№ 4771
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20231110167218 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от С. А. А. срещу .... (с предходно наименование
...) искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4907,15 лева,
включваща:
сумата от 1 063,19 лева по клиентски номер ...., от които:
- по фактура № ... г. – 231,26 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
25.01.2016 г. до 23.02.2016 г. и 175,86 лева, представляваща лихва за периода от 15.03.2016 г.
до 16.10.2023 г.;
- по фактура № ... г. – 202,42 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
24.02.2016 г. до 25.03.2016 г. и 152,26 лева, представляваща лихва за периода от 15.04.2016 г.
до 16.10.2023 г.;
- по фактура № ..... г. – 126,29 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
26.03.2016 г. до 25.04.2016 г. и 93,92 лева, представляваща лихва за периода от 15.05.2016 г.
до 16.10.2023 г.;
- по фактура № ... г. – 45,20 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
26.04.2016 г. до 04.05.2016 г. и 35,98 лева, представляваща лихва за периода от 15.06.2016 г.
до 16.10.2023 г.;
2. сумата от 604,38 лева по клиентски номер ..., от които:
1
- по фактура № ... г. – 37,94 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
25.10.2019 г. до 22.11.2019 г. и 14,76 лева, представляваща лихва за периода от 15.12.2019 г.
до 16.10.2023 г.;
- по фактура № ... г. – 115,34, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
23.11.2019 г. до 23.12.2019 г. и 43,50 лева, представляваща лихва за периода от 15.01.2020 г.
до 16.10.2023 г.;
- по фактура № .... г. – 139,13 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
24.12.2019 г. до 23.01.2020 г. и 51,32 лева, представляваща лихва за периода от 15.02.2020 г.
до 16.10.2023 г.;
- по фактура № ... г. – 112,10 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
24.01.2020 г. до 23.02.2020 г. и 40,74 лева, представляваща лихва за периода от 15.03.2020 г.
до 16.10.2023 г.;
- по фактура № ..... г. – 36,28 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
24.02.2020 г. до 09.03.2020 г. и 13,27 лева, представляваща лихва за периода от 15.04.2020 г.
до 16.10.2023 г.
3. сумата от 3 239,58 лева по клиентски номер ...., от които:
- по фактура № ..... – 303,44 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия за м.
декември 2012 г.;
- по фактура № .... – 54 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия за м.
януари 2013 г.;
- по фактура № .. – 575,34 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия за м.
февруари 2013 г.;
Или общо за сумата в размер на 932.78 лв., формирана като сбор от горните главница , се
претендира кат недължима, поради това, че е пог...а по давност,
а остатъка от сумата в размер на
- 1965,74 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия за периода м. март 2013
г. – м. октомври 2023 г.; и начислената лихва в размер на
- 341,06 лева, представляваща лихви за забава за периода 18.01.2017 г. – 28.11.2023 г., се
претендира да не се дължат поради липса на основание за начислението им, тъй като за
небитов клиент, вместо битов, какъвто твърди да е,
Горните суми са начислени за електроснабден обект – поземлен имот с идентификатор .... по
КККР на гр. София, находящ се в .... и построената в него едноетажна къща от 72 кв. м.
Ищецът твърди, че е наследник на починалия си баща .... А. и оттам собственик на описания
електроснабден имот. Посочва, че e предприел действия по смяна на титуляра на партидите
от името на починалия му баща на негово име. Партидите били сменени, а новите клиентски
номера били следните: ...., ... и ..... Излага, че след извършени справки в ответното
2
дружество се установили задължения по новите партиди в горепосочените размери. Твърди,
че с оглед периода, за който се дължали вземанията на ответното дружество за посочените
суми са пог...и по давност. Твърди, че остатъкът от сумата от 1965,74 лева е недължима, тъй
като била начислена незаконосъобразно за небитов клиент, съдържащо ежемесечно
начисляване на суми за достъп до разпределителната мрежа за 30 дни предоставена
мощност 12 кВт- въпреки, че е било прекъснато електроснабдяване, съответно недължимо
било и акцесорното вземане от 341.06лв. - лихва върху горната главница за период
18.01.2017г. до 28.11.2023г.
Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва правата на ищеца
върху имота и качеството на наследодателя му като потребител на предоставяните от
дружеството услуги. Твърди, че страните са обвързани от договор за доставка на
електрическа енергия и тъй като последната била реално отчетена, а стойността ú
законосъобразно определена и начислена, се аргументира позиция, че ищецът е неизправна
страна, а сумите са дължими. Не оспорва , че задълженията за ел. енергия, претендирани от
ищеца като недължими за кл. № .... и .. и първите три фактури за кл. № .... са начислени на
база реален отчет за период на потребление от м. 11.2012г. до м. 03.2020.
В открито съдебно заседание ищецът уточнява, че претендира остатъкът от сумата,
претендирана като недължима за кл. № .. в размер на 1965,74лв., като недължима, поради
това, че е начислена такса достъп за битов клиент за период от 03.2013г. до 10.2023г., която
ответното дружество не следвало да начислява за битов клиент, поради това, че ел.
захранване било преустановено. Лихвата , която се дължи като недължима за период от
18.01.2017г. до 28.11.2023г. е начислен по фактури ...../12.2012г.; ..../01.2013г. и .. / 02.2013г. за
същия кл. № номер.
В съдебното заседание ответникът потвърждава , че изчисленията за тази такса достъп са
действително направени за битов клиент за кл. № .. , но твърди да се дължи.
Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по
производството.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК
доказателствената тежест е за ответника. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува,
като за тази цел установи наличието на валидно облигационно отношение между страните
по договор за продажба на електрическа енергия, доставка на електроенергия в съответните
количества и на съответната стойност до процесния имот, съответно наличието на други
3
основания за начисляване на суми, ако твърди такива, наличието на наследствено
правоприемство. Ответникът следва да установи и наличие на обстоятелства, довели до
прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В съдебно заседание на 21.10.2024г. е уточнено, че кл. № .... е за открит на името на ищцата
като битов клиент, но задълженията на кл. № ( стар) ..., чиито титуляр е бил наследодателя
на ищцата е бил открит като небитов клиент, поради което всички стари задължения, които
са процесните, са били дължими от наследодателя на ищцата като небитов клиент, но след
смъртта му, по искане на ищцата, след като е открита партида на нейно име, като битов
клиент, дължимите суми за кл. № ... ( небитов клиент) са прехвърлени по партидата на
името на ищцата с кл. № .... така, както са били дължими преди това като за небитов клиент.
С протоколно определение от 21.10.2024 г. съдът е отделил за безспорно между страните
обстоятелството, че страните се намират в облигационно отношение, произхождащо от
Договор – заявление от 09.10.2023г., както и че наследодателят на ищеца С. А. – .... А.,
се е намирал в облигационна връзка с ответника през процесния период, като между
страните също е съществувало облигационно отношение по силата на сключен изричен
договор.
По делото са приети представените от ищеца процесните фактури по клиентски номер .... и
клиентски номер ... (на л. 27-30, съответно на л. 52-36 от делото), както и справки за
дължими суми към 16.10.2023 г. по клиентски номер .... и клиентски номер ... (на л. 26 и 31
от делото).
По делото са приети и представените от ответника в заверен препис всички фактури по
клиентски номер .... - предишен кл. № .. (на л. 183-321 от делото).
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от електроснабдителните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от датата, на която задължението става изискуемо,
т. е. съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД – от неговия падеж, ако е определен. В конкретния случай,
както вече беше посочено по-горе, същият е определен в чл. 19, ал. 2 от общите условия на
ответника и е 10 дни. Продължаването на срока поради неотчитане от страна на ответника
(каквито данни по делото не са налице) не може да го продължи, тъй като в този случай е
налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и давността би текла от изтичане на периода, за
който се дължи плащане. Поради това срокът за плащане е 10 дни след съответното
отчитане.
След като ответникът в отговор на искова молба признава факта, че задълженията за ел.
4
енергия, претендирани от ищеца като недължими за кл. № .... и .. и първите три фактури за
кл. № .... са начислени на база реален отчет за период на потребление от м. 11.2012г. до м.
03.2020.г., същите са пог...и по давност, тъй като пог...и по давност са всички вземания
за клиента с дата на падежа преди 01.10.2020г. Това е така, тъй като: предявяването на
иска спира течението на давността, като в конкретния случай искът е предявен на 07.12.2023
г. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.) давността е спряна в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. вкл.
(общо 2 месеца и седем дни). Следователно за пог...и по давност следва да се считат
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 01.10.2020 г. В случая най-късно
настъпил падеж на вземанията по клиентски номера .... и ... е 05.04.2020 г. за дължимата
сума по фактура № ..... г. – за потребление до м.03.2020, като три годишния давностен срок е
изтекъл на 05.04.2020 г. Следователно всички вземания на ответника по клиентски номера
.... и ..., възникнали преди 05.04.2020 г. са пог...и по давност, като за тези клиентски номер не
се претендират вземания след м. 03.2020г.
Казаното по-горе се отнася и до дължимостта на начислените по тези клиентски номера
лихви, доколкото при недължимост на главното вземане, недължими се явяват и
начислените лихви.
Относно задълженията по клиентски номер .... съдът намира, че ответникът претендира
дължимост на суми за потребление: в размер на. – 303.44лв. по ф. 0...../12.12.2012г. за период
на потребление 06.11.2012г. до 05.12.2012г., 54.00лв. по ф. № 0..../13.01.2013г. за период на
потребление от 06.12.2012г. до 04.01.2013г.и 575.34лв. по ф. № 0../13.02.2013г. с период на
потребление от 05.01.2013г. до 06.02.2013г. които са пог...и по давност, както и суми за
осигурен достъп до електроразпределителната мрежа от ф. № .. до ф. № ... - с начислени
суми в размер на 701.64лв. - достъп до разпределителна мрежа 12 кВт., като същите са
пог...и по давност или общо сумата в размер на 1634.42 лв. – е пог...а по давност за този
клиентски номер.
Останалите суми, претендирани като дължими за услуга достъп до ел. разпределителна
мрежа за период след 10.2020г. до 31.10.2023г. са дължими и непогг...и по давност. Това е
така, тъй като:
Спорните между страните въпроси за кл. № .... се свеждат до следното: дължима ли е
сумата по клиентски номер .... в размер на 1965,74 лева, доколкото се твърди, че същата е
недължима поради прекъснато електроснабдяване и пог...и ли са процесните вземания по
давност.
В случая с процесните фактури е начислена единствено такса за достъп до
разпределителната мрежа за брой и предоставена мощност /по обекти/ за периода 24.06.2020
г. – 30.06.2021 г. за обекти на небитов клиент по смисъла на пар.1 т.33а ЗЕ, присъединен
към електроразпределителната мрежа. В разпоредбата на чл.28 ал.1 Правилата за търговия с
електрическа енергия, приети от ДКЕВР /обн. ДВ бр.66/26.07.2013 г./, е регламентирано
5
задължението на всички небитовите клиенти на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, да заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Съгласно дадената
дефиниция пар.1 т.7 ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия в приложимата
редакция, „мрежови услуги“ са услугите, свързани с достъп, пренос и всички утвърдени от
ДКЕВР добавки за съответния ценови период. Съгласно чл.29 ал.1 от Правилата за търговия
с електрическа енергия, мрежовите услуги се заплащат от клиенти върху
използваната/отдадената електрическа енергия, съгласно показанията на средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл.11 т.1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Съгласно ал.3 на цитираната норма,
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат само утвърдени
от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар.1 т.15 ДР на ЗЕ
„достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за
пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба. Следователно нормативно установено е задължението на небитовия
клиент да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а стойността на
услугата достъп до разпределителна мрежа зависи от предоставената мощност, заявената от
конкретния стопански потребител – чл.32 Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи /отм./ и чл.33 Наредба №6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. Според пар.1 т.8 ДР на Наредба №6/09.06.2004 г.
/отм./, „предоставена мощност“ е онази максимална активна мощност, за която преносното
или съответното разпределително предприето съгласно договора за присъединяване
осигурява на потребителя възможност за ползване на границата на собственост на
електрическите съоръжения или за пренос към разпределителната мрежа в мястото на
присъединяване на обект на разпределително предприятие. Предоставената мощност се
заявява от потребителя, съгласно чл.31 ал.2 Наредба №6/2004 г. /отм./ и чл.33 ал.1 Наредба
№6/24.02.2014 г. и е уговорена в договора с оператора. Законодателят е възложил в тежест
на оператора на електропреносната мрежа да предоставя равнопоставен достъп до мрежата
си на потребителите – чл.109 ал.1 т.4 и чл.113 ал.1 т.3 ЗЕ. За предоставянето на услугата
„достъп до разпределителната мрежа“ ползвателите на мрежата дължат цена, която е
нормативно установена. Това е така, защото мрежовите оператори извършват едни
относително постоянни разходи по поддръжка на мрежата, така че да се осигури надеждно,
безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа и
предоставяне на заявената мощност от всеки клиент. Съгласно т.4.2, раздел IV, от приетото
на основание чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ от ДКЕВР /сега КЕВР/ решение №Ц-25 от 29.07.2013 г.
относно утвърждаване на цени на електрическа енергия, в сила от 01.08.2013 г., цената на за
6
достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти е определена в размер на
0,01628 лв. /кВт/ ден. Така с решението е възприето цената за достъп да се определя според
заявената и предоставената мощност на небитовия потребител, дължима на ден, т.е. за всеки
ден, през който продължава присъединяването и не е обвързана от потреблението на
електрическа енергия в обекта. Следователно липсата на потребление в електроснабдения
обект не е основание за освобождаване на потребителя от заплащането на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, щом като обектът е присъединен към мрежата за
осигуряване на заявената мощност, като настоящият въззивен състав не споделя решаващия
извод на първоинстанционният съд за недължимост на процесната цена за достъп поради
липса на консумация на ел. енергия през процесния период. Отпадането на това задължение
би могло да настъпи само като последица от прекратяване на договорното правоотношение
за продажба на електрическа енергия или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа, каквито доказатества не са оредставени, не се и твърди,
твърдението е на ишеца за прекъснато електроснабдяване, което не е равнозначно на
горното. Съгласно пар.1 т.33а ЗЕ в релевантната и редакция, „небитов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и
средните предприятия и клиентите на едро. Съгласно чл.117 ал.1 ЗЕ /приложима редакция
към процесните отношения/, преносното, съответно разпределителното, предприятие е
длъжно да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на
съответната територия, който освен спазването на останалите изисквания е сключил писмен
договор с преносното, съответно разпределителното предприятие по цена за
присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл.36 ал.3 ЗЕ.
Ищецът е оспорил да има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на цитираната по-
горе разпоредба. Възражението е неоснователно, доколкото задълженията се претендират от
ищцата като наследница на нейния баща ... А., което се излага и в самата искова молба.
Партидатата на наследодателя обаче е била за небитов клиент, поради което няма основание
задължения за период, в който наследодателят е бил собственик на имота, съответно с
доклада по делото е отделено и за безспорно между страните наличието на облигационно
отношение между наследодателя ( баща на ищцата и ответното дружество да е било на
основание изричен договор), няма основание задължения, възникнали за небитов клиент, да
се трансформират в задължения за битов клиент със задна дата, поради смяна на титуляр на
партидата.
Ищецът не оспорва да е имал на разположение достъп до мрежа с мощност 12 кВр, не
оспорва и цената на услугата. Оспорване е направено, че ответникът в отговора на искова
молба сочел осигурен достъп до по - голяма мощност, но видно от счетоводните документи -
фактури, приети по делото без възражение на страните, предсоставената мощност и
калкулация е за 12 кВт., а не различна.
Поради което и с оглед гореизложеното, съдът приема, че искът за недължимост на сумите
7
над 1634.42 лв. за кл. № .... са дължими , поради което искът за недължимос на сумата
над този размер (претендирани като дължими за период след м.10.2020 по този
клиентски номер, не са пог...и по давност) и следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява частично
основателен, като следва да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът не дължи
процесните вземания по клиентски номера .... и ... и част от вземанията по клиентски номер
...., като пог...и по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, чието присъждане същите
своевременно са поискали и доказали. Съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на ищеца
се следват разноски пропорционално на уважената част от иска (76 %), а на ответника
пропорционално на отхвърлената част (24 %), като ищецът е поискал присъждането на
разноски (съгласно представен списък по чл. 80 ГПК) в размер на 1704 лева и е доказал
такива за държавна такса в размер на 204 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1
500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023 г. от сбора на които
пропорционално следва да получи 1295,04 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът като взе
предвид фактическа и правна сложност на делото – същото е приключило само в едно
открито съдебно заседание, определя минимален размер на юрисконсултско възнаграждение
от 100 лева, от които, пропорционално на отхвърлената част от иска, в полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени 24 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение
на .... (с предходно наименование и правно-организационна форма .........), със седалище и
адрес на управление: ... че С. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ....., със съдебен
адрес: ..... не дължи на .... следните суми: по клиентски номер ...., не дължи суми: - по
фактура № ... г. – 231,26 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
25.01.2016 г. до 23.02.2016 г. и 175,86 лева, представляваща лихва за периода от 15.03.2016 г.
до 16.10.2023 г.; по фактура № ... г. – 202,42 лева, представляваща главница за консумирана
ел. енергия от 24.02.2016 г. до 25.03.2016 г. и 152,26 лева, представляваща лихва за периода
от 15.04.2016 г. до 16.10.2023 г.; по фактура № ..... г. – 126,29 лева, представляваща главница
за консумирана ел. енергия от 26.03.2016 г. до 25.04.2016 г. и 93,92 лева, представляваща
лихва за периода от 15.05.2016 г. до 16.10.2023 г.; по фактура № ... г. – 45,20 лева,
представляваща главница за консумирана ел. енергия от 26.04.2016 г. до 04.05.2016 г. и 35,98
лева, представляваща лихва за периода от 15.06.2016 г. до 16.10.2023 г.; както и начислени по
по клиентски номер ..., суми по фактура № ... г. – от които 37,94 лева, представляваща
главница за консумирана ел. енергия от 25.10.2019 г. до 22.11.2019 г. и 14,76 лева,
представляваща лихва за периода от 15.12.2019 г. до 16.10.2023 г.; по фактура № ... г. –
115,34, представляваща главница за консумирана ел. енергия от 23.11.2019 г. до 23.12.2019 г.
и 43,50 лева, представляваща лихва за периода от 15.01.2020 г. до 16.10.2023 г.; и по фактура
8
№ .... г. – 139,13 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от 24.12.2019 г.
до 23.01.2020 г. и 51,32 лева, представляваща лихва за периода от 15.02.2020 г. до 16.10.2023
г.; по фактура № ... г. – 112,10 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия от
24.01.2020 г. до 23.02.2020 г. и 40,74 лева, представляваща лихва за периода от 15.03.2020 г.
до 16.10.2023 г.; по фактура № ..... г. – 36,28 лева, представляваща главница за консумирана
ел. енергия от 24.02.2020 г. до 09.03.2020 г. и 13,27 лева, представляваща лихва за периода от
15.04.2020 г. до 16.10.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
.... (с предходно наименование и правно-организационна форма .........), със седалище и адрес
на управление: ... че С. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ....., със съдебен адрес:
..... не дължи на .... следните суми: по клиентски номер .... в размер на – 303.44лв. по ф.
0...../12.12.2012г. за период на потребление 06.11.2012г. до 05.12.2012г., 54.00лв. по ф. №
0..../13.01.2013г. за период на потребление от 06.12.2012г. до 04.01.2013г.; сумата в размер
на 575.34лв. по ф. № 0../13.02.2013г. с период на потребление от 05.01.2013г. до
06.02.2013г., както и суми по издадени за период от м. 03.2013г. до м. 10.2020г., фактури, а
именно, начислени суми в общ размер от 701.64лв. във фактури от номер № .. до номер
№ ..., представляваща начислена главница за услуга достъп до разпределителна мрежа 12
кВт. за посочения период, като същите са пог...и по давност или общо сумата в размер на
1634.42 лв., както и лихва в размер на 341.06лв. - лихва за период 18.01.2017г. до
28.11.2023г., като отхвърля иска частично за сумата в размер над уважената част в размер от
1634. 42лв. до първоначално предявения размер от 2898.52 лв. – главница, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .... (с предходно наименование и правно-
организационна форма .........), със седалище и адрес на управление: ... да заплати на С. А.
А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ....., със съдебен адрес: ..... сумата от 1295,04 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А. А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ....., със съдебен адрес: ..... да заплати на .... (с предходно наименование и правно-
организационна форма .........), със седалище и адрес на управление: ... сумата от 24 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9