РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Перник , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500671 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Б. Д. К., в качеството на особен
представител на ответника Г. Б. Р., срещу решение № 260166/28.09.2020 г., постановено по
гр.д. № 3503/2019 г. на Районен съд – Перник, с което по предявените от “Топлофикация-
Перник” АД против ответника искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 505,65 лева, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: ***, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
28.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 49,20 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 554/2019 г. по описа на
Районен съд-Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410
ГПК. С решението в тежест на ответника са възложени направените от ищеца разноски в
заповедното и първоинстанционното производство.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради необоснованост. Жалбоподателят твърди, че с оглед направеното с
отговора на исковата молба оспорване, ищецът не е доказал реалното потребление на
топлинна енергия, чието заплащане се претендира. Намира, че изводът на
първоинстанционния съд за доказаност на реалното потребление е в противоречие със
заключението на вещото лице по приетата съдебнотехническа експертиза. При условията на
евентуалност сочи, че заключението на вещото лице по тази експертиза е непълно, неточно
1
и противоречиво. Навежда и доводи, че по делото не е доказано, дали топломерът в
абонатната му станция е окачествен или не като съответстващ за одобрения тип за периода
от 29.05.2017 г. до 02.03.2018 г. Поради това, жалбоподателят моли първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което предявените от
“Топлофикация-Перник” АД искове да бъдат изцяло отхвърлени. Иска се от съда да задължи
ищеца да внесе по сметка на ПОС възнаграждение за особения представител на
жалбоподателя.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна - “Топлофикация-Перник” АД, не е представила писмен отговор
в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 203/18.01.2021 г.
въззиваемата страна е поискала да се даде ход на делото в нейно отсъствие, оспорила е
жалбата и е поискала присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от “Топлофикация-Перник” АД
против Г. Б. Р. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 554/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по
заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 2578/28.01.2019 г., е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. Б. Р. за вземанията,
предмет на настоящите искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и на
основание чл. 417, ал. 1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в срока
по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са
процесуално допустими.
Възникването на спорното право при релевираните в исковата молба твърдения се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу
заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
2
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл.
153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е
резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост.
От приетата компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-техническа експертиза
се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е в режим на етажна
собственост и е топлоснабдена.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **, том *, рег. № ***, дело № 25 от 2005 г. се установява, че по силата на
обективирания в него договор на *** г. ответникът Г. Б. Р. е закупил от съсобственика си А.
И. Й. притежаваните от нея 5/6 идеални части от топлоснабдения имот, а именно апартамент
**, находящ се в ***. От нотариалния акт не се установявакакъв е бил размерът на
идеалните части от топлоснабдения имот, които ответникът е притежавал преди
изкупуването на дела на съсобственика му А. Й., но в приложената към писмо от Община
Перник – Дирекция „МДТ“ данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № *** г., подписана от
ответника Г. Б. Р., същият е посочен като единствен собственик на описания в исковата
молба топлоснабден имот, като е посочено придобивно основание "покупка", с цитиран
титул за собственост гореописания нотариален акт. В декларацията е посочено, че върху
имота липсва учредено вещно право на ползване. При анализ на посочените писмени
доказателства се установява, че ответникът е станал изключителен собственик на процесния
апартамент след сключване на горепосочения договор за покупко-продажба от *** г. Пред
едно трето за спора и незаинтересовано лице – Община Перник, преди исковия период
(декларацията е с вх. № *** г.) последният е декларирал, че е единствен собственик на
апартамент **, находящ се в ***, съответстващ на описания в исковата молба. Пред
общинския орган ответникът е декларирал и основанието за придобиване собствеността
върху апартамента. Съдържащото се в декларацията изявление, отправено в изпълнение на
законово задължение по ЗМДТ, съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт (с оглед предмета на настоящото производство). Признанието на факти с
правно значение е едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския
3
процес, което следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства.
Това извънсъдебно признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК, с оглед останалите данни
по делото – а именно посоченото в нотариалния акт, че ответникът изкупува притежаваните
от съсобственика му идеални части от процесния имот, дава основание на въззивния съд да
приеме за установено, че именно ответникът е единствен собственик и ползвател на имота и
през процесния период.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация-Перник” АД от 29.04.2008 г., действали през процесния период.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на
топлинна енергия" – “Топлофикация-Перник” АД и "купувача на топлинна енергия" –
потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия
може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Не се твърди и не се установява ответникът да е
подал заявление по реда и в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, с което да е предложил специални
условия, нито да е сключено допълнително писмено споразумение между него и ищеца,
поради което същият е бил обвързан от влезлите в сила ОУ на договора. По делото са
представени доказателства, че общите условия за продажба на топлинна енергия са
публикувани в един местен ежедневник. По делото не се ангажираха доказателства за
публикуване на Общите условия в един национален ежедневник, но това не се отразява на
договорните отношения между страните по делото. Възникването на облигационните
правоотношения във връзка с доставката на топлина енергия става по силата на закона - чл.
153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката. Достатъчно е дадено лице да е
собственик на топлофициран имот в сграда етажна собственост или пък да е носител на
ограниченото вещно право на собственост по отношение на такъв топлофициран имот.
Следователно публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на
облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само
оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация на Общите условия
в един централен ежедневник не влияе върху вече възникналото облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия. Отделно от това, общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник "Съперник", бр.
82/29.04.2008 г, както и в един централен ежедневник (вестник "Новинар", бр.
101/30.04.2008 г.), което обстоятелство е служебно известно на съда, предвид множеството
разглеждани в Окръжен съд –Перник дела с предмет установяване на дължимостта на
вземания за цена на доставена от “Топлофикация-Перник” АД топлинна енергия.
Ето защо правилно РС - Перник е приел, че в процесния период ответникът е бил
клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената в имота му
топлинна енергия.
За установяване размера на задължението по делото са приети съдебнотехническа и
съдебноикономическа експертизи.
От заключението на вещото лице - икономист е видно, че за исковия период
стойността на доставената топлинна енергия е 505,65 лв., като в изготвената от вещото лице
таблица са описани компонентите, от които е формирана тази цена. Лихвата за забава е
определена на 49,20 лв., като в таблица е отразен размерът на лихвата за всеки месец,
отчитайки и промяната в размера на главницата. Вещото лице е посочило, че при проверка в
счетоводството на ищцовото дружество не са плащания от страна на ответника.
По делото се установява и фактът на доставена топлинна енергия, съгласно
експертното заключение по изготвената СТЕ, която следва да се кредитира като изготвена
обосновано, изчерпателно и компетентно.
Съгласно заключението „Топлофикация- Перник“ АД е подавала ежемесечно за
4
разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която общо за отчетните периоди е идентична с
отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените технологични разходи на
абонатната станция са отразени по месечно за процесния период, като са обозначени в
отделна колона на предоставената на вещото лице справка и са за сметка на
топлофикационното дружество. Технологичните разходи са изчислени в съответствие с
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ се разпределят между всички потребители,
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. По смисъла на дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 38 ДР на ЗЕ отопляемият обем на имот включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от
общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. На въззивника са били
начислени суми за подгряване на топла вода за БГВ, за отопление за сградна инсталация и за
топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата, както и за услугата "дялово разпределение".
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата - етажна собственост по
време на процесния период се е извършвало от „Директ“ ЕООД. Начислените суми са
пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през
процесуалния период. Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС, като
преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Начислявана е по месечно по време на отоплителните периоди топлоенергия само за
отопление – отдадена сградна инсталация и от отоплително тяло в помещение Баня.
Отоплителните тела в имота са демонтирани, с изключение на отоплителното тяло „щранг-
лира“ в помещение Баня. Не е разпределяна топлоенергия за отоплителни тела в помещения
Кухня, Стая и Хол, както и не са начислявани суми за това. В общите части на сградата
няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела, поради което на
ответника такава топлоенергия не е разпределяна и начислявана.
Разходът за подгряване на топла вода за БГВ е начисляван прогнозно. След отчетния
период 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. при отчитането на средствата за измерване на
основната дата 21.05.2018 г. и на допълнителната дата 27.05.2018 г. не е осигурен достъп до
топлоснабдения имот, както и достъп за отчет и оглед на водоснабдителната инсталация, за
което е съставен Констативен протокол, подписан от представител на етажната собственост.
Поради неосигурения достъп след отчетния период определянето на отдадената от
отоплителното тяло „щранг-лира“ топлинна енергия е извършено по изчислителен път
съгласно Приложението към чл. 61, ал. 1, т. 6.5. и т. 6.9 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. в
съответствие с определените от „Директ“ ЕООД топлинна мощност на „щранг-лира“ от 591
W и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата- 2.149. Топлоенергията за
БГВ също е определена по изчослителен път при разход на гореща вода по норматив- 140 л
потребление на денонощие на всеки ползвател от имота- общо за имота един ползвател.
Подадени възражения от ответника срещу изравнителната сметка не са постъпвали.
Според експерта общият топломер, като средство за търговско измерване, е освидетелстван
по съответния ред през 2015 г. и 2018 г. и това е документирано със свидетелството за
метрологична проверка, описано в констативната част на експертизата.
При така установената фактология, споделена и от въззивния съдебен състав, се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си като продавач на
топлинна енергия да достави топлинна енергия –за БГВ, отдадена от сградна инсталация и
от отоплително тяло "щранг-лира" в банята на процесния имот, и на услугата "дялово
5
разпределение", на обща стойност 505,65 лв.
Тъй като потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо
от първо число на втория месец, следващ отчетния. Съдът, съобразявайки падежните датите
на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни
вземания и размера на законната лихва, намира, че за правилни констатациите за
дължимостта на акцесорното вземане за лихви в изчисления от първостепенния съд размер
на 49,20 лева, касаещо периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., съобразявайки и
заключението на вещото лице по съдебноикономическата експертиза.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
са основателни и доказани, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Дължимата
държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора
и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Поради това с оглед изхода на правния спор ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 25 лева в полза на бюджета на съдебата власт. На
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК в тежест на ответника е да заплати и
сторените от въззиваемото дружество разноски в настоящото производство в общ размер от
250 лв. – платен депозит за особен представител в размер на 150 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда минимален размер от 100 лв., предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема и характера на осъществената
от въззиваемия пред настоящата инстанция процесуална защита.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260166/28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 3503/2019
г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК Г. Б. Р., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на “Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Б. Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Пернишкия окръжен съд сумата от 25/двадесет и пет/ лева,
6
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7