О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
02.01.2018год., гр. Лом
Ломски
районен съд, граждански състав, в закрито съдебно заседание на втори януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2621 по описа за 2017год., след като провери редовността и
допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на
страните, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.
„Младост
Петитум: да бъде признато от съда за
установено, че ответникът В.К.С. дължи на ищеца сумата от 65,03лв /шестдесет и
пет лева и три стотинки/ парично вземане за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен № *********, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на сумата и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 262,99лв /двеста шестдесет и
два лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща начислената договорна
неустойка по договор с абонатен № *********.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Иска е допустим, налице е
интерес от търсената с него защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Процесуална легитимация на страните –
иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с исковата молба:
1./ Договор
за мобилни услуги.
2./ Общи условия на «Теленор»
3./ Фактура за предоставени мобилни
услуги
4./ Договор за правна помощ
5./ Пълномощно
Доказателствени искания, направени от ищеца:
да се приложи като доказателство по настоящето производство ч.гр.д № 1415/2017г. по описа на ЛРС.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника не е постъпил.
След като провери
редовността и допустимостта на предявения иск, и като намира същият за редовен и допустим, съдът
следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да
насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както
и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата.
Съдът счита, че
на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме
приложените към ИМ писмени доказателства.
Следва да се приемат
и представените от ответната страна писмени доказателства и се допълни
поставената задача на вещото лице.
Следва да се
приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 1415/2017година по описа на ЛРС.
Водим от всичко
гореизложено и на основание чл. 140, ал.
1 във вр. с ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА Исковата молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. „Младост
ПРИЕМА
представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
Писмени доказателства, представени
с исковата молба:
1./ Договор за мобилни услуги.
2./ Общи условия на «Теленор»
3./ Фактура за предоставени мобилни
услуги
4./ Договор за правна помощ
5./ Пълномощно
ПРИЛАГА по
настоящото дело ч.гр.д. № 1415/2017година по
описа на ЛРС.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание за 15.02.2018г. от 10часа, за която дата да бъдат
призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА си по делото:
Искове с правно основание – положителен установителен по чл.422, ал.1 във вр. с
чл. 415, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК и чл.79 от ЗЗД за
незаплатени далекосъобщителни услуги и осъдителен иск с правно основание по
чл.79 във вр. с чл.92 от ЗЗД за неустойка.
В ИМ се твърди, че възоснова на подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК срещу В.К.С. е образувано ч.гр.д. № 1415/17г. по описа на ЛРС и
съдът е издал исканата заповед за сумата от 328,02лв, от която сума 65,03лв –
за неплатени далекосъобщителни услуги и 262,99лв – начислена договорна
неустойка. В законноустановения срок е постъпило възражение срещу издадената
заповед, което е породило правен интерес от предявяване на иск по чл.415 във
вр. с чл.422 от ГПК за установяване на съществуващо и изискуемо вземане в
размер на 65,03лв и осъдителен иск за сумата от 262,99лв , представляващо
начислена договорна неустойка.
Твърди
се, че между „Космо България Мобайл” ЕАД понастоящем „Теленор България” ЕАД и
ответника В.К.С. с абон. Номер при оператора № ********* е сключен и валидно
действал Договор за мобилни услуги от 10.06.2015г. сключен за мобилен №
0894/530 376 по програма Резерв 16,79лв за срок до 10.06.2017г., като възоснова
на същия ответникът е ползвал предоставените от дружеството услуги, които са
фактурирани, както следва :
1./
фактура № **********/01.09.2015г. за отчетен период на потребление от 01.08. до
31.08.2015г. в размер на 35,36лв, платима в срок до 16.09.2015г.
2./
фактура № **********/01.10.2015г. за отчетен период на потребление от 01.09. до
30.09.2015г. в размер на 16,79лв и дължим незаплатен баланс по предходната
фактура в размер на 35,36лв или обща сума от 52,15лв, платима в срок до
16.10.2015г.
3./
фактура № **********/01.11.2015г. за отчетен период на потребление от 01.10. до
31.10.2015г. в размер на 16,79лв, и незаплатен баланс по предходната фактура в
размер на 52,15лв, или общо дължимата сума по фактурата е в размер на 68,94лв,
платима в срок до 16.11.2015г.
След
извършена частична корекция по дълга е останал незаплатен остатък от 65,03лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги, мобилният оператор е прекратил едностранно договора на
01.01.2016г. и е издал крайна фактура с № ********** за отчетния период от
01.12. до 31.12.2015г. с начислена обща сума за плащане в размер на 328,02лв, която
сума представлява сбор от незаплатения остатък в размер на 65,03лв за
задълженията на ответника и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на
договора.
Иска
се: съдът на осн. чл.416 във вр. с чл.422 от ГПК да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 65,03лв
за незаплатени далекосъобщителни услуги за абон.№ 00534385, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане
на сумата и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 262,99лв-начислена
договорна неустойка.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил.
Всяка от страните
носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.
В тежест на
ищцовата страна е да докаже съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК
съществуването на фактите, които са породили нейното вземане, като следва да
установи в условията на пълно и главно доказване, както кумулативното наличие
на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, определена от съда
като квалификация на заявените искови претенции, както и че ответника е титуляр
на съществуващо парично вземане породено от валиден правопораждащ го юридически
факт, и наличието на валидно възникнало облигационни отношение, качеството си
на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, както и неговия размер.
Ответникът следва
да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и направените възражения.
Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността
да уредят взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т.1, предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото
определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :