Решение по дело №174/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 223
Дата: 20 юли 2018 г.
Съдия: Красимир Костов Коларов
Дело: 20185001000174
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

223

 

                                    гр. Пловдив 20.07.2018 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на четвърти юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

        ЕМИЛ МИТЕВ

                                 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Г. Чамбов в.търг.дело № 174 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба от М.С.Г., като майка и законна представителка на малолетната М.П.Г. и от С.Т.Т. като майка и законна представителка на малолетния Г.М.Г. против решение № 37 от 16.03.2017 г.  постановено по т.д. № 100 по описа за 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което: е отхвърлен предявеният от М.П.Г. и Г.М.Г., иск за признаване за установено по отношение на ответниците „П..“ АД и М.Г.Г., че в полза на П.АД не съществува ипотечно право, учредено с нотариален акт вх. рег. № *, акт *, т. *, н.д. *от 01.11.*7 г. и нотариален акт с вх. рег. № *, акт *, т. V, н.д. *от 25.09.*8 г. за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит № *от 01.11.*7 г. и Договор за кредит № *от 25.09.*8 г. с длъжници „Д.К." ООД и „Г." ООД, поради неговата нищожност като неоснователен; е отхвърлен предявеният от М.П.Г. и Г.М.Г. инцидентен установителен иск за право на собственост на М.Г. върху трети жилищен етаж от съществуващата триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „Б.“ № 7, парцел *, в кв. *по плана на гр. П., с площ от 112 кв.м., понастоящем УПИ *, кадастрален район *, кв. *по плана на град П., като неоснователен; М.П.Г. и Г.М.Г. са осъдени да заплатят в полза на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса общо в размер на 1723,32 лева; както и да заплатят общо на „П..“ АД сумата 1000 лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Искането е решението да се отмени и постанови друго, с което исковете да се уважат и да се присъдят направените разноски.

Въззиваемият „П..“ АД  е изразил становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Въззиваемият М.Г.Г. е изразил становище, че въззивната жалба е основателна.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано по предявен първоначално от М.П.Г., починала в хода на процеса и заместена от наследниците й М.П.Г., и Г.М.Г., против „П..“ АД и против М.Г.Г. отрицателен установителен иск за установяване по отношение на ответниците, че в полза на П.АД не съществува ипотечно право, учредено с нотариален акт вх. рег. № *, акт *, т. V, н. д. *от 01.11.*7 г. и нотариален акт с вх. рег. № *, акт *, т. V, н.д. *от 25.09.*8 г., за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит № *от 01.11.*7 г. и Договор за кредит № *от 25.09.*8 г., с длъжници „Д.К." ООД и „Г." ООД, поради  нищожност на договорните ипотеки.

         Ищцата е предявила и инцидентен установителен иск по преюдициален спрямо предявения главен иск въпрос относно собствеността върху ипотекирания имот към датите на учредяване на ипотеките, като е поискала да се признае по отношение на „П..“ АД и М.Г.Г., че към 01.11.*7 г. и 25.09.*8 г. М.П.Г. е била  собственик на трети жилищен етаж от съществуващата триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „Б.“ № 7, парцел *, в кв. *по плана на гр. П., с площ от 112 кв.м., понастоящем УПИ *, кадастрален район *, кв. *по плана на град П..

         Във връзка със заявените в подкрепа на предявения иск твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото са установени следните обстоятелства в хронологичната им последователност:

Приживе, с н.а. № *, т. VІІ, н.д. № */1996 г.  от  04.07.1996 г.  М.П.Г., ЕГН **********, е учредила безвъзмездно в полза на сина си М.Г.Г., правото да надстрои трети жилищен етаж върху съществуваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „Б.“ № 7, парцел *, в кв. *по плана на гр. П., с площ от 112 кв.м., понастоящем УПИ *, кадастрален район *, кв. *по плана на града. Безспорно е също, че строителството е било осъществено.

Установено е също, че с нотариален акт  № *, т.V, рег. № *, дело № */*7 г. на нотариус Х.М.П., с район на действие ПзРС , вписан с вх. рег. № *, акт *, т. V, н.д. *от 01.11.*7 г., М.Г. е учредил върху описания по-горе имот договорна ипотека в полза на „П..“ АД, за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит № *от 01.11.*7 г., с длъжник „Д.К." ООД, а с нотариален акт № *, т.IV, рег. № *дело № *, на същия нотариус, вписан с вх. рег. № *, акт *, т. V, н.д. *от 25.09.*8  г., Г. е учредил договорна ипотека върху същия имот, в полза на „П..“ АД, за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит № *от 25.09.*8 г., сключен с длъжника „Г." ООД.

С влязло в сила решение № 184 от 10.03.2014 г. по гр.д *67/2013 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, вписано под вх. рег. № *90, акт 127, т. 2 от 19.05.2014 г. в Имотния регистър при АВ, договорът, сключен с н.а. № *, т. VІІ, н.д. № */1996 г.  от  04.07.1996 г., с който М.П.Г. е учредила безвъзмездно в полза на сина си М.Г.Г. правото да надстрои трети етаж в описания имот, е признат за нищожен.

От правна гледна точка, това означава, че този договор въобще не е породил заявеното от страните действие, съответно приобретателят Г. не придобил ограниченото вещно право на строеж върху третия етаж от сградата, нито собствеността върху този жилищен етаж, след извършване на строителството.

Това все още не означава, че собственик на този имот, върху който са били учредени процесните ипотеки, към датите на учредяването им, е била ищцата. Доколкото ищците твърдят, че в случая собствеността върху новопостроеният етаж е придобита от Г. по приращение – чл.92 ЗС, то би следвало да установяват, че праводателката им е била единственият собственик на земята /дворното място/, в което се намира надстроеният имот. По делото не са представени доказателства в тази насока, нито пък са изложени конкретни твърдения относно придобивното основание и обема на вещни права върху земята, въз основа на които М.П.Г., при учредяването на правото на строеж през 1996 г., се е легитимирала като собственик на поземления имот, в който се е намирала надстроената сграда. В този смисъл изводите на Пазарджишкия окръжен съд за неоснователността на инцидентния установителен иск и постановеното решение, са правилни.

Независимо от изложеното, въпросът за собствеността върху изградената надстройка или третия жилищен етаж върху съществуваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „Б.“ № 7, парцел *, в кв. *по плана на гр. П. към датите, на които са учредени процесните договорни ипотеки, е ирелевантен относно възникването и съществуването на правата на ипотекарния кредитор „П..“ АД.

Доколкото ищците се позовават на изискването на чл.167, ал.3 ЗЗД, същественият въпрос е дали привидният приобретател, учредил ипотеката за обезпечение на чужди задължения, е бил собственик на имота. Прогласената по съдебен ред нищожност на договора с праводателката му М.Г., предпоставя отрицателен отговор на този въпрос. Това обстоятелство обаче не оказва влияние върху придобитите от банката-кредитор ипотечни права. 

Този извод следва, от разпоредбите на чл.17, ал.2 и ал.3 ЗЗД, според които правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността, като това правило е приложимо и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.

Отнесено към настоящия случай, правилото, съдържащо се в посочените разпоредби означава, че макар договорът  от  04.07.1996 г., сключен с н.а. № *, т. VІІ, н.д. № */1996 г., с който М.Г. се е легитимирал като собственик на имота, ипотекиран за обезпечение на задълженията на Д.К." ООД и „Г." ООД, по договорите им за кредит с „П..“ АД, да е бил обявен с влязло в сила съдебно решение за нищожен като привиден, то тази нищожност не би могла да се противопостави на ипотекарния кредитор, щом исковата молба за прогласяване на нищожността е била вписана след учредяване на двете ипотеки.

Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба становище, че в случая разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД била неприложима, тъй се касаело за абсолютно недействителна сделка, поради наличието на абсолютна симулация, а посочената хипотеза се отнасяла само за случаите на относителна симулация.

В чл.17 ЗЗД се разграничава прикритата от привидната сделка и се определят връзката и отношението между тях. Правните последици от тези сделки, включително и по отношение на третите лица, се уреждат с разпоредбите на чл.26, ал.2 и чл.17 ЗЗД. При това законът ясно разграничава последиците от привидната и прикритата сделка. Поначало привидната сделка е нищожна и не поражда никакво действие включително и за третите лица. Изключенията от това правило се съдържат в разпоредбите на чл.17, ал.2 и ал.3 ЗЗД и те се отнасят единствено за действието на привидната сделка /доколкото предвидената от закона нищожност е отнесена само към нея/, независимо дали симулация е абсолютна /когато е налице само привидна сделка/ или относителна /когато привидната сделка е съчетана с прикрита/. В тези случаи се защитени интересите и правната сигурност на третите лица – приобретатели или кредитори на привидни преобретатели. Предпоставките за действието на тази защита са следните: 1. в хипотезата на ал.2 – действителност на сделката, сключена с третото лице и вписването й в имотния регистър преди вписване на евентуалната искова молба за разкриване на привидността; и 2. в хипотезата на ал.3 - добросъвестност на кредитора на привидния приобретател, вписване на обезпечението преди вписване на евентуалната искова молба за разкриване на привидността.

От доказателствата по делото, се установява, че нотариалните актове, с които привидният приобретател М.Г. е учредил процесните ипотеки, обезпечаващи вземанията на банката по договорите й с дължниците, са вписани шест – седем години преди вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на договора му с М.Г.. Доколкото добросъвестността на ипотекарния кредитор не е оспорена от ищците и не са навеждани твърдения и ангажирани доказателства в тази насока, следва да се приеме, че е налице предвиденото в чл.17, ал.3 ЗЗД изключение и установената по съдебен ред нищожност на договора от  04.07.1996 г., сключен с н.а. № *, т. VІІ, н.д. № */1996 г. между М.Г. и М.Г., е непротивопоставима на ответника и не засяга придобитите от него ипотечни права по процесните договори.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Следователно постановеното в този смисъл решение на Пазарджишкия окръжен съд, представлява законосъобразен отговор на повдигнатия правен спор и следва да се потвърди.

Въпреки съдържащото се в отговора на въззивната жалба искане за разноски, въззиваемият „П..“ АД не е представил списък по чл.80 ЗЗД и не е установил конкретно направени разноски за това производство, поради което разноски не се присъждат.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                      Р      Е     Ш     И     :

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 16.03.2017 г., постановено по търг. дело № 100 по описа за 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

                                                                 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: