№ 260
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 17.03.2021 г. на ищеца „Българска железопътна компания“
ЕАД срещу решението от 1.03.2021 г. по т. д. № 269/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-14
състав, с което:
е отхвърлен предявеният срещу „Централна енергоремонтна база“ ЕАД иск за заплащане на
сумата 272 574,90 лв., представляваща обезщетение за пълно неизпълнение на задължение
на ответника да извърши възложен ремонт на 4 бр. локомотивни трансформатори по
договор № 13-У/16.02.2016 г., ведно със законната от датата на подаване на исковата молба;
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 8 378 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел за недоказано наличието на
неизпълнение на договора от ответника. Твърди се, че това е следствие от допуснати от съда
съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства. Твърди се, че
неправилно съдът не е допускал техническата експертиза, поискана своевременно от ищеца.
Недопускането било извършено в противоречие с указанията на СГС към ищеца във връзка с
разпределението на доказателствената тежест – да докаже неизпълнението, вредите и причинната
връзка между тях. Сочи се, че изясняването на тези обстоятелства изисквало специални знания за
разчитането на представените по делото технически документи, за преценка на вредите по
трансформаторите, за причините за настъпването им, за извършените ремонтни работи и т.н.
Поддържа се, че неправилно не били приети и представени с молба от 15.10.2020 г. от ищеца
1
писмени доказателства, доказващи последващо извършени разходи за ремонт на единия
трансформатор, извършен от „Експрес Сервиз“ ООД. Твърди се, че неправилно съдът е приел
писмените доказателства, представени от ответника в съдебното заседание на 3.11.2020 г., като не
е уважил възраженията на ищеца срещу приемането им, изразени в становището от 17.11.2020 г.
Сочи се, че съдът е извършил неправилна преценка на останалите събрани доказателства, които
установявали неизпълнението. Твърди се, че съдът е нарушил принципа за равенство, а решението
му било немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли
предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият „Централна енергоремонтна база“ ЕАД – ответник по иска – чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, и след служебно извършена проверка за
допустимостта на обжалваното решение съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК констатира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Българска железопътна компания“ ЕАД с искова
молба от 6.02.2020 г., уточнена с молба от 2.06.2021 г., срещу „Централна енергоремонтна база“
ЕАД.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор № 13-У/16.02.2016 г., с
който ответникът се задължил срещу възнаграждение да извърши ремонт на тягови
трансформатори от локомотиви 87.000 серия, собственост на ищеца. Договорът предвиждал, че
ответникът следвало да извърши диагностика на отделни заявени и доставени от ищеца
трансформатори, след което ответникът да представи оферта за ремонт, която ако бъде приета от
ищеца, ответникът следва да извърши ремонт в срок от 45 дни и авансовото плащане, а накрая да
се провери годността на трансформатора във високоволтова лаборатория и да се плати останалата
сума. Твърди се, че по тази процедура ответникът приел за диагностика 5 бр. трансформатори на
ищеца /№ 100, № 1000, № 1500, № 2700 и № 3600/, за 4 от които ищецът възложил извършване на
ремонт, като не бил възложен единствено за трансформатор № 2700. За последният бил платен
аванс от 5 694,30 лв., но поради исканата висока цена за ремонт, не се стигнало до възлагане на
такъв, а от него са вземани части за по-бързо извършване на ремонтите на другите
трансформатори. Ремонтът на трансформатор № 100 бил извършен за 7 месеца и приключил на
31.10.2016 г., като на 7.11.2016 г. бил монтиран на локомотив, но в рамките на гаранционния срок
показал повреда и след рекламация влязъл в ремонт на 2.12.2016 г., като отново е монтиран на
локомотив, а на 20.06.2018 г. отново дефектирал след гаранционния срок и нов ремонт не бил
възлаган, а ищецът заплатил на ответника за ремонта сумата 74 692 лв. без ДДС. Ремонтът на
трансформатор № 1000 бил извършен за 9 месеца и приключил на 21.09.2017 г., след което бил
монтиран на локомотив, но на 23.08.2018 г. показал повреда след гаранционния срок, а ответникът
не признал рекламацията, като трансформаторът не бил даван за повторен ремонт, а заплатената от
ищеца на ответника сума била 25 220 лв. без ДДС. Ремонтът на трансформатор № 1500 продължил
8 месеца до 21.05.2018 г. и след това бил монтиран на локомотив, като дефектирал при
първоначално включване при извършваните проби под напрежение, но ответникът не уважил
направената рекламация, като приел, че повредата не е в рамките на извършения ремонт. Повторен
2
ремонт не бил възлаган, а заплатената от ищеца на ответника сума била 91 927,60 лв. без ДДС.
Ремонтът на трансформатор № 3600 продължил 8 месеца до 30.11.2017 г., като след монтаж на
локомотив е дефектирал отново на 21.05.2018 г. в рамките на гаранционния срок при престой на
локомотива, като било взривено нелинейно съпротивление към основен прекъсвач АББ тип DBTF,
надлъжно спукана изолационна дъска. Ответникът не приел повредата за гаранционна, тъй като
според него причината не била в ремонта, а в експлоатацията на трансформатора, като повторен
ремонт бил извършен от „Експрес Сервиз“ ООД. Ищецът заплатил на ответника за ремонта сумата
75 041 лв. без ДДС, т.е. общо за четирите трансформатора сумата била 272 574,90 лв. без ДДС.
Според ищеца причините за последващите повреди на трансформаторите са некачествено
изпълнената от ответника работа по отношение на диагностиката и ремонта. Предвид това ищецът
желае ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 272 574,90 лв., заедно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща заплатеното
възнаграждение по договора, което според него било обезщетение за пълно неизпълнение на
договора.
С определение от 10.05.2021 г. така подадената искова молба е счетена за нередовна от
въззивния съд в изпълнение на правомощията му по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. и т. 5 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ОСГТК – ВКС. По-специално е приел, че съществува неяснота в предмета на
претенцията, доколкото ищецът противоречиво претендира самото заплатеното от него на
ответника възнаграждение по процесния договор, а същевременно твърди, че това
представлявало обезщетение за пълно неизпълнение /стр. 6 от исковата молба/, без да са уточнени
вреди. Обезщетение за неизпълнение може да се иска само за вреди, които представляват
допълнително настъпили неблагоприятни последици от неизпълнението /разходи за последващи
ремонти, разходи за закупуване на нови заместващи вещи и т.н./. Самото заплатено по договора
възнаграждение не може да съставлява подобна обезщетима вреда, а то може да бъде обект
единствено на искане за възстановяване, което при фактите в казуса може да се търси единствено
на кондикционно основание – като заплатено при начална липса на основание, неосъществено или
отпаднало основание. От твърденията на ищеца обаче не става ясно дали той поддържа подобна
хипотеза и по-специално – дали твърди, че е развалил договора или, че упражнява правото си на
разваляне с исковата молба /което е допустимо според съдебната практика/.
По тази причина с определението от 10.05.2021 г. съдът е указал на ищеца да уточни петитума
на исковата молба: 1) дали твърди, че процесният договор е развален от него извън процеса или с
исковата молба; или 2) в случай, че не твърди разваляне на договора, да посочи в какво конкретно
се изразяват твърдените от него вреди на стойност 272 574,90 лв., причинени от твърдяното
неизпълнение на договора.
В молба от 2.06.2021 г. ищецът отново е описал заплатените от него суми на ответника за всеки
един трансформатор, чийто общ размер възлиза на 272 574,90 лв. без ДДС – цената на иска.
Посочил е, че тази сума се претендира като обезщетение за пълно неизпълнение, евентуално –
като заплащане на разходите, необходими за поправката, евентуално – като съответно намаление
на възнаграждението /при което всички суми се явявали надплатени/, а евентуално – като връщане
на същите поради отпаднало основание, предвид развалянето на договора с исковата молба.
При отговора на въпроса с какви и колко иска е сезиран настоящият съдебен състав изхожда от
принципната постановка, че в исковата молба ищецът е длъжен да формулира исканията си към
съда и до посочи фактите, от които счита, че произтичат – чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Ищецът не е
3
длъжен да дава правна квалификация на претенциите си, а дори и да го стори, то това не обвързва
съда. Въз основа на твърдените факти и формулираното искане съдът е длъжен служебно да даде
правна квалификация на претенцията, т.е. да определи нейното правно естество и вида на
предявения иск.
Независимо от уточнителната молба въззивният съд не счита, че надлежен предмет на делото са
няколко евентуално съединени искове. Това е така, защото обстоятелствената част на исковата
молба не е била допълнена с някакви нови факти, които да са съответни на така заявените
„искове“. Липсват твърдения за пълно неизпълнение, т.е. пълно неосъществяване на дължимия
резултат, а всички твърдения са за лошо изпълнение – изпълнение с недостатъци по смисъла на чл.
265, ал. 1 ЗЗД. При лошо изпълнение на договор за изработка /като процесния/ кредиторът не може
да претендира обезщетение вместо изпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД, а може да упражни
правата по чл. 265 ЗЗД. При това, за да се претендира обезщетение вместо изпълнение по реда на
чл. 79 ЗЗД, следва в исковата молба да се конкретизират двата елемента на това обезщетение –
каква е паричната равностойност на първоначално дължимата напълно неизпълнена престация и
какви са по вид и размер вредите от неизпълнението, представляващи допълнително настъпили
неблагоприятни последици /претърпени загуби или пропуснати ползи по смисъла на чл. 82 ЗЗД/.
Подобна конкретизация не се съдържа нито в исковата, нито в уточнителната молба – посочено е
единствено, че вредите се изразяват в заплатеното възнаграждение от ищеца на ответника, което
няма връзка с претенция по чл. 79 ЗЗД. По тази причина въззивният съд счита, че не е налице
предявен иск за обезщетение за пълно неизпълнение.
Не може да се приеме, че е предявен и евентуален иск за заплащане на разходите, необходими
за поправката. Твърдения за такива разходи не са изложени в исковата молба – самият ищец
съизмерява исковата сума със заплатеното възнаграждение, а не с разходи за поправка /това се
отнася и за трансформатор № 3600, за когото въпреки, че се твърди извършен последващ ремонт
от трето лице, не се претендират разходите за същия, а отново – заплатеното на ответника
възнаграждение/. Нито обстоятелствената част, нито петитума на първоначалната искова молба,
сочат на предявен иск за разходи за поправка. Въззивният съд в определението си от 10.05.2021 г.
също не е давал указания за уточняване на подобни разходи, тъй като иск за такива не е бил
предявен, а по реда на поправката не може да се предяви изцяло нов иск, още по-малко едва във
въззивната инстанция.
В останалата част уточнението сочи, че всъщност е предявен един иск – за връщане на
заплатеното възнаграждение поради разваляне на договора, извършено с исковата молба.
Независимо, че се сочи, че се претендира съответно намаление на възнаграждението, а евентуално
– връщане на сумите, то първата претенция всъщност е идентична с втората. Това е така, защото
възможността за намаляване на възнаграждението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД представлява случай на
частично разваляне на договора – за част от уговореното възнаграждение. В случая обаче ищецът е
посочил, че всички суми се явявали надплатени, т.е. не се твърди частично, а пълно разваляне,
което съответства на претенция по чл. 265, ал. 2 ЗЗД и това съвпада с другата заявена претенция –
за връщане на сумите поради разваляне на договора.
Предвид горното с оглед обратното действие на поправката на исковата молба /чл. 129, ал. 5
ГПК/ следва да се приеме, че предмет на настоящото дело е единствено кондикционен иск за
връщане на сума, платена на отпаднало основание поради разваляне на договор /чл. 55, ал. 1, пр. 3
във вр. с чл. 265, ал. 2 ЗЗД/. Съобразно установената съдебна практика при претенция за връщане
4
на заплатена сума по договор се приема, че самата искова молба имплицитно съдържа и изявление
за разваляне на договора, дори и такова да не се твърди извън процеса.
В обжалваното решение липсва произнасяне по такъв иск, а има произнасяне по иск за
обезщетение за пълно неизпълнение. Не се касае само за погрешна правна квалификация, тъй като
фактическото основание на двете претенции е частично различно – независимо, че и при двете част
от основанието е общият факт на неизпълнението, то за едната е необходимо допълнително да се
изследва наличие на основание за разваляне и настъпило разваляне, а за другата наличие на вреди.
Това означава, че е разгледан непредявен иск, а не е разгледан предявеният, което налага
обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
действително предявения кондикционен иск – чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се обезсили изцяло и делото да се върне
за ново разглеждане на първоинстанционния съд на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК.
При този изход на спора въззивният съд не дължи произнасяне по исканията за разноски –
същите следва да се разгледат при новото разглеждане на делото съобразно неговия изход.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решението от 1.03.2021 г. по т. д. № 269/2020 г. на Софийския градски
съд, VІ-14 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Софийския градски съд съобразно
мотивите на настоящото решение на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5