РЕШЕНИЕ
№ 4662
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110147437 по описа за 2021 година
иск с пр. осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ:
Ищецът - „ЗД Е.” АД, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 1 621,25 лева, обезщетение по щета № ........./10.09.2020г., ведно със законната
лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът - „Д. З.” АД, оспорва иска:
- оспорва размера относно вината на лицето, сочено като делинквент (без да оспорва
правоотношението по ГО);
- оспорва размера, навежда довод за съпричиняване;
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Двустранният протокол обвързва съда до доказване на нещо различно от страна на
ответника. В него изрично е изписано от страна на А.Б., чиято застраховка ГО е сключена с
ответника (а за това не се спори), че е виновен за инцидента.
Двустранният протокол е вид протокол, уреден в чл. 123 от ЗДП е за него се отнася
всичко, което и за класическия такъв, изготвен от служител на КАТ (така: Решение от
13.03.2009 г. на АдмС - София по к. н. а. д. № 907/2009 г., 2-ри кас. с-в, докладчик съдията
1
В. Н.: С решение от 08. 12. 2008 г. по НАХД № 8578 / 2008 г., Софийски районен съд, НК, 2
състав е потвърдил наказателно постановление (НП) № 8 2418 / 22. 06. 2008 г., издадено от
зам. началник отдел "Пътна полиция" - СДП, с което на Д. М. Г., е наложена глоба в размер
на 20 лв., на основание (чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и глоба в
размер на 100 лв. и един месец лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. …
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не е оборена
материалната доказателствена сила на акта. Жалбоподателят не оспорва извършеното
нарушение и в дадените в съдебното заседание на 06. 11. 2008 г. обяснения, като излага
мотиви от социално естество). През време на действието на договора за застраховка и в
рамките на покритите рискове застрахованият автомобил (застраховка „ГО”) е бил увреден
вследствие на ПТП, настъпило по вина на физическото лице, сочено в исковата молба като
делинквент (чл. 189, ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на делинквента – актът е
подписан двустранно). Налице е оборима презумпция - iuris tantum, за описаните в него
факти (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена сила
протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление
на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение.
Настоящият състав споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и материалната
доказателствена сила на съставения от органите на МВР протокол за станалото ПТП; също:
Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.: Протоколът за Пътно-транспортно
произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.).
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Твърдението на
длъжностното лице (в случая – актосъставител), че не си спомня отразените в документа
факти и обстоятелства е без правно значение и не лишава от доказателствена сила
удостоверителното му изявление, съдържащо се в документа. В случая не е оспорена
автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя
или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелските показания на
актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки, че изявлението, че той го е
съставил, но не си спомня обстоятелствата, би било лишено от доказателствена стойност и в
тази хипотеза.
Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
протокола; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; както и Определение
№ 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
В тази връзка и с оглед цитирането на изолирана и стара практика на окръжно ниво – в
обратния смисъл, например: Решение от 21.11.2017г. на СОС по в.гр.д. № 319/17г. и
2
Решение № 2319 от 7.04.2017г. на СГС по гр.д. № 612/2016г.
Нито практиката на ВКС, нито тази на окръжните съдилища, е посочена изчерпателно.
Не се спори, също така, че ищецът е заплатил първоначално сумата от 3 067,50 лева на
пострадалото лица, като при извънсъдебния опит за уреждане на отношенията, ответникът е
възстановил сумата от 1 446,25 лева.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св. Б.. От показанията му, които се
кредитират почти изцяло от съда, се установява, че навлязъл в главен път – след като се
огледал (твърди, че се е огледал безпроблемно, но и че имало паркиран л.а., която му
попречил да го стори адекватно), навлязъл в него, но се ударил в движещ се отляво л.а.
Обадили се на КАТ, откъдето потвърдили вината на свидетеля и посъветвали участниците в
инцидента да изготвят двустранен протокол. Бил най-много една педя в чуждото платно.
Били закачени бронята и номера на другото МПС. Свидетелят не можел да прецени
скоростта на другия л.а. Признава вината си.
Често срещано явление е свидетелите, участници в подобни инциденти, да не си
дават сметка, че спорът е само между застрахователи, което означава, че без значение от
крайния изход, те няма да бъдат засегнати материално или по какъвто и да е бил друг начин.
Свидетелят не е се е огледал или най-малкото това не е сторено внимателно, излязъл е на
основен път, като е навлязъл с много повече от твърдените от него 20 см., тъй като е
засегнал бронята на движещият се от ляво автомобил поне до номера (който по правило е в
средата – както и в случая).
Депозирано е заключение на СТЕ, оспорена неоснователно от ответника и приета от
съда, като компетнетно изготвена. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 09.12.2021г.,
се установява, че:
31
- на 09.09.2020г., около 18:ч., лек автомобил марка „П“, се движи по ул. „П. У.“, с
посока към ул. „Акад. С. М.“, и на кръстовището с последната, водачът предприема маневра
за завой на ляво, при която реализира ПТП с приближаващия, от лявата му страна по път с
предимство лек автомобил марка „Р.“,
- стойността на обезвредата по средни пазарни цени възлиза на 5 080,32 лева;
- скоростта на л.а. марка „Р.“ е била около 50 км/ч.;
- всички щети са пряка последица от удара;
- ударът е бил непредотвратим за другия водач, тъй като са ми трябвали 1,4 секунди
за реакция, а е нямал толкова.
В о.с.з. от 09.12.2021г. е направена схема на инцидента – изложеното е с оглед
възраженията на ответника. Тя е без значение, като се изключи факта, че евентуални
3
спрелият л.а. е затруднил и ориентацията на шофьора, управлявал увреденото МПС (тогава
изводът за непредотвратимост е същият, но на по-голямо основание). Вещото лице е
използвало приложението google street view, за да може да възприеме инцидента при реална
картина на улиците и то към предходен момент (датата на ПТП). Съобразени са ширината
на платната и цялото изложение на свидетеля (видно от началото на експертизата).
Свидетелят твърди, че имал снимков и видео материал. По долу е обсъдена правната
връзка между него и ответника. Във всеки случай, застрахователят, която който
представлява имагинерно образование, включващо огромен брой служители, които
професионално се занимават с отстраняване на щети от ПТП-а / съответно регресни
претенции на други застархователи, не е положил необходимата грижа да се снабди с
фотоматериалите на собствения си съконтрахент, като си позволява да обвини експерта в
непълно изследване (л. 87).
Видно от снимковия материал, делинквентът е засякъл другия л.а., като ударът е от
предницата, до край на задницата, което, съобразно възприетата фактическа обстановка, е
нормално (л. 24-9): Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС:
снимките и фотолентите не са писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а"
ГПК, тъй като не материализират писмени изявления; Законът не урежда нарочно и отделно
веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото, или от който
могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно
връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на
веществено доказателство - Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на
ВКС; и Огледът е способ да се съберат веществени доказателства, които не могат да бъдат
представени в съда и приложени към делото. Затова протоколът за оглед трябва да бъде така
съставен, че да отрази пълно и точно събраните веществени доказателства, чието
онагледяване може евентуално да стане и с нарочна окомерна скица, като показанията на
свидетелите, заключението на вещото лице и становищата на страните се свързват със
събраните веществени доказателства. Иначе втората инстанция не е в състояние да провери
обосноваността на изводите на съда от извършения оглед. Това становище, изразено в р.
1510-77-I.
Вещото лице би се съобразило с всеки материал, която би му бил достъпен, но не
може активно да събира доказателства, като същото се отнася и до свидетеля (последният
въобще няма процесуалната възможност да представя такива). Това, в случая е процесуално
задължение на ответника – арг. от чл. 6, чл. 8 и чл. 9 от ГПК. Тези производства са
изключително масови и като цяло застрахователните дружества си позволяват да не
комуникират предварително с ФЛ-а, чиято застраховка покриват, като по неясни за съда
причини, намират, че заплащането на разноски за свидетели, които в огромния брой случаи
потвърждават изложеното в протоколите за ПТП, е по-удачно. Подходът на дружествата е
формален и процесуално некачествен – от гледна точка на собствените им интереси (чл. 154
4
от ГПК). Последното, както бе посочено – води до подобни недотам процесуално нужни
производства. Този, както и огромния брой други такива спорово би могъл да с изчисти
извънсъдебно, ако се положи малко грижа собствения интерес, като се поддържа връзка с
лицата, които са застраховани при съответното дружество и се процедира добросъвестно.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Вината на делинквента е установена трикратно: това се установява, както бе посочено
от Протокола за ПТП, разбиран като схема на инцидента, от писменото признание, изложено
пак там, а освен това и от гласните показания на г-на Б., като дори се признава, че това е
било и становището на органа на КАТ.
И двете страни, участвали в инцидента, са заместени от застрахователи. ЮЛ-а
встъпват в правата/задълженията на ФЛ-а, като ги заместват. Опитът на ответника да се
разграничи от делниквента, като негов „правоприемник“ е хипотеза на некоректно
поведение. Правоотношението между двамата водачи, породено от деликт, и това – предмет
на настоящето производство, е идентично (да се разбира погълнато от по-големия
фактически състав, който включва и два застрахователни договора, като последното
обстоятелство е несъществено). Или, всяко признание на вина на г-н Б. обвърза и ответника.
Л.а., който се е движел по улицата с предимство, не е длъжен да се съобразява или да
следи за излизащи от странични малки улички автомобили. Ако шофьорът бе забелязал л.а.
на делинквента, би спрял или отклонил автомобила, не защото е длъжен, а за да запази
собствеността си (евентуално за да предпази себе си и останалите, което са се намирали в
управляваното от него превозно средство, от наранявания). Цялата обосновка на ответнака
относно ширината на МПС-тата и на пътната лента е ирелевантна (арг. от чл. 46, ал. 1 и ал. 2
от ППЗДП - Пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да
пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без спиране. Пътен
знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-
линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е
5
поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство).
Увреденият л.а. се е движел с разрешена или много близка до нея скорост, съобразно
заключението на в.л. Доводът за компенсация на отговорности е неоснователен.
Дори и да е имало паркиран л.а., който да е ограничавал видимостта на г-н Б., това
означава само, че е следвало да положи по-голяма грижа при ориентирането си (оглеждане)
преди да навлезе в улицата, която е била с предимство и нищо повече.
Съобразно заключението на експерта, платено е дори по-малко отколкото е било
нужно, което означава, че искът е основателен.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски и юрисконсултско
възнаграждение – 514,85 лева. Съобразени са 200 лева, юрисконсултско възнаграждение –
на колкото е оценил труда си процесуалният представител на ответника.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, „Д. З.” АД, да заплати на „ЗД Е.” АД, следното:
- сумата от 1 621,25 (хиляда шестстотин двадесет и едни лева и двадесет и пет стотинки)
лева, обезщетение по щета № ......../10.09.2020г., ведно със законната лихва считано от
13.09.2021г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК,
- сумата от 514,85 (петстотин и четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки) лева,
сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6