РЕШЕНИЕ

 

Номер  621                          Година  2017                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

На 28.02                                                                                        Година 2017

В публично заседание на 31.01.2017 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  1343  по описа за   2016         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

          Ищецът И.Д.К. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 6 320, 89  лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода месец септември 2013 г. – месец октомври 2015 г., както и сумата 648 лева (чиста сума за получаване), представляваща обезщетение за 42 дни неползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищеца за 2013, 2014 и 2015 г., заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

          Ответницата С. Н. А., в качеството й на едноличен търговец с фирма „***“ - с. ***, оспорва обективно като недопустими, а също и по основание и по размер и моли съдът да прекрати производството по делото, а – ако приеме исковете за допустими - да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и да бъде присъдено възнаграждение на пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв..

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от 12.04.2016 г. и допълнителните такива от 10.06.2016 г., 14.09.2016 г., 13.10.2016 г. и 09.11.2016 г., и петте на вещото лице по ССЕ ***, се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответницата като „***“ от 10.09.2013 г. до 15.11.2015 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № ***/14.11.2015 г. на ответницата на основание чл.326, ал.1 от КТ – с предизвестие от страна на ищеца.

Както се установява от посочените заключения на ССЕ (и особено – основното заключение от 12.04.2016 г.), действително ищецът не е получавал трудовото си възнаграждение за процесния период, като общо за периода като чиста сума за получаване му се дължат 6 320, 89 лева – като от страна на ответницата не са ангажирани каквито и да е надлежни писмени доказателства, от които да се установява, че е изплатила на ищеца дължимото за периода трудово възнаграждение (а както посочва вещото лице в заключенията на ССЕ, във ведомостите за заплати при ответницата липсва подпис на ищеца за получаване на начислените му трудови възнаграждения за процесния период). Абсолютно ирелевантно за основателността на претенцията на ищеца за заплащане на трудовите му възнаграждения е обстоятелството защо е престирал труда си при ответницата, въпреки че тя не е заплащала трудовото му възнаграждение, а още по-малко – че ищецът, имайки достъп до касата на ответницата, можел по всяко време „да прихване“ текущите си „вземания“, ако не му е било изплащано трудовото възнаграждение, а също така – и обстоятелството, че ответната страна е заплащала дължимите за ищеца осигурителни вноски и е подавала справки до различни институции, в които е твърдяла изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца – поради което съдът намира за неоснователни тези наведени от ответницата доводи за неоснователност на тази претенция на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендирания от ищеца размер на неплатеното му трудово възнаграждение за процесния период съвпада с установения от ССЕ действително дължим, съдът намира, че искът с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 04.02.2016 г. – датата на подаване на исковата молба.

Същевременно, както се установява от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на ССЕ, към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответницата ищецът е ползвал полагащия му се за периода на съществуването на трудовото правоотношение платен годишен отпуск – общо 40 дни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 600 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 252, 84 лева ДТ за производството по делото и 100 лева депозити за ССЕ.

Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответницата направените разноски за производството по делото по съразмерност в размер общо на 255 лева – платени депозити за ССЕ и ДТ за издадени й съдебни удостоверения, като искането на ответницата за присъждане възнаграждение на пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с ал.2 от ЗАдв. следва да се остави без уважение, доколкото исковете са били предявени против ответницата не като физическо лице, а в качеството й на едноличен търговец и в това й качество тя не попада сред лицата, имащи право на безплатна адвокатска защита.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА С. Н. А., в качеството й на едноличен търговец с фирма „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, ***., ул. “***” №***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.К., ЕГН **********,***, Адвокатска кантора ***, адв. ***, СУМАТА 6 320, 89  лева (чиста сума за получаване), представляваща неплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода месец септември      2013 г. – месец октомври 2015 г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, начиная от 04.02.2016 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 600 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 50 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ, КАТО искът с правно основание чл.224, ал.1 от КТ – за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 648 лева (чиста сума за получаване), представляваща обезщетение за 42 дни неползван платен годишен отпуск, полагащ се на ищеца за 2013, 2014 и 2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

          ОСЪЖДА И.Д.К., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Н. А., в качеството й на едноличен търговец с фирма „***“, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 255 лева, КАТО искането на ответницата за присъждане на пълномощника й на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                                

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

                                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

В.Т.