РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Виолета Магдалинчева
Петър Гунчев
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601102 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №16/17.06.2020г. по НОХД №327/2019г., Софийски
окръжен съд, НО, 7 състав е признал подсъдимия К. Й. Д. за виновен в това,
че на 05.07.2017г. около 22.50 часа на общински път SF 01370 в посока от
гр.Костенец към с.Костенец в района на 3-ти километър в землището на
с.Костенец, обл.Софийска, при управление на моторно превозно средство -
автобус „Сетра“, модел „С-215“ с ДК №*** е нарушил правилата за движение
по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда и смърт на повече от едно
лице - смъртта на И. С. П., настъпила на 13.07.2017г. и две средни телесни
повреди на Й. И. М., като след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалите, поради което основание чл.343а, ал.1, б.
„г“, пр.1 НК вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„б“, пр.2 и б.„в“ НК
вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца и на „лишаване от право” да
1
управлява моторни превозни средства за срок от две години, считано от
влизането на присъдата в сила.
На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от три години.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и
по направените по делото разноски, които е възложил върху подсъдимия Д..
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия К. Й. Д., както и допълнение към тази жалба, с които се иска
присъдата да бъде отменена и подсъдимият Д. да бъде оправдан изцяло.
Излагат се доводи за неправилна и едностранчива интерпретация на
доказателствата от първата инстанция, оспорват се направените правни
изводи по отношение на приложението на чл.15 НК и се излагат доводи за
неправомерно поведение на починалия водач. Прави се искане за назначаване
на съдебно медицинска експертиза с участието на вещо лице психолог.
В разпоредително заседание на 12.10.2020г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия или свидетели, като е допуснал разпит на
експерти. Допълнително е назначена и комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза за подсъдимия Д., приета в съдебно заседание на
24.02.2021г.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура намира, че няма основания за отмяна или промяна на
обжалвания съдебен акт. Счита, че въззивната жалба следва да се остави без
уважение и да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Повереникът на частните обвинители С. И. П. и В. И. П. - адв.М.П.
пледира за потвърждаване на присъдата на първата инстанция. Сочи че
2
доводите във въззивната жалба се опровергават от извършените от въззивния
съд съдебно-следствени действия.
Частният обвинител С. И. П. не се явява пред въззивния съд, редовно
призована.
Частният обвинител В. И. П. не се явява пред въззивния съд, редовно
призован.
Упълномощените защитници на подсъдимия К. Й. Д. - адв.В.А. и
адв.И.А. поддържат жалбата и нейното допълнение, като се позовават на
обстоятелства, свързани с внезапността и непредотвратимостта на
настъпилото произшествие. Сочат, че подсъдимият е направил всичко, което
законът е изисквал от него, като завиването наляво и навлизането в
насрещната лента за движение се дължи на инстинктивна и рефлекторна
реакция. Излагат се съображения за това, че подсъдимият се е движел със
съобразена скорост и не е имал време за реакция в момента, в който е
възприел коня пред автобуса. Искат оправдателна присъда, като алтернативно
се прави и искане за отмяна на наложеното от първата инстанция наказание
„лишаване от право” да се управляват моторни превозни средства.
Подсъдимият К. Й. Д. поддържа изложението на своите защитници и
в последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
нейното допълнение, както и тезите, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за отменяването или изменението на първоинстанционния акт.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена като
цяло фактическа обстановка. Фактите са приети от съда след подробен анализ
на събраните доказателства, а материалният закон е приложен правилно
спрямо осъществените от подсъдимия действия. В мотивите на
3
първоинстанционната присъда са намерили подробен отговор всички
възражения, направени от защитата по време на делото, обсъдени са
наличните противоречия и неясноти в доказателствения материал и мотивите
отговорят на изискванията на чл.305, ал.3 НПК. В тези мотиви липсват
неясноти или противоречия относно формираното вътрешно убеждение на
първоинстанционния съдебен състав, а отправеният в допълнението към
въззивната жалба упрек за необсъждане на всички доказателствени източници
и превратно установяване на релевантните факти, е неоснователен, доколкото
първата инстанция подробно е анализирала обясненията на подсъдимия и
свидетелските показания, позовала се е коректно на експертните заключения,
изложила е своето становище относно релевантните обстоятелства, поради
което не може да се приеме, че при изготвянето на мотивите съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3 НПК.
За да приеме фактическата обстановка по делото окръжният съд е
събрал необходимите според него доказателства и доказателствени средства,
като е изслушал обясненията на подсъдимия, разпитал е свидетелите, които
имат отношение към случая, допуснал е комплексна разширена
автотехническа и физическа експертиза, на която е поставил адекватни и
свързани с предмета на доказване въпроси, на които е получил убедителни
отговори. Посочената доказателствена съвкупност е подложена на
съпоставяне и преценка в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК и
първата инстанция е достигнала до фактическа обстановка, която в своите
основни положения се споделя от въззивния съд. В съответствие с
изискванията на чл.316 НПК при собствения си доказателствен анализ
настоящият съдебен състав направи някои изменения в приетите фактически
положения, които не се отразяват на правните изводи, направени и от първата
инстанция.
Проведените от въззивния съдебен състав допълнителен разпит на
експертите по тройната комплексна автотехническа и физическа експертиза,
както и назначаването и приемането на нова - комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по категоричен начин
опровергават твърденията в жабата (респ. изложените в пледоариите пред
настоящата инстанция) и позволяват с още по-голяма убедителност да се
заключи, че подсъдимият К. Й. Д. е извършил вмененото му престъпление по
4
чл.343а, ал.1, б.„г“, пр.1 НК вр. чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„б“,
пр.2 и б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
При направения собствен доказателствен анализ и съобразявайки
процесуалното развитие на делото, извършените от въззивния съд съдебно-
следствени действия и възраженията, направени от защитата, настоящия
състав намери, че следва да приеме следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Й. Д. е роден на ***г. в гр.***, обл.***, живее в
гр.***, ул.„***” №10, българин, български гражданин, разведен, неосъждан,
със средно образование, работи в „Т.” ЕООД като ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. е правоспособен водач на МПС - категории „B”, „C”, „D”,
„B+E”, „C+E”, „D+E”, „АМ” и „ТКТ”. От 1982г. подсъдимият е
професионален ***, като е управлявал камиони и автобуси за превоз на
пътници.
Към 05.07.2017г. подсъдимият К. Й. Д. работел по трудов договор
№20/31.07.2008г. на длъжност „*** на автобус” в ЕТ „И. Т.”, като
осъществявал пътнически превози. По сключен Договор за специализиран
превоз от 11.12.2013г. ЕТ „И. Т.” превозвал работници и служители на
„АЛС България” ЕООД от различни населени места в Софийска област до
фабриката на „АЛС България” ЕООД в гр.Ихтиман, 43-ти км Автомагистрала
Тракия, зад Мотел „Ихтиман”. Подсъдимият Д. управлявал един от
автобусите, обслужващи маршрутите по сключения договор за специализиран
превоз.
На 05.07.2017г. подсъдимият К. Й. Д. обслужвал маршрут от
фабриката на „АЛС България” ЕООД към гр.Долна баня. Управлявал автобус
„Сетра“, модел „С-215“ с ДК №***, собственост на ЕТ „И. Т.”.
Малко преди 22.50 часа управляваният от подсъдимия Д. автобус
напуснал гр.Костенец и се отправил към с.Костенец по общински път
SF 01370, за да остави работнички на „АЛС България” ЕООД. В автобуса
5
пътували свидетелите А. Й. Н., Н. И. Т., Г. П. Д. и Г. Х. А., както и други
жени.
Времето било тъмно и сухо. Подсъдимият К. Й. Д. управлявал
автобуса със скорост от около 80 км/ч, като се движел с включени къси
светлини. Платното за движение било с ширина от 6,40 м., двупосочно, без
маркировка, с асфалтова настилка без неравности, посипаности и дупки. В
посоката за движение на подсъдимия нямало изрични ограничения на
скоростта и максимално разрешената скорост за този участък била 90 км/ч.
В същото време в посока от с.Костенец към гр.Костенец се движел
лек автомобил „Опел”, модел „Астра” с ДК №***, управляван от починалия
И. С. П.. До шофьора - на предна дясна седалка се возела пострадалата св.Й.
И. М.. Автомобилът се движел с включени къси светлини, а водачът -
починалия И. С. П. бил употребил алкохол (концентрацията на алкохол в
кръвта му била 1,3‰).
Около 22.50часа автобусът, управляван от подсъдимия Д. се намирал
в района на 3-ти километър. Скоростта била от 80 км/ч, подсъдимият
управлявал автобуса с включени къси светлини в дясната лента на пътното
платно. Отдясно на платното имало затревен банкет и след банкета - зона,
обрасла с храсти. Опасната зона за спиране на автобуса в този момент била
около 101 м., а зоната за видимост - около 70-75 метра.
В този момент - на разстояние 69 метра пред управлявания от
подсъдимия автобус, подсъдимият забелязал на пътното платно кон, който
попаднал и в опасната зона за спиране на автобуса.
Подсъдимият Д. реагирал незабавно, като предприел завой наляво и
аварийно спиране.
Независимо от предприетите действия автобусът се ударил в коня с
предната си дясна част със скорост от 62,9 км/ч, като конят бил отхвърлен и
умъртвен. Автобусът продължил движението си наляво и навлязъл в
насрещната лента за движение, където в този момент се движел автомобилът,
управляван от починалия И. С. П..
6
Починалият П. направил опит да завие надясно, за да избегне удара
с връхлитащия автобус и също предприел аварийно спиране, но не успял -
настъпил директен удар с предните леви части на лекия автомобил и
автобуса.
В момента на удара автобусът се движел със скорост от около 20
км/ч, а лекият автомобил - със скорост от около 17 км/ч. За водача на лекия
автомобил ударът бил непредотвратим.
След удара между двете превозни средства автобусът спрял на
мястото на удара, а лекият автомобил бил отхвърлен в посока, обратна на
движението си и се установил извън пътното платно - на банкета вдясно по
посока на своето движение.
Подсъдимият Д. след окончателното спиране на автобуса отворил
вратите, за да слязат пътуващите, слязъл от автобуса и отишъл до лекия
автомобил, за да види какво е състоянието на пътниците в него, като помолил
св.Г. Х. А. да телефонира на телефон 112, за да съобщи за станалата
катастрофа и да повика бърза помощ. Св.А. успяла да се свърже с оператор на
телефон 112 и съобщила за катастрофата.
Св.Й. И. М. успяла да слезе от лекия автомобил, като пътнички от
автобуса я познали и повикали съпруга й, за да я откара в ЦСМП-филиал
гр.Костенец, откъдето била транспортирана в УМБАЛ „Св. АННА”-София.
Шофьорът на лекия автомобил И. С. П. бил притиснат от смачканите
ламарини на автомобила си, което наложило да бъде повикан специализиран
екип на ПБЗН, който успял да извади П. от колата. На място пристигнал и
екип на Спешна помощ без лекар, а по-късно - и екип на Спешна помощ с
лекар, който транспортирал починалия П. също в УМБАЛ „Св. АННА”-
София.
Подсъдимият К. Й. Д. бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер” от един от дошлите на място
полицейски служители (св.И. Т. С.), като пробата била отрицателна.
На св.Й. И. М. в резултат на катастрофата били причинени счупване
7
на ребрата в ляво от първо до шесто без трето, довело до трайно затруднение
движението на снагата, както и излив на кръв в гръдната кухина вляво,
причинило на св.М. разстройство на здравето, временно опасно за живота.
На И. С. П. била причинена тежка съчетана травма на глава, гърди и
корем, изразяваща се в:
- контузия на мозъка с развитието на кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив,
черепната основа в областта на предната и средна черепни ямки и счупване на
кости на лицевия череп, които в съвкупност довели до усложнения - вторичен
кръвоизлив в мозъчния ствол и тромбоза на сагиталния синус на твърдата
мозъчна обвивка;
- счупване на ребрата в дясно - от пето до дванадесето и контузия на
белия дроб, усложнена с развитието на двустранна пневмония;
- множество повърхностни разкъсвания на черния дроб;
- травматично разкъсване на слезката, довело до оперативно
отстраняване;
- контузия на бъбреците и чревния опорак;
- счупване на лявата бедрена кост и на лявата ключица;
- охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците.
Независимо от проведеното високоспециализирано медицинско
лечение на 13.07.2017г. настъпила смъртта на И. С. П., която при описаните
наранявания, резултат от удара на автобуса в автомобила на починалия, е
била неизбежна.
Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия К. Й. Д. (частично), от показанията на свидетелите Й. И. М., А. Й.
Н., Н. И. Т., Г. П. Д. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.1 НПК), Г. Х. А. (дадени в съдебно заседание и
8
прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), И. Т. С., Е. С. З., И.
П. М., А. П. Т., от заключенията на приетите по делото съдебномедицинска
експертиза на труп (л.79-л.80 от досъдебното производство),
съдебномедицинска експертиза на пострадалата М. (л.83 ДП от досъдебното
производство), автотехническа експертиза (л.86-л.87 от досъдебното
производство), автотехническа експертиза (л.90-л.92 от досъдебното
производство), допълнителна автотехническа експертиза (л.95 от досъдебното
производство), комплексна автотехническа и физическа експертиза (л.160-
л.176 от първоинстанционното производство) и комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л.53-л.64 от въззивното
производство), от писмените доказателства и доказателствени средства - от
досъдебното производство - протокол за оглед - л.39-л.40 ДП (препис - л.41-
л.42), скица - л.43, фотоалбум - л.44, протокол за оставяне на отговорно
пазене на автобуса - л.75, писмо №1753/13.06.2018г. на РЦ 112-София - л.109,
писмо от 24.08.2017г. на ЕТ „И. Т.“ - л.110, договор за специализиран превоз -
л.111-л.113, маршрутно разписание - л.114, списък на пътници - л.115, трудов
договор на подсъдимия - л.116, справка НАП - л.117, документи за
квалификацията на подсъдимия - л.118, писмо №92-Р-62/10.05.2018г. на
Община Костенец - л.119, препис извлечение от акт за смърт - л.120,
удостоверение за наследници - л.121, удостоверение за съпруга и родствени
връзки, справка от РУ-Костенец - л.123, справка за подсъдимия Д. - л.124-
л.125, справка за починалия П. - л126, протокол за химическа експертиза на
починалия - л.128, талон за медицинско изследване - л.129, писмо №92-Р-
85/15.06.2018г. на Община Костенец със схема на пътни знаци - л.130-л.132,
справка за съдимост - л.136, справка НБД „Население“ за починалия - л.137,
списък на роднините - л.138-л.139, справки за роднините - л.140-л.143,
застрахователни полици - л.148-л.149, документи на подсъдимия - л.150,
документи за автобуса - л.151-л.152, медицинска документация за
пострадалата М. - л.153-л.158, медицинска документация за починалия П. -
л.159, удостоверение за раждане - л.160 и от съдебното производство -
справка за съдимост - л.15, писмо №1/02.01.2020г. на РЦ 112-София с диск -
л.156-л.157, писмо на „Терзийски“ ЕООД с приложения - л.218-л.224, трудова
характеристика на подсъдимия - 226 и решение за развод - л.227-л.228, както
и от вещественото доказателство по делото - тахошайба (л.171 от
досъдебното производство).
9
В тази доказателствена съвкупност като цяло липсват съществени
противоречия, като фактите се установяват категорично от обективните
находки на местопроизшествието, фиксирани в протокола за извършения
оглед и фотоалбума, от изследването на превозните средства, осъществено от
специалист и закрепено в заключението на автотехническа експертиза (л.86-
л.87 от досъдебното производство), от вещественото доказателство -
тахошайба, както и от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели - пътниците в автобуса и пострадалата М., пътувала в
управлявания от починалия П. лек автомобил.
Като цяло обясненията на подсъдимия Д., дадени пред
първоинстанционния съд, също допринасят за изясняване на фактите по
делото, като единствено неговото твърдение, че не е завивал с волана на
автобуса наляво, се опровергава от установените следи, както и от
заключението на двете автотехнически експертизи, изготвени на досъдебното
производство от вещото лице В. В. И., както и от заключението на
комплексната автотехническа и физическа експертиза, назначена от
първоинстанционния съд.
Тези заключения са категорични, че първо е предприет завоят
наляво, след което е задействана в условията на аварийно спиране спирачната
уредба на автобуса, едва след това е последвал удара с коня, който по никакъв
начин не е повлиял на посоката на движение на автобуса, а е намалил
пренебрежимо (с около 3 км/ч) неговата скорост.
Тези категорични заключения на вещите лица, които са изследвали
всички относими параметри на движение на автобуса и на лекия автомобил,
вкл. отношението на удара на автобуса в коня към траекторията и скоростта
на движение на този автобус, опровергават обясненията на подсъдимия в тази
тяхна част.
В останалата им част тези обяснения се подкрепят от другите
доказателствени източници и съдът няма причини да не ги цени, като отчита
както тяхната двояка функция на доказателствен източник, но и на източник
на защитна теза, така и субективните възможности подсъдимия в стресовата
ситуация да възприеме ставащото в кратките секунди между закъснялото
10
възприемане на намиращия се в опасната зона кон и удара в лекия автомобил
на починалия.
Въззивният съд, също като първата инстанция, се доверява напълно
на заключението на комплексната автотехническа и физическа експертиза
(ведно с разясненията на вещите лица, дадени при разпитите им от състава на
окръжния съд и от настоящия състав на апелативния съд).
Това заключение пълно, подробно, ясно и всестранно обяснява
случилото се около 22.50 часа на 05.07.2017г. Вещите лица са отговорили
изчерпателно и категорично на поставените въпроси и са съобразили всички
налични по делото доказателствени източници.
Първата инстанция подробно е възпроизвела механическите и
физическите обяснения на възникналия удар, но тези обстоятелства не се и
оспорват пред въззивния съд, поради което не се налага подробно
преповтаряне на мотивите на вещите лица да достигнат до отговорите, които
са дали на поставените им въпроси.
Пред въззивния съд бяха разяснени и последните неясни моменти,
свързани с възникването и причините за инцидента, като вещите лица отново
бяха категорични, че „не може удара с коня да предизвика загуба на
управление при правилни действия на водача.” Отново поясниха, че „няма
техническа причини, която да предизвика отклонението на автобуса наляво.
Наляво отклонението се дължи категорично от завиване на водача наляво”
(вещото лице проф.д.т.н. инж.С. К. в съдебното заседание на 13.01.2021г. -
л.50 от въззивното производство).
Съдът възприема като обосновани и заключенията на
съдебномедицинските експертизи, които установяват причините за смъртта
на водача на лекия автомобил И. С. П. и медико-биологичния характер на
нараняванията на пострадалата Й. И. М..
Свидетелските показания на пътуващите в автобуса пътнички не
допринасят съществено за изясняване на развитието на ситуацията до удара с
коня, но пък описват подробно положителното поведение на водача на
автобуса - подсъдимия К. Й. Д. и помощта, която той е оказал както на
11
пътуващите в автобуса, така и на водача на лекия автомобил, което е
позволило първостепенният съд правилно да квалифицира неговото
поведение по привилегирования състав на чл.343а НК.
Въззивният съд основава своите изводи по фактите и върху
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, приета в съдебното заседание на 24.02.2021г., доколкото вещите
лица са отговорили задълбочено на поставените им въпроси, след като са
извършили необходимите прегледи и изследвания на подсъдимия Д. и са
съобразили всички събрани по делото доказателства. Заключението на тази
експертиза, както и отговорите, които вещите лица дадоха в съдебно
заседание на въпросите на страните и на съда, категорично изключват
защитните доводи за несъзнавани действия на подсъдимия Д. при
предприемането на маневрата завой наляво и аварийното спиране.
За разлика от първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че
не може категорично да се заключи, че удареният от автобуса кон се е
движел и то с посока отдясно наляво пред автобуса, като е излязъл от
храстите. Такива твърдения не се съдържат нито в обясненията на
подсъдимия, нито в показанията на пътничките в автобуса, нито в
показанията на св.М. - пътничка в лекия автомобил, управляван от починалия
П.. Вещите лица по комплексната експертиза също са категорични, че по
технически път и от веществените доказателства не може да се направят
изводи за поведението на ударения кон. Макар и да е с висока степен на
вероятност, приетото в това отношение от първата инстанция положение
почива на предположение и не може да бъде споделено от настоящия съдебен
състав.
Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме
описаната по-горе фактическа обстановка за установена по категоричен начин
и върху приетите факти да направи своите изводи относно приложимото
право.
При така установената фактическа обстановка и направен
доказателствен анализ, въззивният съд намира, че подсъдимият К. Й. Д.
12
правилно и законосъобразно е бил признат за виновен и осъден от първата
инстанция за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.„г“, пр.1 НК вр.
чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„б“, пр.2 и б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1,
пр.3 НК.
От обективна страна - на 05.07.2017г. около 22.50 часа на общински
път SF 01370 в посока от гр.Костенец към с.Костенец в района на 3-ти
километър в землището на с.Костенец, обл.Софийска, при управление на
моторно превозно средство - автобус „Сетра“, модел „С-215“ с ДК №***
подсъдимият К. Й. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда и смърт на повече от едно лице - смъртта на
И. С. П., настъпила на 13.07.2017г. и две средни телесни повреди на Й. И. М.,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите.
В съда е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.343, ал.4
вр. ал.3, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„б“, пр.2 и б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, но
първоинстанционният съд правилно е преценил, че стореното от подсъдимия
Д. след настъпването на инцидента представлява поведение, обективно
насочено към оказване помощ на пострадалите, като е казал на св.Г. Х. А. да
се обади на телефон 112 и именно въз основа на това обаждане на мястото са
пристигнали екипи на Спешна помощ и на полицията. Починалият П. е бил
жив и оказаната помощ е била необходима и единствено възможна в
ситуацията. По делото липсва протест и/или жалба на частните обвинители,
поради което няма възможност въззивният съд да приложи закон за по-тежко
наказуемо престъпление (арг. от чл.336, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК).
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.
„б”, пр.1 НК, доколкото е причинена смърт на едно лице (И. С. П.) и средна
телесна повреда на друго лице (Й. И. М.).
Смъртта на починалия И. С. П. е в пряка и непрекъсната причина
връзка с удара на автобуса, управляван от подсъдимия Д. в лекия автомобил
на жертвата. Тази смърт е резултат от причинените от този удар травматични
увреждания, от които и независимо от оказаната висококвалифицирана
13
медицинска помощ, е последвал летален изход.
В пряка връзка с неправомерното поведение на подсъдимия са и
причинените на пострадалата Й. И. М. травматични увреждания, които
представляват две отделни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 НК -
счупване на ребрата в ляво от първо до шесто без трето (довело до трайно
затруднение движението на снагата) и излив на кръв в гръдната кухина вляво
(причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалата).
При управлението на автобуса, подсъдимият Д. е нарушил
последователно разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП („На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: ….
когато платното за движение има две ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”) и
на чл.20, ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”), като е предприел завиване
наляво и навлизане в лентата за насрещно движение, в която се е движел
правомерно автомобилът, управляван от починалия П., а в последствие,
поради блокирането на колелата на автобуса в резултат от предприетото от
подсъдимия аварийно спиране, К. Й. Д. е загубил контрол върху превозното
средство и възможност да се върне в своята лента за движение и да
предотврати катастрофата.
Не е налице съпричиняване на катастрофата от починалия водач на
лекия автомобил И. С. П.. За него ударът е бил непредотвратим, независимо
от неговото поведение и неговата реакция, като наличието на алкохолна
концентрация от 1,3‰ в кръвта му няма никаква причинна връзка с
инцидента. Напротив - водачът на лекия автомобил е реагирал с единствено
възможното за него действие - опит за завой надясно извън пътното платно и
избягване на удара с връхлитащия автобус. Доводите, изложени в жалбата,
позоваващи се на алкохолното повлияване на починалия, по никакъв начин не
са свързани с конкретиката на инцидента и настоящият съд ги намира за
неоснователни.
Първата инстанция правилно е посочила, че действията на
14
подсъдимия Д. по завиване наляво не са извършени при условията на чл.13
НК, доколкото избягването на вредната последица удар и умъртвяване на кон
чрез вредна последица причиняване на смърт и телесно увреждане на хора е
забранено от закона и извършената от подсъдимия „спасителна“ маневра е
неправомерна (ТР 106/1983г. на ОСНК - т.1 и т.3 и мотивите към тях).
Не може да бъде споделено становището на защитниците, развито в
допълнението към въззивната жалба и в пледоариите пред настоящия съдебен
състав, че подсъдимият Д. се е движел със съобразена скорост и за него е
налице случайно деяние поради внезапно възникване на непредвидима за
него опасност. Макар и да липсва обвинение за нарушаване на разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с оглед на тези твърдения трябва да се посочи, че
водачът Д. се е движел със скорост, която не му е позволявала да спре в
зоната на видимост, осветена от фаровете на автобуса. В тази насока е
категоричното заключение по т.9 и т.18 вр. т.13 от Комплексната
автотехническа и физическа експертиза, както и разяснението, дадено от
вещите лица пред настоящия съдебен състав - „Скоростта на движение на
автобуса от около 80 км/ч съответства на опасна зона за спиране от около
101 метра при налична видимост на къси светлини пред десния фар 75
метра, пред левия 50 метра, което означава, че водачът няма техническа
възможност да спре в зоната за видимост на късите светлини” - л.49 от
настоящето дело.
При това положение водачът на автобуса - подсъдимият Д., няма
право да се позовава на разпоредбата на чл.15 НК, доколкото сам се е
поставил в невъзможност своевременно да възприеме наличието на кон на
пътното платно и да предотврати удара с него чрез единствено правилното
действие - намаляване на скоростта и спиране преди удара с коня, без
напускане на лентата за движение на автобуса.
От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимия К. Й.
Д. непредпазливо - при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11, ал.3
НК. Подсъдимият Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си и не е желаел настъпването им, но като
дългогодишен професионален *** той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че
при внезапно навлизане в насрещната лента при приближаване на моторно
15
превозно средство, което се движи правомерно в нея, ще последва сблъсък,
който при скоростите за движение и при масата на управлявания от него
автобус, ще доведе до тежки последици за пътниците в лекия автомобил,
който се е движел срещу него.
Подсъдимият Д. е професионален водач на моторни превозни
средства и е наясно с нормативните изисквания на ЗДвП, регулиращи
управлението на пътните превозни средства, но ги е пренебрегнал, вследствие
на което е причинена смъртта на пострадалия П. и телесните повреди на
пострадалата М..
Въззивният съд не приема, че подсъдимият е действал инстинктивно
или рефлекторно. Инстинктивното (респ. рефлекторното) действие, като
основание за изключване на вината (умисъл или непредпазливост),
предполага внезапно физическо въздействие върху нервната система или
сетивата на дееца по механичен или химичен път, което предизвиква вродена
или придобита реакция, която не зависи от волята на човека.
В случая няма такова въздействие върху тялото на подсъдимия Д..
Съгласно заключението на назначената от настоящия съд
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза подсъдимият К.
Й. Д. през цялото времетраене на инцидента е действал под рационален
контрол и в съответствие с професионалния си опит. На друга плоскост би
следвало да се обсъжда професионален опит, който мотивира един
професионален *** да „избяга в насрещното“, за да спаси своя живот (респ.
на превозваните от него пътници), като застраши здравето и живота на
правомерно движещи се участници в движението. Доколкото липсва
обвинение за по-тежка форма на вината, каквато е грубата самонадеяност,
настоящия съдебен състав не следва да обсъжда този аспект от поведението
на подсъдимия.
В случая важното е, че предприетата маневра завой наляво и
навлизане в насрещната лента за движение, не е проява на инстинктивна
реакция, нито пък на условен (безусловен) рефлекс.
Подсъдимият Д. е предприел напълно съзнателно и волево действие
16
по отклоняване на управлявания от него автобус вляво, за да избегне челен
удар с намиращия се напътя кон, който не е могъл да причини никакви
значителни щети на този автобус или на превозваните в него пътници, като е
навлязъл в насрещната лента за движение и е помел правомерно движещия се
автомобил на починалия П..
Поради тези причини въззивният съд не може да приеме, че липсва
виновно поведение на подсъдимия при нарушаване на изискванията за
движение на улиците и пътищата на Република България и намира, че
изводът на първата инстанция за наличие на виновно поведение по смисъла на
чл.343 НК е правилен.
Съгласно чл.343а, ал.1, б.„г“, пр.1 НК предвиденото за случая
наказание е „лишаване от свобода” от две до десет години, като по силата на
чл.343г НК се налага и наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК и
по преценка на съда лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 НК.
Първата инстанция е приела наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства - неговото чисто съдебно
минало, изразеното искрено съжаление за станалото, добрите му
характеристични данни и трудовата му ангажираност. Намерила е и
наличието на изключително смекчаващо обстоятелство - необходимостта от
извършване на спасителна маневра при внезапно възникнала опасност.
Въззивният съд по изложените по-горе съображения не приема, че опасността
е внезапно възникнала, доколкото подсъдимият Д. сам се е поставил в
положението да се движи със скорост, която не му е позволявала да спре в
зоната на осветеност от фаровете на превозното средство. Посочените от
първата инстанция обстоятелства не са и многобройни по смисъла на чл.55,
ал.1 НК, доколкото би следвало да са нормални за всеки един български
гражданин, а по мнението на настоящия съдебен състав определянето на
наказанието в рамките на закона не би се явило несъразмерно тежко за
стореното от подсъдимия Д..
По делото обаче липсват протест от прокуратурата и/или жалба от
частните обвинители и по силата на чл.337, ал.2, т.1 НПК въззивният съд не
17
може да увеличи наложените наказания „лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца и „лишаване от право” да управлява моторни
превозни средства за срок от две години, макар и да намира, че те не биха
постигнали в пълнота целите на наказателната репресия, установени в чл.36
НК. Съвкупността от наложените снизходителни наказания трудно ще доведе
до постигане на всички цели по чл.36 НК, но все пак ще насочи подсъдимия
Д. към осъзнаване на стореното и ще препятства следващи негови
противоправни прояви.
Неоснователни са доводите на защитата, изложени пред настоящия
съдебен състав, насочени към отмяна на лишаването на подсъдимия К. Й. Д.
от право да управлява моторни превозни средства. Подсъдимият е
професионален *** с дългогодишен опит и е следвало да действа в
съответствие с изискванията на своята професия и своя опит, което той не е
сторил, като виновно е причинил смъртта на пострадалия П. и телесното
увреждане на пострадалата М.. Целите на наказанието - както на опазването
на обществото от нови опасни действия на подсъдимия Д. при управление на
моторни превозни средства, а и посочването на подсъдимия на
неправомерността на неговото поведение, което той последователно и
категорично омаловажава, налагат ограничаване на възможността този
подсъдим отново да управлява автобуси, камиони или леки автомобили поне
за известен период от време.
Въззивният съд не може да отмени прилагането на разпоредбата на
чл.66, ал.1 НК, доколкото според чл.337, ал.2, т.2 НПК отмяна на
освобождаването от изтърпяване на наказанието по реда на чл.66 НК може да
има единствено при наличието на съответен протест или съответна жалба от
частния обвинител. В случая такива няма. За подсъдимия Д. и по мнението на
настоящия съдебен състав може да намери приложение условното осъждане,
доколкото са налице материалните предпоставки за това, а и изолирането на
подсъдимия от обществото чрез ефективно изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода” няма да способства нито за неговото
превъзпитание, нито пък ще удовлетвори някакви потребности на обществото
и на пострадалите, които не обжалват присъдата и в тази нейна част.
Поради тези причини присъдата на първата инстанция следва да
18
бъде потвърдена и в частта, с която е определено наказанието за извършеното
от подсъдимия К. Й. Д. престъпление.
При възлагането на разноските по делото първоинстанционният съд
е изчислил дължимите суми, които е възложил на подсъдимия, като в тази
част присъдата следва също да се потвърди. Правилно е приложена
разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК и подсъдимият Д. е осъден да заплати
направените по време на досъдебното производство и от съда разноски по
делото. Също в съответствие с чл.189, ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия
Д. да заплати и направените от частните обвинители разноски по делото.
Пред въззивния съд са направени допълнителни разноски по
проведеното съдебно следствие за възнаграждение на вещи лица общо в
размер на 1 124 лв., които също следва да се възложат на подсъдимия К. Й. Д..
Произнасянето по веществените доказателства е в съответствие с
изискванията на закона и съобразно доказателствата по делото.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейната
отмяна или изменение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №16/17.06.2020г.‚ постановена
по НОХД №327/2019г. по описа на Окръжен съд-София‚ НО, 7 състав.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Й. Д. (с установена по делото
самоличност) да заплати в полза на бюджета на съдебната власт направени
19
пред въззивния съд разноски в размер на 1 124 лв. (хиляда сто двадесет и
четири лв.).
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20