РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” въззивен състав, в публичното заседание
на седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело
№ 13772 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение І-127-170 от 10.02.2016 г., постановено по гр. д.
№ 25391/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, е признато за установено, по предявените от ищеца „Д.Т.”
ООД срещу „Й.Т.9.“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 327, ал. 1 ТЗ , че „Й.Т.9.“ ЕООД дължи на
ищеца сумата от 24500 лева, представляваща непогасен остатък от цена на продадени
стоки (замразено свинско месо) по договор, обективиран в складова разписка №
7/28.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението -13.02.2015г., до окончателното й изплащане, за която сума била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
23.02.2015г. по гр.д. № 7559/2015 г. по описа на СРС, 127 състав.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Й.Т.“
ЕООД, чрез пълномощника си – адв. К.Д. с надлежно учредена представителна власт
по делото, в която се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно-постановено в нарушение на материалния закон, при съществени
процесуални нарушения и е необосновано. Жалбоподателят изтъква, че между
страните липсва подписан договор за продажба, респ. за доставка на стоките,
описани в представената по делото
складова разписка, липсват и изискуемите по закон фактури, както и че не
е известно кой е получателят на доставката. Сочи, че не са били представени
доказателства от ищцовата страна за кои артикули, количества и по какви
единични цени не са платени претендираните суми, в размер на 24500 лв. Намира
за противоречив изводът на съда, че доставката е извършена на посочената дата в
складовата разписка, като в същото време първоинстанционният съд сочи, че
същата може да е антидатирана. Прави извод, че липсват годни мотиви на атакуваното
първоинстанционно решение относно разсъжданията на съда, че управителят на „Й.Т.”
ЕООД е роден в същата година като свидетеля на ищцовата страна, от което е изведен
изводът, че стоката е доставена и дружеството е получател на доставката. Моли
съда да отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли предявения иск,
като присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият – ищец „Д.Т.“ ООД в законоустановения срок не е
депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание,чрез процесуалния си
представител излага оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди
направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което
е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, напълно споделя фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведени доводи във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решението в обжалваната част, СРС е приел,
че за основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 327, ал 1 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по
валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължение
за предаване на стоката, а в тежест на ответника е да установи насрещното
задължение за плащане на уговорената продажна цена. Приел е, че от
представената по делото складова разписка № 7/28.02.2013г. е инкорпориран и
договора за търговска продажба, тъй като в нея се съдържат всички съществени
елементи на договора -количество, вид на продаваната стока, индивидуализация на
страните по сделката, единични цени и обща стойност. Съобразил е, че складовата
разписка е частен документ, който е бил своевременно оспорен от ответника в
частта на положения от управителя на дружеството подпис и в съответствие с
разпоредбата на чл. 193, ал 3 от ГПК е приел, че доказателствената тежест пада
върху ответника. Направил е извод, че събраните гласни доказателства не
доказват при условиятга пълно и главно, че оспореният документ не е бил
подписан от законния представител на „Й.Т.9.” ЕООД, отчитайки и факта, че ответникът
не е направил искане за допускане на съдебно-графическа експертиза, която би установила
по несъмнен начин това обстоятелство, а проведеното насрещно доказване от ищеца
води до по-вероятен извод за автентичност на положения от управителя на ответното
дружество подпис, съответно до наличието на валидно договорно правоотношение между
страните по договор за търговска продажба и доколкото ответникът не е установил
по делото изпълнение на задължението си за заплащане на продажната цена е приел
наличието на паричното задължение в размер на 24500,00 лв.
С оглед оплакването
във въззивната жалба следва да се
посочи, че за сключването на договор за търговска продажба законът не предвижда
изискване за писмена форма, т.е. писмената форма е само за доказване, но не и
за действителност на договора, като липсата на издадена от продавача фактура и касов
бон не водят сами по себе си еднозначно до извод за липсата на възникнало
обилгационно правоотношение по договор за търговска продажба, а би било
евентуално основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на продавача. На следващо място следва да се посочи, че не намира опора в
доказателствата по делото оплакването, че не e известно кой е
получателят на доставката, тъй като същият е надлежно посочен в издадената от
ищцовото дружество и представената по делото складова разписка от 28.02.2013 г.
По отношение на следващото оплакване следва да се отбележи, че не е налице
несъответствие между складовата разписка и претенцията на ищеца, тъй като
посочено количество и стойност надвишава претенцията на ищеца, а съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК предмета на
делото и обема на дължимата защита се определя от страната. Или за ищеца не
съществува пречка да потърси по-малка по обем защита от тази, която насрещната
страна дължи като парично притезание, поради което не е налице несъответствие
между обстоятелствената част на исковата молба и фактите посочени в заявлението
по чл. 410 ГПК, тъй като както в заповедното производство, така и в исковото
производство заявителят/ищец в исковото производство/ претендира неизплатена
продажна цена на стоки за сумата от 24500,00 лв. по складова разписка от
28.02.2013 г., т.е. налице е идентичност в заявеното основание. Настоящият
състав на съда намира за обоснован извода на СРС, че ищецът е предал стоките
във владение на ответната страна, доколкото свидетелските показания на
свидетеля С.Ч.– брат на законния представител на „Д.Т.” ООД преценени по реда на чл. 172 ГПК
съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по
делото писмени доказателства и от които се установява, че процесната стока /свинско
месо/ на стойност около 34000,00 лв. е била предадена на ответното дружество в
присъствието на управителя му - И.И.. В тази насока са и кредитираните от съда
показания на свидетеля А.Л., който също дава показания, че стоката е била
предадена и е била натоварена в хладилен камион, във връзка с което е издадена
процесната разписка. Не намира опора в доказателствата по делото последно оплакване,
че е опровергана по смисъла на чл. 193 от ГПК автентичността на представената складова
разписка, доколкото единствените ангажирани в тази връзка доказателства –
показанията А.И., преценени по реда на чл. 172 ГПК не водят до еднозначен
извод, че управителя на „Й.Т.9.” ЕООД не е автор на документа, а съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК в тежест на ответника е процесуалното
задължение за установяване при условията на пълно доказване на неавтентичността
на оспорения документ, като ответникът не е ангажирал други доказателства в тази
насока. И доколкото процесната складова разпоска от 28.03.2013 г. удостоверява
признание за предадена от ищеца на ответника стока /свинско месо/ на стойност
34660,00 лв., то в тежест на ответното дружество съгласно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК е било да установи заплащането на продажната цена, каквито
доказателства не са ангажирани по делото, а и не се твърди.
Тъй като изводите на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на СРС
подадената въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната
инстанция въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК своевременно заявените и доказани
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 375 лв.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение
подлежи на обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № I-127-170 І-127-170 ОТ 10.02.2016 г., постановено по гр. дело № 25391/2015
г. по описа на Софийския районен съд, 127 състав.
ОСЪЖДА „Й.Т.9.” ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Д.Т.” ООД, ЕИК ********на
основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата
от 375,00
лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: