
нарушението, на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34
от ЗАНН. Вмененото във вИ. на въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
3
защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е
направено с достатъчна пълнота и конкретика.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г . е въведено изискване към
работодателите да ограждат територията на предприятието и/или да
предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Това
означава не само да се постави ограда, а да се извършат действия, чрез които
да се отнеме възможността на външни лица да посещават работната
територия и да ползват работното оборудване.
В разглеждания случай е безспорно установено, че „М. М.ххх“ ЕООД
има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7
от 23.09.1999 г. във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ. На следващо място от
доказателствата по делото /показанията на свидетелите и удостоверените
констатации, установени в хода проверката/ се установява, че в обекта на
контрол се е полагал труд, предвид което процесният обект – кафе –
ресторант, стопанисван от „М. М.ххх“ЕООД, представлява предприятие по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 7 вр. §, а именно „предприятие“ е
всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение,
обект и други подобни, където се полага наемен труд.
Безспорно е установено по делото, че дружеството - жалбоподател е
допуснал в работната зона, в конкретния случай - в кухнята на заведението,
лице, което не е в трудово или гражданско правоотношение с дружеството,
следователно е външно лице. Което обстоятелство безспорно се доказва от
показанията на всички свидетели по делото и от констатациите направени в
хода на проверката. Предоставянето на достъп на външно лице до работната
територия и до работното оборудване е форма на неизпълнение на
задължението за ограничаване достъпа на външни лица по чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. поради което настоящият състав приема,
описаното в АУАН и НП нарушение за безспорно доказано.
Доколкото при извършената на 26.05.2023 г. проверка на място в обекта
на контрол е било заварено да полага труд лице, без да има сключен договор
4
от дружеството - жалбоподател, следва изводът, че се е явява „външно“ за
предприятието лице, по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999
г. Последното се потвърждава от свидетелските показания на разпитаната в
хода на производсвото св. И. И., която освен, че е била на работа същия ден е
и дъщеря, на лицето, допуснато до вътрешното помещение – кухнята на
заведението.
С оглед на това, доколкото дружеството-жалбоподател, в качеството си
на работодател, не е предприело мерки за ограничаване достъпа на външни
лица на територията на обекта, обективната съставомерност на нарушението е
изпълнена. Същото е извършено на 26.05.2023 г. в на територията на
заведението, и е констатирано на място от контролните органи, както и
впоследствие, след преглед на допълнително събраните в хода на проверката
писмени доказателства. Направените от жалбоподателя възражения относно
липсата на извършено нарушение е лишено от основание и настоящият състав
не ги споделя. Нуждата от помощ на персонала на заведението, никога не
обуславя неизпълнение на нормативно установените изисквания, в
конкретния случай - допускането на „външни лица“ до помещенията и
оборудването на ресторанта.
Субективната съставомерност следва по дефиниция, предвид
обективния характер на отговорността на юридическите лица.
За извършеното нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999
г., законодателят, с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, е предвидил
административно наказание "имуществена санкция" в размер от 1500 лева до
15 000 лева. В случая, наказващият орган е наложил на жалбоподателя
санкция в размер на 1800 лева. При определяне на наказанието при условията
на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото
наказание, което следва да се наложи на дружеството е "имуществена
санкция" в минималния предвиден размер в санкционната норма, а именно
1500 лева, тъй като при липсата на отегчаващи вИ.та обстоятелства налагане
на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и
несправедливо. С така наложеното наказание в размер на 1500 лева ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и
превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото. Така определения от законодателя минимален размер е
5
достатъчно висок и при липсата на данни за други нарушения на трудовото
законодателство от страна на жалбоподателя - работодател, ще отговори на
целите на административното наказание.
С оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да
се измени в частта относно размера на наложеното административно
наказание "имуществена санкция", като размерът се намали от 1800 лева на
1500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-230091 от 04.07.2023г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Монтана, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 1 от КТ на „М. М.ххх“ ЕООД, ЕИК
ххх е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 800 лв., за нарушение по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "М. М.ххх“ ЕООД, ЕИК ххх да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Монтана сумата от 120 лева, представляваща
направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Монтана, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6