РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пловдив, 13.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети
декември, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Я.А.и с участието на прокурора Данаила Станкова от ОП Пловдив,
като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно
- наказателно дело № 2659 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Касационният
жалбоподател М.П.М., с ЕГН **********, с адрес ***, обжалва Решение № 1267 от 06.08.2020 г., постановено по АНД № 4209/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с. С обжалваното решение е потвърден
Електронен фиш Серия К № 3536910 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който
на М.П.М., като законен представител на Адвокатско дружество „М.М. и Съдружници“ е наложена глоба
в размер на 50
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Претендира се с
жалбата отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, както и на потвърдения с него електронен фиш, като се
излагат съображения, свързани с липсата на изискуеми реквизити в ЕФ и
по-конкретно имената и заеманата длъжност на издателя, както и координати за
мястото на нарушението. Твърди се, че не са представени доказателства относно
въвеждане ограничението на скоростта със съответния пътен знак. Според
жалбоподателя от издадения ЕФ не става ясен начинът, по който е установено
твърдяното нарушение. Посочва се, че е налице противоречие между разпоредбите
на Наредба № 8121з-532 и тези на ЗДвП относно възможността да бъде издаван
електронен фиш при установяване и заснемане на нарушението с мобилни АТСС, като
според Наредбата това е възможно при монтирано върху спрял автомобил мобилно
АТСС, а според закона това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното
АТСС установява нарушението в присъствие на контролен орган. Посочва се още в
жалбата, че нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП не предвижда като предпоставка за
издаването на електронен фиш присъствието на контролния орган при констатиране
на нарушението, следователно нарушението може да бъде установено и заснето само
със стационарно техническо средство. В постъпила на 30.10.2020 г. по делото молба
е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано
от другата страна възнаграждение за адвокат/юрисконсулт. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
От името на
ответника в производството – ОД на МВР – Пловдив, чрез ст. юрисконсулт Б.
, е депозирано становище по касационната жалба с искане за отхвърлянето ѝ
като неоснователна, а при евентуалното ѝ уважаване – за намаляване на
размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Претендират се направените разноски по настоящото
производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание,
редовно призован, ответникът не е изпратил представител.
Прокурор Станкова
от ОП - Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като е счел, че на датата,
отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с
превишена скорост и поради това е налице извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът е стигнал до посочения извод, като е направил
прецизен анализ на събраните доказателства, съставляващи част от
административната преписка. Първоинстанционния съд е обсъдил
подробно в решението си и всяко едно от възраженията на жалбоподателя, наведени
с жалбата против електронния фиш, като е отчел изрично и законодателната промяна
в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от
13.03.2015 г.) и приетата в тази връзка специална Наредба № 8121з-523 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е посочил изрично и че настъпилите изменения са изцяло
съобразени с ТР №1/26.02.2014 г. на ОС на колегиите на ВАС, касателно
използването на мобилни системи за контрол. Следва да се има предвид, че с
изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са
приети ясни правила за използване и на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с
което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно
Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота. Следователно, към датата на
извършване на процесното нарушение на правилата за движение по пътищата –
16.04.2020 г. е била налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка
с използването и на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и
подробни, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при
използването на мобилни технически средства, поради което и следва да се приеме,
че нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с издаване на
електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със
съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, при спазване
на всички нормативни изискванията на посочената нормативна уредба. В случая
законосъобразно районният съд е преценил на базата на доказателства, че
предвидената процедура по използване на техническото средство е спазена, като
се е позовал и на протокола по чл.10 от Наредбата. Текстът „в отсъствието на
контролен орган и на нарушител“, на който акцентира жалбоподателят, в тази
насока не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията
за скорост, защото приемането на обратното становище би означавало нарушение да
се приеме и че нарушението се извършва без нарушител, което е невъзможно.
Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС
касае само случаите, визирани в чл.11, ал. 2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от
служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният случай не е такъв, доколкото нарушението е
установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 поставена върху т. нар.
"триножник", временно разположен на
участък от пътя (АМ Тракия). В тези случаи контролният орган слага само
началото и краят на работа на техническото средство, което само установява и
регистрира нарушението.
Възраженията в касационната жалба са
идентични с тези, заявени пред първоинстанционния
районен съд и които са обсъдени и приети за неоснователни. Настоящия съдебен
състав, също счита направените възражения за неоснователни и напълно споделя
изводите на районния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към
мотивите на съдебното решение. В допълнение към изложеното от РС Пловдив следва
да се има предвид, конкретно относно възраженията на жалбоподателя за формата и
съдържанието на електронния фиш, че задължителни са само посочените в чл.189,
ал.4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като в този см. е ТР 1/2014 г. на ВАС. Видно е
от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити,
посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец. В тази
насока и не са основателни доводите на жалбоподателя относно това, че
обжалваният електронен фиш не съдържал необходими реквизити, като конкретно
длъжностно лице - издател, доколкото е видно, че е налице отразяване на
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението. Тук следва да се има предвид, че се касае
до особен и специален ред за ангажиране на административно – наказателна
отговорност, въведен в нормата на чл.184, ал.4 от ЗДвП, който се явява
специална норма по отношение на разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение и съответно издаваното въз основа на него наказателно
постановление. От съдържанието на §1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно,
електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен
орган, а електронно обективирано изявление, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно
да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически
средства или системи. Електронният фиш, както се каза, представлява не
волеизявление на конкретен административен орган, за да се иска вписване в него
на негов издател. Затова и доводите относно
незаконосъобразност на акта, с който се ангажира административно -
наказателната отговорност на едно лице без властническо волеизявление на
конкретно физическо лице, действащо в качеството му на държавен орган, са
неоснователни, доколкото такава възможност е предвидена в самия закон.
По отношение на възражението за липсата
на достатъчно данни/координати за мястото на нарушението, настоящия
съдебен състав счита, че в електронния фиш мястото на нарушението е ясно и
недвусмислено посочено, а именно АМ Тракия км.107+250 посока гр. Бургас.
Отделно от това в приложените като доказателство по делото статични
изображения/ снимки № 11743СА са посочени географските координати от
GPS на техническото средство, а в Протокола за използване на АТСС по чл. 10 от
Наредбата също е посочено мостонахождение, именно: АМ
Тракия км.107+250.
Изпълнено е било и изискването по чл.189, ал.8 от ЗДвП и с изпращането на
жалбата в съда издателят на ЕФ е предоставил информация за участъка от пътя с
описание на мястото и географските координати.
Напълно
несъстоятелно е възражението на касатора, относно
липсата на доказателства за пътен знак, въвеждащ ограничението на скоростта. Съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно
средство от Категория В за населеното място са 50 км/ч., извън населено място –
90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а според ал.2, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно в ЕФ изобщо не се твърди превишаване на стойност
на скоростта, различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, която да е
сигнализирана с пътен знак. Напротив, сочи се превишаване на определената със
закон максимална стойност на скоростта при движение по автомагистрала.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав приема, че решението, с което се
потвърждава електронен фиш Серия К № 3536910 на ОД на МВР Пловдив, следва да се
остави в сила като правилно и законосъобразно. При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
При този
изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на
чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата
за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране
на писмено становище от юрисконсулт, съдът намери, че следва да
присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1267 от 06.08.2020 г., постановено по АНД № 4209/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с.
ОСЪЖДА М.П.М., с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на
МВР - Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.