Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Силистра, 07 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесети
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. Чернева
с участието на секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 89 по описа за 2021 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „ЛОТОСИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, бул. „Минчо Лъсков“ № 7, представлявано заедно и
поотделно от управителите А.П.Й.и П.А.Й., срещу Заповед № 70-ФК / 22. 03. 2021
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна административна мярка, изразяваща се
в запечатване и забрана за достъп за срок от 5 дни до стопанисвания от жалбоподателя
търговски обект – бензиностанция „Петроком“ № 1, находяща се в гр. Силистра,
ул. „Капитан Кръстев“, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
В жалбата се изтъква, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Не се
оспорва факта, че в периода 07. 11. 2020 г. - 17. 11. 2020 г. се е формирала
разлика между данните от нивомерната измервателна система и въведените
документи (количества) за доставка на гориво, като се уточнява, че проблемът е
касаел отчитанията в системата на резервоар 1.
Твърди се, че част от изложените от органа мотиви във връзка с
определянето на продължителността на ПАМ нямат никакво отношение към конкретния
случай, тъй като визират неиздаването на касова бележка, правилното отчитане на
ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по
закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ. Акцентира
се, че разликата в данните се дължи на повреда в нивомерната измервателна
система (НИС), които са отстранени
посредством замяна на елементи още преди издаването на заповедта за
прилагане на ПАМ. Във връзка с осъществения ремонт и в противовес със становището
на органа се посочва, че е сторено всичко необходимо за предотвратяване на
възникването на нови разлики, като се прави извода, че при тази хипотеза ПАМ не
изпълнява законното си предназначение, а се явява санкция. Моли се да бъдат
допуснати свидетели при режим на довеждане и чрез призоваване, без обаче да са
посочени имената им и обстоятелствата, които ще се установяват посредством
показанията им.
Ответникът по жалбата - началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
не изпраща представител в съдебно заседание. Подробни възражения срещу
основателността на жалбата са развити в представена по делото молба-становище.
Моли се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на оспорената заповед,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което
е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят „ЛОТОСИ” ООД стопанисва
търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като
обектът е бензиностанция
„Петроком“ № 1, находяща се в гр. Силистра, ул. „Капитан Кръстев“. На 09. 03.
2021 г. в 13.32 часа в обекта е
извършена проверка от органи по приходите с месторабота ГД "Фискален
контрол", сектор „Мобилни групи“ – гр. Варна. В последствие на 17. 03.
2021 г. относно обекта е извършена проверка и в информационната система на НАП
за контрол на горивата. При проверките е установено, че за някои доставки в
периода 07. 11. 2020 г. – 17. 11. 2020 г.
е въведена информация за доставеното гориво по документи, но липсва подадена
информация от нивомерната система. Тези констатации са отразени в Протоколи за извършена
проверка № 0432993 / 17. 03. 2021 г. и № 432955 / 09. 03. 2021 г. (л. 19-21 и л. 33-35). Въз основа на тях и на събраните при
проверките писмени доказателства е издадена оспорената заповед за налагане на
ПАМ.
В мотивите към заповедта е
конкретизирано, че нивомерната система в обекта не е отразила следните доставки
на горива:
·
на 07. 11.
2020 г. по фактура № 03000000000500000053 – 5400 л дизелово гориво;
·
на 08. 11.
2020 г. по АДД с УКН 00000000005639762 – 2003 л бензин;
·
на 10. 11.
2020 г. по фактура № 03000000000500000055 – 5400 л дизелово гориво, по фактура № 03000000000500000057 – 660 л бензин,
по фактура № 03000000000500000056 – 4968 л бензин;
·
на 16. 11
2020 г. по протокол № 04000000000000000000000100007 – 3233 л дизелово гориво;
·
на 17. 11.
2020 г. по протокол № 04000000000000000000000100008 – 6437 л дизелово гориво;
·
на 17. 11.
2020 г. по фактура № 03000000000500000061 – 8000 л дизелово гориво;
·
на 17. 11. 2020 г. по фактура №
03000000000500000062 – 5600 л дизелово гориво.
Административният орган е приел, че
е осъществен състава на нарушението по 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти
чрез фискални устройства във вр. с чл. 118, ал. 6 и 10 ЗДДС, тъй като предаваните
данни по дистанционна връзка към НАП не дават възможност да се определи
наличното количество гориво в резервоарите на ЕСФП, съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. В тази връзка и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС органът
е наложил принудителната административна мярка запечатване на търговския обект
и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.
За установяване на твърдението, че е
била налице повреда в нивомерната система, поради което се е наложила подмяната ѝ, жалбоподателят се позовава
на становище от управителя на дружеството, ангажирано с хардуерната поддръжка
на машините, софтуерната поддръжка на системния и приложния софтуер, който
потвърждава изнесените факти.
Във връзка с проверка на твърденията
на жалбоподателя и обстоятелствата, отразени в документа от сервизната фирма,
по делото е назначена е съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е
коментирало, че в обекта има ЕСФП, работеща в режим на самообслужване (без
оператор/касиер). Посочило е, че хардуерната поддръжка на машините, софтуерната
поддръжка на системния и приложния софтуер се осъществява от ангажирано за това
дружество – „Линком Къмпани“ ЕООД. Изтъкнало е, че клиентът няма достъп до
системата за управление. Вещото лице е констатирало, че в момента на
посещението му на обекта нивомерната измервателна система за обема на течни горива (НИС) е със сонда FAFNIR-VISY – 21F, с регистрационен № 4449347. Същата
е свързана с централното регистриращо устройство на ЕСФП в обекта и фискално
устройство ОЙЛС СИС 2. 0 Self Sеrvice. Наличната НИС е била монтирана на 15. 03. 2021
г., съгласно приложеното към заключението Свидетелство за регистрация на
фискално устройство. Вещото лице е констатирало, че подмяната на НИС се е
наложила от множеството грешки при подаване на данни към НАП, провокирани от
дългата експлоатация на нивомерната система (уточнение в с. з.), довела до
проблем със захранването ѝ, в резултат на което незначителни колебания
в електрозахранването влияят на
конзолата на НИС и водят до генериране на нереални доставки, подаване на
недействителни сигнали или неподаване на информация. Уточнило е, че
дружеството-жалбоподател не получава информация дали данните, които е задължено
да подава, са успешно получени в сървърите на НАП. Вещото лице е категорично,
че след подмяната на НИС не са налице проблеми в предаването на данни от нея
към НАП
Оспорването на посочената ЗПАМ №
70-ФК / 22. 03. 2021 г. е станало повод
за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл. 168 АПК,
следва да се прецени законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходи
/ЗНАП/ са посочени органите по приходите,
като в т. 1 е посочено, че такъв е изпълнителният директор на НАП и неговите
заместници. Въз основа на Заповед № ЗЦУ-1148
от 25. 08. 2020 г. (л. 117), изменена със Заповед № ЗЦУ 1157 / 27. 08. 2020 г.
(л. 118), изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП е
предоставил правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности"
в дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от началника на
отдел "Оперативни дейности" Варна, главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП и предвид цитирания акт за оправомощаване, същият притежава
материална и териториална компетентност за издаването ѝ.
Оспорената заповед е издадена в
предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са изложени
фактическите и правни основания за издаването ѝ в достатъчно подробен
вид, позволяващ съдебен контрол. Не се констатират нарушения
административнопроизводствените правила, съставляващи основания за отмяна на
акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
При проверка на съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът констатира следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118
в Националната агенция за приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в
случая са тези на: алинея 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива; алинея 10, според която данъчно задължено
лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в
Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Задължението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е детайлизирано в разпоредбата на чл. 3,
ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., определяща, че всяко лице по ал. 2 е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива; за тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Задължението по чл. 118,
ал. 10 от ЗДДС е детайлизирано в разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от цитираната
наредба
В настоящия случай по делото не е
спорно, че дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция,
нивомерна измервателна система за обем на течни горива свързана с централното
регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., като единствените некоректно подавани данни са тези от същата
тази нивомерна система при доставката на горива, иначе при конкретно подадени
по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данни за същите тези доставки. Въз основа на
тази констатация се установява, че дадената от органа квалификацията на
нарушението, във връзка с което е издадена процесната ЗПАМ, не би могла да бъде
по чл. 59а от цитираната наредба, тъй като данните по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС
са подавани коректно, а евентуално се касае за нарушение на чл. 3, ал. 3 от
Наредбата, във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
Посочената грешка в квалификацията сама
по себе си не е основание за отмяна на акта, поради наличие на изложени
фактически основания, даващи възможност на санкционираното лице да разбере признаците
на нарушението, във връзка с което е наложена принудителната мярка. Налице са обаче други
пороци при издаването на заповедта, налагащи нейната отмяна. В тази насока на
първо място е необходимо да се обсъдят изложените от органа мотиви за продължителността
на срока на наложената ПАМ. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че при
индивидуализирането на срока е необходимо административните органи да се
ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл.
169 АПК да бъдат обсъдени (в този смисъл Решение № 9590 от 14.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 2011/2020 г., I о., Решение № 8147 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 2819/2020 г., I о., Решение № 9352/13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. №
14504/2019 г., VIII о. и много други).
В настоящия случай органът е изложил
обемни, но бланкетни мотиви, относими за широк диапазон на нарушения на данъчни
задължения, в това число изрично посочените:
издаване на касова бележка, правилно отчитане на ФУ, наличието на
регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в
търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни
по чл. 118 от ЗДДС. Тези мотиви обаче не кореспондират пряко с основанията за
прилагане на ПАМ в конкретния случай. Не е ясно на какво са базирани
твърденията на органа, че извършеното деяние показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, и организация, която няма за
цел спазването на данъчното законодателство, при условие че беше доказано, че
неподаването на данни относно някои доставки от НИС се дължи на дефектирала
нейна част, а не е в резултат на преднамерена манипулация. В същото време е
установено, че същите тези доставки са били коректно въведени в ЕСФП, което
също е индиция, че не е имало намерение за увреждане на фиска чрез укриване на
количествата на получените течни горива. Нещо повече – на стр. 4, абзац
последен от заповедта е посочено, че е установен факта на извършването на
продажба без надлежното ѝ отчитане чрез издаване на фискален бон, каквито
факти в настоящия случай не са установени и тези констатации нямат връзка с
констатираното нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Единствената конкретика в мотивите се съдържа
в предпоследния абзац на стр. 4 от заповедта, където с получер шрифт е
посочено, че: „След извършена справка в информационната система на НАП е
установено, че търговецът няма други нарушения на данъчното и осигурителното
законодателство, няма непогасени публични задължения. Търговецът има назначени
8 лица, за които са подадени уведомления за сключени трудови договори. Подава в
законоустановените срокове декларация по образец 1 и образец 6 и справките –
декларации от ЗДДС. Стопанисваният обект е бензиностанция с големи месечни
обороти.“ Липсват обаче оценъчни съждения как всички тези факти, сочещи че
жалбоподателят е изряден по отношение на публичните си задължения и генерира
големи месечни обороти, върху които внася
и съответните данъци, са обусловили конкретно определения срок на мярката.
Освен гореизложеното настоящата
инстанция намира, че оспореният административен акт не съответства на целта на
закона. Съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за преустановяване и предотвратяване на административните нарушения и вредните
последици от тях. От събраните по делото доказателства се установи, че НИС е
била подменена още на 13. 03. 2021 г., за което органът е бил уведомен преди
издаването на ЗПАМ на 22. 03. 2021 г., видно от приложените в преписката
документи (Разяснение и Становище – л. 104 и 105). С подмяната на НИС е
обезпечено правилното подаване на данни относно наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта. Не е ясно по какъв друг начин органът е
очаквал да се постигне „преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта“ и какво друго очаква да се
извърши „за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца“. В този смисъл дори да се
приеме, че е било допуснато нарушение от дружеството, същото е било преустановено
своевременно и посредством прилагането на ПАМ не биха се постигнали целите на
чл. 22 от ЗАНН. Запечатването на обекта и забраната на достъпа до него ще имат
характер на наказание за вече извършеното нарушение, но ПАМ не е санкция и няма
функциите да предупреждава и превъзпитава нарушителя. В този смисъл са Решение
№ 9607 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2004/2020 г., I о., Решение № 5857
от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15451/2018 г., I о., Решение №
13189/30.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 5363/2018 г., I о., Решение № 7198 от
14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1410/2019 г., I о. и много други.
По изложените съображения оспорената
заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да бъде
отменена поради противоречие с материалния закон и с целта на закона.
Предвид изхода на спора и
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски е основателно и следва да бъде уважено. Съобразно представените
доказателства за заплащане на държавна такса, депозит за експертизата и
адвокатски хонорар, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати разноски
в общ размер на 750. 00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 70-ФК
/ 22. 03. 2021 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна,
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, изразяваща се в
запечатване на търговски обект – бензиностанция „Петроком“ № 1, находяща се в
гр. Силистра, ул. „Капитан Кръстев“, стопанисван от „ЛОТОСИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Силистра, бул. „Минчо Лъсков“ № 7, представлявано заедно и
поотделно от управителите А.П.Й.и П.А.Й., и
забрана за достъп до обекта за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да
заплати на „ЛОТОСИ” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Силистра, бул. „Минчо Лъсков“ № 7, представлявано заедно и поотделно от
управителите А.П.Й.и П.А.Й., направените по делото разноски в размер на 750. 00
(седемстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: