Решение по дело №362/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 169
Дата: 7 април 2020 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Чавдар Иванов Попов
Дело: 20204430200362
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр.Плевен 07.04.20г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ–ми наказателен състав в открито съдебно заседание от пети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ

при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 362/2020 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № ***от ***., издадено от ***, Сектор “***“ към  О.н.М. ***, с което на Д.Е.М.  с ЕГН ********** са наложени административни наказания „ Глоба“, както следва:

1/ На основание чл.185 от ЗДвП – Глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

2/ На основание чл.177, ал.1 т.2пр.1 от ЗДвП – Глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Към ***. на водача остават 13 контролни точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят,  който го обжалва в срок и моли съда да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, който е уведомен, се явява лично и с адв.Т.К..

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Наказателното постановление е издадено за това, че на ***. в 15.50ч. в гр. Плевен на ул.“***“ срещу ***, с посока на движение към ул. ***, като водач управлява лек автомобил ***с РЕГ. № ***, собственост на ***, ЕГН **********, с което извършил следните нарушения: 1/ Управлява горепосоченото МПС, без да е преминал годишен технически преглед. 2/При проверка, водачът не представя СУМПС след справка в ***се установява, че е притежавал СУМПС № ***/България/, като същото е подменено с чуждестранно такова и е обявено за невалидно – ЗППАМ  № ***. *** – ***, във вр. с чл. 171, т.1 буква „д“ на ***. Водачът пътува сам.

Виновно нарушил чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл. 150А, ал.1 от ЗДвП.

            Така изложените в акта фактически констатации не се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител   Н.З.И.  и свидетеля Б.П.М., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства.  От тях се установява, времето и мястото на извършеното, личността на извършителя – жалбоподателят М..

Съдът счита за основателно становището на адв. *** К., а именно, че жалбоподателят не е и не би могъл да бъде адресат на задължението, което е въведено с нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП. Наказание по този текст носят лицата, посочени в чл. 181 от ЗДП. Извършеното от жалбоподателя в случая е нарушение по чл. 100 ал.1 т.6 от ЗДП, но не и по чл. 147 от ЗДП.

Съдът счита за основателно и становището на адв. *** К., а именно, че жалбоподателят е имал необходимата правоспособност към момента на проверката. Видно от представеното и прието по делото копие от свидетелство, издадено от ***, става видно, че към момента на проверката жалбоподателят е имал необходимата правоспособност за управление на МПС. Следва да се посочи и факта, че поради неизпълнение на служебните задължения в системата на МВР, българското свидетелство за управление на МПС на М. също е било валидно, видно от отговор на ***, приет по делото.

            Затова съдът приема, че Д.Е.М.  с ЕГН ********** не е осъществил с деянието си признаците на състава на административни нарушения по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха други нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП следва да се отмени изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

РЕШИ:

 

Отменя наказателно постановление № ***от ***., издадено от ***, Сектор “***“ към  О.н.М. ***, с което на Д.Е.М.,  с ЕГН **********, са наложени административни наказания „ Глоба“, както следва:

1/ На основание чл.185 от ЗДвП – Глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

2/ На основание чл.177, ал.1 т.2пр.1 от ЗДвП – Глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Регионален  административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му

                                         

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: