№ 8738
гр. София, 13.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509285 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.436, ал.4 вр. с чл.262, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 30320/15.06.2022 г. на Б. СТ. Б. и ИВ. Н. Б.,
длъжници по изп.д. № 20158440402930 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, срещу
т.2 от разпореждане от 03.06.2022 г., с която е върната подадената от жалбоподателите
частна жалба вх. № 23042/09.05.2022 г. срещу постановление от 19.04.2022 г. за възлагане на
недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр.София, ж.к. „**** по
цитираното изпълнително дело.
Жалбоподателите поддържат, че обжалваното разпореждане е нищожно, доколкото в
същото не съдържа мотиви и е невъзможно да се извърши преценка на правилността му.
Твърди се, че със същото е върната тяхна жалба вх. № 23042/09.05.2022 г., но погрешно е
посочено, че същата е подадена във връзка с действията на съдебния изпълнител по изп.д. №
20198440401663, по което жалба не е подавана. Правят искане за отмяна на разпореждането.
В срока по чл.276, ал.1 вр. чл.436, ал.3 ГПК взискателят „Първа инвестиционна
банка“ АД е депозирал възражение, в което се излагат съображения за неоснователност на
жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В мотивите си съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Съдът е сезиран с частна жалба срещу преграждащо разпореждане на частен съдебен
изпълнител по аргумент от чл.436, ал.4 вр. с чл.262, ал.3 ГПК, което подлежи на обжалване
1
по реда на чл.274 и сл. ГПК в едноседмичния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. В настоящия случай
жалбата е подадена от легитимирано за това лице и е насочена срещу обжалваем с частна
жалба акт на съдебния изпълнител. От представения от съдебния изпълнител препис от
изп.д. № 20158440402930 се установява, че с електронно съобщение от 08.06.2022 г. (чиято
разпечатка на хартиен носител в приложена на л. 714) на жалбоподателите са връчени на
същата дата съобщение изх. № 24116/07.06.2022 г. до Б. СТ. Б. и съобщение изх. №
24132/07.06.2022 г. до ИВ. Н. Б.. Изявление от двамата жалбоподатели в сочения смисъл
изрично са направени в молба вх. № 30322/15.06.2022 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано под номер 20158440402930 по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № 844 на КЧСИ, на 21.08.2015 г. по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК****, въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2015 г., издаден по ч.гр.д. №
34079/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50-ти състав, срещу Б. СТ. Б., ИВ. Н.
Б. и „М.И.“ ООД, ЕИК ****.
С постановление от 07.03.2016 г. са присъединени за събиране по изп.д. №
20158440402930 вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу С. Б., ИВ. Н. Б. и
„М.И.“ ООД по изпълнителен лист от 14.01.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 34080/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 45-ти състав, въз основа на който е образувано изп.д.
№ 20168440400675 по описа на ЧСИ С.Я..
С разпореждане от 11.04.2022 г. са присъединени за събиране по изп.д. №
20158440402930 вземания на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ****, срещу Б. СТ. Б. и ИВ.
Н. Б. по изпълнителен лист от 04.06.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 12876/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 32-ри състав, въз основа на който е образувано изп.д. №
20188440401475 по описа на ЧСИ С.Я..
По изпълнителното дело на 16.09.2015 г. е извършен опис на апартамент № 20,
находящ се в гр.София, ж.к. „**** и същият е изнесен на публична продан.
С молба вх. № 17099/01.04.2022 г. длъжниците Б. СТ. Б. и ИВ. Н. Б. са поискали
спиране провеждането на публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент
№ 20, находящ се в гр.София, ж.к. „****.
На 19.04.2022 г. е изготвено постановление за възлагане на описания недвижим
имот.
На 09.05.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила жалба вх. № 23042 от
длъжниците Б. СТ. Б. и ИВ. Н. Б. срещу постановлението за възлагане на недвижимия имот.
С разпореждане от 12.05.2022 г. /л.696/ съдебният изпълнител е оставил подадената
от двамата длъжници жалба без движение и е дал указания за отстраняване на нередовности
в същата в едноседмичен срок от уведомяването чрез представяне на доказателства за
внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лева, такса за
връчване на препис от жалбата за страните в размер на 24 лева по т.5 от ТТР към ЗЧСИ,
такса в размер на 24 лева за изготвяне на препис от изпълнителното дело по т.8 от ТТР към
2
ЗЧСИ, както и представяне на още един брой препис от жалбата с приложенията за връчване
на другата страна. Длъжниците са предупредени, че при неотстраняване на нередовностите
в предоставения срок жалбата ще бъде върната. Указанията към двамата жалбоподатели са
вписани в съобщение изх. № 20570/13.05.2022 г. /л.126, т.III/, което им е редовно връчено
чрез процесуалния представител адв. А.С. /л. 638, т. III /на 25.05.2022 г.
С жалба вх. № 28096/03.06.2022 г. длъжниците Б. СТ. Б. и ИВ. Н. Б. са поискали
отмяна на постановление за възлагане на недвижимия имот, издадено по същото
изпълнително дело на 13.05.2022 г. В жалбата е посочено, че за същия имот има изготвено
постановление за възлагане, което вече е атакувано с жалба вх. № 23042/09.05.2022 г. и е
поискано съединяване за разглеждане на двете жалби в едно производство.
С т.1 от разпореждане, изготвено на 03.06.2022 г. /л.704/ жалба вх. №
28096/03.06.2022 г. е оставена без движение с указания за представяне от длъжниците –
жалбоподатели в седмичен срок от уведомяването на доказателства за внесена по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 25 лева, такса за връчване на препис от
жалбата за страните в размер на 24 лева по т.5 от ТТР към ЗЧСИ, такса в размер на 24 лева
за изготвяне на препис от изпълнителното дело по т.8 от ТТР към ЗЧСИ, както и
представяне на още един брой препис от жалбата с приложенията за връчване на другата
страна. Длъжниците са предупредени, че при неотстраняване на нередовностите в
предоставения срок жалбата ще бъде върната. С т.2 от същото разпореждане е върната
жалба вх. № 23042/09.05.2022 г.
В съобщение изх. № 24116/07.06.2022 г. до Б. СТ. Б. и съобщение изх. №
24132/07.06.2022 г. до ИВ. Н. Б. на последните е съобщено, че на основание чл.262, ал.2, т.2
вр.чл.436 ГПК е върната тяхна жалба вх. № 23042/09.05.2022 г. срещу действията на
съдебния изпълнител по изп.д. № 20198440401663 /л.713-714/. В съобщението е указана
възможността разпореждането за връщане на бъде обжалвано в седемдневен срок от
получаване на съобщението чрез съдебния изпълнител с жалба до Софийски градски съд. В
същото съобщение са възпроизведени и указанията на съдебния изпълнител за отстраняване
на констатираните от същия нередовности в жалба вх. № 28096/03.06.2022 г.
На 15.06.2022 г. е постъпила жалба от Б. СТ. Б. и ИВ. Н. Б. вх. № 30320 /л.717/ срещу
разпореждане за връщане на жалба вх. № 23042/09.05.2022 г., инкорпорирано в съобщения
от 07.06.2022 г.
Посочените двама длъжници подават и молба вх. № 30322/15.06.2022 г. в изпълнение
на разпореждането, пресъздадено в съобщение от 07.06.2022 г., с която представят
доказателства за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 25
лева, 72 лева такса по сметка на съдебния изпълнител и два броя преписи от жалба вх. №
23042/09.05.2022 г.
С разпореждане от 16.06.2022 г. жалба вх. № 30320/15.06.2022 г. е оставена без
движение с указания за представяне на доказателства за заплатена такса по т.5 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 48 лева и по т.8 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лева и още един препис
от жалбата. Разпоредено е жалба вх. № 28096/03.06.2022 г. да се изпрати за становище на
3
взискателя и длъжника – юридическо лице. По последната взискателят е подал възражение
вх. № 31325/22.06.2022 г.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че по жалба вх.№
28096/03.06.2022г. е образувано гр.д. № 8078/2022 г. по описа на Софийски градски съд.
Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.4 ГПК по отношение на жалбите срещу
действията на съдебните изпълнители се прилагат разпоредбите на чл.260, чл.261 и чл.262
ГПК. С разпоредбата на чл.261, т.1 и т.4 ГПК е предвидено прилагане към жалбата на
преписи от нея и приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като
насрещна страна, както и документ за внесена такса. Съобразно разпоредбата на чл.262, ал.
1 ГПК, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261 ГПК, на страната се съобщава да
отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а в чл.262, ал.2, т.2 ГПК е
предвидено, че при неотстраняване на нередовностите жалбата се връща. На основание
чл.262, ал.3 ГПК разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
Съдебният изпълнител е компетентен да върне депозираната срещу негови действия
жалба на основание на чл.262, ал.2 ГПК при изпълнение на задълженията си да извърши
предписаните от процесуалния закон действия по администрирането й. Защитата, разписана
в чл.435 и сл. ГПК е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес, в който съдебният изпълнител няма правораздавателни функции, а действа като
орган на държавната власт, овластен от закона да извърши предписаните изпълнителни
действия. Същевременно дейността на същия е административно и правно свързана с
правораздавателната дейност на съдилищата (Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК
на ВКС и т. 10 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСТК на ВКС). С оглед
изложеното, предвид разпоредбата на чл.436, ал.4 ГПК, характера на дейността по чл.262,
ал.2 ГПК и функциите на съдебния изпълнител, то последният има предоставена от
законодателя компетентност да върне на някое от основанията по чл.262, ал.2 ГПК подадена
срещу негови действия жалба (Определение № 67 от 4.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4240/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 30 от 26.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5189/2016
г., II г. о., ГК).
Съдебният изпълнител правилно е констатирал, че жалба вх. № 23042/09.05.2022 г. е
нередовна, доколкото не е била придружена от доказателства за внесена държавна такса за
разглеждането й и не е била придружена от препис за взискателя, поради което на
жалбоподателите е предоставена възможност за отстраняване на нередовностите, дадени са
им ясни и точни указания в тази връзка, предоставен е срок със законоустановената
продължителност (чл.275, ал.1 ГПК) за това с предупреждение за последиците от
бездействието на жалбоподателите. Указанията към жалбоподателите са редовно връчено
чрез надлежно упълномощения им процесуален представител чрез инкорпорирането им в
два броя съобщения (по един за всеки от жалбоподателите) от 13.05.2022 г. Към 03.06.2022
г., когато е постановено разпореждането за връщане на жалбата срокът за отстраняване на
нередовностите в същата е бил изтекъл. Обжалваното разпореждане е законосъобразно, тъй
като законовите норми, регламентиращи допустимостта на обжалването на действия и
4
актове на съдебен изпълнител във вр чл.436, ал.4 вр.чл.262, ал.2 вр. чл.262, ал.3 ГПК и реда
на гл. ХХІ (чл. 274 и сл.) ГПК, са приложени съответно. Представянето на преписи от
жалбата с молба вх. № 30322/15.06.2022 г. е предприето след изтичане на срока за
отстраняване на нередовностите, а ангажираните със същата молба доказателства за внесена
държавна такса касаят изпълнение на указания за отстраняване на нередовности по
последваща жалба вх. № 28096/03.06.2022г. Дори да се приеме, че тази такса касае жалбата
от 09.05.2022 г. (каквото не се следва дори от изричните изявления на жалбоподателите в
молбата 15.06.2022 г.), то тази такса е внесена повече от седмица след връщане на жалбата и
почти две седмици след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите в същата.
Невнасяне на таксите по сметка на съдебния изпълнител, дължими на основание т. 5
и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ не е основание за връщане на подадената жалба. Тези такси, за
разлика от дължимите държавни такси за разглеждане на искова молба или жалба, са частно
вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител е кредитор на
това вземане, и макар в чл.80 ЗЧСИ да е предвидено авансовото им събиране, задължението
за внасянето им предварително не е разписано в закона като предпоставка за редовност на
подадената жалба срещу действията на съдебния изпълнител (аргумент от задължителните
указания, дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в този
смисъл и Решение № 433 от 09.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3354/2014 г., IV г. о., ГК).
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за нищожност на разпореждането за
връщане на жалбата поради липса на мотиви. Не съществува разписано законово изискване
за мотивиране на актовете на съдебния изпълнител като предпоставка за тяхната
законосъобразност. Естеството на изпълнителното производство, в чийто рамки не се
разрешават правни спорове, не поражда необходимост съдебният изпълнител да мотивира
актовете си, които са насочени към осигуряване на развитието и приключването на
производство. Поради това и разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК предвижда едва при
подадена жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител, същият да изложи мотиви
относно обжалвания акт или действие. Поради това липсата на мотиви на обжалваното
разпореждане не може да бъде основание за отмяната му, не води и до твърдяната
нищожност. Дори съдебният изпълнител да не изложи мотиви за обжалваните действия това
не води автоматично до отмяна на акта. Противно на твърденията в жалбата липсата на
мотиви не препятства възможността за преценка на правилността на разпореждането.
Възражението за необходимост от отмяна на разпореждането поради грешно
посочване на номера на изпълнителното дело, по което е постановено, не следва да бъде
споделено. Видно от текста на т.2 от разпореждане от 03.06.2022 г. грешка при посочване на
изпълнителното дело, по което се атакуват предприетите от съдебния изпълнител действия
по връщане на нередовна жалба, не е допусната. Такава се наблюдава единствено в текста
на съобщение изх. № 24116/07.06.2022 г. и съобщение изх. № 24132/07.06.2022 г., но тази
грешка не поражда съмнение по отношение на това коя конкретна жалба е върната и не
рефлектира върху надлежно извършеното връщане на жалбата, чиито нередовности не са
били отстранени.
5
По изложените съображения сезиралата съда жалба се явява неоснователна.
Съгласно чл.437, ал.4 ГПК решенията на окръжния съд по жалби срещу действията
на съдебния изпълнител по същество на спора са окончателни, а според правилото на
чл.274, ал 4 ГПК и определенията, с които окръжният съд се произнася по същество по
преграждащите развитието на производството актове на съдебния изпълнител не подлежат
на последващ съдебен контрол (Определение № 60246 от 12.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1998/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 67/04.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4240/2019 г., ІІІ г. о.,
Определение № 30/26.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5189/2016 г., ІІ г. о. и др.).
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски се следват на
ответника по жалбата и взискател по изпълнителното дело за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лева. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с
вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския
съвет. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав
намира, че в полза на взискателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер на минималния по чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 30320/15.06.2022 г. на Б. СТ. Б. и ИВ.
Н. Б., длъжници по изп.д. № 20158440402930 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ,
срещу т.2 от разпореждане от 03.06.2022 г., с която е върната подадената от
жалбоподателите частна жалба вх. № 23042/09.05.2022 г. срещу постановление от 19.04.2022
г. за възлагане на недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр.София,
ж.к. „**** по цитираното изпълнително дело.
ОСЪЖДА Б. СТ. Б., ЕГН **********, и ИВ. Н. Б., ЕГН **********, да заплатят на
„Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, сумата от 50 лева, представляваща сторени в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7