Определение по дело №1664/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2913
Дата: 17 септември 2020 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20203100101664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 291317.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаVI състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100101664 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен иск от С. С. П. ЕГН **********
с постоянен адрес в град Плевен, чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 от
ГПК адв.Кремена Джамбазова от АК Варна и съдебен адрес в град Варна, ул."Княз
Ал.Батенберг" № 17, ет.4 против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес в
град София, бул."Витоша" № 2 правно основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ за обезщетение за
причинени неимуществени вреди и цена на иска: 30 000 лева.
В исковата си молба ищеца е изложил твърдения, че с Определение № 86 от
28.01.2020 год. по ЧНД 1462/2019г. по описа на ВОС, влязло в сила на 13.02.2020 год. му е
определено общо наказание по Присъда по НОХД 809/2019г. по описа на ВОС наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години по Споразумение по НОХД 1163/2018г. на ВОС, по
което присъдата от 1 година и 3 месеца е отложена с изпитателен срок от 3 години и 3
месеца му е определено едно общото наказание от 2 години„Лишаване от свобода", , което
да изтърпи ефективно при общ режим приведено с начало 27.09.2018г..
В производството по НОХД 1163/2018 год. по описа на ВОС, по ДП 652/2017г. по
описа на Трето РУ при ОД на МВР –Варна спрямо ищеца е била приложена МНО
„Задържане под стража" и „Домашен арест".
С постановление на ВОП от 26.04.2017 год. по ДП 652/2017 год.по описа на III РУ
при ОД на МВР- Варна ищеца на основание чл.64, ал.2 от НПК е бил задържан за срок от 72
часа, считано от 18.05 часа на 26.04.2017 год. С определение по ЧНД 417/2017 год. спрямо
ищеца е била взета МНО „Задържане под стража".
С определение от 09.05.2017г.по ВЧНД 182/2017г. по описа на ВАпС МНО е била
изменена в „Домашен арест".
С постановление на ВОП от 02.01.2018 год. по ДП 652/2017 год. по описа на Трето
1
РУ при ОД на МВР -Варна МНО „Домашен арест" е била отменена.
На 18.02.2020 год. в Затвора Варна е получено за изтърпяване Определение № 86 от
28.01.2020 год. на ВОС по ЧНД 1462/2019 год.
Към 04.06.2020 год. ищеца е изтърпял фактически 1 година 8 месеца и 7 дни; от
работа - 1 месец и 5 дни, всичко 1 година 9 месеца и 12 дни. Ищеца е търпял
МНО"Задържане под стража" за 13 дни, считано от 26.04.2017 год. до 08.05.2017 год.
включително.
Ищецът е търпял МНО „Домашен арест" за период от 7 месеца и 24 дни, считано от
09.05.2017 год. до 02.01.2018 год.
Общия период, който е следвало да бъде приспаднат от определеното общо наказание
е 4 месеца и 10 дни, но не са били приспаднати.
Прокуратурата е пасивно легитимирана страна по иска, тъй като тя е органа който
превежда в изпълнение наложените наказания и следи за тяхното изтърпяване.
В исковата молба ищеца твърди, че надлежал наказанието лишаване от свобода с 1
месец и 21 дни. През този период е претърпял неимуществени вреди в преживени болки и
страдания, чувство за неизвестност, безизходица и несправедливост и то в тази млада
възраст.
Това му е причинило стрес, чувство за изолираност и депресия от невъзможността да
участва пълноценно в живота на семейството си. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест и
достойнство.
В исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да постанови решение, с
което осъди Прокуратурата на Република България на основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ да
му заплати, сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди, вследствие изпълнение на наказанието на определения срок от 1
месец и 21 дни, за период от 18.04.2020 год. до 09.06.2020 год., поради неприспадане на
наложените МНО, ведно със законната лихва от 14.07.2020 год. датата на постъпване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Моли съда да присъди е направените съдебно - деловодни разноски в това число
възнаграждение за един адвокат.
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.

2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Прокуратурата на Република
България, с който оспорва предявения иск, както по основание така и по размер.
Ответник твърди, че основната причината за надлежаването е, бездействието на
ищеца, като не е сигнализирал ОП -Варна за това, че МНО задържане под стража“ и
„Домашен арест“ не са приспаднати при определяне на общото наказание.
Ответника твърди, че ако е налице увреждане то се дължи по изключителна вина на
пострадалия и обезщетение не се дължи съгласно чл.5 ал.1 от ЗОДОВ.
Твърди, се че претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, причинен стрес, чувство за
изолираност и депресия не се сочат доказателства.
Оспорва претенцията като силно завишена и не отговаря на критериите за
справедливост.
С отговора е направено искане по доказателства.

За да се произнесе, съдът съобразни следното:
Предявени са субективно съединени искове първия от които с правно основание по
чл. 2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ.
По допустимостта на иска.
Съдът намира, така предявения иск за допустим.
Съгласно правилата на чл.154 от ГПК при разпределяне на доказателствената тежест
съдът, следва да укаже на ищеца, че в негова тежест е да докаже с всички допустими от
закона доказателствени средства, факта на изпълнение на наложено наказание над
определения срок и поради тази причина е претърпял твърдените болки и страдания като
вреди от изпълнение на наложено наказание над определения срок, както и наличие на
причинна връзка между вредите и изпълнение на наложено наказание над определения срок.
Представените от ищеца писмени доказателства са необходими, съотносими и
допустими и следва да се допуснат като такива.
По отношение на искане за допускане на гласни доказателства, съдът намира същото
за основателно, като допусне в полза на ищеца при режим на довеждане двама свидетели, с
които ще установява причинените болки, страдания, стрес и причинна връзка между тях и
изпълнение на наложено наказание над определения срок.
3
Съдът следва да изиска и приложи по делото Присъдна преписка №Р-102/2019г. по
описа на ВОП.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено
становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на
ответника.
С оглед на горното и на осн. чл. 140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявен един иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.6 ЗОДОВ, обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от изпълнение на наложено наказание „Лишаване от
свобода“ над определения срок.
Съдът съобразно изложеното в исковата молба като фактически твърдения е за
причинени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания е единствено от изпълнение
на наложено на ищеца наказание „Лишаване от свобода“ над определения срок. В този
смисъл е предявен един иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ.
Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че са налице права и
обстоятелства, които се признават съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, именно:
Определеното на ищеца общо наказание с Определение № 86 от 28.01.2020 год. по ЧНД
1462/2019г. по описа на ВОС е изпълнено над определения срок с 1 месец и 21 дни.
Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са налице
обстоятелства, които не се нуждаят от доказване съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.4
ГПК:
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в е в негова тежест да докаже
изпълнение на наложено наказание над определения срок, причинените вреди, техния
характер, количество, интензитет и наличие на причинна връзка между вредите и
изпълнение на наложено наказание над определения срок.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да
установи всички наведени от него право-изключващи и право- погасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си последици.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора, като по тяхното приемане, съдът ще се произнесе в открито съдено заседание.
4
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и приложи по делото от Окръжен съд Варна ЧНД
1462/2019г. по описа на ВОС.
На осн. чл. 186 ГПК да се изиска и приложи по делото от Окръжна прокуратура
гр.Варна Присъдна преписка №Р-102/2019г. по описа на ВОП,.
ДОПУСКА при режим на довеждане в полза на ищеца, двама свидетели при режим
на довежда, с които ще установява, преживените болки и страдания.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.11.2020 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На същите да се
връчи препис от настоящото определение, което съдържа проекта за доклад, като на ищеца
се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5