Решение по дело №2266/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. Г. Г. от [населено място], [жк], [адрес], против заповед № 24 - 0769-001043 от 05.11.2024 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 24 – 0769 - 001043 от 05.11.2024 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП на М. Г. Г. от [населено място] е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/- изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП/л.23 от делото/.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления, а именно: наказателно постановление/НП/ № 14554/15.12.2006 г., с което са отнети 8 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 13.01.2007 г./л.25 от делото/; НП № 8360/29.05.2008 г., с което са отнети 6 к.т., влязло в сила на 21.10.2008 г./л.26 от делото/; НП № 14345/10.09.2008 г., с което са отнети 9 к.т., влязло в сила на 06.03.2010 г./л.27 от делото/; НП № 12394/09.12.2009 г., с което са отнети 10 к.т., влязло в сила на 06.03.2010 г. /л.28 от делото/ и НП № 46/25.03.2011 г., с което са отнети 13 к.т., влязло в сила на 02.05.2011 г./л.29 от делото/.

Твърди се, че Г. не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 24 - 0769 - 001043 от 05.11.2024 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, е издаден от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП; заповед № 251з - 5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.8 са посочени полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния административен акт/л.30 от делото/ и заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.36 и 37 от делото/.

На второ място, същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна.

На следващо място, същата е съответна на приложимия материален закон и неговата цел, при следните съображения:

Според правилото на чл. 171, т. 4 ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за управление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и да не е върнало свидетелството си за управление.

Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, е принудителна административна мярка пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движение по пътищата - опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение, чл. 1, ал. 2 от с.з. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно средство без правоспособност. Предпоставката, при която органът е задължен да приложи тази ПАМ, е неизпълнение на задължението от водача по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за конкретни нарушения. В релевантните нормативни актове - Наредба № І - 139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат/Наредба № І - 139 от 16.09.2002 г., отм./, Наредба № Із - 1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат/ Наредба № Iз - 1959 от 27.12.2007 г., отм./ и Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение/ Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г., , в сила от 04.02.2013 г./, е предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 3, ал.1 Наредба № I - 139 от 16.09.2002 г./отм./, съответно чл. 4, ал.1 Наредба № Iз - 1959 от 27.12.2007 г. /отм./ и чл. 6, ал.1 от Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г., като в чл. 4 от Наредба № І - 139 от 16.09.2002 г./отм./, чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із - 1959 от 27.12.2007 г. и чл. 3, ал.1 Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012 г. се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да се установи извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбите нарушения. Затова е необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила. Според чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че три от цитираните в заповедта наказателни постановления не са му връчени, поради което не е знаел за отнетите с тях контролни точки. В тази връзка е оспорил подписите, положени срещу „подпис“ в раздел „разписка“ на наказателните постановления.

От заключението на извършената съдебно - почеркова експертиза, прието без възражение, се установява, че подписите в раздел „разписка“ на три от наказателните постановления/НП/ № 14554/15.12.2006 г., № 14345/10.09.2008 г. и № 12394/09.12.2009 г. са положени от М. Г., а НП № 8360/29.05.2008 г. и № 46/25.03.2011 г. не са подписани от него.

Следва да се посочи, че наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най - късно към датата на връчване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, жалбоподателят е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност и няма данни да ги е оспорил пред компетентния съд. Редовността на връчването на наказателното постановление е пряко относима към допустимостта на жалба срещу посочения акт пред първата инстанция, която е районния съд по местоизвършване на нарушението. Настоящата инстанция не разполага с правомощия да се произнася по спор за редовността на връчването на наказателни постановления, тъй като съгласно чл. 59 и сл. ЗАНН по такъв спор се произнася районния съд. Влязло в сила наказателно постановление може да се преразгледа само в условията на възобновено административнонаказателно производство по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН. В противен случай то се ползва с формална законна сила и съдът не може в настоящото производство да се произнася по законосъобразността му. Водачът, ако е считал, че подписът в раздел „разписка“ не е негов, е можел да обжалва наказателните постановления, в каквато насока доказателства не са налични. Напротив, дори санкциите и по наказателните постановления, неподписани от Г., са платени от него. В този смисъл следва да се приеме, че всички наказателни постановления, послужили за издаване на процесната заповед, са влезли в сила и са породили своите правни последици, поради което съставляват годно основание за отнемане по силата на закона на контролните точки на водача на МПС, в резултат на извършени от него нарушения на правилата за движение, установени с влезли в сила НП. При изчерпване на притежаваните контролни точки правоспособността се губи ex lege, а не поради правомощие на контролните органи. По делото липсват доказателства, а и твърдения водачът да е изпълнил задължението си да върне СУМПС, което той като правоспособен водач е знаел, тъй като задължението му да върне свидетелството при изчерпване на контролни точки е регламентирано в закона. Връщането в случая е едва след връчване на ЗППАМ, видно от датата върху протокола за доброволно предаване/л.24 от делото/.

В заповедта се сочи, че с пет влезли в сила наказателни постановления на Г. са отнети общо 46/четиридесет и шест/ контролни точки.

Релевантно в случая е обстоятелството отнетият брой контролни точки да бъде установено документално с представяне на влезлите в сила наказателни постановления.

В тежест на административния орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаването на заповедта, поради отнемане на всичките 39 контролни точки в резултат на влезли в сила наказателни постановления, каквото в случая е сторил.

Затова, към момента на издаване на оспорената заповед са изпълнени в кумулативна даденост предвидените предпоставки в хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП и компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност правилно и законосъобразно е приложил ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС“ с цел да преустанови извършваното нарушение.

По изложените съображения заповедта е законосъобразна, а жалбата на М. Г. като неоснователна следва да се отхвърли.

При този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Г. от [населено място], [жк], [адрес], против заповед № 24 - 0769 - 001043 от 05.11.2024 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.