Решение по дело №324/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.607 и сл. ТЗ и е образувано по молба на С. И. Т. от гр.П., действащ като ”А. – * – С. Т.”, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Д. Г.”, *. за откриване на производство по несъстоятелност по искане на самия длъжник.

Твърди се в молбата, че търговецът не бил в състояние да изпълни свои изискуеми парички задължения по търговски сделки – съответно към „Б...” и към държавата, като последното плащане по тях било извършено, съответно на 30.05.2009 г. и на 01.06.2009 г.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да обяви дружеството молител в несъстоятелност поради неплатежоспособност.

Към молбата са приложение писмени доказателства.

В хода на производството са събрани допълнителни такива, като е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

«А.-*-С. Т.» е бил вписан с решение № */14.11.1991 г. по ф.д. № 5041/1991 г. в търговския регистър на БлОС.

С нот.акт № 187, т.ІІ, рег.№ 3212, дело № 356/2003 г. и № 188, т.ІІ, рег.№ 3213, дело № 357/2003 г. същият е бил признат за собственник на основание извършени покупко-продажби, съответно на УПИ ІІ в кв.310 в бившия стапонски двор «В.» по плана ан гр.П. с площ от 35 756 кв.м., при описании съседи, ведно с построените в същия масивни сгради – краварник № 1, кравалник № 3, телчарник, фуражна кухня, лечебница за кравефермата, канцелария – лаборатория, сеновал, склад за зърно, склад за фуражи, склад за зърно № 2, колиен кантари на УПИ VІ в кв.* в бившия стопански двор «В.» по плана на гр.П. с площ от 3 679 кв.м., при описании съседи, ведно с построените в него две масивин сгради – складове, с инвентаризационни номера съответно 2 и 4.

С договори за инвестиционен кредит № 179 от 25.02.2008 г. и № 180/25.02.2008 г., сключени между «Б...» и »А. – * – С. Т.» на последния са били отпуснати общо два инвестиционни кредита, съответно в размер на 97 125 лв. и на 50 000 лв., при уговорените в двата договора условия.

С нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 39, т.І, рег. № 1534, дело № 35/2008 г. търговецът кредитополучател учредил в полза на банката кредитор ипотека върху посочените по-горе в нот.акт № 187, т.ІІ, рег.№ 3212, дело № 356/2003 г. и № 188, т.ІІ, рег.№ 3213, дело № 357/2003 г. недвижими имоти, негова собственост.

Поради нередовното обслужване на първия от посочените кредити банката кредитор се снабдила с изп.лист по гр.д. № 830/2010 г. по описа на РС П. въз основа на заповед за изпълнение от 17.06.2010 г.

Въз основа на изп.лист е образувала и изп.д. № 794/2010 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с рег. № * от РКЧСИ, с район на действие – ОС Б., за принудително събиране на присъденото й вземане в размер на олихваяма сума от 76 016,45 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.06.2010 г., която към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е била в размер на 2 493,23 лв. до окончателното й изплащане и неолихвяема сума в размер на 9 343,32 лв., както и последваща такса по т.36 от тарифата към ЗЧСИ, възлизаща към момента на 5 686,94 лв., всички следващи се такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ, а също така и присъдените публични държавни вземания по чл.458 ГПК в полза на държавата.

На молителя е изпратена показана за доброволно изпълнение по същото дело на 01.10.2010 г., с която му е съобщено, че е наложена и възбрана върху описаните в същата недвижими имоти, собственост на търговеца.

Отделно от горното пак по друга молба на същата банка, пак поради нередовното обслужване на втория от отпуснатите крадити /по него плащания от страна на търговеца изобщо не са били извършване/, същата се снабдила с друг издаден изп.лист по ч.гр.д. № 831/2010 г. по описа на РС П. на основание заповед за незабавно изпълнение.

Въз основа на издадения изп.лист банката е образувала изп.д. № 795/2010 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с рег. № * от РКЧСИ, с район на действие – ОС Б., за принудително събиране на присъдената олихвяема сума в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 07.06.2010 г., която до момента на образуване на изп.дело е била в размер на 1 639,94 лв. до окончателното й изплащане и неолихвяема сума в размер на 7 125,67 лв., както и последваща такса по т.36 от тарифата към ЗЧСИ, възлизаща към момента на 4 290,75 лв., всички следващи се такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ, а също така и присъдените публични държавни вземания по чл.458 ГПК в полза на държавата.

По това изп.д. на молителя е изпратена покана за доброволно изпълнение също на 01.10.2010 г., с която му е съобщено, че е наложена и възбрана върху описаните в същата недвижими имоти, собственост на търговеца.

Този факт се установява и от приложеното извлечение от службата по вписванията при РС П..

Установява се от приобщените по делото писмени доказателства, че след изготвени експертни оценки от вещо лице на притежаваните от търговеца молител недвижими имоти ЧСИ е насрочил публична продан от 24.01.2011 г. до 24.02.2011 г.

Според изготвената експертна оценка на лицензирания оценител на недвижими имоти по изп.д. № 795/2010 г., крайната пазарна стойност на УПИ ІІ с площ от 34 286 кв.м., ведно с построените в него масивни сгради с обща застроена площ от 4 470 кв.м., находящи се в гр.П., кв.* в билвшия стопански двор «В.» по плана на града, възлиза на 750 643 лв.

Пак според същия оценител пазарната стойност на описания в другия ипотекиран в полза на банката имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение по посоченото изп.д. е в размер на 180 294 лв.

Решаващият състав кредитира горните експертизе като писмени докателства, установяващи факта на пазарната оценка на собствените на търговеца недвижими имоти към момента на изготвянето й, доколкото същите се ангажираха именно от страна на търговеца и на практика установява неизгодни за него факти.

Според заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза молителят търговец няма съставени счетоводни баланси за периода 2007 г. – 2009 г.

От анализът на наличната счетоводна документация относно дейността му, извършен от вещото лице последното докладва, че стойността на наличните активи към 31.12.2005 г. е 237 хил. лв., а към 2011 г. – 125 хил. лева.

От тях реалните дълготрайни активи към 31.12.2005 г. са в размер на 150 хил. лева, а към 31.01.2011 г. – 17 хил. лв., респ. – краткотрайните към същите периоди, съответно 87 хил.лв. и 17 хил.лв.

Най-неблагоприятната тенденция била на намеление на паричните средства, които към 31.12.2005 г. са в размер на 28 хил.лева, а към 31.01.2011 г. – в размер само на 1 000 лв.

Общият размер на вземанията на кредиторите от търговеца към 31.12.2005 г. са в размер на 218 хил.лв., в т.ч. дългосрочни 50 хил.лв и краткосрочни – 168 хил.лв, а към 31.01.2011 г. – в размер на 139 хил.лв, в т.ч. дългосрочни 76 хил.лв. и краткосрочни – 63 хил.лв.

Т.е. вземанията на кредиторите къв 31.01.2011 г. надвишават с 14 хил.лв. реалните активи, който са в размер на 125 хил.лв., в т.ч. дълготрайни – 125 хил.лв. и краткотрайни – 17 хил.лв.

Експертизата докладва, че коефициентът на рентабилност на приходите от продажба към 2011 г. е /1.00/, коефициентът на рентабилност на собствения капитал е /-0,071/, на рентабилност на пасивите /-0,01/ и на капитализация на активите /-0,01/.

Според вещото лице въз основа на анализа на финансочите показатели към 31.12.2011 г. търговецът молител е в състояние на свръхзадлъжнялост по смисъла на чл.742 ТЗ, т.к. не разполага с достатъчно бързоликвидни активи, с които в кратки срокове да може да погаси задълженията си към кредиторите.

Финансовите затрудения не били временни, който извод се налагал поради трайната тенденция на влошаване на финансовото състояние – нетния капитал къв 31.01.2011 г. бил отрицателна величина - в размер на минус 46 хил.лв.

Според експертизата задълженията на търговеца, възникнали в резултат на тълговската му дейност са: 1/ към П... – два кретида – краткосрочен и инвестиционен, съответно в размер на 50 000 лв. /необслужван/ и 76 015,73 лв. /частично обслужван/; 2/ към НАП – ДДС за периода 14.11.2007 г. – 31.12.2010 г. – 4 740,91 лв., с дата на последна вноска 01.06.2009 г. и осигурителни вноски за периода 30.03.2008 г. – 31.12.2010 г. за сумата от 2 216,51 лв. с дата на последна вноска също 01.06.2009 г., както и към 3/ Ч... , за задължени в размер на 1 634,48 лв., по неплатена фактура от 31.08.2010 г.

Според служебна бележка изх.№ 1345/2010/000008/25.03.2011 г. на НАП ТД С. срещу търговеца молител има образувано едно производство по принудително изпълнение - № */2010 г., като няма наложении обезпечителни мерки върху имущество на длъжника, нито започнато принудително изпълнение към имуществото му.

От писмо рег.№ 56327/08.03.2011 г. на Одна МВР Б. – сектор «Пътна полоция» се установява, че на името на »А...» няма регистрирани МПС.

Според представената декларация от С. Т. /л.63 от делото/ същият дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лица за 2009 г. в размер на 473,20 лв., а за 2010 г. – 1 209,60 лв.

Решаващият състав кредитира частично заключението на вещото лице, в частта му, касаеща изводите, направени от установените данни от счетоводните записвания в счетоводството на търговеца молител.

Тези изводи обаче представляват обобщено становище на вещото лице досежно релевантните за предмета на спора факти, при което не са взети предвид фактите, установени от останалите приобщении по делото писмени доказателства, вкл. и този на липсата на счетоводни баланси на търговеца за период от три години – 2007 г. – 2009 г.

В тази връзка на първо място съдът счита, че експертизата не дава адекватна оценка на финансовото състояние на търговеца молител, доколкото същият не е съставил, респ. – по делото не могат да се преценяват в съвкупност с останалите доказателства данните от счетоводните му балански за преода 2007 г. – 2009 г.

Следва да се отбележи изрично, че 2009 г. е следващата вземането на кредитите от страна на търговеца молител, като липсват каквито и да е данни как същия се е разпоредил с тях по начин, дал негативно отражение на финансовото му състояние при положение, че кредитите са инвестиционни.

Ето защо съдът приема, че изводите на вещото лице досежно стойността и структурата на активите на търговеца не са точни.

На самостоятелно основание счетоводните записвания на търговеца не съответствата на установеното по делото досежно стойноста /макар и пазарна/ на притежаваните от него дълготрайни активи /недвижими имоти и сгради/, вкл. на вида и стойността на публичните му задължения – отразени са общ размер на задължения за период от 14.11.2007 г. до 31.12.2010 г. и дата на последно плащане, без да е конкретизирано какъв е бил размерът ан това плащане и покрил ли е той задължението /Макар и частично/.

Вън от горното анализът на установените от експеритаза показатели на финансовото състояние на молителя сочат, че показателят му за рентабилност на приходите за 2011 г. е 1.00 /при приет норматив 0.10/, коефициентът на рентабилност на собствения капитал е -0,071 /при норматив 1:-14/, коефициента на рентабилност на пасивите /-0.01/при норматив – 1:-139/, а коефициентът на капитализация на активите – 0.01 /при норматив 1:125/.

При така установеното от фактическа страна решаващият състав счита, че предяванета молба се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Съображенията за това са следните:

Производство по несъстоятелност се открива при наличие на установените от нормата на чл.608, ал.1 ТЗ предпоставки, а именно: 1/ длъжникът да има качеството на търговец; 2/ да не е в състояние да изпълни парично задължение и 3/ това задължение да произтича от търговска сделка или да представлява публичноправно задължение към държавата и общината , свързано с търговска дейност.

От изложените по-горе предпоставки в настоящия казус се установи безспорно единственно, че длъжникът има качеството на търговец – вписан с решение № */14.11.1991 г. по ф.д. № 5041/1991 г. в търговския регистър на БлОС.

Съдът намира обаче, че не се установи кумулативното наличие на останалите две предпоставки – той да не е в състояние да изпълни свое парично задължение, което да произтича от търговска сделка или да представлява публично-правно задължение към държавата и общината, свързано с търговстата му дейност.

Анализът на всички приобщени до делото писмени доказателства сочат, че търговецът молител разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

В т.см. определената пазарната стойност на оценените имоти от експерта оценител по изп.дело 795/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. № * от РКЧСИ е достатъчна за покриване на установените по основание и размер негови задължения, произтичащи от търговските сделки, представляващи двата договора за кредит с «Б...».

Доколкото в хода на производството не се установи безспорно вида и размера на публичните задължения на молителя, с оглед данните от експертизата може да се приеме, че наличните активи на молителя са достатъчни за покриване и на посочените като размер от експертизата сума в размер на 4 740,91 лв. за ДДС и 2 216,21 лв. осигурителни вноски.

Ето защо решаващият състав счита, че в случа я е налице хипотезата на чл.631, предл. второ ТЗ и молителят търговец не е в състояние на неплатежоспособност, т.к. той разполага с ипотекирано по двата банкови кредитеа имущество, което е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на банката-кредитор /така и решение № 532/1996 г. на ВКС/.

На самостоятелно основание следва да се отбележи, че по делото има безспорни данни, че и двамата кредитори на молителя – «Б...» и НАП, са се възползвали от правата си да предприемат действия по принудително събиране на вземанията си спрямо »А. – * – С. Т.», чрез индивидуални изп.процеси - банката е образувала две изп.дела - № 794 и 795/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. № * от РКЧСИ, а НАП е образувала изп.д. № 1345/2010 г.

Съдебната практика трайно е приела, че при неизпълнение на длъжника е право на единственно и само на кредитора да предприеме предвидените в закона действия по принудително изпълнение, като сам избере способа за събиране на вземането си – чрез индивидуален изп.процес или чрез принудително изпълнение в рамките на производството по несъстоятелност.

И т.к. специалният материален закон поставил като цели на производството по несъстоятелност осигуряването на справедливо удовлетворение на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, от фактите по делото следва изводът, че първата от посочените цели може да се постигне и са предприети конкретни действия от кредиторите в тази насока, по пътя на индивидуалното принудително изпълнение.

По изложените съображения молбата, инициирала настоящето производство, се явява неоснователна и следва да се отхвърли

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.632, ал.1 ТЗ, б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молба на С. И. Т. от гр.П., действащ като ”А. – * – С. Т.”, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Д. Г.”, *., .*, *. за откриване на производство по несъстоятелност по искане на самия длъжник.

Решението подлежи на обжалване пред в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: