№ 31636
гр. София, 26.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110104705 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на В. А. Х. срещу „ФИНАНСЦЕНТЪР” ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ищецът е представил писмени доказателства, като всички те са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети по делото.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане на съдебно
- счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй като
същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и изискват
специални знания.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи в цялост
кредитното досие на А. Н. И., вкл. и извлечение от счетоводството си за всички извършени
плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки,
извадка от счетоводните книги по договор за потребителски кредит № ******, включително
да предостави и копие от договора и СЕФ, е неоснователно, тъй като за извършените
плащания е допусната ССчЕ, договорът за потребителски кредит е представен по делото, а
СЕФ не е необходим за изясняване на спора, с оглед отделените за безспорни обстоятелства
между страните.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
дирекция „Регистри“ на БНБ следва да бъде оставено без уважение, доколкото
обстоятелствата, за които е поискано са неотносими към предмета на доказване
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от
11,10 ч., за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. М..
Вещото лице да се призове след представяне на депозит.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лв., вносим от ищцата в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно
ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба на В. А. Х. срещу „ФИНАНСЦЕНТЪР”
ЕООД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 5 лв. - частичен иск от претенция за сумата от 505,02 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ********,
сключен на 15.05.2023 г. – неустойка, начислена на основание чл. 11 от договора, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2023 г.
до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 27.01.2023 г. между А. Н. И. и ответника бил сключен договор за
потребителски кредит № ********. Твърди, че сумата по кредита била в размер на 500 лв.
със срок на погасяване - 27.07.2023 г. (на 6 месечни погасителни вноски), като размер на
месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 11 от процесния договор било предвидено,
че договорът се обезпечава с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя,
като на А. И. била начислена неустойка в размер на 505,02 лв., тъй като не представила в
срок надлежно обезпечение - банкова гаранция или застраховка. Твърди, че задълженията по
договора са изцяло погасени. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй
като не е спазена предвидената в закона форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание - ГПР с посочване на основните данни, които са послужили
за неговото изчисляване. Поддържа, че от една страна е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок гаранция, отговаряща на всички изисквания,
посочени в договора – поради което клаузата за неустойка е нищожна по смисъла на чл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна и поради нарушение на чл. 16
ЗПК, както и поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33
ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, тъй като кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо. Сочи, че клаузата е и неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Поддържа, че тази клауза не е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Твърди, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване, поради клаузата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД – като накърняваща добрите нрави. Счита, че ответникът дължи връщане на сумата за
неустойка, заплатена без основание – въз основа на нищожна договорна клауза. Сочи, че на
2
15.10.2024 г. бил сключен договор за цесия, съгласно който А. Н. И. прехвърлила на ищцата
В. А. Х. вземането си срещу „ФИНАНСЦЕНТЪР“ ЕООД, представляващо сумата в размер
на 100 лв. - платена сума без основание, произтичаща от договор за потребителски кредит №
******/15.05.2023 г. По изложените съображения ищцата счита, че е носител на вземане в
размер на исковата сума. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че подписаният от
„Финансцентър“ ЕООД договор за потребителски кредит № ******/15.05.2023 г. отговаря
изцяло на изискванията на чл. 10, чл. 11, чл. 12, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 ЗПК - спазена е
писмената форма, договорът е съставен на хартиен носител, в два екземпляра, по ясен и
разбираем начин, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10 съдържа дата и
място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по
него, срок на договора, чистата стойност на кредита, общия размер на задължението по
договора, размер на лихвения процент, който е фиксиран и не се променя за срока на
договора, годишния процент на разходите, начинът на усвояване, условията за издължаване
на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ведно с погасителен
план. Сочи, че в чл. 3 на договора ГПР е определен в размер на 46,20 %, съобразно
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в закона няма изискване за посочване в договора на
конкретните показатели при определянето на ГПР. В договора е посочен точният размер на
годишния процент на разходите – 45,23 %, посочен е общият размер на задължението,
определен към крайния срок на издължаването, с което за кредитополучателя е налице
яснота относно финансовата тежест, която поема чрез сключването на договора. Счита, че за
потребителя съществува възможност да се откаже от договора, в случай, че изискванията на
чл. 11 са прекалено обременяващи за него. Счита, че не се касае за заобикаляне на чл. 33
ЗПК. Излага доводи, че на 18.05.2023 г. А. И. е внесла сумата от 600 лв. в офис на
„Финансцентър“ ЕООД, без да подаде или изпрати уведомление за отказ от сключения
договор или молба за предсрочно погасяване на задължението по договора за кредит,
съответно не е начислявана и не е заплащана неустойка по чл. 11 от договора, поради което
искът е неоснователен. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените
по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 5 лв., предявена като частичен
иск от сума в размер на 505,02 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по
договор за потребителски кредит № ******/15.05.2023 в тежест на на ищцата е да докаже,
че в полза на А. Н. И. е възникнало вземане в размер на 5 лв. (че тя е заплатила посочената
сума в полза на ответника по сочения договор за кредит), както и че между ищцата и А. Н.
И. е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищцата е било прехвърлено
вземане за заплатени без основание суми по договора за кредит и ответникът е бил
уведомен за цесията.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
задържане на сумата от 5 лв., заплатена от страна на А. Н. И., включително наличието на
действителен договор за потребителски кредит, отговарящ на всички изисквания на ЗПК, в
това число и коректно посочване на ГПР с включени всички разходи в него и валидно
уговорена клаузата за неустойка.
Съдът ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
3
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото фактите, че на 15.05.2023 г. между А. Н. И. и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № ******, като сумата по отпуснатия
кредит е в размер на 500 лв. и че същата е била усвоена от кредитополучателя, от страна на
който е извършено плащане на сумата от 600 лв. на 18.05.2023 г. във връзка с процесния
договор за потребителски кредит.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно. УКАЗВА на страните, че за
извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде
използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?
id=2).
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от постъпилия отговор на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4