№ 32874
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110168587 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против М. С. З. и Я. Х. Г..
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул.
„***, аб. № ***.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 4 613, 40 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 881, 82 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
29.11.2023 г.;
сумата 23, 22 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.10.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 5, 12 лв. мораторна лихва върху нея за периода 10.08.2021 г. –
29.11.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми в условията на разделност, както следва: М. С. З. – 1/4
и Я. Х. Г. – 3/4. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника Я. Х. Г., с който оспорва исковете. Счита, че процесните вземания
не са индивидуализирани в достатъчна степен. Оспорва да отговаря за
процесните задължения по съображения, че ищецът е издал фактурите за
исковия период на лице, различно от ответника, като излага съображения, че
за задълженията отговаря титулярят на партидата за имота. Оспорва до имота
да е доставена, респ. – да е потребена топлинна енергия на посочената
стойност. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Прави искане за спиране на производството с цел постигане на спогодба
между страните, по което съдът ще се произнесе след изслушване
становищата на страните.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата М. С. З. чрез назначения особен представител адв. Г., с който
оспорва исковете. Излага съображения, че няма данни да е приела
наследството на своите наследодатели. Прави искане съдът да й определи
срок по чл.51, ал.1 ЗН да заяви приемане/отказ от наследство. Позовава се на
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По искането по чл.51, ал.1 ЗН:
В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се
произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл.
51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия може да
определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се
отказва от него. Преди да определи този срок, съдът призовава наследника и
ако той се яви, го изслушва по въпроса. Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2
ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи,
тъй като той не се е произнесъл дали ще приеме наследството, срокът за
приемане се определя от съда, който разглежда делото. Тълкуването на
нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу
наследник на починало лице, респ. починал в хода на делото ответник, което
не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или
се отказва от него само по искане на заинтересована страна по делото. Такава
заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи
безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той
има правен спор или спрямо което иска да установи правата си.
Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи
правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН.
Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се
прекъсне, с изтичането на който се погасява самото субективно материално
право на наследника /в посочения смисъл – решение № 101.08.2019 г. по гр. д.
№ 2260/2018 г. на ВКС, IV ГО/.
На първо място, в случая искане по чл.51, ал.1 ЗН от страна на ищеца не
е направено, и на следващо – в настоящото производство ответницата се
представлява от назначения й особен представител, който не би могъл да
2
изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се
отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на
призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. По тази
причина не би могъл да се приложи редът по чл. 51 ЗН /в подкрепа на
изложеното – определение № 203 от 29.02.2016 г. по т. д. № 1911/2015 г. на
ВКС, I ТО/.
В случай че по делото се твърди ответницата да е направила отказ от
наследство, нейна е тежестта да докаже наличието на такъв.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните
през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди; качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; че
през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че
стойността й възлиза на исковата сума.
По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже:
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и че
дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
В тежест на ответниците е да докажат всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
В случай че ответниците твърдят да са направили отказ от наследство,
тяхна е тежестта да го докажат.
В тежест на ответниците е да докажат плащане на задълженията.
С оглед възражението за давност, в тежест на ищеца е да докаже
спиране/прекъсване на давността.
Ищецът не сочи доказателства относно собствеността на 1/2 ид.ч. от
процесния имот.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Към исковата молба е представен нотариален акт за дарение на ид.ч. от
недвижим имот от 01.12.1994 г., по отношение на който на ищеца следва да
бъдат дадени указания да представи същия в по-четлив вид с преписи за
останалите страни по делото.
По искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССЕ съдът ще се
произнесе след изслушване становищата на страните – след предоставяне на
страните на възможност да изразят становище относно спорните и
безспорните по делото обстоятелства.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде
3
задължена фирмата за дялово разпределение, по отношение на която се иска
конституиране като ТЛП, да представи: документи за главен отчет на уредите
за дялово разпределение, съставяни за процесния имот и период;
изравнителни сметки за исковия период; документи във връзка с връчването
на изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и документи за
сертификация на уредите за дялово разпределение.
Искането на ответницата по т.3.2 от отговора на исковата молба ищецът
да бъде задължен да представи акт за собственост на целия имот следва да
бъде оставено без уважение, доколкото тежестта за доказване качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия се носи от ищеца, в какъвто
смисъл е разпределената с настоящото определение доказателствена тежест,
както и указанията на съда за кои обстоятелства не се сочат доказателства по
делото.
Искането на ответницата по т.3.4 от отговора на исковата молба ищецът
да бъде задължен да представи месечните фактури за исковия период следва
да бъде оставено без уважение, доколкото същите не са необходими за
изясняване спорния предмет.
По искането по чл.219, ал.1 ГПК:
В исковата молба е направено искане по чл.219, ал.1 ГПК за привличане
на трето-лице помагач на страната на ищеца на фирмата извършвала услугата
дялово разпределение на потребената в сградата - етажна собственост ТЕ за
процесния период – „***“ ЕООД. Обосновава правния интерес от искането с
обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение,
което е извършвано от посочените фирми.
Съдът намира, че искането е основателно. За да стигне до този извод
съобрази, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от привличането
на търговеца, който е извършвал за процесния период отчитане на потребената
топлинна енергия, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове
би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на
ищеца към него.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
25.09.2024 г. от 10:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД.
4
УКАЗВА на страните, В СЛУЧАЙ ЧЕ ИМАТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ
ИСКАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С УКАЗАНИЯТА, ДАДЕНИ С НАСТОЯЩОТО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ, за процесуална икономия да направят същите в
едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
представи нотариален акт за дарение на ид.ч. от недвижим имот от 01.12.1994
г. в по-четлив вид и с преписи за останалите страни по делото.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, третото лице-помагач „***“
ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи документи за главен
отчет на уредите за дялово разпределение съставяния за процесния имот и
период; изравнителни сметки за исковия период; документи във връзка с
връчването на изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и
документи за сертификация на уредите за дялово разпределение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направеното с ОИМ на
ответницата М. С. З. искане по чл.51, ал.1 ЗН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответницата
М. С. З. по т.3.2 и т.3.4 от отговора на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на СТЕ и
ССЕ за първото по делото ОСЗ.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговорите на исковата молба.
5
ДА СЕ ПРИЗОВЕ третото лице-помагач, като му се връчат преписи от
исковата молба, настоящото определение, отговорите на исковата молба, като
в призовката се посочи, че може да вземе становище по предявения иск, по
направените доказателствени искания, възраженията на страните, както и да
посочи и представи доказателства по делото в срок до датата на насроченото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6