Определение по дело №958/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20237040700958
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 май 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1672/ 06.07.2023 г.,   град Бургас

 

Административен съд – гр. Бургас, XXIV-ти състав, на шести юли през две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                                      Съдия: Нели Стоянова

 

като разгледа адм.дело № 958 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Мар-Крафт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ бл.112, вх.Б, ет.1, ап.2 представлявано от М. К. чрез адвокат М.М. и съдебен адрес ***, против Обяснителна записка с изх. № Н4-МДТ-1070-002/03.05.2023 година на орган по приходите отдел „МДТ“ - Община Несебър, с която е посочен размера на данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.

В жалбата се твърди, че на 30.03.2023 г. дружеството „Мар-Крафт“ ЕООД е поискало от Община Несебър издаването на Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) с вх.№ ДК14012029/29.12.2022 г. Жалбоподателят сочи, че АУЗД не бил издаден в 14 дневния срок от постъпване на искането в приходната администрация, поради което бил налице мълчалив отказ за издаването на АУЗД. Посочва още, че е оспорен отказа по административен ред, като жалбата била адресирана до началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър. В срока за произнасяне на адм.орган от жалбоподателя била получена обяснителна записка изх. № Н4-МДТ-1070-002/03.05.2023 г., а АУЗД не бил издаден. Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на обяснителната записка, поради това че не е издадена в предвидената от закона форма, както и да бъде задължена Община Несебър да преизчисли данък сгради и такса битови отпадъци по декларация с вх.№ ДК14012029/29.12.2022г., като приеме че имотът е за жилищни нужди.

От административния орган е представена оспорената обяснителна записка и административната преписка по издаването й. Не е изразено становище и не са ангажирани доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът счита  жалбата за процесуално недопустима по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е обяснителна записка изх. № Н4-МДТ-1070-002/03.05.2023 г. на орган по приходите отдел „МДТ“ - Община Несебър, с която „Мар-Крафт“ ЕООД е уведомено за задълженията за ДНИ и ТБО за притежавания от същото недвижим имот, находящ се в гр.Свети Влас, Общ.Несебър, начина по който са определени задълженията, както и вида и основанието им и периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ЗМДТ е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи. Според ал. 5 на чл. 4 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община - на териториален директор на НАП.
Съответно в 
глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и местните такси са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК. Съгласно чл.107, ал.2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък. В ал. 3 на чл. 107 от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 от ДОПК). Установяването на задължения с ревизионен акт е предвидено в чл. 108 от ДОПК, като в разпоредбите на глава ХV подробно са разписани процесуалните правила за извършване на проверки и ревизии и за издаването на ревизионни актове. В чл. 152 и сл. от ДОПК са регламентирани реда и сроковете за обжалване на ревизионните актове, който ред съгласно чл. 144 от ДОПК е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от органите по приходите (вкл. АУЗД), доколкото не е предвидено друго.

Въз основа на приложимата регламентация по ДОПК следва извода, че задълженията за ДНИ и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК, като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол чрез обжалването му пред ръководителя на звеното за местни приходи на съответната община. На обжалване пред съда подлежи АУЗД, респ. ревизионният акт в частта, която е обжалвана по административен ред и не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК - чл. 156 от ДОПК.
В съответствие с посочената нормативна уредба съдът приема, че обжалваната обяснителна записка по естеството си представлява справка - съобщение за начина, по който е определен размерът на дължимите от лицето местни данъци и такси на основание подадената от него декларация по 
чл. 14 от ЗМДТ. Т. е. касае се за акт с уведомителен характер, който не съдържа властническо волеизявление и не е годен предмет на обжалване както по административен, така и по съдебен ред, тъй като с него не се установяват задължения за местни данъци и такси. Съобщението обективира единствено действията на общинската администрация по определяне на приложимия ред и начин за изчисляване размера на задълженията и уведомяването на данъчно задълженото лице за това. Доколкото размерът на задълженията за ДНИ и ТБО се определя въз основа на подадена от задълженото лице декларация, процесното писмо има качеството на справка по чл. 107, ал. 2 от ДОПК за начина на изчисляване на задължението и не засяга права, свободи и законни интереси на задълженото лице и не е с белезите на индивидуален административен акт от категорията на тези по чл. 21, ал. 1-4 АПК.

Актът, който би подлежал на оспорване по административен и съответно по съдебен ред, би бил акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто акт може да се издаде и по искане на задълженото лице. Именно в производството по издаване, респ. по оспорване на АУЗД, жалбоподателят би могъл да реализира правата си, в случай че счита, че незаконосъобразно е определен размерът на дължимите от него данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. По делото няма данни органът по приходите да е издал АУЗД, съгласно задължението по чл.107, ал.3 от ДОПК и въпреки искането на жалбоподателя.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Жалбата до съда с преписката следва да се изпрати на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър за постановяване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или на ревизионен акт от компетентния орган по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, относно задълженията за данък за недвижимите имоти и ТБО на „Мар-Крафт“ ЕООД, ЕИК ********* по реда и в сроковете в ДОПК.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

                                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Мар-Крафт“ ЕООД, ЕИК ********* против Обяснителна записка с изх. № Н4-МДТ-1070-002/03.05.2023 година на орган по приходите отдел „МДТ“ - Община Несебър.

        ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 958/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ИЗПРАЩА жалбата с вх. № 5573/30.05.2020 г. на „Мар-Крафт“ ЕООД, ЕИК ********* с приложените към нея и представени допълнително документи на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър за разглеждане от компетентния орган по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или ревизионен акт относно задълженията за данък и ТБО за притежавания от жалбоподателя имот по реда и в сроковете в ДОПК.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

                                                    СЪДИЯ: