№ 54
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110117806 по описа за 2024 година
Предявени са от ************** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждане
на И. С. К. да заплати на ищеца сумата 5000,00 лева – главница по договор за
заем от 06.01.2020 г., сключен между *************** и И. К., прехвърлено
по реда на чл. 99 ЗЗД в полза на **************, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и сумата
1425 лева – неустойка за забава за периода от 01.03.2021 г. до 21.12.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е в неизпълнение на задължение за
връщане на заемните средства по договора, сключен на 06.01.2020 г. с
****************. В т. V от договора е уговорено в случай, че заемателят не
върне заетата сума в срок дължи неустойка в размер на 10% годишно. На
14.11.2023 г. е подписан договор за цесия, по силата на който заемодателят
прехвърля вземанията си по договора на ищеца. Твърди се, че длъжникът е
уведомен за цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 27.11.2023 г. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание
и размер. Не възразява, че е подписал договора за заем, но твърди, че това е
станало след осъществена спрямо него заплаха. Оспорва да е получил сумата
по процесния договор за заем. Пояснява, че по силата на трудов договор №
1
137/30.01.2018 г. е назначен на длъжност „технически организатор“ в
******************, като с писмо-покана с изх. № *******/15.01.2020 г. бил
уведомен, че на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото му правоотношение е
прекратено считано от 10.01.2020 г. Допълва, че във фирми, свързани с В. М. и
***********, е работил в периода от 2007 г. до 10.01.2020 г. Около шест
месеца след прекратяване на трудовото правоотношение получил обаждане от
бившия си пряк ръководител – К. Т., която пожелала да се срещнат в гр.
********. Твърди, че по време на срещата К. Т. заявила на ответника, че по
време на работата на му в посочените дружества през последните 4-5 години
са установени финансови нарушения; че е желателно и по-добре за ответника
да подпише предварително подготвените от юристите на дружеството
документи, които сложила на масата, а в противен случай тя на два пъти му
казала, че ще бъде осъден и ще „лежи в затвора“. Ответникът се притеснил от
казаното, още повече, че към онзи момент К. Т. била народен представител и
председател на парламентарната група на *******. Твърди, че по време на
срещата им е заявил, че не е получавал посочените в представените му
договори и записи на заповед суми, както и че на посочените в договорите
дати не е посещавал в гр. *****, но К. Т. била му заявила, че е „по-добре да ги
подпише, отколкото да влезе в затвора“. Ответникът твърди, че се уплашил и
подписал 15 бр. договори за заем и записи на заповед. Получил уведомления
на 27.11.2023 г., че вземанията по посочените договори за заем са прехвърлени
на **************. На 12.01.2024 г. е депозирал жалба до ОДМВР-******** с
вх. № *********. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
За уважаване на иска по чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи:
наличието на действително правоотношение по договор за заем, за
възникването на което заемодателят да е предоставил на заемателя процесната
сума в твърдения размер; наличието неустоечна клауза в договора за заем,
съгласно която за вида неизпълнение се дължи уговорената сума;
настъпването на изискуемостта на претендираните вземания и техния размер;
извършеното прехвърляне на процесните вземания с договор за цесия и
съобщаване на ответника за прехвърлянето. При установяването им
ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и
2
всички факти, на които основава своите възражения, в т.ч. за наличието на
трудови правоотношения, че е бил принуден от твърдяното трето лице да
сключи процесния договор чрез възбуждане на основателен страх, за които
обстоятелства е указано, че не сочи доказателства.
От двустранно подписан /с неопровергана формална доказателствена
сила/ договор за заем на парична сума от 06.01.2020 г. се установява, че на
посочената дата между ****************, в качеството на заемодател, и
ответника И. К., в качеството на заемател, е сключен договор за заем.
Съгласно чл. I от същия, заемодателят предоставя на заемателя парична сума в
размер на 5000лв., която заемодателят се задължава да върне в срок до
последния работен ден на м. февруари 2021г. С чл. II, страните са потвърдили,
че заемната сума е предадена в брой от заемодателя на заемателя при
подписване на договора и същият служи като разписка за получаването. С чл.
V е уговорено, че ако заемателят не върне на заемодателя заетата парична
сума в срока по договора, той дължи на заемодателя неустойка за забава в
размер на 10% годишно за срока на закъснението.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с
договор за цесия от 14.11.2023 г. **************** прехвърля на
************* вземанията си по договор за заем от 06.01.2020 г., с предмет
сумата 5000 лв., сключен с И. С. К., за което ответникът е уведомен на
27.11.2023 г.
От приетия по делото договор за цесия от дата 14.11.2023г., сключен
между *************** и ************** се установява, че вземането по
процесния договор за заем е прехвърлено, ведно с всички привилегии и
другите му принадлежности, включително лихви, обезщетения неустойки и
разноски, за което ответникът е уведомен с уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
от 23.11.2023 г., подписано от И. К. на 27.11.2023 г. /л. 9/.
Видно от преписка № *********/12.01.2024г. по описа на ОД на МВР-
********, образувана по жалба на ответника с твърдения за осъществено
спрямо него заплашване и принуда за подписване на 15 бр. договори за заем и
15 броя записи на заповед, И. К. е бил назначен в **************** с
месторабота в гр. ******** през 2018г., а считано от 10.01.2020 г. трудовото
му правоотношение било прекратено. В хода на проверката са снети
обяснения от К. Н. Т., в които се посочва, че е работила за дружества от
3
групата на „*******“ и познава ответника от дълги години – 16 – 17 години.
Направил и добро впечатление и го предложила за технически организатор на
аптеките на ******* в района на гр. ********. До 2017 г. оправдал
очакванията й. В периода 2017 г. до 2021 г. вече не била част от дружествата
от групата „*******“, но била потърсена от вътрешния одитор един ден, който
я уведомил, че в обектите, управлявани от И., има липси на около 70-80
хиляди лева. Мисли, че И. и счетоводството се разбрали да оформят липсите
като договори за заем. Посочва, че никога не е отправяла заплахи срещу И..
Видно от сведение на В. М., собственик и управител на много дружества,
същата е заявила, че не познава И. К., но във връзка с установите липси около
70 000 лева, служители на дружеството провели среща с последния, който
признал, че е взел парите без да ги отчита и при първа възможност изразил
готовност да ги върне, като се съгласил сумите да бъдат оформени като заеми.
Видно от постановление от 10.05.2024 г. на РП ******** е постановен отказ
да бъде образувано наказателно производство по преписка с вх. № ****/2024
г. по описа на РП- ******** и е прекратена същата на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК поради липса на престъпление.
По делото не са събрани други относими доказателства.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
По иска по чл. 240 ЗЗД:
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Константна практика на ВКС (вж. решение № 128 от 18.10.2017 г. по
гр. д. № 5372/2016 г. на III г. о., решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
5002/2008 г., решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., и двете по
описа на IV г. о.) приема, че договорът за заем е сключен, когато заемодателят
предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно
елементите от фактическия състав на предявения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
От съвкупната преценка на писмени доказателства, събрани по делото
се установява, че сумата в размер на 5 000 лева е предадена в брой от
4
заемателя *********** в полза на ответника при подписване на договора за
заем. Следва да се подчертае, че формалната доказателствена сила на договора
за заем не е нито оспорена, нито оборена. Следователно на осн. чл. 180 ГПК,
частният писмен договор е доказателство, че изявленията в него са направени
от лицето, сочено за негов автор – И. К.. Заемателят е удостоверил неизгоден
за него факт - получаването в брой на сумата, поради което в тази част
документът има обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 50080 от 10.05.2023 г. по гр.д.
№ 2288/2022 г. на ВКС, с която се приема, че съдържанието на договора за
заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото
задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има
свидетелстващ характер. В разглеждания случай по делото не са ангажирани
доказателства, които да оборят този факт.
Не се констатират пороци на договора за заем, водещи до нищожност,
които да следват пряко от сделката или от събраните доказателства. По делото
не са въведени правоизключващи възражения за нищожност на договора за
заем от страна на ответника. В този смисъл Тълкувателно решение от
27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът дължи да обсъди въведеното от ответника своевременно в
срока по чл. 131 ГПК правоунищожаващо възражение срещу процесния
договор за заем поради заплаха. За да е налице заплашване по смисъла на
чл.30 ЗЗД, водещо до унищожаемост на договора, е необходимо да е
осъществено въздействие върху психиката на едната страна. Последната
следва да е била принудена от другата страна, или от трето лице да сключи
договора, чрез използване на средства за психическа принуда, водещи до
изявяване на воля по договора, изтръгната по непозволен начин – чрез
създаване на страхови представи, имащи за предмет живота, здравето, честта
или имуществените интереси на страната по сделката. Така Решение № 125 от
12.07.2013 г. по т. д. № 910/2012 г. на ВКС. Изрично с доклада по делото бе
указано на ответника, че е негова тежестта да докаже това своите възражения,
за които също така му бе указано, че не сочи доказателства. По делото обаче
не са ангажирани доказателства, които да обусловят извод, че ответникът е
бил заплашен чрез възбуждане на основателен страх, за да подпише договора
за заем. Противен извод не следва от приобщената преписка по описа на ОД
5
на МВР ********, видно от която е отказано образуване на наказателно
производство по чл. 143 , ал. 1 НК по жалбата на И. К., позовавайки се на
липса на събрани доказателства да са отправяни заплахи или закани спрямо
него. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.
Следователно, настоящият състав приема, че се е породило вземане в
полза на заемателя по договор за заем, което е изискуемо поради настъпил
срок за изпълнение / чл. 84, ал. 1, първо изречение ЗЗД/ – февруари 2021 г.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Между страните е налице валидна неустоечна клауза по смисъла на
чл. 92 ЗЗД за забавено изпълнение в размер на 10 % годишно. Същата е в
размер на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Следователно вземането за
неустойката е установено по основание, а по размер, изчислена с интернет
калкулатор на основание чл. 162 ГПК се равнява на 1536,11 лв., но доколкото
се претендира сума в по-малък размер 1425 лева, при спазване на принципа на
диспозитивното начало / чл. 6, ал. 2 ГПК/, до този размер искът е основателен.
Процесните вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
договор за цесия в полза на ищеца по делото, за което ответникът е надлежно
уведомен, за което страните не спорят. Следователно, ищецът се легитимира
като кредитор на ответника за вземане в размер на 5 000 лева по договор за
заем от 06.01.2020 г. и неустойка в размер на 1425 лева за исковия период.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени на осн . чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 219 лева и 1140 лева
– платено по банков път адвокатско възнаграждение / приложен договор за
правна защита и банково извлечение/. Възражението по чл. 7, ал. 5 ГПК се
явява неоснователно предвид чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ вр. § 2а от ДР на
НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД И. С.
К., ЕГН **********, адрес: гр. ********, *********************** да
заплати на ************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********************************** сумата в размер на 5 000
лева (пет хиляди лева), представляваща главница по договор за заем от
06.01.2020 г. сключен между **************** и И. С. К., прехвърлен на
основание чл. 99 ЗЗД в полза на ************, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22.12.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 1 425 лева (хиляда четиристотин и двадесет и пет
лева), представляваща неустойка за забава за периода от 01.03.2021 г. до
21.12.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК И. С. К., ЕГН **********, адрес:
гр. ********, *********************** да заплати на ************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
*********************************** сумата от 1359 лева – разноски за
исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7