О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...............
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, пети състав, в
закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
ч.гр.д. № 1285 по описа за 2018г.
за да се произнесе, намери следното:
Постъпила е частна
жалба вх. № 24832/13.04.2018г. от „Струма Имоти“ ООД, ЕИК **********, съсъ
седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Арсений Костенцев“ № 29,
представлявано от С.В.К., чрез адв. Ил.К., против протоколно
определение от с.з. на 26.03.2018г. по
гр.д. № 17309/2017г. на 12-ти състав на ВРС, с което е оставено без уважение
възражението му за местна неподсъдност на спора. Смята, че постановеното
определение е неправилно и незаконосъобразно, т.к. от значение по казуса е къде
работникът е приел да полага труд обективирано в трудовия договор. Работникът
не може да се ползва от разпоредбата на чл. 114 от ГПК, уреждаща възможност за изборна местна подсъдност по
трудови дела, с право работникът да предяви исковете си срещу работодателя „и
по мястото, където тойа обичайно полага своя труд“, т.к. в трудовия договор
работникът е приел да изпълнява работа в „Струма Имоти“ ООД-град Благоевград.
Доколкото не е уговорено друго по предоставяне на работната сила, работникът не
може едностранно да променя мястото на престиране на труда. Прави оспорване на
представените от ищцата писмени доказателства-договор за наем от 01.04.2015г.,
сключен от „Струма Имоти“, като наемател с „Рувик“ ООД-Шумен, като наемодател, сключен
по повод наетата площ от 36.40кв.м., находяща се в гр. Варна, в Търговски
комплекс „Рувик“, в кв. Вл.Варненчик“, м-ст. „Капелова градина“ и представляващ
офис № 2, с наемна цена от 145.60 евро /левова равностойност 284.77лв./,
доколкото е подписан само от дружеството-наемател. От друга страна
представените фактури за заплатен месечен наем за 36.40кв.м. от по 284.77лв.,
издадени от „Рувик“ ООД-Шумен за периода от м. 05.2016г. до м. 10.2016г., подписани
от „Рувик“ ООД са неотносими по спора, щом от тях не е ясно за кой имот е
плащана наемната цена и къде се намира обекта, още по-малко какво представлява.
Събраните гласни доказаетлства са противоречиви. Не е ясно в кой град
дружеството „Имоти Струма“, различно от ответното според св. Петков е ползвало
офис. Освен това писмените доказателства, представени от ищцата не са приобщени
по делото. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК М.А.А.-Манева ЕГН ********** *** не представя писмен отговор.
За да се произнесе ВОС има предвид следното от
фактическа страна:
Производството по гр.д. № 17309/2017г. на ХX състав
на ВРС е образувано по исковата молба на М.А.А.-Манева,
чрез адв. Н.С., против работодателя „Струма Имоти“
ООД. Твърди, че е работила в ответното дружество в офиса на дружеството в гр.
Варна от 26.01.2009г. до 31.10.2016г., когато трудовото й правоотношение било
прекратено на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ-по взаимно съгласие. Иска работодателят
да бъде осъден да й заплати дължимото трудово възнаграждение за периода от
м.06.2016г. до м. 10.2016г. в общ размер на 2950.91лв., на осн. чл. 128, ал. 1
от КТ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 524.24лв., на осн.
чл. 224 от КТ.
В срока за отговор, „Струма Имоти“ ООД, чрез адв.
Ил.К. е оспорило исковите претенции и направило възражение за подсъдност,
излагайки, че за място на работа в
трудовия договор, подписан между страните и местонахождение еса посочени
„строителни обекти“ за „Струма Имоти“
ООД., гр. Благоевргар. Не следва да се приеме, че същото е в гр. Варна.
Направено е искане за изпращане на делото по подсъдност на РС-Благоевград.
С молба вх. № 8436/06.02.2018г. М.А.А.-Манева, чрез адв. Н.С. е
представила договор за наем от 01.04.2016г. и 6бр. фактури за заплащшан наем, с
оглед твърденията й, че през цялото времетраене на трудовото правоотношение е
работила в офиса в гр. Варна.
С молба от 23.02.2018г. „Струма Имоти“ ООД, чрез
адв. Ил.К. изказва становище за неотносимост на представените от насрещната
страна писмени доказателства, евнтуално оспорва същите като годни
доказателства.
Съдът е постановил обжалваното определение.
Настоящият състав, намира частната жалба за допустима,
но неоснователна по съществото си.
Разрешението на въпроса за местната подсъдност при
искове по трудови дела е уредено с разпоредбата на чл. 114 от ГПК. Нормата на чл. 114 ГПК
предоставя в полза на работника специална местна подсъдност като възможност да
предяви иска си в мястото, където обичайно полага труда си /а не където е
управлението или седалището на работодателя/. Целта на предоставения избор е да
се облекчи защитата на икономически по-слабата страна, като й се предостави
възможност да реализира правата си в по-удобния за нея съд. Съдържанието на
използвания от законодателя в нормата на чл. 114 ГПК
термин: място, където работникът "обичайно полага своя труд" е
различно от това на употребения от жалбоподателя в поставения от него въпрос:
"място на работа". Съгласно чл. 66, т. 1 КТ "мястото на работа" е задължителен елемент от съдържанието на
трудовия договор и в случая в сключения между страните по делото трудов договор
като място на работа е посочена фирмата и търговския адрес на регистрация на
дружеството- работодател в грп. Благоевград. Под място, където работникът
"обичайно полага своя труд" се има пред вид мястото, където
работникът реално престира работната си сила. Когато по делото има данни, че
това място е различно от посоченото в сключения трудов договор място на работа
и работникът е упражнил законово предоставена му възможност за избор на
подсъдност, съдът при направено възражение за неподсъдност съобразява всички
ангажирани доказателства /включително и косвени такива/, за да прецени дали е
компетентен да реши спора. /Така определение № 123/21.03.2016г. на ВКС по
ч.гр.д. № 787/2016г., постановено на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК/. Такъв следва
да бъде и подходът на въззивният съд. Очевидно представеното от жалбоподателя
определение по чл. 274, ал. 3 ГПК № 685 от 10.12.2009
г. по ч. гр. д. № 682/2009 г. на I г. о. е постановено при различни от
настоящите факти и не намира приложение даденото с него разрешение.
Настоящият състав, както и първоинстанционния съд
взема предвид представените от ищцата М.А.-Манева писмени и събраните гласни
доказателства. Няма основание да не бъдат ценени представените писмени доказателства-договор
за наем и фактури, щом и първоинстанционният съд ги е приложил по делото и ги е
обсъждал. Видно, въз основа на тях ВРС е
формирал волята си да не уважи възражението за подсъдност, както и въз основа
на събраните гласни доказателства, разбира се. Разглеждайки ги в тяхната
съвкупност, ВОС достига до същите правни изводи, както и ВРС. Вярно, че
договорът за наем от 01.04.2015г., който съдържа точно описание на наетия имот,
находящ се в гр. Варна е подписан едностранно- само от „Струма Имоти“ ООД, но
видно от представените фактури от м.05.2016г. до м.10.2016г., т.е. обхващащ
исковия „Рувик“ ООД е получавал наем за наетата от „Струма Имоти“ ООД площ от
36.40кв.м. и уговорения в договора за наем от 01.04.2015г. Неоснователни са
оплакванията, че не е доказано сключването на договор за наем между „Рувик“ ООД
и „Струма Имоти“ ООД по повод недвижим имот, находящ се в гр. Варна и
представляващ офис 2 в сградата на „Рувик“ поне в периода от м.05.2016г. до м.
10.2016г., съвпадащ с исковия. Няма съмнение, че именно в гр. Варна е работила
ищцата М.А., според показанията на разпитаните по първоинстанционното дело
свидетели Красимир Стилиянов Ефтимов и Милен Вичев Петков. Само показанията на
разпитаните свидетели са достатъчни съдът да направи единствено възможния
извод-А.-Манева е полагала обичайно труд в офиса на „Струма Имоти“ ООД в гр.
Варна, нает от „Рувик“ ООД през 2016г., както е приел и ВРС.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 24832/13.04.2018г. от „Струма
Имоти“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград,
ул. „Арсений Костенцев“ № 29, представлявано от С.В.К., против протоколно определение
от о.с.з. на 26.03.2018г. по гр.д. №
17309/2017г. на 12-ти състав на ВРС, с което е оставено без уважение
възражението на дружеството за местна неподсъдност на спора.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението до
страните, при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.