П Р И С Ъ Д А № 154
гр.Белоградчик, 18.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия : Анна Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа
докладваното от съдия Кайтазка НЧХД № 60
по описа за 2018 г., въз основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата А.Н.И. - родена
на ***г***, обл.В., българка, български гражданин, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в
това, че на 26.12.2017 г. в гр.Б., обл.В., причинила на И.Х.К. от с.гр., разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана на
главата – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78 А ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА наказателна отговорност и й НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда /
лева.
ОСЪЖДА подсъдимата А.Н.И. /с
посочена самоличност/ да заплати на И.Х.К. ***, с
ЕГН ********** на основание чл.45 от ЗЗД сумата 2000,00 лв. /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния претендиран размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимата А.Н.И. /с
посочена самоличност/ да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК : на частният тъжител и граждански ищец,
направените по делото от него разноски: за възнаграждение на вещо лице в размер
на 40.00 лева и 12.00 лв. такса за завеждане на делото, както и да заплати по сметка на ВСС - държавна такса 80.00 лв. - върху уважения размер от
гражданската претенция и 15,00 лв. -
платено възнаграждение на вещото лице, за явяването му в с.з., отложено не по
негова вина.
Присъдата подлежи на обжалване в
15 - дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Районен
Съдия:
МОТИВИ към
присъда № 154/18.07.2018 г. по НЧХ дело № 60/2018 г. по описа на БРС, 4-ти
състав.
И.Х.К. ***, е подала частна тъжба срещу А.Н.И.
***. В тъжбата се твърди, че на 26.12.2017г. в гр.Б., в
ресторант на хотел “Скалите”, ок.04.00 ч., докато разговаря /тъжителката/ със
своя приятелка, подс.Ал.И., пияна, започнала да й крещи, без да се разбира
какво – от силната музика, не се чувало, и безпричинно я замерила с някакъв
предмет, който я уцелил в главата. Това принудило И.К. са се свие на стола си и
за прикрие главата си с ръце. Но И. продължила да хвърля по нея предмети от
масата, на която седяла в този момент – чаши, бутилки и др. Тези предмети
достигали и удряли К. по главата и тялото. В резултат на което И.К. получила
рана на главата, както и насиняване на лявото бедро. От раната пък – в предната
част на главата отгоре, потекла много кръв по лицето на засегнатата. Заради
случилото се, музиката в заведението била спряна, осветлението пуснато. И.К.
почувствала силна болка от раната в главата, стреснала се при вида на кръвта,
притеснила се от това, че я видели много хора в това състояние, също така и от
това, как ще разкаже на родителите си. К. била студент и работела същевременно
в чужбина – в гр.В., А., и към 26.12.2017 г. била в РБългария по повод
празниците само. И.К. иска подсъдимата
да бъде призната за виновна и наказана за описаното престъпление - по чл.131
ал.1 от НК.
Частният тъжител е конституирана и в
качеството на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявеният от И.К. срещу подсъдимата, граждански иск за обезщетение на
претърпените от деянието не имуществени вреди, в размер на 2 500,00 лв. В
хода на съдебното производство, гражданският ищец и неговият повереник
поддържат иска и молят съда да го уважи.
В с.з., повереникът на частния
тъжител, поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано от фактическа
и правна страна и пледира на подс.Ал.И. да бъде наложено справедливо наказание,
а гражданският иск да бъде уважен в пълният му размер, ведно с разноските по
повод воденото съдебно производство.
Подсъдимата А.
Н. И., редовно уведомена за повдигнатото срещу нея обвинение, и редовно
призовавана за всяко с.з., се явява в повечето проведени заседания. Преди
приключване на съдебното следствие същата направи обяснения, в които се
признава за виновна относно обстоятелствата, че е ударила И.К. със стъклен съд
за лед, че й е причинила удара в главата, за което моли за справедливо
наказание, но обяснява поведението си с предизвикване от самата К.. То се
изразявало в насмешки и обидни думи към Ал.И. по време на дискотеката в
ресторанта, отправени също така коментари относно детето на подсъдимата.
Последната съобщава и за стари нелюбезни отношения с тъжителката, от страна на
последната към И..
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата А.Н.И. е родена на ***г***, българка, български гражданин, не осъждана,
с ЕГН **********.
Пострадалата тъжителка И. Х.К. учела
и работела в чужбина – А., но за новогодишните и коледни празници през
м.12.2017г. се била прибрала при родителите си в град Б.. На
25.12.2017 г. вечерта била излязла с приятели и посетили дискотека, която се
провеждала в ресторанта на хотел “Скалите” в града. Доста след полунощ, около
04.00 ч. – на 26.12.2017 г. вече, К. била решила да си тръгва, но забелязала
свои познати на друга маса в същото заведение. Отишла до тях да ги види, дори
със св.С.В., с която били приятелки, се отделили от останалите седящи на
масата, и те двете седнали на столове, отстрани на тази и съседната маса, за да
си говорят насаме. По това време в ресторанта била и подсъдимата А.Н.И., която
забелязала И.К. и тръгнала към масата, до която седяла вече последната. И. била
употребила алкохол, поради което имала нестабилни стоеж и движения, започнала
да вика и крещи по адрес на И.К., но не се чувало от силата музика какво
казвала. След което взела от масата един съд за лед, от стъкло и го хвърлила
към К.. Уцелила я по главата – отгоре и отпред, от което последната усетила
силна болка. Решила да стане, но отново приседнала и се прикрила с ръце, тъй
като И. продължила да хвърля с други предмети, намиращи се на масата – чаши,
бутилки, пепелници. К. усетила, че й потекла кръв от главата – стичала се по
лицето й. От страна на персонала на
заведението било прекъснато забавлението – музиката спряла, пуснати били
лампите. Хора от охраната на ресторанта се притекли към масата на И. и я извели
отвън в коридора. Там тя продължила да крещи, търсейки И. “ за да я пребие”.
Познати на И.К. /вкл. свид.Р.Петров/ й помогнали и тя да излезе, отвели я в
тоалетните помещения, за да се умие, а след това – я откарали до
ФСПМ-Белоградчик. В лечебното заведение й бил осъществен преглед и установена
рана на главата, която е записана в анамнезата като “порезна рана от стъклена
чаша”. К. дала съгласие да бъде ваксинирана и да се промие раната. По-късно,
пострадалата заминала за гр.В., където в “Спешно Отделение” на местната болница
отново я прегледали и отразили диагноза – повърхностна травма на окосмената част на главата.
В близките два дни, К. си заминала за гр.В., А.. Там
на 28.12.2017 г. посетила общо-практикуващ лекар, който също я прегледал и
направил дори фото снимки на установената й рана на главата и синина на едното
бедро, като раната е описана подробно - като такава с дължина 2 см. Този лекар констатирал, че
раната била залепена на мястото, на оказване на спешна помощ, а
освидетелстваната имала и хематом с размери 10 х 10 см. на лявото бедро и се
оплаквала от ретроградна амнезия за ок.10 мин., болки в главата, световъртеж и
нарушена концентрация.
Преди да отпътува за В., К. ***
за инцидента на 26.12.2017 г. с нея, но след проведена предварителна проверка
по случая, прокурор при БПР е отказал за образува досъдебно производство,
поради събраните данни за нанесена само лека телесна повреда на К..
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на: показанията на св.Л.Б., С.В., Р.П. и Ив.К.,
частично – обясненията на подсъдимата, приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, на писмените доказателства: съдебно-медицинска експертиза,
изготвена по делото, медицинско свидетелство
- оригинал и в надлежен превод от
немски език, от 28.12.2017г. на лекар д-р Г. Т.,
общо-практикуващ такъв в гр.В., придружаващите го цветни снимки – 5 бр., лист за
преглед на пациент /част.тъжител/ в СО при МБАЛ “Св.Петка” АД-Видин с рег. №
021870/26.12.2017 г., фиш за СМП, издаден от ФСМП-Белоградчик, от 26.12.2017г.
за оказана помощ на част.тъжител, постановление на прокурор при БРП за отказ да
се образува досъдебно производство – пр.№ 50/2018г. на БРП и справка за
съдимост № 90/27.03.2018 г. на БС при
РС-Белоградчик.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, осъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което основа на тях своите фактически изводи.
По безспорен начин се доказа
авторството на деянието от показанията на свидетелите – всички разпитани
такива - очевидци на инцидента. Не се
оспорват по делото обстоятелствата – къде и кога е станал инцидента. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите В., Б., П. и К., тъй
като те подробно, логично и без противоречиво кореспондират с останалия по
делото доказателствен материал. Абсолютно всеки един от изслушаните пред съда
свидетели съобщи за агресивното – вербално и с действия, отношение и поведение
на подс.А.И. към тъжителя К.. Без значение дали са били разбираеми думите,
които първата е отправяла към втората, то от начинът на държането на И., всеки
един от свидетелите е възприел тези думи като заканителни и показващи желание
за саморазправа. По делото няма
обвинение относно това – отправени обиди и/или заплахи от И. към К.,
така че не е необходимо точното им изясняване, като звучене. Свидетелите
указват и на физическо нападение от подсъдимата към тъжителката, като е
нормално присъствалите непосредствено до тях двете свидетелки / Б. и В./ да са
видели повече факти от инцидента – предвид твъряното за множество предмети,
стояли на масата, които И. е хвърляла към пострадалата, което води и до повече
засягания телесната неприкосновеност на пострадалата – не само раната на
главата. Св.К. и Р.П. не са били в непосредствена близост до мястото на
инцидента, но думите им също насочват към доказаност на изпълнителното деяние,
за което има обвинение. К.
твърди, че е забелязал едно само хвърляне – на съд за лед /с течност вътре/ към
И.К., а св.П. – че е чул викове и звуци от чупене на предмети в
ресторанта, а отвън после – видял И. “цялата в кръв”, като и- пред ресторанта А.И. да е отправяла закани за
“пребиване” към тъжителката. Самата подсъдима от друга страна не отрича, че е
хвърлила / поне един предмет/ стъклен съд за лед към тъжителката. Ето защо, според
съда, обвинението, визирано в тъжбата е доказано безспорно.
Безспорно се установи и причиненото
на частния тъжител разстройство на здравето. В представените по делото
амбулаторен лист да преглед и фиш за оказана СМП е отбелязано, че при прегледите
на пострадалата на 26.12.2017 г., на същата е констатирана рана, в окосмената
част на главата. В медицинското свидетелство от преглед на 28.12.2017 г., в
гр.В., не
оспорено и прието от съда като доказателства по делото, също се твърди установена
рана на главата, а и хематом на ляво бедро. В представената по делото
съдебно-медицинска експертиза, също приета като не оспорена от страните, вещото
лице е посочило, че причинената на пострадалата разкъсно-контузна рана на
главата, е довела до разстройство на здравето, не опасно за живота на
пострадалата, а хематомът на бедрото – само до бола и страдание. В с.з. вещото
лице, след поставени му въпроси допълва и уточнява, че подобни наранявания –
рани, дори не се класифицират вече с изразите “порезна” или
“разкъсно-контузна”, достатъчно е, че е “отворена” рана, за да се определи,
като увреждаща, макар и временно живота и здравето на засегнатия. А съдът я
приема за такава “отворена” – предвид, както снимковия материал към
свидетелството от чужбина, така и показанията на свидетелите – за голямо
количество изтекла кръв от нея.
Съдът намира за израз на правото на защита твърденията на
подсъдимата, че е била предизвикана с негативно отношение – реплики и
подигравателни погледи от тъжителката. Не бяха ангажирани никакви доказателства
в тази насока. Подсъдимата има правото да гради своя защитна версия, като не
носи отговорност за истинностна на думите си. Но в своя защита тя не осигури
доказателства – евентуално гласни такива – показания на още лица, присъствали на
инцидента, които да потвърдят тезата й. Ето защо в тази им част, обясненията на
подсъдимата не се приемат за истинни от съда.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.А. Н. И.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.130 ал.1 от НК. Няма основания според съда за прилагане на друга, по-лека
квалификация – заявена от защитата на подсъдимата, а именно деяние, извършено в
условията на “афект”. За да се приложи тази разпоредба на закона, следва
извършителят на противоправното действие – нанасяне на телесно увреждане, да е
бил силно раздразнен от пострадалия от дена страна, но и от друга - при
допълнително изискване – от противоправното поведение на този пострадал /
насилие, тежка обида, клевета и подобни/ да са
настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или ближните му. В конкретния казус, съдът не установи такива последици – нито
настъпили такива за И. / или детето й, което тя твърди за засегнато от думи на К./,
нито да са възможни за осъществяване. /от евентуални неприязнени погледи само
например, както се твърдят от подсъдимата/
От обективна страна - на
26.12.2017 г. в гр.Б., обл.В., подсъдимата замеряла със стъклени и други
предмети частния тъжител И. Х. К. – в
главата и цялото тяло. Вследствие ударите на К. е причинена разкъсно-контузна
рана на главата, както и хематом на лявото бедро. По своята медико-биологично
характеристика увреждането „разкъсно-контузната рана”, като вид отворена рана /
каквато следва да е и порезната/, както поясни вещото лице по делото,
представлява разстройство на здравето, но не опасно за живота на увредения -
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Другото нараняване –
хематомът, е довел само до болка и страдание, без разстройство на здравето.
Т.е. съдът приема, че причинената рана на главата на
пострадалата е безспорно “отворена” по медицински критерии, независимо от
квалификацията по стари такива - като “порезна” или “разкъсно-контузна”. Още
повече, че тези определения на раната са дадени словесно в амбулаторния лист и
фиша за СМП, по данни , съобщени от самата пострадала – в графата “Анамнеза”,
т.е. снемането на тези данни, така както са съобщени от преглежданото лице. А
това е станало веднага след инцидента, пострадалата е възможно да е била
объркана, да не е преценила с кой точно е предмет е ударена и затова да е
съобщила, както е посочено – първият път “със стъклена чаша”, втория път – с
“бутилка”.
Съдът приема, че подсъдимата е извършила едно само
престъпление – по чл.130 ал.1 от НК, тъй като това е по-тежката измежду двете
хипотези на чл.130 от НК, и по-лекият състав на леката телесна повреда /чл.130
ал.2 от НК/ се поглъща от по-тежко наказуемият /чл.130 ал.1 НК/, съгласно
константната съдебна практика. В този смисъл, другото нанесено нараняване -
довело до болки и страдание на пострадалата /хематомът на бедрото/, без
разстройство на здравето й – следва да се преценят от съда само при определяне
размера на наказанието на подсъдимата, като отегчаващо отговорността й
обстоятелство, без да се отразяват на квалификацията на деянието.
Между
нанесената на И.К. в областта на горната, предна част на главата, рана
/независимо порезна или разкъсна/ и настъпилите повреди на здравето й, е налице
причинна връзка, като кървящата рана е непосредствена последица от нанесения
удар със стъклен предмет. В подкрепа на наличието на причинна връзка е и
изводът на съдебно-медицинската експертиза, приета по делото.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала обществено-опасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено-опасните
последици и е искала те да настъпят. Хвърляйки предмети, вкл. и стъклени към
тялото /главата/ на пострадалата, от не-голямо разстояние, подсъдимата е
съзнавала и противоправността на своето поведение, и е предвиждала причиняването на нараняване, довело до
разстройството на здравето у засегнатата К., също - болките и страданието на
същата, и е целяла настъпването им.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимата, незачитане на
основните човешки ценности - здраве и живот, и употребен алкохол – който не
изключва отговорността й за постъпките, и действията й.
По наказанието:
За
извършеното от подсъдимата Ал.И. престъпление, законът предвижда наказание
"лишаване от свобода" до две години или "пробация".
Съдът
счете, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, подс. И. да бъде освободена
от наказателна отговорност за извършеното от нея деяние, по следните
съображения: за умишленото престъпление се предвижда наказание "лишаване
от свобода" до 2 г. или друго по-леко наказание - "пробация",
деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред,
поради което съдът прие, че следва да приложи задължително разпоредбите на
чл.78а от НК - като подс.А.Н.И. не понесе наказателна, а
административно-наказателна отговорност.
Съдът след като освободи подс.И. от наказателна отговорност,
й наложи административно наказание "глоба" в размер на 1000,00 лв. –
в минималният такъв, предвиден в закона. При определяне размера на наказанието,
съдът отчете следните обстоятелства: признаването все пак от една страна на
вината към на деянието – нанасяне на телесна повреда, и липсата на
доказателства за трудова заетост или други финансови доходи у И., която си
грижи за детето си.
По гражданския иск:
С оглед
признаването на подс.И. за виновна в извършване на престъплението, за което е
обвинена, съдът приема, че искът е доказан по основание. Налице са
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимата за извършения от нея деликт по отношение личността на пострадалата И.
Косатдинова. Деянието на подсъдимата е противоправно и виновно. На гражданския
ищец са причинени не имуществени вреди, като тя е претърпяла болки и страдания
от причиненото й разстройство на здравето и тези вреди са в пряка причинна
връзка с извършеното от подсъдимата деяние.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с критерия
за справедливост. Претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и
интензивност и причиненото стресово състояние - от притеснението, че инцидента
се е случил пред, и е бил наблюдаван от
много хора, а К. е изпитала и притеснение за родителите си – как ще примат
случилото се, предвид преимущественото й пребиваване в чужбина, мотивираха съда
да приеме, че се дължи обезщетение в размер от 2 000,00 лв., като в
останалата част, до пълният предявен размер на гражданския иск - същият следва
да се отхвърли. Съдът намери, че тази сума справедливо и в достатъчна степен ще
репарира претърпените от гражданския ищец не имуществени вреди.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.А.И. да заплати: по сметка
на частния тъжител направените от него по делото разноски в размер на:
40,00 лв. - възнаграждение за вещо лице и 12,00 лв. внесена такса за
разглеждане на делото. На същото основание, съдът осъди подсъдимата да
заплати по сметка на ВСС 80,00
лв.- държавна такса върху присъденото обезщетение за не имуществени вреди и
15,00 лв. изплатени от бюджета на съда на вещото лице, за явяване в с.з. ,
което е отложено не по негова вина.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: