Р Е Ш Е Н И Е № 260788
гр. Бургас, 03.12.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети
септември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2577 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по
чл.45, ал.1, чл.49 и
чл.86 от ЗЗД, предявени от Т.С.П. против “Стройконсулт
България“ ЕООД и Д.Х.Р..
Ищецът
твърди, че е собственик на идеални части от ПИ с идентификатор 07079. 608.234 в
гр.Бургас, ул.“Болярска“ № 1. Твърди и че ответното дружество, представля-вано от Р., е започнало строителна дейност за построяването на
жилищна сграда в съседния имот, на № 3, при което без основание е навлязло в
неговия, съответно – при-чинени са му били вреди, а именно – през месец октомври
2017г. е бил разрушен собст-веният му гараж – с
идентификатор 07079.608.234.5, разположен на граничната линия; предвид това е
започнал да паркира на улицата автомобила си, който е бил надраскан от
неизвестни лица през месец септември 2018г., а през месец януари 2019г. са били
на-рязани двете му леви гуми; наложило се е да изгради ограда между двата имота,
за да се препятства преминаване на работници на “Стройконсулт България“
ЕООД през дворно-то място; ангажирал е геодезист да извърши заснемане на имота,
с оглед наличието на неоснователно оспорване на границите му от страна на ответниците. Всичко това вклю-чително
обидите и подигравките на Р., му е коствало много напрежение, стрес и
притеснения. Започнал е редовно да вдига кръвно. Почувствал се е злепоставен в
очите на съседите. Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетения за
претърпените вреди – имуществени и неимуществе-ни,
както следва: 1 300 лв. за съборения гараж, 1 000 лв. за
пребоядисване на автомоби-ла, 100 лв. за извършено пастиране, 180 лв. за закупуване и монтиране на гуми, 350
лв. разходи за построяването на ограда, 350 лв. разходи за геодезическо
заснемане, 160 лв. разноски за нотариална такса и адвокатско възнаграждение и
1 500 лв. за причинените душевен дискомфорт и
страдания. Претендира обезщетения за забавено плащане в общ размер от 525.80
лв. за периода от 15.10.2017г. до 18.03.2019г., законната лихва върху
главниците и разноските по делото.
Ответниците оспорват исковете по
основание и размер. Излагат доводи, че про-цесният
гараж не е бил изграден законно и че ищецът има друг такъв, в който е могъл да
паркира автомобила си, за да не претърпи увреждания. Молят Съда да отхвърли пре-тенциите.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в хода на настоя-щото
производство писмени и гласни доказателства, заключенията на вещите лица, как-то
и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от представения с исковата молба НА № 136 от 03.12.2003г., том VII, рег. № 9675, нот. дело №
1186/2003г. на нотариус А.Д., е, че ищецът се легитимира като собственик на
56.30/338 кв. м. ид. части от ПИ с
идентификатор 07079.608.234 в гр.Бургас, ул.“Болярска“ № 1.
В горния
имот – на границата със съседния, находящ се на адрес:
гр.Бургас, ул. “Болярска“ № 3, П. е ползвал гараж – с дървена конструкция от
греди, циментова замазка на пода, стени от талашит, дървени врати и покрив от
ламарина, изграден през 60-те години на XX-ти век и
заснет в кадастралната карта на гр.Бургас с идентификатор 07079.608.234.5.
През
втората половина на 2017г. “Стройконсулт България“ ЕООД, с
управител – Р., е започнало да осъществява
строителна дейност – изграждане на жилищна коо-перация
в съседния ПИ с идентификатор 07079.608.236, с адм. адрес:
гр.Бургас, ул.“Бо-лярска“ № 3. По повод на същата –
при разчистването на терена, през месец септември 2017г. е бил премахнат находящият се на границата с ПИ с идентификатор 07079.608. 234
метален гараж на свидетеля Ц.К.– с обща стена с този – на П.. По поръчка на
ищеца свидетелят К.С. е закупил дървени плоскости – за около 300 лв. и стената
на процесната постройка е била възстановена. След
като П. е отишъл да работи за зимния сезон на 2017г. в град Банско, е бил
уведомен по телефона, че гаражът му се премахва. Тогава той се е свързал със
свидетеля Ж.Г.и го е помолил да отиде на място, за да разбере какво е станало.
Когато последният е пристигнал на адреса, гаражът на ищеца вече го е нямало. Той
е разговарял с работници на ответното дружество, които са му казали, че ще бъде
възстановен. Свидетелят е уведомил П. за това.
Впоследствие,
въпреки проведените от ищеца няколко разговора с ответника Д. Р. гаражът му не е бил
възстановен в продължение на една година, а и до на-стоящия момент.
На
11.10.2020г. ищецът, като домоуправител и други етажни собственици, са по-дали
жалба в Община Бургас – във връзка с извършваните от “Стройконсулт
България“ ЕООД строителни дейности в съседния имот и засягането на техния,
включително раз-рушаването на стената на процесния гараж, чрез пълномощник адв.
С.А., на която, видно от представения договор за правна защита и съдействие, е
било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Междувременно е възникнал и спор
за границата между двата имота – видно от приетата по делото административна
преписка на Община Бургас, образувана по жалба на Р., в качеството му на
управител на ответното дружество.
Това е наложило Т.П., като
домоуправител на ЕС, да ангажира специалист, който да извърши геодезическо заснемане /трасиране/ на имота. Претенцията на
ответната страна се е оказала неоснователна, а платената цена за услугата –
видно от представената с исковата молба квитанция към ПКО, е 350 лв.
За да се ограничи преминаването
на работниците на дружеството през имота, на мястото на премахнатите гараж и
ограда, е била изградена нова – от телена мрежа, с бе-тонни
колове.
През месец септември 2018г. е
била надраскана боята на автомобила на П. – марка ”Сатурн SL-1”, с рег.№ *****, паркиран пред
имота му, а на 18.01.2019г. са били нарязани двете му леви гуми.
След тези инциденти с автомобила
му, П. е започнал да го прибира в гараж в сградата срещу имота му – на
ул.”Болярска” № 4, който е закупил през 2009г.
От показанията на свидетелите С.
и Г.се установява, че ищецът се е ядосвал, че гаражът му е бил съборен от
ответното дружество и въпреки обещанията на управителя Д.Р., не е бил
възстановен. Чувствал се е излъган и постоянно е говорел за случая.
Представена е и нотариална покана
от П. – лично и като домоуправител и представител на съсобствениците на ПИ, от
18.10.2018г., с която е поискал от “Строй-консулт България“ ЕООД да възстанови
гаража му, както и да отстрани останалите ще-ти, причинени на имота, във връзка
със строежа в съседния парцел. Тя е била получена от адресата на 22.11.2018г. –
по реда на чл.50, ал.4, вр. с ал.2 от ГПК, а
събраната нота-риална такса, видно от приложената
сметка/фактура, е била 40.80 лв. с ДДС.
От заключението на вещото лице по
СТЕ се установява, че стойността на гаража на П., към 2017г., е била
1 289.32 лв., а на поставената телена ограда с бетонни колове – 182.50 лв.
От заключението на вещото лице по
САТЕ е видно, че за отстраняване на увреж-данията на
автомобила на ищеца, получени в резултат на надраскването на боята е нуж-но цялостното му пребоядисване, като средната пазарна
цена за това е 1 200 лв. Стой-ността на пет нови
летни гуми, пък, е 300 лв. – по 60 лв. за всяка от тях.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т. е.
елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпване
на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Наличието на
последния се предполага, по силата на оборима-та
презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, а установяването на останалите три
е в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване.
В чл.49, ал.1 от ЗЗД, пък, е
предвидено, че този, който е възложил на друго лице някаква работа
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението.
Не се спори между страните, а и
от събраните по делото доказателства, безспор-но се
установява, че работниците на ответното дружество са премахнали процесния га-раж, находящ се на границата между ПИ с идентификатори
07079.608.234 и 07079.608. 236 по КККР на гр.Бургас в края на 2017г., при
извършаване на строителни работи във втория имот. Данни Р., в качеството си на управител
на “Стройконсулт България“ ЕООД, да е разпоредил
събарянето му или да е участвал в него лично липсват.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че гаражът
е бил изграден от ищеца и баща му – със собствени материали, през 60-те годи-ни
на XX-ти век, и е ползван от П. до момента на
премахването му през 2017г. Че той го е ползвал, е отразено и в цитираната
по-горе жалба на дружеството до Община Бургас. Във връзка с възраженията на ответниците за липса на строителни книжа за из-граждането му, следва да се посочи, че обстоятелството
дали гаражът е бил законно на-правен или не в случая е ирелевантно.
Дори и да няма такива (по ЗПИНМ /отм./, дейст-вал
тогава, разрешение за строеж /позволителен билет/ е било нужно дори за второсте-пенните постройки), за премахване на незаконните
строежи има уреден в законодател-ството на Р България
ред – по гражданскоправен или административен път,
като самоу-правното им разрушаване от
заинтересованите лица е не само противоправно, а би мог-ло да осъществи и състав на престъпление.
Безспорно се установява от
събраните по делото гласни доказателства и че в ре-зултат
на премахването на ползвания от него гараж от работници на ответника ищецът е
претърпял душевен дискомфорт – напрежение, стрес и
притеснения.
П.,
обаче, не е ангажирал доказателства да е бил изключителен собственик на гаража,
поради което следва да се приеме, че постройката – съобразно чл.92 от ЗС, е била
съсобствена на всички съсобственици на недвижимия
имот, в който е била изгра-дена, по приращение. Не е ангажирал и такива във връзка с твърденията
си, че ответни-кът Р. го е обиждал.
Предвид горното, следва да се
приеме, че при премахването на процесния гараж е налице
противоправно и виновно поведение на лица, на които
ответното дружество е възложило работа – негови работници (презумпцията за
вината им не е била опроверга-на в хода на процеса), довело до причиняване на
имуществени и неимуществени вреди на ищеца.
Отговорността на “Стройконсулт България“ ЕООД е обективна и дружеството
следва да бъде осъдено
да заплати на П. съответни обезщетения, както следва – за претърпените
имуществени вреди, за притежаваните от него 56.30/338 ид.
части от пре-махнатия гараж, което с оглед
определената от вещото лице стойност – от 1 289.32 лв., следва да е в размер от 214.76 лв. За
разликата над тази сума – до 1 300 лв., претенцията следва да се отхвърли
като неоснователна. Съгласно чл.52 от ЗЗД, справедливото обез-щетение,
което ответникът следва да заплати на ищеца за причинените му неимущест-вени вреди, с оглед характера на деликта и интензитета на констатираните негативни душевни
преживявания е в размер на 300 лв., като за разликата над тази сума – до
1 500 лв., претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. Като
изцяло неоснователни следва да се отхвърлят и исковете за заплащане на горните
суми от Д.Р., со-лидарно с дружеството.
Върху втората главница се дължи
законната лихва от датата на подаване на ис-ковата молба
в съда до окончателното й заплащане, както и обезщетение за забавено плащане за
периода от датата на деликта до 18.03.2019г. За
първата, в молбата от 05.04. 2019г., с която е формулирана, такива не се
претендират.
По делото не е установена точната
дата, когато процесният гараж е бил разру-шен – в исковата молба се твърди да е 15.10.2020г.
Видно от констативния протокол на Община Бургас, обаче, към 17.10.2017г. той е
бил с премахната стена, а в отговора, по-даден във връзка с жалбата на
дружеството от адв. С.А. на 13.11.2017г., е посочено,
че тя е била възстановена с материали на ищеца – така и показанията на свидетеля
К.С. По административната преписка е приложен констативен про-токол
на инж. В. Василев от 20.12.2017г., в който гаражът е отразен като съществуващ
на терена. С констативния протокол от 22.12.2017г. на служители на Община
Бургас е било установено, че вече е премахнат. Предвид това, последната дата,
удостоверена в официален документ, следва да бъде приета за меродавна.
Мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до 18.03.2019г.
върху сумата от 300 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, която
ответното дружество след-ва да заплати на ищеца, е в
размер на 37.66 лв. За разликата до пълния предявен размер от 216.67 лв. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
След премахването на гаража и
оградата на границата между двата имота, работ-ници
на ответното дружество са започнали да преминават през този – на ищеца, което е
наложило направата на нова. Стойност на изградената такава, телена, с бетонни
колове, видно от заключението на вещото лице по СТЕ, е 182.50 лв. Тъй като
сумата е била за-платена от името и за сметка на всички собственици на ПИ с
идентификатор 07079.608. 234 /така в нотариалната покана от 18.10.2018г./, “Стройконсулт България“ ЕООД след-ва
да бъде осъдено да възстанови на ищеца 30.40 лв. – съразмерно с притежаваните
от него 56.30/338 ид. части в
съсобствеността, ведно със законната лихва от датата на по-даване на исковата
молба в съда до окончателното плащане. За разликата – до пълния предявен размер от 350 лв.,
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. Като неоснователен, следва
да се отхвърли и искът за солидарно осъждане на ответника Ра-доев
– по изложените по-горе съображения.
Безспорно се установява по
делото, че във връзка с възникналия спор за грани-цата
между двата имота, неоснователно повдигнат от ответното дружество, както и то-зи, относно законността на процесния
гараж, в Община Бургас е била образувана адми-нистративна
преписка, прекратена поради противоправното
премахване на постройката от работниците на “Стройконсулт
България“ ЕООД. В хода на това производство, ище-цът
– като домоуправител и представител на всички съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 07079.608.234 – от името и за тяхна сметка, е заплатил сумите 350
лв. за геодезическо заснемане, 150 лв. за адвокатско
възнаграждение на адв. С.А. и 40.80 лв. за нотариална покана. П.
е предявил искове за репариране на тези разноски, но в лично качество, поради
което ответното дружество следва да му възстанови направените разходи за
притежаваните от него 56.30/338 ид. части в
съсобствеността – съответно: 58.30 лв., 24.99 лв. и 6.80 лв., ведно със
законната лихва от датата на подава-не на исковата молба в съда до
окончателното плащане. За разликите до пълните предя-вени
размери, както и изцяло по отношение на ответника Р., действал като управи-тел,
а не в лично качество, претенциите следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Горните
разходи, макар и претенциите за тях да почиват на деликтно
основание, не са в пряка причинно-следствена връзка с процесния
деликт, поради което обезщете-ние
за забавено плащане, съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, се дължи от да-тата на поканата, каквато е била връчена на дружеството на 22.11.2018г., по
нотариален ред – за разноските за поставяне на ограда и за геодезическо
заснемане. Такава за дру-гите две суми липсва –
претенциите за мораторни лихви върху тях следва да се
отхвър-лят, като неоснователни. Дължимите обезщетения
за забава върху главниците от 30.40 лв. и от 58.30 лв. за периода от 07.12.2018г.
– датата след деня, в който е изтекъл даде-ният с
нотариалната покана двуседмичен срок за плащане до 18.03. 2019г. са съответно в
размери от 0.86 лв. и 1.65 лв. За разликите над тях до по 50.56 лв., включая и за време-то от 15.10.2017г. до 06.12.2018г.,
исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Претенциите
на ищеца ответниците да му заплатят солидарно сумите:
1 000 лв. за пребоядисване на автомобила, 100 лв. за извършено пастиране и 180 лв. за закупува-не и монтиране на гуми,
ведно със законната лихва върху тях от 15.10.2017г. до оконча-телното
им изплащане, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят – не е
на-лице причинно-следствена връзка между противоправното и виновно поведение на ра-ботниците
на “Стройконсулт България“ ЕООД, изразяващо се в премахването
на пол-звания от П. гараж и претърпените от него имуществени вреди – щети по
собствения му автомобил, в резултат на увреждане от трети, неустановени по
делото лица, още повече, че той притежава и друга гаражна клетка, в която е
могъл да го съхранява.
“Стройконсулт
България“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца су-мата
от общо 141.81 лв. разноски по делото за ДТ, експертизи и адвокатско възнаграж-дение, съразмерно с уважената част от исковете.
П. следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените по делото разноски
– за адвокатски възнаграждения, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
съответно – 306.75 лв. на дружеството и 350 лв. на Д.Р..
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Стройконсулт България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Св.Св.Кирил и Методий” № 37, ет.5, ап.17, да заплати на Т.С.П., ЕГН: **********,***,
сумата 214.76 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозво-лено
увреждане, а именно – премахването на гараж с идентификатор
07079.608.234.5 по КККР на гр.Бургас, находящ се в ПИ
с идентификатор 07079.608.234, на адрес: гр.Бургас, ул.“Болярска“ № 1, от
работници на дружеството в края на 2017г., в размер на стойността на 56.30/338
ид. части от постройката, съобразно правата му в
съсобствеността, като за разликата над нея – до 1 300 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като
неоснователна.
ОСЪЖДА “Стройконсулт България“ ЕООД да заплати на Т.С. П.сумата 300
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, а именно –
напрежение, стрес и притеснения, в резултат на горния деликт,
ведно със законната лихва върху нея,
считано от 25.03.2019г. до окончателното й изплащане, как-то и сумата 37.66 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода от 22.12.2017г. до 18.03.2019г., като за разликите над тях,
съответно: до 1 500 лв. – за главницата, включи-телно
за твърдяните неимуществени вреди, претърпени от
обиди и подигравки от стра-на на управителя на
дружеството, и до 216.67 лв. – за мораторната лихва, включая и за периода от 15.10. до 21.12.2017г., ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Стройконсулт
България“ ЕООД да заплати на Т.С. П.сумата
30.40 лв., представляваща разходи,
направени от него – като собственик на 56.30/338 ид.
части от ПИ с идентификатор 07079.608.234 по КККР на гр.Бургас, за изграждането
на оградата на границата на имота с ПИ с идентификатор 07079.608.236, на
мястото на премахнатите такава и гараж с идентификатор 07079.608.234.5 по КККР
на гр.Бургас от работници на дружеството, ведно със законната
лихва, считано от 25.03. 2019г. до окончателното плащане, както и сумата 0.86 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 07.12.2018г. – 18.03.2019г., като за разликите над тях,
съответно: до 350 лв. за главницата и 50.56 лв. за мораторната лихва,
включая и за периода от 15.10. до 06.12.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Стройконсулт България“ ЕООД да заплати на Т.С. П.сумата 58.30 лв.,
представляваща разходи, направени от него – като собственик на 56.30/338
ид. части от ПИ с идентификатор 07079.608.234 по
КККР на гр.Бургас, за геодезическо заснемане, поради
неоснователно повдигнат от дружеството спор за граница-та на имота с ПИ с
идентификатор 07079.608.236, ведно със законната
лихва, считано от 25.03.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 1.65 лв. – обезщетение за за-бавено
плащане за периода 07.12.2018г. – 18.03.2019г., като за разликите над тях,
съот-ветно – до 350 лв. за главницата и 50.56 лв. за мораторната лихва, включая и за
периода от 15.10. до 06.12.2018г., ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Стройконсулт България“ ЕООД да заплати на Т.С. П.сумата от общо 31.79 лв., представляваща разходи, направени от него като собственик
на 56.30/338 ид. части от ПИ с идентификатор
07079.608.234 по КККР на гр.Бургас, за адвокатско възнаграждение и нотариална покана,
във връзка с образуваната в Община Бургас административна преписка и репариране
на причинените му от работници на дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019г. до окончателното плащане,
като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 160 лв., както и за
сумата 23.11 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 15. 10.2017г.
до 18.03.2019г., ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Т.С.П. срещу Д. Х.Р., с ЕГН: **********,***,
искове за заплащането на горните суми, солидарно със “Стройконсулт
България“ ЕООД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.П. срещу “Стройконсулт
България“ ЕООД и Д.Х.Р. искове за солидарно заплащане на сумите: 100 лв. за
пастиране и 1 000 лв. за пребоядисване на собствения
му автомобил ”Сатурн SL-1”, с рег.№ *****, поради надраскването му от неизвестни лица през месец септември
2018г., и 180 лв. за закупуване и монтиране на гуми на същия, поради нарязва-нето
на двете му леви такива на 18.01.2019г. от неустановен извършител, ведно със за-конната
лихва върху тях, считано от 25.03.2019г. до окончателното плащане, както и за обезщетения
за забавеното им плащане за периода от 15.10.2017г. до 18.03.2019г., в размери,
съответно – от 14.45 лв., 144.45 лв. и 26 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА ”Стройконсулт България“ ЕООД да заплати на Т.С. П.сумата 141.81
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.С.П.
да заплати на Д.Х.Р. сумата 350 лв. – разноски по делото, а на ”Стройконсулт България“ ЕООД – такива, в размер на 306.75 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването
му на страните.
Вярно с
оригинала: ММ
Съдия: /п/