№ 372
гр. Габрово, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100249 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК.
Ищецът А. И. Б. излага, че с ответника Р. Г. Б. са сключили брак на 09.04.1978 г.,
от който брак имат родени две деца, които са навършили пълнолетие. Твърди, че след
сключване на брака съвместН.т им живот бил нормален и спокоен, но впоследствие
възникнали чести конфликти помежду им, които се отразили на отношеН.та им и
постепенно двамата съпрузи се отчуждили, станали нетърпеливи и нетолерантни един
към друг и преди четири години ищецът напуснал семейното жилище, като към
настоящия момент всеки от двамата има собствен живот и не поддържат връзка
помежду си. Поради изложеното моли съда да прекрати брака между страните без да
се произнася по въпроса за вината.
В законоустановеН. срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеН.
му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който счита
изложените твърдеН. за недоказани. Претендира да й бъде предоставено ползването на
семейното жилище, находящо се в находящо се в гр. Габрово, ул. „*********” № 42,
ет. 2, ап. 11. В съдебно заседание счита предявеН. иск за развод за основателен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за граждански брак от 13.02.2024 г., издадено от
1
длъжностно лице по гражданско състояние при Община Габрово, на 09.04.1978 г. в гр.
Габрово, А. И. Б., ЕГН ********** и Р. Г. Г., ЕГН **********, са сключили
граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на своя съпруг – Б., за което
е съставен акт за граждански брак № 179 от същата дата.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Цеца И.а Добрева, показаН.та на която съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви, последователни и основани на личните й възприятия за
осъществени в правната действителност факти. Въз основа на показаН.та, се
установява, че съпрузите не се разбират помежду си и не живеят заедно от около 4-5
години, като всеки от двамата има собствен живот и не поддържат връзка помежду си.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът
е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно
право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова
състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона
дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни
права и задължеН.. Неизпълнението на задължеН.та от страна на едиН. или двамата
съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и
неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на
правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че
между страните липсва изискваната от чл.14 СК взаимност, разбирана като отношеН.
между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Сложилото се преди около 4-5 години окончателно
разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което
правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не
само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна
връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не
може да се определи като отговарящо на законовите изискваН. на чл. 15 СК. По делото
липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по смисъла
на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на
всякакви съпружески отношеН. – прекъснати са всякакви духовни, икономически и
интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е
разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен
факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС
10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона
2
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това
настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с
постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне
по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка – чл.49, ал.3 СК.
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че
съдът следва да е сезиран с искане съпругът, който при сключване на брака е променил
фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова
искане и с оглед нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася
по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови
съпругата Р. Г. Б. да продължи да носи брачното си фамилно име.
По отношение на искането с правна квалификация чл.56 СК.
Чл. 56, ал.1, изр.1 СК предвижда при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът да го предостави за
ползване на едиН. от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, като при
ненавършили пълнолетие родени от брака деца, съдът дължи служебно произнасяне.
Страните не спорят, че семейното жилище се намира в гр. Габрово, ул. „*********” №
42, ет. 2, ап. 11, като правото на собственост върху същото принадлежи на двамата
съпрузи.
Искане за ползването му релевира само ответницата, като конкуренция между
страните няма, ето защо ползването на жилището следва да се предостави, още
повече, че ищецът не оспорва претенцията на ответницата.
Предвид изхода на спора и липсата на произнасяне относно вината, всеки от
съпрузите следва да заплати по сметка на РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр.
2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, сумата 25 лева – държавна такса при решаване на делото по иска
за развод, като направените от ищеца разноски за производството остават в негова
тежест.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак №
0094/09.04.1978 г. на Община Габрово, между А. И. Б., ЕГН ********** и Р. Г. Б., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл.
3
44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК вр. чл.326 ГПК, след прекратяване на
брака жената да носи брачното си фамилно име Б..
ПРЕДОСТАВЯ на Р. Г. Б., ЕГН ********** ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Габрово, ул. „*********” № 42, ет. 2, ап. 11.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” №
42, ет. 2, ап. 11, със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 1Б да заплати по
сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, както и 5 (пет) лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 42,
ет. 2, ап. 11 да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4