№ 2807
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110209856 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-003674 от 30.05.2022г., издадено
от Е.И.А. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр.
София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на **** (в
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ) е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Наказаното лице **** обжалва чрез адв. Г. така издаденото Наказателно постановление
като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Поради това се иска цялостна отмяна на
Наказателното постановление. Твърди се, че наказващият орган не е спазил чл.52, ал.4 от
ЗАНН и не е изяснил всички относими обстоятелства, нито е обсъдил възраженията на
Дружеството – жалбоподател. В жалбата се посочва, че А. е била в обекта, за да вземе
документи за назначаването й на работа. Докато служителката се е запознавала с
Правилника за вътрешния трудов ред, управителят на Дружеството предал в счетоводството
документите за регистрация на трудовия договор в НАП. Изтъква се, че в същия ден е имало
проблем със сайта на НАП и това е забавило обработката на подаваните заявления.
Жалбоподателят претендира и за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсвало
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които то е извършено и на
доказателствата, които го потвърждават. Нарушено било правото на защита на
1
санкционираното лице. Според жалбоподателя при издаване на НП липсва задължителния
реквизит дата на нарушението, тъй като били посочени няколко дати – 05.04.2022г.,
11.04.2022г. и 18.04.2022г. Доколкото не се твърди Дружеството да е било наказвано и друг
път за нарушения на КТ с влезли в сила НП, не било ясно и защо санкцията е в размер на
2000 лева, като се сочи, че тя следвало да бъде изменена на 1500 лева. Деянието било с явно
незначителна обществена опасност и поради това се иска прилагане на чл.9, ал.2 от НК, вр.
чл.11 от ЗАНН. Изтъква се, че между страните е имало подписан трудов договор, който е
бил регистриран в НАП в 14:47 часа на 05.04.2022г., което било само няколко часа след
започване на проверката. Поради това е следвало нарушителят да се предупреди, а не да му
се налага санкция. Критикува се наказващият орган, че не е посочил дали не е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска СРС да отмени
обжалваното Наказателно постановление, ведно със законните последици от това като се
претендират и направените по делото разноски.
С молби с вх. № 214608/12.10.2022г. и с вх. № 272948/08.12.2022г. **** (чрез адв. Г.)
иска съдът да отмени процесното НП и да присъди направените по делото разноски в размер
на 500 лева. В молба с вх. № 272948/08.12.2022г. се казва, че НП е издадено от орган без
териториална компетентност и поради това Наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят **** и адв. Г. не се явяват и не вземат
становище по спора.
Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
със седалище гр. София се представлява пред СРС – 10 състав от юрк. Н. и юрк. И.ов. В
съдебно заседание на 12.10.2022г. юрк. Н. заявява, че оспорва жалбата. По време на
съдебните прения в съдебно заседание на 14.12.2022г. юрк. И.ов казва, че жалбата е
неоснователна и се иска нейното отхвърляне. От събраните писмени и гласни доказателства
се установявало, че Дружеството е извършило нарушението, за което е санкционирано.
Лицето е имало договор, сключен с работодателя, от който било видно, че е постъпило на
работа на 05.04.2022г. От представен график за явяване на работа за месец април 2022г. се
установявало, че А. на 05.04.2022г. е положила 7-ма смяна, която започва в 09:00 часа.
Лицето било попълнило декларация на 05.04.2022г. в 11:01 часа /когато е заварено да полага
труд/. За полагането на труд юрк. И.ов се позовава на свидетелските показания на К., според
която лицето е обслужвало други клиенти и й е продало кафе. От справка на НАП се
доказвало, че уведомлението до НАП е подадено и се е върнало заверено в 14:47 часа, т.е.
след проверката на контролните органи в обекта на контрол. Поради това се прави извод, че
работодателят е допуснал до работа лицето без да му връчи уведомление. Според юрк. И.ов
Наказателното постановление отговаря на всички материални и процесуални изисквания на
закона. Твърди се, че в АУАН и в Наказателното постановление са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. Процесуалният представител на въззиваемата
страна счита, че Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ разполага с материална и
териториална компетентност да извършва проверки на територията на София град. Твърди
2
се, че АССГ „винаги е отменял“ решения на СРС, в които се приема, че Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ не разполага с териториална компетентност на
територията на София град. С тези мотиви се иска СРС да потвърди процесното
Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В случай, че съдът отмени
НП, юрк. И.ов моли за намаляване на претендираните разноски до техния минимално
предвиден в закона размер. В случай, че съдът потвърди Наказателното постановление –
юрк. И.ов пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 05.04.2022г. бил подписан Трудов договор № 11 между **** и Т.С. А., по силата на
който лицето било назначено на длъжност „продавач консултант” към Дружеството –
жалбоподател с място на работа : гр. София, метростанция „Люлин“, магазин № 16, за
изпитателен срок от 6 месеца и на пълно работно време. Било уговорено Т.С. А. да постъпи
на работа на 05.04.2022г.
На 05.04.2022г. около 11:00 часа свидетелите А. К., Т.К., М. К. и Д. П. (служители на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”) започнали проверка по спазване на
трудовото законодателство на обект – павилион за пакетирани стоки в град София, ж.к.
„Люлин“, метростанция „Люлин“, помещение /магазин/ № 16. На място проверяващите лица
заварили Т.С. А. да обслужва клиенти на павилиона /да прави кафе и да продава продукти от
магазина/, да работи на касата на магазина, вкл. и да регистрира фискални бонове на касовия
апарат в обекта. В проверявания обект нямало друг служител – А. била единственото лице,
което можело да обслужва клиенти. Проверката продължила повече от час, тъй като се
наложило проверяващите лица да изчакат управителя на **** да се яви в обекта, за да
представи документи във връзка с предходна проверка. Докато проверяващите лица чакали,
св. М. К. си купила кафе от проверявания обект и също била обслужена от Т.С. А..
Пред проверяващите А. декларирала, че работи в обекта от 05.04.2022г. с работно
време от 09:00 до 18:00 часа, с обедна почивка от 12:30 до 13:30 часа, с почивни дни – събота
и неделя, с трудово възнаграждение 710 лева.
В графика за работа за месец април 2022г. било отбелязано, че Т.С. А. работи от 09:00
до 18:00 часа с един час почивка, както и че е била на работа на 5, 6, 7, 8, 11, 12, 13, 14, 15,
18, 19, 20, 21, 26, 27, 28 и 29 април 2022г.
В периода от 11 до 18 април 2022г. проверката продължила по документи в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“. В хода на тази документална проверка
представител на **** предоставил Трудовия договор между Дружеството и А., както и
уведомление за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП. Проверяващите установили,
че **** е сключил Трудов договор № 11 от 05.04.2022г. с Т.С. А., който бил регистриран в
НАП на 05.04.2022г. в 14:47:05 часа, т.е. трудовият договор на лицето бил регистриран в
НАП след като работникът вече е бил допуснат до работа и е установен да работи по време
на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ на
3
05.04.2022г. около и след 11:00 часа.
В резултат на проверката било установено, че работодателят е допуснал до работа на
05.04.2022г. Т.С. А. преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП в нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
След приключване на проверката бил издаден Протокол за извършена проверка №
2210934 от 18.04.2022г. (касаещ други нарушения на трудовото законодателство), връчен на
един от управителите на **** срещу подпис на 18.04.2022г. Наред с това св. А. К., в
присъствието на Т.К. и М.С. (като свидетели на съставянето на Акта), изготвила срещу ****
и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-003674 от 18.04.2022г.
за това, че Дружеството – жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на §1,
т.1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на КТ е допуснал Т.С. А. да полага труд като
продавач – консултант без предварително да й предостави заверено копие от изискуемото
по чл.62, ал.3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с нея трудов договор, с което
на 05.04.2022г. е нарушен чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е връчен срещу подпис на
един от управителите на **** на 18.04.2022г.
Въз основа на този АУАН на 30.05.2022г. инж. Е.И.А. – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр. София към Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ е издала Наказателно постановление № 23-003674, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е наложила
на **** „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Наказателното постановление е получено от един от управителите на **** на дата
13.07.2022г., след което е обжалвано с жалба, подадена по пощата на 27.07.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства :
От приложените по делото писмени доказателства съдът определя като относими и
информативни следните документи : АУАН № 23-003674 от 18.04.2022г.; плик от жалба;
призовка № 22020090/05.04.2022г.; Протокол за извършена проверка № 2210934 от
18.04.2022г.; Правилник за организацията на дейността и вътрешния трудов ред на фирма
****; Заповед към Правилника за вътрешния трудов ред от 10.03.2022г.; график за
явяване/неявяване на работа за месец април 2022г. в обект : гр. София, метростанция
„Люлин“, пом. № 16; Трудов договор № 11 от 05.04.2022г.; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388223152823 от 05.04.2022г.; молба за
постъпване на работа; длъжностна характеристика на Теодора А.; Заповеди на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с № ЧР-
1573/25.09.2019г., с № ЧР-126/28.02.2022г., с № З-0057/14.01.2022г., с № З-0025/08.01.2019г.,
с № З-0024/08.01.2019г. и с № З-0058/11.02.2014г., както и длъжностните характеристики на
Екатерина Асенова и А. К..
За да формира фактическите и правните си изводи съдът подложи на анализ и
събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите А. К., Т.К., М. К. и
4
Д. П.. Съдът приема показанията на тези свидетели като последователни, достоверни,
непредубедени и еднопосочни. Освен това гласните доказателства намират опора и в
кредитираните по-долу писмени доказателства. Поради това СРС се доверява изцяло на
показанията на свидетелите А. К., Т.К., М. К. и Д. П..
Писмените доказателства, приложени по делото (които съдът цитира по-горе и приема
за относими към този правен спор) са достоверни, обективни и непредубедени. Поради това
съдът ги кредитира напълно.
Пликът на лист 6а от делото има достоверна дата на пощенското клеймо. Поради това
съдът дава вяра на това писмено доказателство и съответно приема, че жалбата срещу
процесното НП е подадена по пощата на 27.07.2022г.
Съдът кредитира АУАН № 23-003674 от 18.04.2022г., Трудов договор № 11 от
05.04.2022г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №
22388223152823 от 05.04.2022г. и график за явяване/неявяване на работа за месец април
2022г. в обект : гр. София, метростанция „Люлин“, пом. № 16, тъй като от една страна тези
писмени доказателства са еднопосочни, обективни и достоверни, а от друга страна намират
опора в свидетелските показания, кредитирани по-горе. На база на тази безпротиворечива
доказателствена съвкупност СРС – 10 състав установява по несъмнен начин, че на
05.04.2022г. Теодора А. е подписала трудов договор с ****, като е било уговорено да
започне да работи при Дружеството – жалбоподател на същата дата. От показанията на
свидетелите А. К., Т.К., М. К. и Д. П., както и от АУАН, и графика за явяване/неявяване на
работа за месец април 2022г. в обект : гр. София, метростанция „Люлин“, пом. № 16 се
доказва, че А. реално е престирала труда си като продавач в търговския обект в гр. София,
метростанция „Люлин“, помещение № 16 за сметка на Дружеството-жалбоподател като нейн
работодател. От свидетелските показания, АУАН и графика за явяване/неявяване на работа
за месец април 2022г. следва, че около 11.00 часа на 05.04.2022г. (когато е била извършена
проверката в обекта) Т.С. А. е била заварена да работи като продава стока, прави кафе,
издава касови бележки и пр. Същевременно от справката за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ (приложена на лист 19-гръб от делото), както и от АУАН,
и от показанията на свидетелите А. К., Т.К., М. К. и Д. П. се налага изводът, че към момента
на проверката (след 11.00 часа до към 12.30 часа на 05.04.2022г.) от **** не са предоставили
на А. копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП за регистрация
на трудовия й договор, тъй като такава регистрация в НАП на договора на Т.С. А. има от
14:47 часа на 05.04.2022г. Това означава, че към момента на проверката (11.00-12.30 часа на
05.04.2022г.) А. е полагала труд като „продавач консултант“ на обекта в гр. София,
метростанция „Люлин“, помещение /магазин/ № 16, т.е. престирала е труда си за
Дружеството – жалбоподател, след като преди това е била допусната до работа - без към
този момент трудовият й договор да е бил регистриран в НАП и А. /като работник/
съответно да е получила копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
От кредитираните по-горе показания на свидетелите, както и от подкрепящите ги
писмени доказателства (Трудов договор № 11/05.04.2022г., график за явяване/неявяване на
5
работа за месец април 2022г. в обект : гр. София, метростанция „Люлин“, пом. № 16 и
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388223152823 от
05.04.2022г.) следва изводът, че работодател на Т.С. А. е ****. От свидетелските показания,
които съдът кредитира по-горе, се установява по несъмнен начин, че след 11.00 часа на
05.04.2022г. А. е била във въпросния магазин и проверяващите лица са установили тя да
работи (да прави кафе, да продава, да издава касови бонове) в обекта на контрол :
помещение № 16 на метростанция „Люлин“. Това означава, че по делото е безспорно
доказано, че А. е полагала труд за Дружеството – жалбоподател в момент, в който трудовият
й договор все още не е бил регистриран в НАП и тя като работник не е получила копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на Протокола за извършена проверка №
2210934 от 18.04.2022г., както и на призовка № 22020090/05.04.2022г., тъй като тези
писмени доказателства са взаимно обосновани, еднопосочни и намират опора в АУАН и
показанията на свидетелите, разпитани от СРС – 10 състав.
Правилникът за организацията на дейността и вътрешния трудов ред на фирма ****,
Заповедта към Правилника за вътрешния трудов ред от 10.03.2022г., молбата за постъпване
на работа и длъжностната характеристика на Теодора А. са обективни и достоверни
писмени доказателства, които не се опровергават от нито едно друго доказателство. Поради
това съдът кредитира и тях, макар и да не са със съществено значение за решаването на
конкретния правен спор.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че призовката на лист 7 от делото се
отнася за предходна проверка и поради това се явява неотносима към конкретния правен
спор. Декларациите, подписани от А. (на лист 11, лист 22 и лист 25 от делото) също следва
да останат извън доказателствената съвкупност и съответно да не бъдат кредитирани от
съда, тъй като тези документи съдържат свидетелски показания, дадени в писмен вид, което
ги прави негодни и като писмено, и като гласно доказателство. Неотносими към предмета на
доказване по делото са и копията на дипломата и картата за предварителен медицински
преглед на лист 23 и лист 24 от делото. Поради това СРС не подложи на анализ тези
документи.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” (на лист 26, лист 30 и лист 34-37 от делото) и
длъжностните характеристики на Екатерина Асенова и А. К. (на лист 26-29 и лист 31-33 от
делото) са издадени от държавен орган и доколкото са обективно съществуващи - съдът ги
кредитира. От Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” с № ЧР-1573 от 25.09.2019г. и с № З-0058 от 11.02.2014г.,
длъжностната характеристика на Екатерина Асенова и нормите на чл.416, ал.5, вр. чл.399 от
КТ, чл.6, ал.5, вр. ал.2, т.21, чл.16, ал.4, т.2 и чл.21, ал.2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” (отм., ДВ бр. 81/11.10.2022г., в сила
към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП) съдът приема за доказано, че Е.И.А. е
заемала длъжността „Директор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” и е
6
имала право да издава Наказателни постановления по актове, съставени от инспекторите по
труда от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” със седалище София. От
длъжностната характеристика на А. К., Заповед на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с № ЧР-126 от 28.02.2022г., чл.416, ал.1
от КТ и чл.21, ал.4, т.3 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Главна
инспекция по труда” (отм., ДВ бр. 81/11.10.2022г., в сила към датата на съставяне на АУАН)
се налага изводът, че А. К. е заемала длъжността „главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” със седалище София. Като такава тя е имала правото
и задължението да съставя АУАН при констатиране на административни нарушения от
работодатели, длъжностни лица, работници и служители. Тук е моментът, обаче, да се
посочи и още нещо, а именно че приложените по делото Заповеди на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с № З-0025/08.01.2019г. и с
№ З-0024/08.01.2019г. са непълни (тъй като на лист 35 и лист 36 от делото са приложени
само първите страници на Заповедите), но доколкото тези Заповеди фигурират и по много
други дела по описа на СРС, то на съда е служебно известно тяхното пълно съдържание от
базата данни в ЕИСС. От тях става ясно, че на основание чл.6, ал.2, т.14 от Устройствения
правилник на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” (отм.) със Заповед № З-
0024 от 08.01.2019г. е разширен териториалният обхват на контролна дейност на
служителите на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” със седалище София като
е включен и район „Люлин“. Компетентността бива материална /предметна/, компетентност
по степен и компетентност по място /териториална/. Компетентността на административния
орган не е някакво субективно право, а е едновременно правомощие и служебно задължение
на органа да действа в дадена област и по определен начин. Съгласно чл.12, т.3 от
Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” (отм.)
Главна дирекция „Инспектиране на труда“ е с 28 териториални поделения – Дирекции
„Инспекция по труда“, разположени в административните центрове на областите. Според
чл.16, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда” (отм.) Дирекциите „Инспекция по труда“ осъществяват дейността си на територията
на съответната област. Това означава, че до октомври 2022г. териториалната компетентност
на отделните Дирекции „Инспекция по труда“ е била императивно определена и не е налице
делегиране от страна на Изпълнителния директор на права да определя или изменя тази
компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един орган на друг,
но за да е възможно и правно допустимо това е необходимо нормативно овластяване,
каквото в случая няма. Нито в закона, нито в Устройствения правилник на Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда” (отм.) има изрично възложено правомощие на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
определя или променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. В чл.6,
ал.2, т.14 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда” (отм.) е определена материалната компетентност на Изпълнителния директор, който
ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по
труда. Това е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя
7
материалната им компетентност, което означава, че те могат да упражняват правомощията
си само в кръга на материята, която им е предоставена като правомощия, без това да се
отнася и до териториалната им компетентност. Щом няма изрично възложено правомощие
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
определя или променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
цитираните по-горе Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ с № З-0025/08.01.2019г. и с № З-0024/08.01.2019г. са нищожни. Поради
същите съображения като нищожна следва да се приеме и Заповед № З-0057/14.01.2022г. на
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с която е
възложено на А. К. (старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”)
от 14.01.2022г. до 31.12.2022г. да извършва контрол на територията на Столична община по
спазване на трудовото законодателство, вкл. и съставяне на АУАН, тъй като територията на
Столична община не е част от територията на София област и служителите на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ не могат да бъдат овластени да осъществяват
правомощия извън териториалния обхват на Дирекцията, в която работят и която според
чл.16, ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда” (отм.) осъществява дейност на територията на София област съответно. В горния
смисъл са Решение № 3624/15.04.2022г. по адм. дело № 11698/2021г. на ВАС, Решение №
7424/06.12.2022г. по адм. дело № 8048/2022г. на АССГ – XXVI касационен състав и много
други. В случая проверката е извършена от служители на Дирекция „Инспекция на труда
Софийска област“, респ. АУАН е съставен от св. А. К. („главен инспектор“ в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“), а Наказателното постановление е издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ при условие, че
нарушението е извършено в магазин на **** в гр. София, метростанция „Люлин“,
помещение № 16, т.е. на територията на район „Люлин“. С оглед промяна в съдебната
практика след постановяването на Решение № 5447/24.09.2021г. на АССГ по адм. дело №
2/2021г. и Решение № 3624/15.04.2022г. на ВАС - Шесто отделение по адм. дело №
11698/2021г. относно упражнения инцидентен контрол върху Заповед № З-0024/08.01.2019г.
и Заповед № 3-0025/08.01.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” следва да се приеме, че доколкото териториалната
компетентност на отделните териториални поделения на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” е императивно определена в чл.16, ал.2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отм.) и не е налице делегиране на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на права
да определя или изменя тази компетентност, а също и защото при делегирането има
прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган и за да е възможно и правно
допустимо това е необходимо изрично нормативно овластяване, каквото в случая липсва,
СРС приема, че щом със Заповед № З-0024/08.01.2019г. и Заповед № 3-0025/08.01.2019г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” не може да
се променя териториалната компетентност на инспекторите по труда от Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, то не може да се приеме, че законосъобразно св. А.
8
К. като „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е съставила
АУАН, а Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ е издал НП за
деяние, реализирано на място, което попада извън териториалния обхват на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ по силата на чл.16, ал.2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отм., ДВ бр.
81/11.10.2022г., в сила към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП), тъй като
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ може да осъществява дейността си само
на територията на София област, но не и на територията на София град. Поради това
компетентни да извършат проверката, съставят АУАН и да издадат НП за нарушение,
извършено на територията на район „Люлин“ към април 2022г. са инспекторите, респ.
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София град. От тук следва, че правилно
жалбоподателят е възразил в молба с вх. № 272948/08.12.2022г., че АУАН и НП са съставени
и издадени от териториално некомпетентни лица.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите
административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е подадена в
законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението в Акта и в Наказателното постановление.
Административно-наказателното обвинение е ясно и разбираемо формулирано – става
въпрос за това, че Дружеството – жалбоподател (в качеството си на работодател по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ) е допуснал Т.С. А. до работа на 05.04.2022г. без преди това да й
предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Както в
Акта, така и в НП са изложени обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Именно във връзка с това законово изискване към съдържанието на Акта и Наказателното
постановление в тях е посочено, че работникът е заварен в обекта на контрол на
05.04.2022г., както и че А. е извършвала дейност като продавач (обслужвала е клиенти на
павилиона). Отбелязано е и че лицето има трудов договор с Дружеството – жалбоподател от
05.04.2022г. Записано е, че трудовият договор между Т.С. А. и **** е регистриран в ТД на
НАП на 05.04.2022г. в 14:47 часа, т.е. след проверката на контролните органи в обекта на
контрол на 05.04.2022г. в 11:01 часа. От тук следва изводът, че наказващият орган не просто
не е допуснал нарушението, а е изпълнил изцяло задължението си да формулира ясно
административно обвинение, срещу което наказаното лице да може да организира защитата
си, което винаги е налице, когато в Акта и НП се посочват всички относими към спора
обстоятелства. Доколкото в края на АУАН и НП изрично е посочено, че нарушението датира
от 05.04.2022г., СРС не счита, че е налице неяснота относно времето на извършване на
9
деянието. Останалите посочени в жалбата дати са датите на приключване на проверката и на
установяване на нарушението, като те по никакъв начин не следва да се бъркат с датата на
деянието. Освен това в хода на описание на нарушението в НП са посочени доказателствата,
които потвърждават обвинението – това са Трудов договор № 11/05.04.2022г., справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх. №
22388223152823/05.04.2022г. Доколкото именно на тези доказателства наказващият орган
основава тезата си, макар те да не са изрично изведени в края на НП, доколкото са цитирани
в самото съдържание на Наказателното постановление, СРС приема, че в НП са посочени
доказателствата, подкрепящи конкретното административно обвинение и съответно и този
довод на жалбоподателя не се явява основателен.
Според настоящия съдебен състав в случая са спазени изискванията на чл.40 и чл.43 от
ЗАНН. Нарушението е извършено на 05.04.2022г., а нарушителят е установен по време на
проверката, която е започнала на 05.04.2022г. и е приключила по документи на 18.04.2022г.
Актът е съставен на 18.04.2022г., което се явява в рамките на 1-годишния срок от
извършване на деянието и 3-месечния срок от установяване на дееца. Наказателното
постановление е издадено след по-малко от два месеца след съставянето на АУАН. Поради
това СРС приема, че в конкретния случай са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.
Въпреки това СРС-10 състав счита, че има допуснато съществено процесуално
нарушение – основание за отмяна на Наказателното постановление на формално основание.
Доводи за това съдът е изложил по-горе при анализа на приложените по делото Заповеди на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Според
този съдебен състав АУАН и НП са издадени от лица от Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, които не са били местно компетентни да съставят Акт и да издадат
Наказателно постановление за нарушение, извършено на територията на гр. София, район
„Люлин“. Това е така, тъй като Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” не може да делегира права, каквито Устройственият правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отм., ДВ бр. 81/11.10.2022г., в сила
към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП) не му е позволявал, а именно да
разшири обхвата на териториалната компетентност на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“. Доколкото нарушението е извършено на 05.04.2022г., АУАН е съставен
на 18.04.2022г., а НП – на 30.05.2022г., то сегадействащите разпоредби на чл.21, ал.4 и ал.5
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ не
важат със задна дата преди октомври 2022г. и съответно са неприложими в конкретния
казус. В този смисъл е и нормата на чл.3, ал.2 и ал.1 от ЗАНН. Промяната в Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се тълкува в
полза на жалбоподателя и да се приложи онази редакция, която се явява по-благоприятна за
****, т.е. действащата до октомври 2022г.
Гореизложеното означава, че конкретните АУАН и НП са издадени от териториално
некомпетентни лица и само заради това Наказателното постановление следва да се отмени
10
на формално основание.
Въпреки това, СРС прие, че следва да разгледа спора и по същество, за да отговори на
всички доводи на страните :
Съгласно чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП. Поради това и с оглед рамките на конкретно повдигнатото обвинение, за да се приеме,
че е нарушен чл.63, ал.2 от КТ следва да се докаже, че: 1) работодателят е допуснал до
работа лице (работник) и 2) че това е станало преди да му е предоставил копие от
уведомлението до НАП за сключения трудов договор.
От събраните и кредитирани по-горе писмени и гласни доказателства излиза, че
работодателят **** е извършил именно това нарушение на КТ, тъй като е допуснал със
сигурност около 11.00 часа на 05.04.2022г. (на база показанията на свидетелите, разпитани
от СРС) в търговски обект в гр. София, метростанция „Люлин“, магазин /помещение/ № 16
лицето Т.С. А. (установена от свидетелите А. К., Т.К., М. К. и Д. П. да продава в обекта на
контрол, т.е. да престира труд за ****) без преди това работникът да е получил уведомление
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За да достигне до този извод съдът взе предвид
показанията на свидетелите, както и приложените по делото АУАН, Трудов договор № 11 от
05.04.2022г., график за явяване/неявяване на работа за месец април 2022г. в обект : гр.
София, метростанция „Люлин“, пом. № 16 и справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388223152823 от 05.04.2022г. В съвкупност и взаимовръзка
тези доказателства показват, че на 05.04.2022г. между **** и Т.С. А. е бил подписан писмен
трудов договор с уговорка лицето да започне работа на 05.04.2022г.; лицето е постъпило на
работа на 05.04.2022г. в 09:00 часа и със сигурност около 11.00 часа на 05.04.2022г. е било
на обекта, тъй като е заварено там от свидетелите А. К., Т.К., М. К. и Д. П. да престира труд
за ****, а трудовият договор на А. е бил регистриран в ТД на НАП в 14:47 часа на
05.04.2022г., т.е. след като А. вече е била допусната до работа и установена да работи по
време на проверката на 05.04.2022г. При тези данни следва, че работодателят е допуснал
работника Т.С. А. да работи без преди това да я е снабдил с копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП – доколкото такова уведомление към 11.00 часа на
05.04.2022г. (когато проверяващите са установили А. в търговския обект на метростанция
„Люлин“) не е било налично, съответно не е и било предоставено на работещото в обекта
лице. От тук следва, че **** (в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ) е допуснал нарушение на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ. Това нарушение е формално и за
осъществяването му е без значение дали от него са могли и реално са настъпили вредни
последици. Без значение е също така колко време след проверката Дружеството -
жалбоподател е регистрирало трудовия договор на Т.С. А. в ТД на НАП, тъй като
нарушението е довършено на 05.04.2022г. в 11.01 часа, когато А. със сигурност е била на
работа в магазина на **** на метростанция „Люлин“ без преди това да й е било представено
уведомлението до НАП.
11
Административната отговорност на юридическите лица, каквото е ****, е обективна и
безвиновна.
Водим от изложеното по-горе този състав на СРС прие, че нарушението по чл.63, ал.2
от КТ е доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че на 05.04.2022г. е имало проблем със
сайта на НАП и това е забавило обработката на подаваните заявления. Отделен е въпросът,
че в случая не е важно кога е обработено заявлението, а когато /спрямо момента на
постъпване на работника на работа/ е предоставено копие на уведомлението по чл.62, ал.3
от КТ, заверено в ТД на НАП.
В жалбата се посочва още, че А. е била в обекта, за да вземе документи за
назначаването й на работа. Това твърдение е невярно, тъй като от показанията на св. М. К. се
установява, че А. е била сама в проверявания обект и не е имало други служители, които да
работят там, поради което и не може да се приеме, че А. е обслужвала клиенти на магазина
докато е вземала документи за назначаването й на работа.
Според нормата на чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
чл.63, ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лева. Доколкото се доказа, че **** е осъществило в качеството си на работодател нарушение
по чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ, правилно е бил приложен чл.414, ал.3 от КТ и съответно на
Дружеството е била определена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. Смекчаващо
отговорността обстоятелство в случая е това, че Дружеството – жалбоподател е подало
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ в НАП, макар и след нарушението, но само няколко часа
по-късно. Отегчаващо отговорността обстоятелство е това, че работодателят е допуснал и
други нарушения на трудовото законодателство, посочени в Протокол от извършена
проверка № 2210934 от 18.04.2022г. С оглед съотношението на смекчаващото към
отегчаващото отговорността обстоятелство; тяхната относителна тежест; обществената
опасност на конкретното нарушение; нормата на чл.27 от ЗАНН и целите по чл.12 от ЗАНН
съдът счита, че на **** правилно е била определена имуществена санкция малко над
минималния и значително под средния размер, предвиден в закона, а именно 2000 лева.
Обществената опасност на деянието не е никак ниска, тъй като с това нарушение пряко
се нарушават правата на работещите да престират труда си за работодателя едва след като
получат копие от сключения трудов договор и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
в ТД на НАП, което гарантира, че трудово-правните отношение между работник и
работодател са официализирани и от където произтичат правата на работника за получаване
на трудово възнаграждение, осигуровки, отпуски, трудов стаж и други. Доколкото в случая
е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, свързано с извършването на други
нарушения на трудовото законодателство от страна на Дружеството – жалбоподател,
административното наказание не следва да е в минимален размер, поради което и не следва
да се уважава искането на жалбоподателя за намаляване на имуществената санкция до
минимума по чл.414, ал.3 от КТ.
12
Посоченото по-горе смекчаващо обстоятелство е само едно и не може да формира
извод за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Същевременно е налице и отегчаващо отговорността обстоятелство.
Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.63,
ал.2 от КТ. Поради това конкретният казус не е маловажен случай или маловажно
нарушение. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ. Поради това и
релевираните доводи за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.9, ал.2 от НК се явяват
неоснователни, тъй като правилата, разписани в КТ се явяват специални спрямо тези от
ЗАНН и НК.
Водим от изложеното до тук съдът прие, че по същество административното
обвинение е доказано, но само защото Актът и Наказателното постановление са съставени и
издадени от териториално некомпетентни лица, процесното Наказателно постановление
следва да се отмени.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна не се дължат разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата
на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с
оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. Г. искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, СРС – 10 състав следва да осъди въззиваемата страна да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокат. Поради това и
доколкото настоящото производство е административно – наказателно и жалбоподателят е
ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат в производството пред СРС, то, с
оглед изхода на спора, в случая Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” със
седалище гр. София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ следва да бъде осъдена
да заплати на **** направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
пред СРС. В приложения на лист 5 от делото договор за правна защита и съдействие от
20.07.2022г. е посочено, че Дружеството - жалбоподател е платило в брой на адв. Г.
възнаграждение в размер на 500 лева. В случая този размер на уговореното и платено
адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер, посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в сила към датата на плащане на адвокатското възнаграждение –
20.07.2022г.), а именно при „имуществена санкция“ от 1000 лева до 500 лева (както в случая
– 2000 лева) минималното възнаграждение за адвокат е 300 лева + 7 % за горницата над 1000
лева, т.е. 300 + 70 или 370 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. Г. в случая
13
е над тази сума, а именно 500 лева. Доколкото адвокатът на **** не е взел лично участие в
нито едно от двете заседания пред СРС и Наказателното постановление се отменя на
формално основание, съдебният състав счита, че следва да уважи искането на юрк. И.ов за
присъждане на адвокатско възнаграждение до минималния размер според чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и то при действащата редакция към датата на плащане на адвокатското
възнаграждение – 20.07.2022г., а не според измененията в Наредбата от 04.11.2022г. Именно
заради това СРС прие, че следва да осъди Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
със седалище гр. София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ да плати на ****
сумата от 370 лева за направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
пред СРС, а за разликата над 370 лева до претендирания размер от 500 лева – искането на
адв. Г. следва да бъде оставено без уважение, тъй като се явява прекомерно на база реално
свършената от адвоката работа по делото и материалния интерес по делото, определен от
размера на наложеното административно наказание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003674 от 30.05.2022г., издадено от
Е.И.А. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр.
София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда на **** (в
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ) е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр.
София към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ да заплати на **** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : гр. ****, сумата от 370.00 лева (триста и седемдесет лева)
за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Г. за присъждане в полза на **** на
разликата над 370 лева до претендирания размер от 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14