РЕШЕНИЕ
№ 14931
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. М.
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. М. Гражданско дело №
20221110133497 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „ЗД Евроинс“ АД срещу
„ЗД Бул Инс“ АД, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 18
948,55 лева, представляваща регресно вземане за платено от ЗД "Евроинс" АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по застраховка "Каско" за вредите,
причинени върху МПС с рег. № СС8979АН вследствие на ПТП от 04.07.2019г., настъпило в
района на път I-7, км 19+000 по вина на водача на застраховано по "Гражданска
отговорност" при ЗД "Бул Инс" АД МПС с рег. № СС7328СА, щета № **********, ведно
със законната лихва за период от 16.03.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 3
426,52 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2020г. до 10.03.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.04.2022г. по ч.гр.д. 13873/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че на 04.07.2019г., в района на път 1-7, км 19+000, е настъпило ПТП
с участието на МПС с peг. № СС 7328 СА и МПС с peг. № СС 8979 АН, за което бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № УРИ 342р-
9240/04.07.2019г., видно от който водачът на МПС с peг. № СС 7328 СА, движейки се с
несъобразена с пътните условия скорост, заобиколил спрялото в неговата пътна лента МПС,
като пресякъл непресечената хоризонтална пътна маркировка и навлязъл в лентата за
насрещно движение, вследствие на което ударил движещото се там МПС с peг. № СС 8979
АН. Водачът на последното предприел спасителна маневра, като отбил максимално вдясно
на пътя и останал само с левите си гуми на платното за движение. Сочи, че с
1
неправомерното си поведение, водачът на МПС с peг. № СС 7328 СА станал причина за
настъпване на ПТП. Срещу последния било образувано н.о.х.д. № 338/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Силистра, завършило с влязла в сила присъда, с която същият бил признат
за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
Сочи, че между „ЗД ЕВРОИНС“ АД и собственика на увредения лек автомобил бил сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100266985/22.08.2018г.,
валиден към датата на процесното ПТП. Излага, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие към „ЗД ЕВРОИНС“ АД била предявена претенция под №
**********/12.12.2019г. за изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че
нанесените имуществени вреди били описани в протоколи за оглед и оценка на щети от
11.12.2019г. и 23.12.2019г., въз основа на които било определено обезщетение в размер на
18 933,55 лева. Последното било изплатено по сметка на правоимащото лице на 24.04.2020г.
Сочи, че към момента на ПТП, гражданската отговорност на виновния водач била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
„ЗД БУЛ ИНС“ АД. Развива съображения в насока, че съгласно чл. 411 КЗ има право на
регрес срещу застрахователя на виновния водач за размера на платеното застрахователно
обезщетение, както и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15 лева.
Твърди, че с регресна покана, получена на 28.04.2020г., е поканил ответното дружество да
плати, но към момента не било постъпило плащане. С оглед описаното излага, че
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на 30 дни от получаването на поканата,
заедно с доказателствата за доброволно изпълнение. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП,
вината, противоправното деяние на М. М., както и причинно-следствената връзка между
щетите и деянието. Прави възражение за съпричиняване и сочи, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил, се е движел с превишена скорост. Сочи, че след
получено писмо от ищеца във връзка с щетата, са поискали допълнителни документи,
каквито не били представени от ищеца и до настоящия момент. Ответникът оспорва и
размера, като излага, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на
щетите. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ, ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на ПТП,
причинено виновно от водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ автомобил, наличието на вреди по застрахования по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ автомобил, причинно-следствената връзка между вредите и реализираното
2
ПТП, наличие на валидни правоотношения към датата на ПТП по застраховка „Каско на
МПС“ между ищеца и собственика на увредения автомобил и по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника относно отговорността на виновния водач, размера на
дължимото обезщетение и изплащането му за отстраняване на вредите.
В настоящия случай с определението от 15.12.2022г. по чл. 140 ГПК, в което е
обективиран проектът за доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК, обявен за окончателен в проведеното
съдебно заседание на 07.02.2023г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства:
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя
на вредата, както и изплащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца.
От приетата и неоспорена ССчЕ, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК
като пълно и компетентно изготвена, се установява, че за полица №
00500100266985/22.08.2018г. застрахователната премия е в размер на 1227,95 лева и е била
платена в полза на ЗД „Евроинс“ АД на следните дати- 24.08.2018г., 26.11.2018г.,
26.02.2019г. и 16.05.2019г. Експертът е посочил, че на 24.04.2020г. ищцовото дружество е
наредило в полза на „Мартис 09“ ООД сума в размер на 18 933,55 лева с основание „щета
**********, ДКН СС8979АН“.
Спорни между страните са обстоятелствата за механизма на настъпване на ПТП,
вината за настъпване на ПТП, както и размера на вредите. По тези въпроси са събрани
следните доказателства:
От констативен протокол за ПТП за пострадали лица с номер УРИ 342р- 9240 от
04.07.2019г. по описа на МВР, Областна дирекция на МВР- Силистра, се установява, че на
04.07.2019г. около 11:50 часа, лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № СС7328СА, се движил
по Републикански път I-7с посока от гр. Алфатар към гр. Силистра, и в района на км
19+000, при заобикаляне на спрял от дясната страна автомобил, водачът е навлязъл в
лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с движещия се срещу него лек
автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СС8979АН като го е блъснал странично в предната
част. Вследствие на удара лек автомобил „Шкода Октавия“ се е завъртял и е навлязъл в
тревните площи вдясно на платното за движение.
От приетото НОХД № 338/2020г. по описа на РС- гр. Силистра, се установява, че с
Присъда № 280 от 03.08.2020г. М. С. М. е признат за виновен за това, че около 11: 53 часа на
04.07.2019г. извън населено място на път I-7 км.19+000 на територията на общ. Алфатар,
обл. Силистра, в посока от гр. Алфатар, обл. Силистра към гр. Силистра, като водач при
управление на МПС лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № СС 7328 СА, е нарушил следните
правила за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП –
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 6 от ЗДвП-
участниците в движението съобразяват своето поведение с пътната маркировка; чл. 25, ал. 2
ЗДвП- при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
3
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея, като по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер
на 16350 лева по лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СС 8979АН, управляван от
Мартин С. Т. от гр. Дулово, обл. Силистра, собственост на „Мартис 09“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Мартин С. Т., поради което и на основание чл.
78а, ал. 1 НК М. М. е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лева. Видно от отбелязването върху самата присъда,
същата е влязла в сила на 19.08.2020г.
Св. Мартин Т. е посочил, че е участвал в ПТП през 2019г., юли месец в 11.50 ч, на
изхода от гр. Алфатар. Сочи, че се е движил в посока от гр. Алфатар към гр. Силистра и
управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“, колата, която го блъснала се движила от гр.
Алфатар към гр. Силистра. Твърди, че на средата на отсрещното платно на пътя бил спрял
черен лек автомобил с марка Голф 3, шофьорът стоял до вратата и гледал небето. Намалил
скоростта като го наближавал и в този момент отзад се появила Хонда с бясна скорост,
която идвала зад голфа. Излязъл извън платното, отстъпил му лентата, но когато достигнала
голфа, хондата видяла че ще го блъсне и се отклонила в ляво и го ударила, както бил на
банкета. Сочи, че колата изхвърчала на 25-30 метра от пътя, ударът настъпил в платното, в
което се движил, но бил почти спрял. Твърди, че хондата го блъснала в лявото колело-
неговата предна лява част в неговата предна лява част.
Св. М. М. е посочил, че е пътувал от гр. Алфатар за гр. Силистра и при завой лек
автомобил бил спрял в средата на неговото платно, като за да го избегне, навлязъл в
насрещното движение и направил ПТП. Сочи, че се е движил с около осемдесет и няколко
километра, а другото МПС не може да каже. В последния момент видял автомобила,
натиснал спирачките и станала катастрофата. Не помни да е опитал да избегне удара.
От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че щетите по превозните
средства, отразени в протокола за ПТП са следните: за лек автомобил „Хонда Сивик“, рег.
№ СС7328СА- предна част, а за лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СС8979АН- предна
част и странична лява част, като щетите по лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СС8979
АН, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 04.07.2019г. ПТП.
От първоначалното заключение на автотехническата експертиза се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Шкода Октавия“, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 35 926,55 лева.
От приетата допълнителна автотехническа експертиза се установява, че
действителната стойност на товарен автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СС8979АН,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 29 482 лева. Експертът
е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС, определена на
база средни пазарни цени надхвърля действителната му стойност, поради което е налице
тотална щета.
Съдът намира,че всички събрани доказателства и доказателствени средства по делото
са еднопосочни и от цялата доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин
механизма на настъпване на ПТП и вината на застрахования при ответника водач на лек
автомобил „Хонда Сивик“, рег. № СС 7328СА.
В частност влязлата в сила присъда, с която М. М. е освободен от наказателна
отговорност по чл. 78а НК и му е наложено административно наказание, е задължителна за
гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В този смисъл съдът е длъжен да приеме, че М.
4
М., в качеството му на участник в реализиралото се ПТП, е действал противоправно като е
нарушил императивни правила за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 6
ЗДвП, чл. 25, ал. 2 ЗДвП, и е причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди
по лек автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СС 8979 АН, в размер на 16 350 лева.
От приетата и неоспорена САТЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно
изготвена на основание чл. 202 ГПК, както и от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 04.07.2019г., както и от свидетелските показания на водачите на автомобилите,
участвали в процесното ПТП, се установява механизмът на настъпване на ПТП.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или
необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай
в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било доказателства, от
които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към
възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на
ответника. В случая са налице доказателства, а именно показанията на св. Мартин Т., че
управляваният от него автомобил е бил почти спрял при настъпване на удара с лек
автомобил „Хонда Сивик“. Св. М. М. е посочил, че не може да каже каква е била скоростта
на другия автомобил, както и дали се е опитал да предотврати удара, поради което съдът
намира, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
Относно размера на обезщетението съдът намира следното. За разлика от останалите
състави на престъпления по транспорта, съставът на чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК се
характеризира със съставомерност не само на извършеното по непредпазливост нарушение
на правилата за движение по пътищата, но и на причинените вследствие на нарушението
имуществени вреди, доколкото изисква от произшествието да са настъпили „значителни
имуществени вреди“. Затова въпросът за размера на причинените от произшествието
имуществени вреди е от решаващо значение за наказателната отговорност на дееца и
наказателният съд е длъжен да го изследва и да се произнесе по него, като признае
подсъдимия за виновен и по отношение на размера на вредите. Именно поради тази причина
в съдебната практика /Решение № 22 от 05.05.2011г., по т. д. № 368/2010г. на ВКС, I т.о., ТК/
се приема, че размерът на причинените значителни имуществени вреди за извършено по чл.
343, ал. 1, б. "а" НК престъпление, установено с влязла в сила присъда, има сила на
пресъдено нещо и съответно гражданският съд е длъжен да се съобрази с този размер.
При това положение съдът е длъжен да приеме, че произтеклите от произшествието
имуществени вреди са в размера, определен с влязлата в сила присъда, независимо от
събраните по гражданското дело доказателствени средства, сочещи различен размер. След
като размерът на вредите е част от състава на престъплението и присъдата обвързва
гражданския съд в тази си част, то въпросът не подлежи на преразглеждане. В настоящия
случай с влязлата в сила присъда от 03.08.2020г. по НОХД № 338/2020г. по описа на РС –
Силистра, М. С. М. /водач на застрахованото при ответника МПС/ е признат за виновен в
това, че с деянието е причинил значителни имуществени вреди в размер на 16 350 лева по
л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № СС8979АН, поради което именно това е размерът на
дължимото обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил. До този размер се
ограничава и отговорността на ответника по регресната претенция, доколкото
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач не може да
5
отговаря за по-голям размер на вредите от този, за който отговаря делинквентът. На
основание чл. 411 КЗ, обаче, ищецът има право и на обичайните ликвидационни разходи,
които не са част от самото обезщетение и не са били предмет на изследване в наказателното
производство. В случая със заявлението и исковата молба ищецът е посочил, че
ликвидационните разходи са включени в общата сума на регресната претенция и размерът
им е 15 лева, поради което общата стойност на регресното вземане се равнява на 16 365
лева.
Поради гореизложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ е
основателен до размера от 16 365 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 18 948,55 лева претенцията подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок
от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни от получаване на
регресната покана, когато не са налице данни, адресатът на поканата да е изискал
допълнителни документи. В настоящия случай поканата е получена от ответника на
28.04.2020г., като с уведомително писмо с изх. № РГ-00613/15.05.2020г. е посочено, че от
представените документи не се установява да има взето административно отношение към
водача на МПС с рег. № СС7328СА- М. М., а има образувана докладна преписка. Посочено
е, че следва след пълно окомплектоване, преписката да бъде отново изпратена. Съгласно чл.
412, ал. 3 КЗ когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички
доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на
основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде
предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане
на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5 КЗ.
В случая към датата на изпращане на регресната претенция не е била постановена
присъдата от 03.08.2020г., като от представеното НОХД се установява, че обвинителният
акт срещу М. М. е бил внесен на 04.06.2020г. Следователно към датата на поканата до
ответника, респ. до писмото от 15.05.2020г., за ищеца не е съществувала възможност да
представи документи, касателно ангажирането на наказателна отговорност на виновния за
ПТП водач. Както е прието в съдебната практика / Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК/ на представяне подлежат единствено доказателствата, които
е обективно възможно да бъдат представени към датата на подаване на искането, поради
което не могат да се считат за непредставени доказателства по смисъла на чл. 106, ал. 3 КЗ
документи, с които ищецът обективно не е могъл да се снабди към този момент. Следва да
бъде посочено още, че с цитираното писмо ответникът не е изискал конкретни документи по
преписката, а единствено е посочил, че е образувана застрахователна преписка. С оглед на
това съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 30-дневния срок от
получаване на писмото от 28.04.2020г., т.е. на 29.05.2020г.
6
След изчисление с лихвен калкулатор, съдът установи, че мораторната лихва, начислена
върху приетата от съда за основателна сума- 16 365 лева, възлиза на 2959,57 лева, до който
размер искът следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 3426,52
лева претенцията подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 447,50 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, като с оглед уважената част от
исковете има право на разноски в размер на 429,67 лева. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 447,50 лева, депозит за САТЕ в размер на
350 лева, депозит за ССчЕ в размер на 250 лева, депозит за свидетел в размер на 80 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на сумата от 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 НЗПП, тоест общо 1227,50 лева. Съразмерно
уважената част от исковете ищецът има право на разноски в размер на 1060,15 лева.
Ответникът е сторил разноски в исковото производство за депозит за САТЕ в размер на 300
лева, депозит за свидетел в размер на 50 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на сумата от 100 лева, тоест общо 450 лева. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от
61,35 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д Б“ № , дължи на ЗД „Евроинс“ АД,
ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „Х К“ № , сумата от 16 365 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разходи по застраховка "Каско" за вредите, причинени върху МПС с рег. № вследствие на
ПТП от 04.07.2019г., настъпило в района на път I-7, км 19+000 по вина на водача на
застраховано по "Гражданска отговорност" при ответника МПС с рег. № , щета №
**********, ведно със законната лихва считано от 16.03.2022г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 2959,57 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2020г.
до 10.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 01.04.2022г. по ч.гр.д. 13873/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 16 365 лева до пълния предявен размер от
18 948,55 лева и иска за лихва за разликата над 2959,57 лева до пълния предявен размер от
3426,52 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 1060,15 лева, представляваща разноски в исковото производство по делото
съразмерно уважената част от исковете, както и сумата от 429,67 лева, представляваща
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 78, ал.
7
3 ГПК сумата от 61,35 лева, представляваща разноски по делото съразмерно отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8