РЕШЕНИЕ
Номер 11712.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20203000500357 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Т. Х. Б. от гр. Варна
чрез адв. М. М. от АК-София, против решение № 407/26.06.2020г., постановено по т.д. №
779 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Варна, в частта му, с която е отхвърлен иска на
въззивника против „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, за разликата над
присъдения размер от 7 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
28.09.18г. в гр. Варна, причинено от С. С. А. като водач на лек автомобил „БМВ“, модел „Х6
Х Драйв 30Д“, рег. № СВ 8383АХ, застрахован при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 18.01.19г. до
окончателното изплащане на сумата. Счита се, че решението в обжалваната му част е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение. Счита
се, че съдът е пропуснал да се съобрази детайлно с получените от пострадалия травматични
увреждания, периода на лечение и възстановяване, продължителния период на търпене на
болки и страдания, както и преживения психологически стрес, депресивно разстройство на
съзнанието, намалена и ограничена комуникация с околните. Развити са подробни
съображения въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, съдебната
практика и социално-икономическата конюнктура в страната, вкл. и лимитите на
застрахователната сума по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, относно посочените по-горе обстоятелства, имащи пряко значение за
определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени
1
вреди. Поради всичко изложено се счита, че определянето на общ размер от 27 000 лв.
/ведно с извънсъдебно признатото и заплатено от ответника на ищеца обезщетение за
неимуществените вреди в размер на 20 000лв./ се явява занижен и е нарушен принципа за
справедливост. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на
обезщетение в пълния претендиран по делото размер от 30 000 лв., ведно със законната
лихва от 18.01.19г. до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски
и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА с включен ДДС.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
„ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез адв. П.П.-Д. от АК-Варна, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението в обжалваната му част
е правилно и законосъобразно, като са изложени подробни съображения по направените във
въззивната жалба оплаквания. Определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди от общо 27 000 лв. се преценява като изцяло съответстващ на принципа за
справедливост, имайки предвид всички установени в закона и съдебната практика критерии,
както и събрания по делото доказателствен материал относно конкретно търпените от
ищеца болки и страдания от получените травматични увреждания. Сочи се, че по делото не
е установено ищецът да е преживял психологически стрес, депресивно разстройство на
съзнанието, намалена и ограничена комуникация с околните. Изложено е, че позоваването
на съдебна практика по други дела, не обвързва решаващия съд, тъй като той се ръководи
единствено от събраните доказателства по конкретното дело и дължи извършването на
правната си преценка самостоятелно и по вътрешно убеждение, което да е съответно и на
приложимата материално-правна норма. Претендира се решението в обжалваната му част да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите му, с
които предявените искове са били уважени за сумата от 7 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 43 лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законните лихва върху тях от 18.01.19г. до окончателното им изплащане.
В с.з. становището, изразено в отговора на въззивната жалба се поддържа чрез
процесуален представител на въззиваемото дружество, който сочи, че на ищеца е заплатено
присъденото с първоинстанционното решение обезщетение в размер на 7 000 лв., ведно със
законната лихва от 18.01.19г. до датата на плащането, или общо сумата от 8 111.20 лв., за
което представя доказателства. Претендира присъждане на разноските за настоящата
инстанция.
Въззивната жалба е допустима и въззивният съд дължи произнасяне по същата.
С оглед релевираните от ищеца твърдения в исковата молба и отправеното до съда
искане за осъждане на застрахователя на делинквента да заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.09.18г., въз основа на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
2
на автомобилистите, действало за периода от 13.09.18г. до 12.09.19г., правната
квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищецът е предявил застрахователната си
претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ на 21.12.2018г. /датата на подаването на молбата в
куриерската служба - л. 42-44 от първоинстанционното дело/, като на 18.01.19г. е извършено
от застрахователя плащане на сумата от 20 000 лв. по банковата му сметка /л. 45-46 от
първоинстанционното дело/. С оглед на така установените обстоятелства, произнасянето по
този иск с обжалваното решение налага извода за неговата допустимост.
В исковата молба ищецът твърди, че вследствие на получените травматични
увреждания той е претърпял болки и страдания и интензивни негативни преживявания,
които продължават и понастоящем. Налице са били промени в емоционалното и
психическото му състояние, тъй като е бил прикован на легло и изцяло зависим от чуждата
помощ при възстановяването си; загубил е апетит и станал нервен. С оглед на възрастта
адаптивните му способности са намалени, което води до допълнително психическо
напрежение в съзнанието му. Поради изпитания силен уплах от произшествието ищецът е
загубил съня си, а освен това често се будел с кошмарни сънища. Всичко това довело до
тревожност и депресивно състояние, което е засилило негативните ефекти от преживяното
произшествие.
Предметът на спора пред въззивната инстанция е съсредоточен върху размера на
присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Липсва очертан чрез
въззивната жалба спор относно наличието на елементите от фактическия състав на деликта
и относно обусловената от последния отговорност на застрахователя, ангажирана въз основа
на валидно застрахователно правоотношение. В тази връзка с протоколно определение от
25.11.19г. първоинстанционният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че е бил сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
чрез застрахователна полица № BG/06/118002684439, със срок на действие от 13.09.18г. до
12.09.19г. по отношение на лек автомобил „БМВ“, модел „Х6 Х Драйв 30Д“, рег. № СВ
8383АХ, собственост на „Интрейдинг“ ООД; че на 28.09.18г. около 15.10. ч. в гр. Варна
между бул. „Генерал Колев“ и ул. „Драва Чех“ е настъпило ПТП, при което водачът С.С.А.
при управление на посочения автомобил и при извършване на маневра „завой наляво“ не
пропуснал и блъснал пресичащия на пешеходна пътека Т. Х. Б. ; че вследствие на ПТП на
ищеца са били причинени увреждания, изразяващи се в множествени счупвания в
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, фрактура на горно и долно рамо на
дясната пубисна кост с дислокация на фрагментите, изразен оток на меките тъкани на
дясното бедро, окръглена хетеродензна лезия в областта на дясно бедро с размери 72/40 мм;
че ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 20
000 лв.
Пред въззивната инстанция не се оспорва механизма на настъпването на процесното
ПТП и причинените вследствие на същото травматични увреждания на ищеца. Те се
установяват и от събраните пред първата инстанция писмени доказателства (констативен
3
протокол за ПТП с пострадали лица № УРИ:819 Р-22753 28.09.2018г. на дежурен ПТП при
ОД на МВР; Протокол за оглед на местопроизшествие от 28.09.18г., изготвен от старши
разследващ полицай при ОД на МВР-Варна, сектор ПП, ведно с приложените към същия
фотоснимки в албум по ДП № 681/18г. по описа на ПП-Варна) и гласни доказателства
(разпитаният като свидетел очевидец на настъпването на инцидента – Д.Т.К.), както и от
заключенията на първоначалната и повторната САТЕ, а именно: на 28.09.18г. около 15:10
часа в гр. Варна ищецът е пресичал бул. „Генерал Колев“ на пешеходна пътека в близост с
пресечката на ул. „Драва Чех“, движейки се по посока пазар „Чаталджа“. Лекият автомобил
„БМВ”, рег. № СВ8383АХ, управляван от С.С.А. се движел се по ул.“Драва Чех“ и е
предприел маневра „завой наляво“ по бул.“Генерал Колев“ по посока бул. „Чаталджа“.
Когато пешеходецът достигнал средата на лявата лента за движение по посока на движение
към бул. „Чаталджа“, същият е бил блъснат с предната лява част на автомобила и
вследствие на това е паднал на пътната настилка, при което получил телесни увреждания.
Водачът и пешеходецът са имали видимост един към друг, но водачът е гледал в
противоположната посока за идващи отдясно коли, поради което не е възприел движещия се
по пешеходната пътека Т.Б. Левият завой от ул. „Драва Чех“ по бул. „Ген. Колев“ е
забранен, тъй като е налице урегулиране с пътен знак Г2 – движение само надясно след
знака. Причината за настъпване на произшествието е навлизане на автомобила в
траекторията на движение на пешеходеца.
Горното налага извода, че е налице виновно и противоправно действие от страна на
водача на автомобила, който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1
от ЗДвП като не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец,
намалявайки скоростта или спирайки нерелсовото пътно превозно средство.
Вследствие на причиненото от водача на автомобила ПТП ищецът е претърпял
телесни увреждания, които са отразени в окончателната диагноза, посочена в издадената от
МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, гр. Варна, Клиника по ортопедия и травматология епикриза –
множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. Проведено е
било болнично консервативно лечение на ищеца за периода от 28.09.18г. до 03.10.18г.
Пациентът е изписан в добро общо състояние с препоръка за постелен режим от 30 дни.
Придвижване с помощни средства 2 месеца. Назначена била антитромботична терапия за 30
дни /л. 16/. При направеното в болницата рентгенографско изследване е била установена
фрактура на долно и горно рамо на дясна пубисна кост; малка неравност в контура на
сакрума вдясно суспектна за фисура без дислокация. Установени са били и дегенеративни
промени в двете тазобедрени стави. Изразен оток на меките тъкани на дясно бедро и
окръглена лезия в същата зона с размер 72/40 мм /л. 24/.
От заключението на СМЕ, изслушано пред първоинстанционния съд, изготвено въз
основа на материалите по делото, медицинската документация и преглед на пострадалия, се
установява, че описаните травматични увреждания са настъпили вследствие на процесното
ПТП. Счупването на срамната кост е обусловило трайно затруднение на снагата за повече от
4
30 дни, а контузията в областта на дясна тазобедрена става, обусловила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице счупването е
придружено с много силни болки, като ходенето е възможно, но придружено от силни болки
при всяко стъпване /срамната кост стабилизира тазовия пръстен отпред/ поради движения в
счупената кост. Лечението е с режим на легло за 30 дни, обслужването е на легло. След 30-
дневния режим на легло се започва ходене с две патерици за около месец и още около месец
с една, възможно е да има болки при рехабилитация на ставите и мускулите на долните
крайници поради залежаването. Според експерта в случая няма настъпили усложнения,
лечението е било проведено в обичайните срокове – около 4-5 месеца и възстановяването е
съответно на възрастта на ищеца (който към момента на инцидента е бил на 86 години).
Възможно е да се засилят съществуващите артрозни промени по ставите, свързани с
възрастта на ищеца. Няма нужда от допълнително лечение на счупването, но травмата
засяга почти всички стави, особено тазобедрените и в гръбначния стълб, засилват се
артрозните промени, което води до ограничение в движението на ставите, болка при рязка
промяна на времето и при физически натоварвания. Преди ПТП ищецът е страдал от
следните заболявания: стар исхемичен мозъчен инсулт, хипертонична болест умерена
степен, предсърдно мъждене, оперирана язва и ингвинална херния вдясно, налична
ингвинална херния вляво, опериран за камък в пикочния мехур, като описаните заболявания
не са се отразили неблагоприятно на оздравителния процес, който е завършил в обичайните
срокове.
В с.з. вещото лице е допълнило, че поради възрастта си ищецът страда от остеопороза
и вероятно при падането си на твърдата настилка след удара на автомобила, същият е
получил счупването и контузията на дясната тазобедрена става. Съприкосновението с
автомобила е станало отляво на тялото на ищеца, а установеният хематом е в областта на
дясната тазобедрена става, поради което вещото лице приема, че той е получен от самото
падане върху настилката, довело и до фрактурата. Остеопорозата е способствала за по-
лесното счупване на иначе изключително здравата кост, представляваща тазовия пръстен –
„ако беше някой на 20 години, той не би претърпял такава травма вероятно“. Освен това
експертът е заявил, че предходните и съпътстващите заболявания, от които страда ищецът
имат отношение и към оздравителния процес, тъй като същите водят до ограничаване на
физическата му активност. Адекватното възстановяване с оглед възрастта на ищеца, вещото
лице обяснява с това, че той е на собствен ход, ползва помощно средство бастун, но
предполага, че и преди това го е ползвал след инсулта, който е претърпял. Движи се
самостоятелно, в добро общо състояние е, въпреки че накуцва с единия крак. Възможно е
накуцването да е последица от претърпяната през годината операция за херния, но е
възможно същото да е последица от травмата. Към момента на прегледа костта е напълно
зараснала.
Като свидетел пред първоинстанционния съд е бил разпитан И.Г. И., който е внук на
пострадалия, поради което неговите показания съдът преценява с оглед неговата
заинтересованост в полза на ищеца. От същите се установява, че след инцидента дядо му е
5
бил в болница 4-5 дни напълно обездвижен, след което още два месеца вкъщи бил
обездвижен, дори не можел да застане в седнало положение, поради което трябвало да бъде
хранен и обслужван изцяло, в което се включвали всички членове на семейството. След два
месеца започнал да се раздвижва с помощта на рехабилитатор, като първоначално са му
местели краката и ръцете в леглото. Едва след две-три седмици упражнения започнал да
прави в стаята няколко крачки, но минало много време преди да започне да прави някакви
движения. Имал и други здравословни проблеми поради залежаването – с простатата, заради
което два пъти викали спешна помощ, с киселини в стомаха, изобщо изпитвал силни болки.
За първи път излязъл навън през пролетта на 2019г. и понастоящем се движел с бастун,
какъвто преди не е ползвал. Психически доста тежко е приел случилото се с него, тъй като
по едно време се бил отчаял. На тези години му е било много тежко, че не може да се
обслужва, било му е неприятно с памперсите. Бил е доста изнервен – викал и крещял на
близките си без причина.
От анализа на горните доказателства следва да се направи извода, че телесното
увреждане, получено от ищеца при процесното ПТП, му е причинило интензивни болки и
уплаха – същият е провел консервативно болнично лечение за период от 5 дни, а
обездвижването е продължило 30 дни поради предписания постелен режим в домашни
условия. Установи се по делото, че в този период ищецът е бил изцяло обгрижван от своите
близки, които са поддържали личната му хигиена и са го хранели, тъй като той не е могъл да
стои в седнало положение. През този период същият е изпаднал в отчаяние, станал е
раздразнителен. Не се установи наличието на пряка връзка между възникналите проблеми с
простата /според показанията на неговия внук/ и получените травматични увреждания, но от
друга страна залежаването е свързано с последващи проблеми с храносмилането /според
свидетеля дядо му е имал някакви киселини в стомаха/. Следващият период от
възстановяването на ищеца е бил свързан с извършването на рехабилитационни дейности,
които са довели до постепенното му раздвижване и самостоятелно ходене – първоначално с
помощни средства, а след това само с бастун. Налице е пълно зарастване на костта и
адекватно за възрастта възстановяване, което е продължило за период от около 4-5 месеца.
Получената травма от ищеца има за последица засягането на почти всички стави, особено
тазобедрените и в гръбначния стълб, при което се засилват артрозните промени и това води
до ограничение в движението на ставите, болка при рязка промяна на времето и при
физически натоварвания.
Не се установи по делото да са налични при ищеца депресивни разстройства или
намалена и ограничена комуникация с околните, които да са вследствие на претърпените от
него травматични увреждания и изпитваните в тази връзка болки и страдания.
С оглед на всичко изложено по-горе, изхождайки от възрастта на ищеца, който към
датата на инцидента е бил на 86 години; вида и интензитета на претърпените болки и
страдания за период от общо около 4-5 месеца /като особено силни са били болките в
периода непосредствено след инцидента и през първите 30 дни/; констатацията за пълното
6
възстановяване на костта, но при отчитане на последицата на засилване на артрозните
промени на тазобедрените кости и гръбнака; намалените адаптационни възможности,
предвид напредналата възраст на ищеца, но при липсата на констатации за наличието на
разстройства на психиката или на социалното функциониране на личността;
икономическата конюнктура към момента на настъпване на вредите /минимална работна
заплата от 510 лв. през 2018г. и среден паричен доход от 5940 лв. на едно лице за 2018г./;
нивата на застрахователното покритие към момента на увреждането /лимит на отговорност/,
който е бил 10 000 000 лв. за едно събитие (чл. 492, т. 1 от КЗ), както и по-новата съдебна
практика по определяне размерите на неимуществените вреди при подобни травми, но при
отчитане конкретиката на настоящия случай - виж напр. Решение № 1477 от 19.06.2019 г. по
в.гр. д. № 4775/2019г. на Софийски апелативен съд /присъдено е обезщетение от 50 000 лв.
за неимуществени вреди, но случаят е бил свързан с повече и по-тежки травматични
увреждания и усложнения при самото лечение и върху други органи и функции на
пострадалата/, Решение № 46/13.04.20г. по в.гр.д. № 24/20г. на ВАпС /присъдено
обезщетение от 30 000 лв. за неимуществени вреди, но и тук имаме друго телесно
увреждане – изкълчване на дясна раменна става и травма на нервните коренчета в шийния
отдел, наред с фрактурата на пубисната кост/, Решение № 42/18.06.20г. по в.т.д. № 55/20г. на
БАпС /присъдено обезщетение от 35 000 лв. за фрактура на пубисната кост, но при
проведено оперативно лечение, 3-4 месеца обездвижване на легло и общо 7-месечен
възстановителен период/, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, което се следва на ищеца, е в размер на общо 27 000 лв. – колкото е
определил и първоинстанционния съд. Тъй като извънсъдебно на ищеца е била заплатена от
ответника сумата в размер на 20 000 лв., а с първоинстанционното решение е присъдена
сума от 7 000 лв., а спор относно момента на присъждане на законната лихва върху
обезщетението не е повдигнат пред въззивната инстанция, то с настоящото решение следва
да се потвърди изцяло обжалваното решение.
По разноските.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отправеното от въззиваемата страна искане и
представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 1220 лв., въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на дружеството разноски за настоящата инстанция в този
размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 407/26.06.2020г., постановено по т.д. № 779 по описа
за 2019г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Т. Х. Б. , ЕГН
7
********** от гр. Варна против „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София
за разликата над присъдения му размер от 7 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 28.09.18г. в гр. Варна, причинено от С.С.А. като водач на лек автомобил
„БМВ“, модел „Х6 Х Драйв 30Д“, рег. № СВ 8383АХ, застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва от 18.01.19г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1
от КЗ.
ОСЪЖДА Т. Х. Б. , ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 1 220 /хиляда двеста и двадесет/
лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8