№ 55
гр. Благоевград, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.396 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК и е
образувано по частна жалба, депозирА. от Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „Б.“ № 47, чрез назначения процесуалния представител адв. А. Б.,
насочена против Определение №869/21.11.2022 г., постановено по гр.д.
№1633/21 г. по описа на РС – гр. П..
Частният жалбоподател намира атакуваното определение за
неправилно. Поддържа, че са налице предпоставките за спиране на
изпълнението, поради което моли да бъде отменено соченото определение и
да бъде уважена подадената молба от Д. П., с която се иска допускане на
обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка –
„Спиране на изпълнението по изп. дело№89/21 г. по описа на ДСИ при РС –
гр. П..
Въззивният съд, след като взе предвид становищата на страните,
съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Подадената частна жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от
легитимирано лице, депозирА. е в законоустановения срок за оспорване,
насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е адресирА.
до компетентния съд.
1
Относно основателността на жалбата:
Пред първоинстанционния съд е била депозирА. молба от ищцовата
стрА., с която е направено искане за допускане обезпечение на предявения
иск по реда на чл.389 ГПК, чрез налагане на мярката: „спиране на
изпълнението по изп.д.№ 89/2021 г. на ДСИ при Районен съд гр.П.. Молбата е
депозирА. предвид висящността на делото пред БлОС, в което предмет на
разглеждане са въззивни жалби, насочени срещу постановеното решение от
РС – гр. П..
С атакуваното определение, съдът е отхвърлил молбата с правно
основание чл.389 ГПК на Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ №
47, подадена срещу РДНСК- ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН, с адрес гр.
Благоевград, ул. „И.М.“ № 49, представляваща Дирекция за национален
строителен контрол / ДИСК/ гр. София, бул. „Х.Б.“ № 47, чрез юриск. Д.Ч., за
допускане обезпечение на предявен иск, чрез налагане на обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№89/2021г. на ДСИ при Районен
съд-П.“, тъй като не е представена парична гаранция от ищеца на основание
чл. 390,ал.4 ГПК.
Настоящата инстанция съобрази, че ищецът е заявил искане за налагане
на обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Предвид установените
изисквания в чл. 391,ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението, и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства
или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно
чл. 180 и 181 ЗЗД. В разпоредбата на чл. 390, ал.4 от ГПК е предвидено, в
императивен порядък, изискването да бъде представена гаранция, за да бъде
допуснато обезпечение чрез спиране
на изпълнението по бъдещ иск. В казуса чл. 390,ал.4 от ГПК е относим, тъй
като се обезпечава бъдещ иск. Молителят не е представил парична гаранция,
следователно искането е неоснователно при тези данни.
На последно място, следва да се посочи, че представянето на
гаранция по чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка за допускане на обезпечение на иска чрез спиране на
изпълнение. Целта на гаранцията по чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК е да обезщети
взискателя по изпълнението за вредите които ще претърпи при евентуална
2
неоснователност на иска. Поради това гаранцията по чл. 390, ал. 4, изр. 2 от
ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 391, ал. 3 от ГПК, а именно да
покрива размера на преките и непосредствени вреди, които ответника ще
претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Задължението за тази гаранция
тежи върху молителката, поради което същата трябва да се представи с
молбата за допускане на обезпечение. В случая молителката не е представила
изискуемата по разпоредбата на чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК гаранция, предвид
което за съда се налага извода, че не е налице последната кумулативно
предвидена предпоставка за допускане на искА.та обезпечителна мярка.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата за отмяна на първоинстанционния акт е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от районния съд
определение № 869/21.11.2022 г. следва да бъде потвърдено.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. №
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се
произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с
което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена
без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на
тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл.
396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне
обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното
обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е
отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна
частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от
въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, а
същото е потвърдено или отменено от въззивния съд, както и ако
първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е
потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на
обжалване пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 396 от ГПК,
Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение №869/21.11.2022 г., постановено по
гр.д.№1633/21 г. по описа на РС – гр. П., с което е оставена без уважение
молбата на Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 47, чрез
назначения процесуалния представител адв. А. Б. с правно основание чл.389
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4