Р Е Ш Е
Н И Е
№ 15
град Велико Търново, 01.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – х.В.Т., ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 633/2018 г. по описа на
Административен съд – х.В.Т., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Р.К.В., с адрес *** против принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП –
принудително преместване на паркирано пътно превозно средство,
разпоредена от инспектор „ПНП ППС“ при „Организация на движението, паркинги и
гаражи“ ЕООД град Велико Търново, за която е съставен констативен протокол №
2632/06.08.2018 г. Жалбоподателката твърди, че автомобилът й е неправилно
преместен, тъй като не се намирал в зоната, забранена за паркиране. Сочи, че
липсата на маркировка на платното докъде се простира действието на знака
възпрепятства преценката, като в случай, че дори жалбоподателката да не е
определила точно къде свършват 25-те метра, то нарушението е незначително – с
не повече от метър, и представлява маловажен случай, при който неоправдано е
приложена ПАМ. Счита, че липсата на маркировка на самия бордюр, непосредствено
на пътното платно подвежда водачите и възпрепятства забраната да бъде стриктно
спазена. Излага доводи за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. В хода по същество
излага допълнителни доводи, че не е доказано обстоятелството дали наложилото
ПАМ лице и посочените в докладната записка лица са служители на „ОДПГ“ ЕООД, че
не било посочено как е установено на какво разстояние е бил спрян автомобила,
че „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД не представлява „служба
по контрол“ по смисъла на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, както и се оспорват като
недоказани претендираните от ответника разноски. По тези мотиви се иска от съда
да отмени наложената ПАМ, като й се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – инспектор „Преместване на неправилно паркирани пътни превозни
средства“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, х.В.Т. чрез процесуалния си представител ***Г.
оспорва жалбата, като намира наложената ПАМ за правилна и законосъобразна, тъй
като жалбоподателката е паркирала в зона на действие на знак В 27 при наличието
на допълнителна табела Т 17 и Т 2, указващи, че знакът важи за следващите 25
метра и нарушителите се отстраняват принудително. Претендира разноски.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 06.08.2018 г. в 12,05 часа по нареждане наИв.К.П.
– инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД х.В.Т. е създадена организация и е
натоварен лек автомобил марка ***с ДК № ***, собственост на жалбоподателката,
който е бил паркиран на ул. „Александър Батенберг“ в град Велико Търново в
нарушение на правилата за престой и паркиране, при наличието на пътен знак В 27
и допълнителни табели Т 17 и Т 2, което представлява нарушение на разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град Велико Търново. За предприетите
действия и констатираното нарушение е съставен Констативен протокол № 2632 от
06.08.2018 г. и 8 бр. снимки към него, удостоверяващи мястото, на което е бил
паркиран процесния автомобил, както и състоянието на автомобила преди и след да
бъде натоварен на репатриращия автомобил. Мярката е била изпълнена чрез
репатриране на автомобила със специализирано средство на охраняем паркинг „Старо
военно училище“ в х.В.Т., откъдето по-късно същия ден, след заплащане на
съответните разноски, собственикът Р.В. е получила превозното си средство,
видно от Разписка за предаване на автомобил от 06.08.2018 г. Според събраните
доказателства жалбата срещу наложената ПАМ е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД
на 20.08.2018 г.
Жалбата срещу наложената
ПАМ е постъпила в Административен съд – Велико Търново в законоустановения срок
от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което съдът намира същата
за допустима.
Съдът, извършвайки
служебна проверка на оспорения административен акт съгласно чл. 168 от АПК
намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Във връзка с направените
оплаквания за нищожност настоящият състав счита, че оспорената ПАМ е приложена
от орган, който разполага със съответната материална компетентност, поради
което разпореждането съставлява валиден акт. За ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – преместване на пътно превозно средство /ППС/ без знанието на неговия
собственик или на упълномощен от него водач, в закона не е предвидена писмена
форма и съставлява неформален акт. Процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е
издадена чрез устно разпореждане от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД, х.В.Т. и
издаването на такава мярка не се оспорва от страните по делото и се обосновава
от събраните доказателства – съставеният констативен протокол, разписка за
предаване на автомобил и приложеният снимков материал. Не се установява
разпореждането за преместване в устна форма да е издадено от полицейски
служител по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, като няма и твърдения за това. В
съставения констативен протокол като длъжностно лице, наредило прилагането на
мярката се посочва И.П.на длъжност „инспектор ПНП ППС“ при „ОДПГ“ ЕООД, като
длъжността на лицето се установява по безспорен начин от представените трудов
договор, допълнително споразумение и длъжностна характеристика към него. Посочените
в докладната записка от 24.08.2018 г. на ответника лица П.Р.и Т.Е., които
фактически са изпълнили наложената от П.ПАМ, също са служители на „ОДПГ“ ЕООД,
съответно на длъжности „шофьор-автокран“ и „сапанджия“. Със Заповед № РД 22-1490/17.09.2014
г. на кмета на Община Велико Търново
„ОДПГ“ ЕООД е определено за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т.
1 и т. 2 от ЗДвП, считано от 17.09.2014 г. С кметска заповед № РД 22-1688/04.10.2017
г. на конкретно изброени служители на
„ОДПГ“ ЕООД, сред които и И.П., е възложено налагането или нареждането за
налагане на ПАМ от вида на процесната. В АПК или ЗДвП няма нормативно въведена
забрана да се оправомощават лица, които не изпълняват функции на органи на
изпълнителната власт или местното самоуправление, както и служители на органи,
да издават определени административни актове, но това следва да става при
надлежното им овластяване от съответния административен орган. С цитираната
заповед кметът на общината, в качеството си на ръководител на администрацията,
който управлява пътя в населеното място, е оправомощил длъжностни лица –
служители в „ОДПГ“ ЕООД, в това им качество, да прилагат или нареждат /издават/
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5, б. „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП.
Тоест, налице е изричен акт, с който е възложено на лицата, инспектор ПНП-ППС
при „ОДПГ“ ЕООД издаването на административни актове за налагане на ПАМ по чл.
171, т. 5 от ЗДвП, като са посочени конкретно лицата с техните имена и заемана
длъжност. По делото е представена и длъжностната характеристика на длъжността „инспектор
в звено ПНП ППС“ при „ОДПГ“ ЕООД, от която е видно, че на лицата, заемащи
посочена длъжност е вменена функция по оглед на автомобилите, които се
преместват, фотографиране на автомобилите, както и съставяне на констативни
протоколи, когато се премества или се подготвя за преместване ППС, т.е. да
организират и контролират цялостната дейност по репатриране и престояване на
неправилно паркирани автомобили. В този смисъл по делото се установява, че
процесната ПАМ е разпоредена от компетентен орган по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП,
след надлежно оправомощаване от орган, в чиято законова компетентност попадат
правомощията за издаване на такъв акт, при допустима законова делегация. В този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд – напр. Решение № 5598
от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7368/2017 г., Решение № 7326 от 16.06.2016
г. на ВАС по адм. д. № 9619/2015 г., Решение № 5370 от 16.04.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 10148/2013 г., Решение № 13767 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10019/2017 г., Решение № 10230 от
27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2017 г. и др. Цитираната в писмената
защита на жалбоподателката съдебна практика е изолирана и не се споделя от
настоящия съдебен състав.
Липсата на писмена форма
на акт от посочената категория не е основание за неговата незаконосъобразност
или нищожност. Според изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – изброените в
тази норма ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите по контрол.
Доколкото в тази разпоредба не е спомената хипотезата на чл. 171, т. 5, б. „б“
от ЗДвП и по аргумент от противното следва да се приеме, че ПАМ в този случай
не се извършва чрез нарочна заповед, а с нареждане на съответните оправомощени
лица, което не е необходимо да е в писмен вид. Следователно, правният акт, по
силата на който може да се осъществи подобна дейност, вкл. и в конкретния
случай, е устно нареждане за преместване на ППС, което е паркирано. При
условие, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, то
нарушението на предписаната от закона форма не може да бъде третирано като
основание за незаконосъобразността й. При извършената от съда проверка не се
установи да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила
при прилагането на процесната ПАМ.
По отношение
съответствието с материалния закон:
За доказване на
предпоставките за прилагането на ПАМ ответникът представи административната
преписка, на основание чл. 170, ал.1 от АПК. Съществуването на фактическите
основания, послужили за реализирането на обжалвания акт и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му се установява от приложените в преписката
писмени и веществени доказателства, както и от обясненията на х.П./докладна
записка на л.14/. Видно от приложения по делото снимков материал на 06.08.2018
г. моторното превозно средство марка ***“, регистрационен № ***, е било
паркирано в зоната на пътен знак „Забранен престой и паркиране“ и допълнителни
табели Т 2 и Т 17, указващи дължината на забраната – 25 м, и предупреждаващи за
принудително преместване на паркирано превозно средство. Това се установява и
от горецитираната докладна записка на ответника, според която автомобилът е бил
паркиран изцяло в зоната на знака, като до уличния стълб на осветлението
/“лампата“/ са 20 м, като това изцяло кореспондира със снимковия материал. Наличието
на поставени знаци се установява и от представената схема на организация на
движението с обозначената вертикална сигнализация по ул. „Александър
Батенберг“. Съставеният констативен протокол от 06.08.2018 г. представлява
официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, поради което в
тежест на жалбоподателката е да установи твърдението си, че лекият й автомобил
е бил паркиран след действието на знака. Такива доказателства обаче не бяха
ангажирани по делото. Нещо повече, назначената от съда съдебно-техническа
експертиза бе заличена поради невнасяне на депозита от оспорващата, въпреки неколкократно
дадените й указания, поради което в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 161 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката за незаконосъобразност на ПАМ поради липсата
на маркировка на бордюра докъде продължава действието на знака, тъй като в
закона не съществува подобно изискване. Още повече, самата оспорваща има
адресна регистрация на същата улица, което предполага, че същата би следвало да
е запозната с въведената забрана за престой и паркиране, и нейния обсег.
Неоснователно се
претендира и приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Тази разпоредба не може да намери
приложение, тъй като административното наказание и ПАМ са две различни форми на
държавната административна принуда, които се прилагат при различни законови
предпоставки, по различен ред и имат различни цели. ПАМ по чл.
171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП има за цел да осигури безопасността на движението, за
преустановяване на административното нарушение и създаване на обективни
възможности за безопасно предвижване от всички участници в движението, а
административното наказание има за цел да санкционира неправомерното поведение,
съответно съставянето или не на акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление е без значение за законосъобразността на
процесната ПАМ. Самото наличие на забранителен знак за престой и
паркиране в определен участък предполага, че паркирането на ППС в него би създало
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за
приложение на процесната ПАМ за компетентния орган е налице задължение за
прилагането й независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП.
От съвкупната преценка на
посочените по-горе писмени доказателства и веществени доказателствени средства
съдът приема, че по безспорен начин ответникът доказа причината за
принудителното преместване на МПС, а тя е между тези, визирани в ЗДвП – чл.
171, т.5, б. „б“, предл. първо от ЗДвП – МПС е паркирано в нарушение на
правилата на движение на място, което се намира в зоната на действие на пътен
знак В 27 и наличие на табела Т 17, предупреждаваща за принудително преместване
на паркирано превозно средство.
Това прави оспорената ПАМ законосъобразна и съответна
на целта на закона да се премества принудително ППС, паркирано на място, където
противоречи на организацията на движението. Жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли.
С оглед на изхода от спора, направеното от ответната страна искане
и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът следва да осъди Р.В. да заплати на „Организация
на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – юридическото лице, в чиято структура е
органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от
доказателствата по делото, представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 280,00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие № 0213608 и банков
документ от 09.10.2018 г. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че разноските
не следва да бъдат възложени в нейна тежест, тъй като били заплатени от
юридическото лице „ОДПГ“ ЕООД, което не било страна по делото, а не от
физическото лице – инспектор И.П.. Последният е действал при налагането на ПАМ
и е конституиран като ответник по делото в качеството си на административен
орган, а не като физическо лице. Като административен орган същият се намира в
състава на „ОДПГ“ ЕООД и няма самостоятелен бюджет, поради което разноските за
адвокатско възнаграждение за защита на обжалваната ПАМ следва да бъдат
възстановени на направилото ги юридическо лице, чийто служител е ответникът,
като в този смисъл е цитираната по-горе съдебна практика.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.К.В., с адрес *** против принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движението по пътищата – принудително преместване на паркирано пътно
превозно средство марка ***с ДК № ***, дадена с устно разпореждане и
обективирана допълнително в констативен протокол № 2632/06.08.2018 г. на
инспектор „Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства“ при
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД град Велико Търново. ОСЪЖДА Р.К.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Организация
на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД - гр. В. Търново, ЕИК *********, сумата
280,00 лв. /двеста и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: