РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Враца, 17.03.2021 г.
Врачанският районен съд, втори
граждански състав, в публично съдебно заседание на 26 февруари през Две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря *****, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N 900 по
описа за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е ревандикационен иск
от Я.С.С. и П.Г.С. *** против С.А.С. И П. *** с правно основание чл.108 ЗС за
признаване за установено, че ищците са
собственици на 12 кв.м от УПИ II-1514 в кв. 185, ул.”Осогово” №49,
ж.к.”Подбалканска” в гр.Враца и осъждане на ответниците да предадат владението
на същите. Ищците твърдят, че са собственици на посочения УПИ на основание
договор, сключен с Община Враца от 29.11.2005г., вписан под №179, т.12, рег.№
79-82 от 09.12.2005г. и до м.11.2019г. са владеели имота необезпокоявано и без
проблеми и оспорвания. Поддържат, че от няколко месеца бащата и майката на
ответника С.А. и ответницата П.С. му заявили, че границата между имотите е с
около метър навътре в този на ищците и посочените лица имат претенции за тази
част от парцела на ищците. В исковата молба се сочи, че на 12.11.2019г.
ответниците и семейството им самоуправно, в нарушение на всички правила и
законови изисквания, без разрешение и съгласие на ищците, насилствено
премахнали мрежата на старата ограда, навлезли с около метър в парцела на
ищците, излели бетон и поставили оградна мрежа, като насилствено отнели
владението на около 12 кв.м. по протежение на границата между имотите. Развиват
се доводи, че действията на ответниците са незаконосъобразни, владението на
ищците върху тази спорна част е осъществявано самостоятелно и безпроблемно в
продължение на повече от 16 години и е налице и изтекла в тяхна полза
придобивна давност. В представената писмена защита развиват доводи за
придобиване на спорната част от парцела въз основа на добросъвестно владение,
съгласно чл.79, ал.2 от ЗС, при наличие на два периода надхвърлящи петгодишния
срок за непрекъснато и самостоятелно владение.
В представени писмени отговори
по реда на чл.131 ГПК ответниците оспорват иска. Развиват доводи за неговата
неоснователност, поради отсъствие на предпоставките на чл.108 от ЗС. Поддържат,
че са съсобственици на ПИ с идентификатор 12259.1015.58 в гр.Враца, ул.“Стара
Планина“ № 13 при равни права от по ½ ид.части. Твърдят, че са уведомили
своите съседи-настоящи ищци, че оградата, разделяща двата имота е построена с
известно отклонение от реалната граница и съществуващата ограда е изцяло в
собствения им имот, както и че ще я разрушат и изградят нова на реалната
граница. Заявяват, че след построяването на новата ограда са възложили на
„Геопартнер-ВР“ ООД извършване на геодезическо заснемане на новопостроената
ограда, което установило, че максималното несъвпадане между оградата и
границата на имота им е 9 см. Оспорват и твърдението на ищците за придобиване
по давност на собствеността върху спорната част от имота с доводи, че
праводателят им, предишен собственик на имота ясно е заявявал на ищците
претенцията си за разположението на старата ограда и е извършвал трасиране на
имотната граница през 2010г и 2019г. както и липсата на предявяван иск от ищеца
за собственост или снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка
на основание давностно владение. Поддържат и довод, че на основание чл.81 от ЗС
давността се счита прекъсната спрямо ответниците с изтичането на 6 месеца от
построяването на оградата и заличаване с обратна сила на изтеклия период на
давностния срок.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства. След преценка на събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Община Враца на
29.11.2005г., вписан в СлВп под №179, т.12, рег.№ 79-82 от 09.12.2005г., ищците
са придобили собствеността върху УПИ II-1514 в кв. 185, ул.”Осогово” №49,
ж.к.”Подбалканска” в гр.Враца, целия с площ 455 кв.м., а по силата на нот.акт
за покупко-продажба № 106, т.4, рег.№ 6309, нот.дело № 533/2003г. на В.Василев,
нотариус с район на действие РС Враца са придобили находящите се в същия парцел
двуетажна масивна жилищна сграда с гараж, със застроена площ 94.30 кв.м.,
заедно с отстъпеното право на строеж. Съгласно скица на ПИ № 6110/18.10.2011г.
на СГКК гр.Враца този имот е с идентификатор по кадастрална карта 12259.1015.59
и е с площ 463 кв.м.
Ответниците
са собственици на ½ ид.част всеки, от съседен на ищците ПИ с
идентификатор № 12259.1015.58, с адрес на имота:гр.Враца, ул.“Стара планина“
№13 по силата на сключени с техните родители А.С. и Дафина С. два договора за дарение,
обективирани в нот.акт № 39, т.IV, рег.№
5427, н.дело № 290/2019г. и нот.акт № 38, т.IV, рег.
№ 5422, н.дело № 289/2019г., двата на нотариус Ивайло Лиловски с район на
действие РС Враца.
С
оплаквания за извършени от А.С., праводател на ответниците и членовете на
семейството му, самоуправни действия и заплахи за убийство ищецът Я.С. ***.11.2019г.
и допълнителна такава от 13.11.2019г., с които моли за съдействие и търсене на
наказателна отговорност, по повод претенции за част от имота му и спор за
граница между двата имота.
Представено
е Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.01.2020г.,
на прокурор при ВРП и прекратяване на преписка № 2367/2019г. по описа на
прокуратурата /пр.№179500-10111/2019г. на РУ-Враца/.
Представено
е копие от проект за трасиране на имотна граница от м.07.2010г. за обект: ПИ
12259.1015.58, ж.к. Подбалканска, ул.“Стара планина“ №13 по КК на гр.Враца
относно:трасиране на имотна граница с инвеститор А.С. и проектант „Хеликс ГЕО“
гр.София, с приложени към него обяснителна записка, копие от скица от АК, скица
на Община Враца, документ за собственост и др.
Видно
от представен от ответниците Протокол за трасиране, означаване и координиране
на ПИ 1015.58 по КК на гр.Враца от 19.04.2019г., такова е извършено по молба на
А.С.С. от правоспособно лице инж.Я.Миленков.
От
показанията на св. Н.Н. се установява, че ищците живеят в притежавания от тях
имот на ул.“Осогово“ от 2003г. и до м.11.2019г. не е имало никакви претенции за
този имот от страна на съседите им. През м.11.2019г. свидетелят бил извикан от
ищеца С. и като отишъл в имота му видял, че съседите му били започнали да
копаят ограда. Бил изкопан ров един метър навътре в неговия имот, с ширина
около 50-60 см. С моторен трион работници изрязали декоративна ограда между
имотите от дървета, която била в имота на ищеца С.. До тогава на място
съществувала бетонова ограда с колци и мрежа. От старата ограда е свалена само
мрежата, а коловете стоят, като в момента е изградена нова ограда, отново с
бетонов фундамент, колове и мрежа. Разстоянието между двете огради според
свидетеля е около един метър.
В
показанията си свидетелите на ответниците Н. Георгиев и Дафинка С. /майка на
ответниците/ твърдят, че пред лятото на 2010г. е извършено трасиране на имота
на ответниците /тогава собственост на техните родители-бел.моя/, когато
започнал строеж на къща в парцела. Св. Георгиев твърди, че геодезистите
поставили точките на оградата навътре в съседния имот на ищеца С.. Св.Д.С.
поддържа, че поставените от геодезистите пръчки за маркиране били извадени от
ищеца С., който заявил, че не разрешава да се дупчи мястото му. Геодезиста
маркирал на стената на ограда на други съседи на ответниците, че от едната
страна трябва да влязат 50 см., а от другия край на оградата да влязат с един
метър в имота на С..
Свидетелката С. твърди също, че
са викали миналата година отново геодезист, но С. не го допуснал да влезе в имота
му и
той не могъл да направи замерване. Трети път извикали геодезист и след като отрязали мрежата между
имота на ответниците и този на Семкови, били маркирани граничните
точки. Веднага
започнали да копаят, опънали конци, но дошла полиция, извикана от С.. Изкопали основи за
оградата, изляли цимент, сложили тръби и опънали мрежа. Изрязали
храстите до оградата, за да могат да я построят. Свидетелката потвърждава казаното от свидетеля
на ищеца, че между имотите е имало стара ограда, която също била с бетон, колци и
мрежа. От старата само свалили мрежата, а колците и бетона си стоят в
имота на ответниците. Свидетелката заявява, че старата ограда са я правили тя и мъжа й.
Назначена
и изслушана е СТЕ, изготвена от в.л. инж.Л.А., от заключението на която се
установява, че към датата на закупуване от ищците на поземления им имот –
м.11.2005г., действащ е бил регулационния план на гр.Враца, одобрен 1986г.
Кадастралната карта на гр.Враца е одобрена м.09.2005г., тя е една от първите
кадастрални карти в страната и сделките все още не било ясно дали ще се
извършват по технически идентификации на имота по кадастрална карта или по
регулационен план. Имотът на ответниците при действието на регулационния план
от 1986г. е представлявал дворище с кад. №4617, кв.185, за което е отредена
парцела I, състояща се от 370 кв.м. с
административен адрес ул.“стара планина“ № 13. По този план /от 1986г./ УПИ I, кв.185 обхваща две дворища – пл.№4617 и пл.№ 1513.
Кадастралната карта на гр.Враца е одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2005г.
и през м.04.2011г. с решение на Общински съвет Враца е одобрен нов регулационен
план на града, който в по-голямата си част повтаря кадастралните граници между
имотите. За процесните имоти през 2011г. влиза в сила регулационна граница, която
повтаря границата между двата имота по кадастрана карта. Съгласно кадастралната
карта: имот 12259.1015.59 /на П. и Я. Семкови/ е с площ 463 кв.м.; имот
12259.1015.58 / на С.А. и П.А./ е с площ 208 кв.м., а имот 12259.1015.57,
щ.който е попадал в стария УПИ I,
кв.185 по плана от 1986г. е с площ 204 кв.м. Приложена е скица-съпоставка на
двата процесни имота - УПИ II-1514,
кв.185 и УПИ I-4617, 1513 кв.185 в гр.Враца,
ж.к.Подбалканска по регулационните планове от 1986г., действащ към 2005г.,
кадастралната карта и регулационния план от 2011г. на гр.Враца. При
съпоставката има разлика в спорната граница, но кадастралната карта допуска
по-големи разлики при изготвянето й. Според разясненията на вещото лице в с.з.
при огледа на място е констатирала, че границата /оградата/ между двата имота е
поставена по кадастралната карта, но има леко разминаване в горния ъгъл от към
имот с кратък №57 към жилищната сграда на ищците. Линията е права, но на място
в ъгъла е направена лека чупка, която е допустима по кадастрална карта. Тези
отклонения уточнява експерта се движат в допустими граници около 30 см., когато
е реализирана ограда и 60 см., когато не е материализирана ограда. В случая
отклонението е в рамките на допустимото, цялата ограда е направена в
допустимите граници по кадастрална карта и е трасирана по кадастрална карта.Вещото
лице заключава, че по регулационния план от 2011г. сегашната ограда изградена
от ответниците е на място, както е плана от 2011г. или кадастралната карта от
2005г. при допустимите отклонения.
По
искане на ищците е допусната допълнителна СТЕ, изготвена от същото вещо лице,
от заключението на която се установява, че на място в спорната част на двата
имота съществуват две огради – нова и стара. И двете са на бетонова основа с
височина до 60 см., като на новата ограда има стандартна телена мрежа, а на
старата стоят стоманобетоновите колове, без мрежа. Измерени са с геодезичен
инструмент – GPS дължината на старата ограда в средата на
бетоновата основа в няколко точки и е трасирана новата ограда. Средата на
бетоновата основа на новата ограда се намира на границата, определена по
кадастрална карта и там е и телената мрежа, т.е половината бетонова основа е в
имота на сем.Семкови. Ширината на тази бетонова основа е 20 см. Старата ограда
се намира върху терен, който попада в момента в имота на С.А.С. с идентификатор
12259.1015.58. Дължината на старата ограда е 12.7 м., но не е точно права
линия. Ширината на ивицата между двете огради, измерена по средата на бетоновата
основа е различна от 48 см. до 90 см. Площта на терена между двете огради е 9
кв.м. В разясненията си в с.з. експертът посочва, че новата ограда е по
регулационния план от 2011г. и кадастралната карта от 2005г., а старата ограда
не съвпада с регулационния план. Изрично вещото лице пояснява, че е търсила и в
двата плана линия, било кадастрална, било регулационна по която да е тази стара
ограда и заключава, че не е нито по регулационна линия, нито по кадастрална
карта, поради което не може да се приеме, че е придаваема част към имота.
При
така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ревандикационният
иск е собственически и е предоставен на разположение на невладеещия собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При него ищецът следва да
установи, че той е собственик на вещта, че ответникът владее същата и упражнява
това владение без правно основание.
От
събраните по делото доказателства и извършения по-горе техен анализ се установи,
че спорната между двата поземлени имота – този на ищците и този на ответниците,
граница, към настоящия момент е границата, съгласно действащите кадастрална
карта от 2005г. и регулационен план от 2011г. Именно по тази граница, според
заключението на СТЕ е изградена от ответниците през 2019г. и съществуващата в
момента ограда.
Старата
ограда, както посочва вещото лице, между процесните имоти не съответства на
нито един кадастрален или регулационен план, действащ през годините, което
означава, че е изградена в противоречие с действащите през годините норми на
териториалното и селищно устройство.
Ищците
поддържат становище, че действията на ответниците по изграждане на ограда, на
границата между двата поземлени имоти, съответстваща, както се установи на актуалните
кадастрален и регулационен планове е незаконосъобразно действие, извършено при
липса на правно основание и без да е заплатена завладяната част от парцела на
ищците. Както посочва експертът предвид несъответствието на границата, очертана
от старата ограда с нито един действащ през годините регулационен или
кадастрален план, не може да се говори за придаваеми части от поземления имот
на ищците, към този на ответниците, които да подлежат на парично обезщетяване.
Следва
да се подчертае, че процедура с регламентирано непосредствено отчуждително
действие на регулационния план, предвиждаше ЗТСУ /отм./.
Ищците
се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като придобивно основание
за право на собственост, по отношение на спорната част между двата имота,
заключена между старата и нова ограда, възлизаща според изчисленията на вещото
лице на площ от 9 кв.м. Института на придобивната давност върху недвижими имоти,
със свое приложно поле, фактически състав и правни последици е уреден в
разпоредбата на чл.79 от ЗС. Цитираната разпоредба регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната
последица – придобиване на вещното право, е нормативно свързана само с
тези юридически факти.
Ищците
претендират правото на собственост на основание чл.79, ал.2 ЗС като
добросъвестни владелци, упражнявали непрекъснато и самостоятелно владение в два
периода от по 5 години. За да се произнесе по заявеното придобивно основание
съдът съобрази следното:
Добросъвестното
владение е легално определено в разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС, съгласно
която владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на право основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е опорочена. Според същата, достатъчно е добросъвестността
да е съществувала при възникване на правното основание. В конкретния случай
упражняваното от ищците владение е на правно основание /сключен договор с
Община Враца в предписаната от закона писмена форма – чл.18 от ЗС/. Същото е
годен титул за собственост, съгласно чл.55 от ЗС, тъй като представлява правна
сделка, предвидена в закона, с която се придобиват вещни права. Налице е и
третата предпоставка на добросъвестното владение – ищците нямат знание
праводателят им /Община Враца/ да не е собственик на прехвърления им поземлен
имот, а не е налице и опороченост на формата на сделката, както вече се
отбеляза. Следователно ищците са добросъвестни владелци на целия поземлен имот,
придобит по силата на сключения с Община Враца договор.
Установи
се, че поземления имот с идентификатор 12259.1015.59 е придобит от ищците на
28.11.2005г., а през м.07.2010г. е
извършено трасиране на имотна граница за обекта на ответниците: ПИ
12259.1015.58, ж.к. Подбалканска, ул.“Стара планина“ №13 по КК на гр.Враца с
инвеститор техния праводател А.С.. Това фактическо действие е извършено в
присъствието на ищеца Я.С. и при негово противопоставяне да се означават
координати в имота му, както установяват свидетелите на ответниците и представлява
заявяване на техни претенции към спорната част, владяна от ищците и по същество
оспорване на владението на ищците. Въпросът е, има ли това оспорване за
последица прекъсване на давността?
Съгласно
чл.81 от ЗС, давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на
повече от 6 месеца, а съгласно препращащата разпоредба на чл.84 от ЗС относно
придобивната давност се прилагат съответно и чл.113, 115, 116, 117 и 120 от ЗЗД.
От
гласните доказателства се установи, че ищецът С. при самото трасиране през
2010г. на имотната граница се е противопоставил на претенциите на съседите си,
праводатели на ответниците, като им заявил, че имота е негов и не дава
разрешение да се маркират координатни точки. С това действие ищецът е отблъснал
намерението за установяване на владение от съседите си за частта от своя
поземлен имот, представляваща имотна граница. Никой от свидетелите не установи,
ответниците или техните праводатели да са установили свое владение, съответно
ищците да са го загубили и това да е станало за период повече от 6 месеца,
поради което не може да се приеме, че течащата в полза на ищците давност е
прекъсната. Няма данни и не се твърди по делото да е налице и някоя от
хипотезите на прекъсване на давността по чл.116 от ЗЗД, което установяване е в
доказателствена тежест на ответниците.
Заявените
обаче претенции към тази част от имота представляват оспорване на добросъвестното
владение на ищците, поради което не може да се приеме, че същото е спокойно и
несмущавано в предвидения от закона 5 годишен давностен срок. Този срок изтича
на 28.11.2010г. и с оглед липсата на тези условия, на които следва да отговаря
владението, в полза на ищците не може да се признае такава давност в периода
28.11.2005г. до 28.11.2010г.
Безспорно
по делото се установи, че владението е загубено от ищците през м.11.2019г.,
когато ответниците премахнали мрежата от старата ограда, навлезли в имота на
ищците, изкопали основи за нова ограда, излели цимент, поставили колове и
опънали мрежа. Дължи се в този случай отговор какво е владението на ищците в
периода от първото трасиране през 2010г. до м.11.2019г.
Съдът
счита, че владението е добросъвестно, при наличие на всички кумулативни
предпоставки на чл.70, ал.1 от ЗС, в последователността изброена по-горе. В
този период няма данни по делото ответниците или друг да са оспорвали
владението на ищците, да са противопоставяли свои права, да са установявали
свое владение или ищците да са изгубвали владението си по смисъла на чл.81 от
ЗС. Няма и данни за приложение на чл.116 от ЗЗД. Следователно по отношение на
ищците следва да се зачете наличие на трайно, непрекъснато, спокойно владение в
периода от м.07.2010г. до м.11.2019г., който надхвърля 5 годишния давностен
срок на добросъвестно владение по чл.79, ал.2 от ЗС.
Налице
са както обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт, така
и субективният
елемент –държане на вещта като своя. Законът /чл.69 ЗС/
предполага наличието на намерението да се свои вещта. Ищците потвърждават наличието на
намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Тълкувателната практика на ВКС, обективирана в ТР №4/17.12.2012г. по т.дело
№4/20102г. на ОСГК на ВКС приема, че разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84
ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване от
ищците,
както е в настоящия случай, правните последици – придобиване на вещното право –
се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и
по чл.79, ал.2 ЗС. Позоваването на придобивна давност по
настоящото дело от ищците има за последица придобиване на правото на
собственост при осъществен фактически състав по чл.79, ал.2 ЗС по
отношение на 9 кв.м., съгласно заключението на допълнителната СТЕ, представляваща
площ на терена между стара и нова ограда между ПИ с идентификатор 12259.1015.59
и ПИ с идентификатор 12259.1015.58 по КККР на гр.Враца.
С оглед
изложеното ищците проведоха пълно и главно доказване на материално правните
предпоставки за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС ревандикационен иск,
поради което искът като основателен и доказан следва да се уважи в посочената
част. В останалата част до пълния претендиран размер от 12 кв.м. от площта
искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да
се присъдят, съразмерно с уважената част от иска, направените по делото
разноски в размер на 375.00 лева, представляващи заплатена д.т. и
възнаграждение за две СТЕ.
Разноски
се дължат и на ответниците на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ищците заявиха възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираните от ответниците адвокатски възнаграждения,
посочени в сключените договори за правна помощ на сумите от по 700 лева за
всеки от тях, което възражение съдът намира за основателно. Съгласно чл.7, ал.5
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по искове с правно основание
чл.75, 76 и 108 от ЗС минималното възнаграждение е не по-малко от 600 лева.
Настоящото дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност, макар да
са проведени общо 4 съдебни заседания, в първото от които е направен отказ от
иска и заменяне на ответника, в следващите слушани две СТЕ и разпитани трима
свидетели. С оглед на това съдът намира, че размера на адвокатското
възнаграждение на ответниците следва де се редуцира до минималния съгласно Н.
№1/2004г. размер от 600 лева на всеки и се присъди съобразно отхвърлената част
от иска по 150.00 лева на всеки.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.С., ЕГН **********
и П.А.С., ЕГН **********,***, че Я.С.С.,
ЕГН ********** и П.Г.С., ЕГН **********,*** са собственици на
основание давностно владение на 9 /девет/ кв.м, представляваща
площ на терена между стара ограда и нова ограда /изградена през м.11.2019г./
между ПИ с идентификатор 12259.1015.59 /УПИ II-1514 в кв. 185,
ул.”Осогово” №49, ж.к.”Подбалканска” в гр.Враца/ и ПИ с идентификатор
12259.1015.58 по КККР на гр.Враца, съгласно допълнително заключение на СТЕ,
изготвена от вещо лице инж.Л.А. с вх.№ 263115/18.02.2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС С.А.С., ЕГН **********
и П.А.С., ЕГН **********,***, да
предадат на Я.С.С., ЕГН ********** и П.Г.С., ЕГН **********,*** владението
на тази площ от 9 кв.м. между двата имота.
ОТХВЪРЛЯ иска за ревандикация в останалата част до пълния
претендиран размер от 12 кв.м. от площта.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.А.С., ЕГН **********
и П.А.С., ЕГН **********,*** солидарно да заплатят на Я.С.С., ЕГН ********** и П.Г.С.,
ЕГН **********,*** сумата 375.00 лева, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Я.С.С., ЕГН ********** и П.Г.С., ЕГН **********,***
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на С.А.С., ЕГН ********** *** сумата 150.00 лв.,
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Я.С.С., ЕГН ********** и П.Г.С., ЕГН **********,***
СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.С., ЕГН ********** *** сумата 150.00 лв.,
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез
въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………