РЕШЕНИЕ
№ 260496/2.12.2020г.
гр.В., 01.12.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
СЛАВОВА
НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД
№ 1536 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН
въз основа на жалба предявена от Б.Д.Д. против НП №
18-0819-002217/20.06.2018 г. на Началника на група в сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР-В., с което на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 700 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца.
В жалбата се излагат
твърдения че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
издадено е при допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Въззивникът сочи, че л.а. Пежо 206 с ДК№ * е собственост на
А. Г., както и че не е управлявал автомобила на процесната
дата и място. Твърди, че цитирания в обжалваното НП акт за установяване на
административно нарушение с № Г 843610/05.01.2018 г. не му е предявен, с оглед
на което е нарушено правото му на защита. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна,
редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са по делото писмени
бележки от процесуалния представител на АНО - юк Л.,
с които се излагат аргументи по същество на делото и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и присъждане на
адвокатско такова към минималния размер.
В хода на съдебното
следствие е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и служебно
изискани документи от ПП-КАТ при ОД на МВР-В., а именно писмо УРИ №
819000-37695/12.08.2020 г. от ОД на МВР - В. Сектор „Пътна полиция с приложени
документи, а именно: снимка на заснетото с АТСС SITRAFFIC Lynx Speed ERS 400
МПС с per. № КН 6930 ВА /1 лист/; копие от протокол за проверка №
121-ИСИ/01.06.2016 г. /1 лист/; копие на констативен протокол
819000-16019/29.05.2015 г. /АПИ/; копие на удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.10.4823 и приложение /5 листа/.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 06.10.2017 г. г., около 10.43 ч. л.а. П.206 с ДК№ *,
собственост на А.Г. бил управляван в с.С. О., обл. Д.ч.,
по ул. Д. до дом № * в посока - гр. Б. със скорост от 105 км/ч при максимално
разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта била измерена и
фиксирана, а автомобилът - заснет с автоматизирано техническо средство -
дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC LYNX SPEED - ERS
400 № ********* BAA.
След като извършил обработване записите на камерата, св. М.Е.
-мл.инспектор при сектор ПШКАТ към ОД на МВР-В. , констатирал, управлението на
автомобила със съответната скорост на процесната дата
и час.
С оглед
установяване на нарушителя, на 11.10.2017 г. е изпратено писмо от Началника на
сектор „ПП" при ОД на МВР-В. до РУ-Р. към ОД на МВР-В., с приложена снимка
№ 6/06.10.2017 г. от процесното техническо средство с
искане да бъде призован собственика на процесния
автомобил А. В. Г. с ЕГН: **********, живущ ***, за да попълни надлежно приложена
декларация, от която да е видно кой е управлявал автомобила на отразените в
снимката време и място.
На 22.12.2017 г. с
писмо от от РУ-Р. до Началника на сектор ПП при ОД на
МВР-В. са изпратени 2 бр. декларации по чл. 188 ал.1 от ЗДВП, а именно - от А.
В. Г., в която същият сочи, че на съответна дата процесният
автомобил е управляван от Б.Д.Д. с ЕГН: ********** и
от въззивника Б.Д.Д., в
която същият сочи, че на съответна дата той е управлявал процесния
автомобил.
При така
установените факти, на 05.01.2018 г. св. М.Е. съставил на въззивника
АУАН за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено
обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е
неоснователна.
Наказателното
постановление НП № 18-0819-002217/20.06.2018 г. е издадено от компетентен орган
- от Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР - В., надлежно упълномощен
със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника
за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с ненадлежно връчване
на цитирания в НП акт. Видно от съдържанието на НП, номерът на акта, който е
посочен в същото е идентичен с номера на АУАН, чието предявяване и връчване е
удостоверено с подписа на лицето.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът
установи от правна страна следното:
Съдът намира, че в
хода на съдебното производство не бе установено безспорно, че въззивникът е осъществил нарушението, визирано в
обжалваното НП. Действително от събраните по делото доказателства е видно, че процесният автомобил, собственост на Александър Галчин е управляван в с. Старо Оряхово на 06.10.2017 г. със
засечената от надлежно техническо средство скорост, от 105 км/ч. Видно от
приобщените по делото доказателства, техническото средство е одобрено такова и
преминало надлежна техническа проверка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В настоящия случай,
приобщените чрез АНП декларации по чл. 188 ал.1 от ЗДвП не се отличават с
необходимата достоверност с оглед установяване на действителните изявления на
лицата от които изхождат, а именно - на собственика на автомобила и на въззивника, досежно фактите
касаещи датата на извършване на нарушението. Видно от съдържанието на същите, в
текста им има множество поправки, вкл. относно датата на която се твърди, че е
управляван процесния автомобил и в частта, отразяваща
подписа на собственика на автомобила. Прави впечатление и несъответствието
между двете декларации във връзка с времето на попълването им, доколкото с
оглед отбелязването в същите декларацията, попълнена от собственика на
автомобила е с по-късна дата от тази на съставяне на декларацията от въззивника. С оглед на изложеното възниква съмнение относно
начина, по който е установен въззивника като лице
управлявало процесния автомобил в хода на извършената
проверка по случая и допълнително се затвърждава
преценката за недостоверния характер на попълнените декларации по чл. 188 ал.1
от ЗДвП, приложени към материалите по преписката. Друг е въпросът, че в хода на
съдебното производство въззивникът оспорва приетото
за установено обстоятелство, че същият е управлявал процесния
автомобил на посочената в НП дата.
Поради изложените съображения, независимо, че от
доказателствата по делото безспорно се установява, че с процесния
автомобил е извършено нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, което с оглед
констатираната стойност на превишаване на допустимата скорост за движение
правилно следва да се санкционира на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП ,
доколкото не е установен по съответния процесуален ред с надлежно и достоверно
доказателство по делото извършителят на деянието, обжалваното НП се явява
необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, съдът оцени като неоснователно
искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №
18-0819-002217/20.06.2018 г. на Началника на група в сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР-В., с което на Б.Д.Д. на
основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба" в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС"
за срок от три месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрсконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд -В. по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: