Определение по дело №903/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба предявена от Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, чрез юрисконсулт П. И., срещу Решение № 476/01.04.2024 г., постановено по АНД № 1176/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V н. с., с което е отменен електронен фиш /ЕФ/ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „Ер енд Ем – Планет груп“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер от 2500 лева за извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на районния съд, че съдържанието на електронния фиш не отговаря на изискванията, визирани в чл.57 от ЗАНН и чл.189ж от ЗДвП, а именно, описание на фактическите признаци на нарушението и най-вече формата на изпълнителното деяние. Счита също така, че съдът неправилно е приложил към настоящото нарушение нормите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 202/24 (Регламента) и по-конкретно чл.2 §7, както и, че са неправилни изложените мотиви за непропорционалност на наложеното наказание с извършеното нарушение. В подкрепа на горното се излагат подробни доводи. Иска се отмяна на оспореното решение, респ. потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и се иска, в случай, че не е осъществено процесуално представителство в открито заседание и не са извършвани процесуални действия да се присъди възнаграждение под минималния размер.

Ответникът по касационната жалба – "Ер енд Ем – Планет груп“ ЕООД, се представлява от адв. Е. Г., която оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на ПРС. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При извършена служебна проверка на страницата на СЕС в интернет, на адрес: https://curia.europa.eu/jcms/jcms/j_6/bg/ настоящият състав на съда констатира, че Дело С-61/23 е образувано по Преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Хасково (България) на 7 февруари 2023 година – „Екострой“ ЕООД / Агенция „Пътна инфраструктура“ (Дело C-61/23, Екострой).

На следващо място, съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК. Разпоредбата на чл.144 от АПК се намира в дял трети “Производства пред съда“ в глава девета “Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси (дял трети “Производства пред съд“, глава девета “Общи разпоредби“), се прилагат разпоредбите на ГПК. По силата на чл.633 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл.633, във връзка с чл.631, ал.1 от ГПК.

В случая, поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. “компенсаторна такса“.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че правилното разрешаване на спора по настоящето дело е обусловено от решението на СЕС по дело С-61/23, което е задължително.

Така мотивиран и на основание чл.633, ал.1 и чл.631, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 и чл.228 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.05.2024г., с което е даден ход на делото по същество.

СПИРА производството по дело №903 по описа на Административен съд- Пловдив за 2024г. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23.

Да се извършва проверка веднъж месечно относно наличието на краен акт по посоченото дело С-61/23 на СЕС.

Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.