ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Пазарджик, 31.07.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №625/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от ищцата И.С.Ф., с ЕГН
********** ***, представлявана от: Адвокатско дружество „д-р П. , П. и П. ",
БУЛСТАТ *********,***, Офис център *, ет.*, офис *, представлявано от
Управителя д-р Р. Ц. П. , чрез упълномощения от дружеството адвокат П.П. ***, със
съдебен адрес:***, Офис център *, ет.*, офис *, за адвокат П.В.П., в която ищцата,
чрез пълномощника си, твърди, че с Решение №736/28.05.2019г. по
гр.д.№625/2018г. на Пазарджишкия районен съд е отхвърлен като неоснователен
предявеният от И.С.Ф. срещу В.И.И. иск по чл.29, ал.3 от ГПК, а на последния са
присъдени разноски в размер на 1590 лв. Счита, че така присъденият размер на
разноските е завишен, защото: 1/. В представения по делото договор за правна
защита и съдействие, сключен между В.И. и адвокат К.Р., не е уговорено адвокатско
възнаграждение и съответно не е отбелязано такова да е било заплатено.
Следователно разноски в размер на 1400 лв. за адвокатско възнаграждение,
каквото се претендира в списъка на разноски по чл.80 от ГПК, представен от
ответника, не следва да се възлага в тежест на ищцата; 2/.Част от присъдената
сума за разноски от 1590 лв. са 20лв., които съгласно списъка по чл.80 от ГПК
на ответника представляват разноски за разкриване на банкова тайна. Твърди, че
в случая такава банкова тайна не е била разкривана по делото, тъй като всяка от
страните дала съгласието си на съответните банки за предоставяне на касаещата я
информация. Следователно сумата от 20лв. не представлява сторени във връзка с
делото разноски.
Твърди, че в резултат на изложеното, подлежащи
на присъждане с оглед изхода на делото остава сумата от 170лв., представляваща
сбор (90лв.+80лв.) от сторените от ответника разноски за вещи лица.
С оглед на изложеното и на основание
чл.248 от ГПК моли съда да измени Решение №736/28.05.2019г. по гр.д.№625/2018г.
на Пазарджишки районен съд в частта за разноските, като вместо сумата от 1590 лв.
осъди ищцата да заплати на ответника В.И.И. сумата от 170 лв. разноски,
представляващи заплатени възнаграждения за вещи лица.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, по делото
е постъпил писмен отговор на молбата от ответника, чрез пълномощника му, с
който взема становище, че молбата е неправилна и неоснователна.
Твърди, че въпреки непрецизно
формулираната претенция, изложена в молбата, може да се направи извод за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, с оглед използването на думата „завишен”. Това
препраща към основанието, обективирано в чл.78 ал.5 от ГПК, в който изрично е
записано, че може да се претендира прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Твърди, че искането по чл.78 ал.5 ГПК е недопустимо в конкретния случай, тъй
като то следва да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания
по делото. Такова искане не е направено своевременно.
Сочи, че на основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото, а именно:
Отхвърлен е изцяло като неоснователен предявеният иск по чл.29 ал.3 от СК
/неправилно изписан в молбата по чл.29 ал.3 от ГПК/ от И.С.Ф. срещу В.И.И.,
като са присъдени разноските, съобразно с правилото на чл.78 ал.3 от ГПК. Ищцата
с настоящото решение по гр.д. №625/2018г. е осъдена за заплати сторените от ответника
разноски в размер на 1590 лв., които той е направил по делото и за които е
представен списък на разноските на основание чл.80 от ГПК. Твърди, че разноските
в полза на ответника са присъдени именно с оглед на изхода от делото.
Абсолютно неоснователно е твърдението,
че размерът на разноските е завишен, тъй като по този начин ищцовата страна
индиректно счита и собственият си хонорар за завишен, а останалите разноски са
за експертизи, по които са представени документи.
Сочи, че на л.445 от делото, е
представен списък на разноските от адв.Н.К., в който изрично е записано, че
претендира 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ адвокатски хонорар, изплатен
напълно и в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие и пълномощно
от 23.04.2018г. Хонорарът е само за един адвокат, ето защо и списъкът на
разноските е именно от този адвокат, на когото е изплатена сумата - напълно
съвпадаща с хонорара на пълномощника на ищцовата страна.
Твърди, че доводът, изложен в молбата,
че тъй като в Договора за правна защита и съдействие, сключен между адв.К.Р. и ответника
не е уговорено адвокатско възнаграждение и съответно такова не е било
заплатено, не е причина, за да не бъде осъдена да заплати претендираните
разноски от ищцата в размер на 1400 лв. за адвокатски хонорар, изписано дори и
в тази молба „адвокатско възнаграждение” - т.е. очевидно е, че става въпрос за
адвокатско възнаграждение за един адвокат. Твърди, че не са претендирани двойни
разноски и е напълно ясно, както правилно е отбелязал и пълномощникът на
ищцовата страна, че след като не е договарян, няма как да е и изплатен друг,
още един адвокатски хонорар. Такъв не е и претендиран.
Сочи, че законът не забранява участието
на повече от един пълномощник, в рамките на един адвокатски хонорар.
Твърди, че изходът на делото е такъв, че
съдът правилно е отсъдил, че в тежест на загубилата делото страна се възлагат
всички сторени по делото разноски като правилно е осъдил ищцовата страна да
изплати всички разноски на ответника, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Моли съда да отхвърли молбата като
неоснователна.
Съдът счита, че молбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в процеса – ищцата, чрез
пълномощника й, в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и след представен Списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
По съществото й съдът приема следното:
Видно от книжата по делото е, че с Решение №736/28.05.2019г.,
постановено в производството по делото, е отхвърлен предявения от И.С.Ф., с ЕГН
********** против В.И.И., с ЕГН ********** иск с правно основание чл.29 ал.3 от СК – за определяне на И.С.Ф. по-голям дял от общото имущество, придобито през
време на брака й с В.И.И., свеждащо се до семейното жилище - апартамент,
подробно описан, а именно дял, възлизащ на 90% от общото имущество, съответно за
определяне на ответника дял, възлизащ на 10% от общото имущество, като
неоснователен. Осъдена е И.С.Ф., с ЕГН ********** да заплати на В.И.И., с ЕГН **********
направените от него разноски по делото в размер общо на 1590 лева.
В мотивите на решението си, съдът е приел, че
с оглед изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника направените от
него разноски по делото в размер общо на 1590 лева, съгласно представения Списък
на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
В молбата си с правно основание чл.248 от ГПК
ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че съдът неправилно е присъдил на
ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1400
лева, с аргумента, че по делото няма данни за заплащането на такова на
пълномощника на ответника адв.К.Р., както и че неправилно е присъдил разноски в
размер на 20 лева - за разкриване на банкова тайна, тъй като такава по делото
не е разкривана, а това е станало по съгласие на страните.
Съдът намира така изложените доводи на
ищцовата страна за неоснователни. Съображенията са следните:
В производството по настоящето дело
ответникът В.И.И. е представляван от двама свои процесуални представители, а
именно адв.К.Р. и адв.Н.К.. Техните пълномощни и договорите им за правна защита
и съдействие, сключени с ответника са приложени съответно на л.133 и л.134 от
делото. Видно от Договора за правна защита и съдействие от 23.04.2018г., сключен
между ответника и адв.К.Р. е, че в него действително не е посочено договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. В този смисъл е и изложеното от ищцата в
молбата й. Ищцовата страна, обаче, е пропуснала да забележи, че във втория договор
за правна защита и съдействие от 23.04.2018г., сключен между ответника и адв.Н.К.
е отбелязано, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева.
Освен това изрично е записано, че така договореното възнаграждение е заплатено
в брой. Възнаграждение в този размер и за един пълномощник е и присъденото в
полза на ответника като негови разноски с постановеното по делото решение.
Следва да се отбележи и това, че в списъка по чл.80 от ГПК страната-ответник е
поискала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, без да
уточнява за кой от двамата пълномощници то е заплатено.
Неоснователно е и второто твърдение в
молбата. Въпреки, че по делото няма изричен акт на съда за разкриване на
банковата тайна на страните по делото и че това е станало по тяхно съгласие,
предоставено на банките, то видно от книжата по делото е, че от страна на
ответника са представени и приложени по делото копия от неговите съгласия до
съответните банки за разриване на банковата му тайна, който съгласия са с нотариална
заверка на подписа му и за която заверка е събрана от нотариуса такса в размер
на 5 лева, видно от направените отбелязвания. Четирите съгласия на ответника са
приложени съответно на л.296, л.299, л.300 и л.301 от делото. Така за
нотариалната заверка на подписите му ответникът е заплатил общо сумата от 20
лева. Тези разноски са направени от ответника във връзка с делото и за
изясняването му от фактическа страна. Поради това се дължи и тяхното заплащане.
При тези данни съдът намира молбата по чл.248
от ГПК за неоснователна и счита, че същата ще следва да се остави без уважение.
Присъдените на ответника разноски са с оглед крайния изход на делото, правилно
са изчислени и са съобразени с приложените по делото писмени документи за
извършването им.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.С.Ф., с
ЕГН ********** ***, представлявана от: Адвокатско дружество „д-р П. , П. и П. ",
БУЛСТАТ *********, гр.Пазарджик, ул.“*********" №*, Офис център *, ет.*,
офис *, представлявано от Управителя д-р Р. Ц. П. , чрез упълномощения от
дружеството адвокат П.П. ***, със съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул."*********"
№*, Офис център *, ет.*, офис *, за адвокат П.В.П., с правно основание чл.248
от ГПК - с искане да бъде изменено Решение №736/28.05.2019г. по
гр.д.№625/2018г. на Пазарджишкия районен съд в частта за разноските, като
вместо сумата от 1590 лв. бъде осъдена ищцата да заплати на ответника В.И.И.
сумата от 170 лв. - разноски, представляващи заплатени възнаграждения за вещи
лица, като неоснователна.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: