Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………… 17.08.2022 г., София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети април през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя
Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен
Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия
Ангелова, гражданско дело № 11759 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по
въззивните жалби на страните в първоинстанционното производство по гражданско
дело № 14075 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 117 състав, които
обжалват постановеното по спора Решение № 161871 от 16.07.2020 г., с което е
издадена заповед за защита, като А.В.В. е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Я.И.Г., като
му е забранено да се доближава на по-малко от 100 метра от нея, с изключение на
сградата в София, ж. к. „********в съдебни и полицейски сгради, както и в дните
и часовете, определени от съд за контактите му с детето им В., родена на *** г.
за срок до 31.12.2021 г.; отхвърлил молбата за издаване на заповед за защита на
малолетната В., родена на *** г. срещу баща й А.В.В. за негови действия на
20.02.2020 г. и на 18.03.2020 г.; осъдил А.В.В. да заплати глоба в размер на
200 лева и разноски от 25 лева, като го предупредил, че при неизпълнение на
настоящата заповед ще бъде задържан от органите на МВР и предаден на
Прокуратурата.
Недоволна от така
постановеното решение останала В. А.В., малолетна молителка в
първоинстанционното производство, действаща чрез своята майка и законен
представител Я.И.Г., с оплаквания за неправилност. Излага подробни съображения в подкрепа на заявените
оплаквания. Моли да се отмени обжалваното решение, като се издаде заповед за
съдебната й защита от ответника, като претендира присъждане на сторените
деловодни разноски.
В хода на съдебното
дирене, чрез своята майка, както и чрез пълномощника си по делото поддържа
въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване.
Недоволен от така
постановеното решение останал и А.В.В., ответник в първоинстанционното
производство, който обжалва същото в частта, с която е постановено издаване на
заповед за защита в полза на Я.И.Г., с оплаквания за неправилност. Излага
съображения в подкрепа на заявените оплаквания и моли съда да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като
остави без уважение молбата на Я.И.Г., като постанови отказ за издаване на
заповед за защитата й. Претендира сторените по водене на делото разноски.
В хода на съдебното
дирене поддържа въззивната си жалба, като пледира за уважаването й и оспорва
жалбата на малолетната молителка като неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение.
В срока по чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН Я.И.Г.
е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна
и моли да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният съд да
бъде оставено в сила.
В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си по делото оспорва
въззивната жалба на ответника и моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Претендира разноски по представен списък, като прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл.17, ал. 3 ЗЗДН от страни в първоинстанционното
производство, имащи правен интерес от обжалването и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК във връзка с чл. 17 от ЗЗДН валиден
и допустим съдебен акт.
С оглед предмета на въззивна проверка, обжалваният съдебен акт не е влязъл
в сила в нито една своя част.
При произнасянето по спора
въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от
домашно насилие, предявена от Я.И.Г., действаща лично за себе си и като
представител на малолетната В. А.В., родена на *** г. срещу А.В.В., като се
твърдели актове на домашно насилие, осъществени от ответника над първата
молителка в присъствието на малолетната им дъщеря на 20.02.2020 г., на
14.03.2020 г. и на 18.03.2020 г.. Молели съда да издаде заповед за съдебната им
защита.
Ответникът, лично и чрез пълномощника си по делото, оспорил молбата и
наведените с нея фактически твърдения, без да излага твърдения за случилото се
на процесните дати.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за
установена следната фактическа обстановка :
Ответникът и първата молителка са родители на малолетната молителка,
двамата нямат сключен граждански брак и помежду им не е спорно, че живеят в
жилище на ответника.
От представената декларация, както и от показанията на свидетелката Г.,
съдът приел да е установен акт на домашно насилие, във формата му на физическо
насилие, упражнен над първата молителка от ответника на първата посочена дата –
20.02.2020 г.
Съдът не кредитирал показанията на свидетелката Ч., леля на ответника за
случилото се на 20.02.2020 г., като приел, че с показанията си тя установява
други факти за съвместния живот на страните и поведението на всеки от
съжителите.
Настоящият
състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид
становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по
свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към
нея.
Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, от които въззивният съд намира за относими към предмета на
доказване следните такива – удостоверение за раждане на детето В., декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на Я.И.Г., съдебно медицинско удостоверение, № 141/2020
г., като следва да се допълни с анализ на последният документ. Съгласно
представеното съдебно медицинско удостоверение, на 21.02.2020 г., около 11.45
часа, при преглед на Я.И.Г. били констатирани следните увреждания –
кръвонасядане в китковата област на лявата предмишница и оток на лявото ходило,
които й причинили болка и страдание и били получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, като можели да
бъдат получени по времето и начина, съобщен от пострадалата. За установените
наранявания, прегледаната съобщила, че на 20.02.2020 г., около 23.30 часа, за
пореден път й бил нанесен побой от мъжа, с който живее на семейни начала.
Установените при прегледа на Я.Г. травми кореспондират с представената от
нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено над нея физическо насилие
от страна на А.В. на процесната дата – 20.02.2020 г., както и показанията на
свидетелката Д.В.Г., без родство със страните, която възприела състоянието й на
следващия ден, разстроена, със синини на ръцете и подутина на стъпалото на
левия крак, като установява, че същата била закарана от колега до болнично
заведение за оказване на медицинска помощ и не се опровергават от други събрани
в производството доказателства.
Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните в
първоинстанционния съд свидетели Д.В.Г., без родство със страните, и Е.А.Ч.,
леля на А.В.В., по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира в цялост показанията на
свидетелката Г., които възпроизвеждат непосредствени и лични впечатления
относно факти и обстоятелства, попадащи в предмета на доказване по делото. В
подкрепа на същата са и приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства, в това число представената от въззиваемата страна декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въззивният съд кредитира показанията на свидетелката Ч.
единствено в частта, че тя прибирала детето В. от училище и се грижела за него
до завръщане на някой от родителите му. В останалата част не кредитира
показанията на тази свидетелка, като отчита, както близката й роднинска връзка
с жалбоподателя-ответник, както и факта, че последният не е навел фактически
твърдения по делото за случилото се на процесните дати, при което показанията
на тази свидетелка се явяват извън предмета на доказване по делото. Освен това,
по делото липсват наведени твърдения, че на първата посочена дата са
присъствали трети лица, освен страните по спора, като свидетелката твърди, че в
дома са идвали и трети лица – бащата на Г. и кръстника на детето, които не са
посочени и доведени по делото от нито една от страните, но са разпитвани в това
си качество в друго производство и за други актове на насилие между същите
страни, в което производство са снети показанията и на тази свидетелка.
Въззивният съд приема, че свидетелката неправилно отнася описания от нея случай
към процесната дата – 20.02.2020 г., като при описаните отношения на страните,
тя несъмнено е ставала многократно свидетел на конфликти помежду им.
Във въззивното производство като писмено доказателство по делото е прието
Решение № 20257753/22.11.2020 г., постановено по гражданско дело № 14097/2020
г. и присъединените към него гражданско дело 14116/2020 г. и гражданско дело № 14125/2020
г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав, влязло в сила на 21.01.2022
г., с което е постановено издаването на заповед за защита срещу Я.И.Г. по повод
актове на насилие на 23.02.2020 г.-20.03.2020 г. и на 28.03.2020 г., като била
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.В.В. и
малолетната В. А.В., родена на *** г. Горното решение не установява релевантни
факти по делото, като съдът го обсъжда единствено с оглед факта, че в същото
производство като свидетели са разпитани бащата на Г. и кръстника на
малолетната В., както и свидетелката Ч..
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност,
въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :
Настоящият съд напълно споделя изцяло направените от първоинстанционния съд
изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях
по реда на чл. 272 от ГПК.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивния съд достигна
до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата на Я.Г., действаща като майка
на малолетната В., че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички
представени доказателства, които установяват, че на посочената дата детето се е
намирало в дома на страните и респективно е присъствало на осъщественият над
майка му акт на насилие. Всъщност, по делото не е спорно, че детето на
посочената дата се е намирало в дома на страните, заедно с тях, но липсват
доказателства, че е възприело акта на насилие, осъществен над неговата майка от
баща му. В този смисъл не може да се приеме, че същия акт на насилие е
осъществен в негово присъствие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, за да е
необходимо да му се предостави съдебна защита. Следва да се отбележи, че
твърдения за присъствие на детето на акта на насилие са наведени в молбата и в
представената декларация, но не се установяват от останалите доказателства по
делото. Следва да се отбележи, че макар Г. с готовност да е показала травмите
си на свидетелката Г., и й споделила произхода им, не е заявила, че това е
станало в присъствието на малолетната й дъщеря. В случая, декларацията по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН се явява единствен документ в подкрепа на тези твърдения, като
доколкото не изхожда от лицето за което се отнася (малолетната В.) не я ползва.
При липсата на други доказателства за присъствие на детето на осъществения акт
на домашно насилие, първоинстанционния съд правилно е отказал да издаде заповед
за защитата му срещу бащата. По отношение на детето В. декларацията, подписана
от Г. не може да предизвика ефекта, предвиден с разпоредбата на чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН като послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защитата му. Следователно, по делото не се доказа по безспорен начин
твърдението си за извършен акт на домашно насилие от страна над Г. от В. в
присъствието на малолетната им дъщеря В., а постановеното решение е съобразено
с всички ангажирани и относими по спора доказателства.
Неоснователни са и доводите, развити в жалбата на жалбоподателят-ответник,
като същите в голямата си част се основават на показанията на свидетелката Ч.,
чиито показания въззивният съд цени единствено в частта, че същата вземала
детето от учебни занятия и се грижела за него до връщане на един от родителите,
и не кредитира в останалите им част. Тези доводи са резултат от произволен
анализ на показанията на свидетелката Ч., в частите им, които не се кредитират
от съда, поради което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да ги коментира
по-подробно. Що се касае до доводите, касаещи представеното съдебно медицинско
удостоверение, следва да се отбележи следното – този документ има формална
доказателствена сила само относно установените при прегледа на пострадалото
лице наранявания, тяхната медико-биологична характеристика, давност и механизъм
на причиняване. В случая причиняването на тези наранявания на Г. именно от В.
се установява от декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Г., както и
от показанията на свидетелката Г., като тези доказателства не са надлежно
оборени от жалбоподателя – ответник, дори само поради факта, че същият не е
навел надлежно твърдения за това, какво според него се е случило на процесните
дати. Поради това, предметът на доказване по делото се очертава единствено от
наведените от ищцовата страна твърдения и оспорването им от ответника.
Последният обаче не провел успешно насрещно оборване на твърденията на Г. за
физическо посегателство над нея на 20.02.2020 г., като дори да се кредитират
показанията на свидетелката Ч., последната не е била непрекъснато със страните,
като показанията й не обосновават различни правни изводи от вече направените.
Предвид горното, обжалваното решение на Районния съд следва да се остави в
сила.
Претенции за присъждане на разноски са направени от страните по делото,
като при този изход на делото същите се явяват неоснователни. При това
положение съдът не следва да обсъжда направеното възражение за прекомерност на
разноските по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, сторени от
жалбоподателя-ответник.
При условията на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, независимо от изхода на делото, не
се дължи държавна такса по жалбата, подадена от малолетната В., като поради
това, съдът не присъжда такава, а с молба от 11.09.2020 г. жалбоподателят
ответник е представил по делото доказателства за внесена по жалбата му държавна
такса в размер на 12,50 лева, като поради предварителното внасяне на дължимата
държавна такса, съдът не следва да се произнася за събирането й.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161871 от 16.07.2020 г., постановено по гражданско дело № 14075 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, 117 състав.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните Я.И.Г. и А.В.В. за присъждане на деловодни
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
………….. ЧЛЕНОВЕ: 1. ………….. 2. ……………..