РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 25.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2545 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Е.В.Г. ЕГН ********** с адрес *** срещу „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК 20242322, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин 6" ет.2 иск правно основание
чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 1341,99 лв, от които сума в размер на 611, 84 лева – неолихвяема сума; 267,74 лева –
главница, 106,55 лева лихви, 72,80 лева разноски по ИД и 150 лева за д.т.,
адвокатски възнаграждения и др., за
събирането на която е образувано изп. д. № 2019********** от ЧСИ Т. *** с рег. № 15 от регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен.
В обстоятелствената част
на ИМ твърди, че за първи път узнал за ответното дружество в кантората на ЧСИ ***,
с рег. №815, когато нейни служители му връчили ПДИ и му обяснили, че „К.И.И.Б."
ЕАД е фирма за изкупуване на вземания и последната е придобила процесното
вземане. Излага, че изпълнителният лист от 16.07.2012г., въз основа на който е
образувано изпълнителното дело е издаден на в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД и касае вземане от 2011г. Сочи, че липсва уведомяване от
страна на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД за цедиране на вземането по
издадения срещу него изпълнителен лист на „К.И.И.Б." ЕАД. Твърди, че това
е в противоречие на задължението лично от цедентът да извърши уведомяването на
длъжника, а не чрез упълномощаване на
цесионера. Излага, че за да породи последващи действия цесията, законът ясно и
категорично задължава стария кредитор /цедента/ да е уведомил длъжникът за
извършенето прехвърляне на вземането. Сочи и, че е налице бездействие от страна
на кредитора повече от две години, в резултат на което вземането е преклудирано
от общата петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, тъй като
изпълнителният лист е издаден на 16.07.2012 г., като след това липсват
предприети каквито й да е надлежни действия от негова страна, в качеството му
на кредитор. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото
о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявения иск, тъй като вземането е погасено
по давност. Развива подробни съображения относно твърдението си в нарочна
писмена молба, депозирана по делото. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор. Счита, че предявения иск е допустим, но
неосноателен. Твърди се, че на 06.04.2010 г. между "БНП
ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД (с предишно наименование "ДжетФайненс
Интернешънъл" АД), в качеството му на Кредитор, от една страна и Е.В.Г., в
качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит CREX-
02354741, по силата на който в полза на ищеца Е.В.Г. е отпусната сума в размер
на 267,74.00 лв., с девет на брой анюитетни месечни вноски размер на 38.67
лв. и краен срок на погасяване на сумите
14.01.2011 г. Излага се, че вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения кредиторът "БНП ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД е
финансирал кредитополучателя, а за Е.В.Г. е възникнало задължение да издължи
горепосочения кредит съгласно условията по сключения договор. Твърди, че поради
неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на ищеца кредиторът
се е снабдил със заповед за изпълнение по ЧГД №8352/2011 г., по описа на PC -
гр. Плевен, с което е прекъсната теклата до момента погасителна давност, като
действие по принудително изпълнение, съгл. т.14 ТР от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че в хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът
узнава за инициираното производство и може да влияе върху събитията още преди
да се е стигнало до издаване на изпълнителен лист срещу него, тъй като за
същият съществува възможността да депозира Възражение, с което да препятства
влизането в сила на издадената Заповед за изпълнение. поради изложеното счита,
че давността е прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Твърди, че с депозирането му в съда, същата е спряла да тече, съгл.
чл. 115 ЗЗД и е възобновена на 16.07.2012 г. с издаване на изпълнителен лист по
№ 8352/2011 г., по описа на PC - гр. Плевен. Излага се, че по молба на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 27.08.2012 г. е образувано изп.
дело № 1690/2012 г. по описа на ЧСИ ***, с рег. № 815 към КЧСИ и е приведен в
изпълнение гореописания изпълнителен лист, като в молбата си за образуване,
взискателят е възложил на ЧСИ *** правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че на тази
дата е прекъсната погасителната давност. Твърди, че след образуване на
горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980
г., която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело №
1690/2012 г. по описа на ЧСИ ***, за което развива подробни съображения.
Излага, ,че за периода от образуване на изпълнително дело № 1690/2012 г. по
описа на ЧСИ ***, до дата на влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече и нова
давност започва да тече отново след влизане в сила на това решението, от който
започва да тече нова 5- годишната погасителна давност и същата следва да изтече на 26.06.2020 г. В
условията на евентуалност, ако съдът не приеме изложеното счита, че
погасителната давност за оспореното вземане не е изтекла тъй като по време на
образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 1690/2012
/перемирано/ и по преобразуваното въз основа на същия изпълнителен лист
изпълнително дело № 748/2019 - и двете по описа на ЧСИ ***, по желание на
взискателя са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност. Сочи, че на 13.09.2012 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, посредством изпратено запорно
съобщение до работодателя „ГАРД" ЕООД, а на 16.04.2019 г. е наложен запор
на банковите сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка" АД. Излага
и, че на 15.05.2015 г. между "БНП ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД (с
предишно наименование ДжетФайненс Интернешънъл АД) в качеството му на Цедент и
„К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, се е сключил
договор за цесия, по силата на който "БНП ПарибаПърсънълФайненс" е
прехвърлило вземанията си по сключения с Е.В.Г. договор за кредит от 06.04.2010
г. на „К.И.И.Б." ЕАД. Твърди, че с пълномощно №10094 от 09.06.2015 r.,
предишният кредитор (цеденгьт) е упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК
*********, да уведоми от името на "БНП ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД
всички длъжници по вземания на "БНП ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД, които
"БНП ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения
Договор за цесия от 15.05.2015 г. Излага, че в съответствие с чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 от ЗЗД, "БНП ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б."
ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до ищеца,
върнато с бележка, че уведомлението не е потърсено. Твърди, че ответното
дружество е положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да
достигнат до знанието на ищеца, като фактът, че пратката не е получена от
получателя, в никакъв случай не освобождава ищеца от отговорност спрямо новия
кредитор, предвид уговореното в самия договор за кредит. Счита, че длъжникът по
договора е надлежно уведомен за прехвърляне на задълженията му. Моли съда, в
случай че не приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания, да приеме приложеното към отговора Уведомление за
прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Твърди, че в искова си молба ищецът не
упоменава предприетите действия по събиране на вземането, с които давността се
прекъсва, като в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана
многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни
действия, с което предишния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б." ЕАД и ЧСИ *** не са бездействали, а са
предприемали необходимите действия, в хода на образуваното изпълнително дело №
1690/2012 и новообразуваното изпълнително дело № 748/2019 г. Поради изложеното
моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда да
отхвърли предявения иск на посочените в ИМ молба основания. Претендира
присъждането на разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от приложения по
делото Договор № CREX-02354741 от 06.04.2010 г.,
сключен между ищеца и БНП
Париба Пърсанал Файненс ЕАД, че на първия е отпуснат кредит в размер на 259,00
лева, със задължението сумата да бъде върната на определени месечни вноски.
Видно е от приобщеното по делото
ч.гр.д. №8352/2011 г. по описа на ПлРС, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед №6026/27.12.2011 г. и изпълнителен лист,
издаден на 16.07.2012 г.
Приобщено като доказателство по делото е и
изпълнително дело №201218150401690/27.08.2012 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 15 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен, от което се установява, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело за събиране на вземането.
Видно е, че по
образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя
на ищеца, но че същото се е върнало като невръчено, поради сменяне на адреса на
управление. Установява се и, че с определение от 26.03.2019 г. изпълнителното дело е прекратено.
От приложеното по делото
изпълнително дело №20198152400748/28.03.2019 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 15 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело от ответника за събиране
на вземането.
Видно е, че по
образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД, получено на
10.05.2019 г., с което е наложен запор върху банковата сметка на ищеца.
Установява се и, че по изпълнителното дело държавата е присъединен взискател за
сумата от 272,03 лева, която сума не е предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Видно е от приложената по делото
ПДИ по изп.д. № 2019815400748 по описа на ЧСИ Т. *** с рег.
№ 15 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че на ответника е връчена на 19.04.2019 г.
покана да изпълни доброволно издадените по изпълнителен лист по ЧГД №8352/2017
г. по описа на РС Плевен суми, вкл. и разноските по изпълнителното дело и
неолихвяемата сума в размер на 611,84 лева.
Установява се от приложения по
делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания, че на 11.05.2015 г. БНП
Париба Пърсанал Файненс ЕАД е прехвърлило на ответника по дело си вземания,
които има по отношение на свои длъжници, сред които е и ответника по делото.
Приобщено като доказателство по
делото е и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, че ответника, в
качеството си на пълномощник на БНП Париба Пърсанал Файненс ЕАД е изпратил
уведомление за станалата цесия до ответника. Приложено е и уведомление до
ищеца, което да бъде връчено с отговора на ИМ.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед наведените
твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът
по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за
предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу
него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят в изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищецът
основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското
дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта
на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба
твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния
лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води
настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на иска, с който се
претендира да се установи недължимост на разноските по изпълнителното дело
съдът намира, че искът е недопустим, поради следното: предмет на иск по чл.439 ГПК е
оспорване недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене. Вземането обхваща изпълняемото право по
издадения изпълнителен титул. Разноските за изпълнението не са част от
вземането, те са последица от осъщественото принудително изпълнение. Срещу
постановление за разноски в изпълнителния процес страните имат друг, а не исков
ред за защита, в особено производство. Ето защо настоящият състав намира, че
исковата претенция в тази част се явява недопустима и производството по делото
в тази част следва да бъде прекратено. /така Определение от 02.09.2013г. по
гр.д. №2487/2013г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с Определение
№567/11.10.2013г. по в.ч.гр.д. №466/2013г. на Апелативен съд – Варна/.
По отношение на
основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената
тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от
ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на г
ч.гр.д. №8352/2011 г. по описа на ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за
задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото доказателства
се установява, че въз издадената заповед за
изпълнение № 6026/27.12.2011 г. е издаден изпълнителен лист, с който ищецът по
делото е осъден да заплати на ответника сума в размер на 267,74 лева –
главница, сума в размер на 80,32 лева, представляващи договорна лихва, сума в
размер на 41,73 лева, представляващи законна лихва за забава по т.9а, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното му плащане, вкл. и разноски в размер на 125 лева.
Установява се и, че за събиране на горното вземане по молба на
кредитора е било образувано на 27.08.2012 г. изпълнително дело №201218150401690/27.08.2012 г., по описа
на ЧСИ Т. ***, по което дело ЧСИ е направил неуспешни опити
да връчи ПДИ на длъжника и запорно съобщение до работодателя му, както и е извършвал
е проучване на имуществото на длъжника.
От представените по делото
писмени доказателства се установява и, че първото същинско изпълнително
действие, което е извършено по делото е на 10.05.2019 г. когато е връчено
запорното съобщение до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД.
Първият спорен между
страните въпрос е дали ищецът е редовно уведомен за станалата цесия.
Действително съобщението за станалата цесия и конституирането на новия взискател не е
редовно връчено на ищеца, но съдът
приема, че същият е уведомен за цесията и факта на конституирането на новия
взискател по изпълнителното дело, най- късно с получаването на копие от
отговора на ИМ- 23.07.2019 г. Фактът, че уведомяването на длъжника, в хода на процеса, следва да се преценява по реда
на чл. 253, ал. 3 от ГПК и не може да се игнорира. Въз основа на станалата
цесия съдът приема, че цесионера „К.И.И.Б." ЕАД се легитимира като носител на вземането по издадения
ИЛ и който се явява пасивно легитимиран да отговаря по настоящия иск. За
пълнота следва да се отбележи, факта на извършване цесията, в хода на
изпълнителното дело, не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува
и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Другият спорен между
страните по делото въпрос се отнася до протичането на давностния срок за
събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ
погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането,
респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай
ищецът се позовава на изтекла петгодишна
погасителна давност, считано от датата
на издаване на изпълнителния лист по гр.д. № 8352/2011 г. по описа на ПлРС.
Следователно, с оглед твърденията на ищеца от издаване на изпълнителния лист е
започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е могъл да
събере вземането си, без риск от противопоставяне на възражение за погасяване
правото му на принудително изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на
твърдяните факти е обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността
в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по
молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.
Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и
съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него
принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на
давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан,
като нямат характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на
ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с
това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е
отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между
двете разрешения по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна
давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено. Установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 27.08.2012 г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва
да тече давност по материалното правоотношение.
От друга страна обаче по изпъл. дело №201218150401690/27.08.2012
г., по описа на ЧСИ Т. ***,
не са извършвани същински действия по по искане на взискателя,
поради което и е настъпила перемпция, респективно изпълнителното производство е
прекратено по право, считано на 27.08.2014 г., без да има правно значение обстоятелството дали съдебният
изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема се,
че актът му има само констативно, но не и правопораждащо действие.
Следователно, с изтичане на двугодишния срок от последно извършеното действие
по изпълнението, изпълнителното производство се счита за прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал спрямо
този длъжник.
От този момент /27.08.2014 г./ започва да тече нова петгодишна
погасителна давност, която към датата на извършване на първото същинско
изпълнително действие, а именно на 10.05.2019 г. /когато е получено запорното
съобщение от Първа инвестиционна банка АД/ не е изтекла.
Предвид изложеното предявеният
от ищеца отрицателен установителен иск, който се основава на твърдение за
погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 100, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение - определено от съда в минимален размер, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.Г. ЕГН ********** с адрес ***, срещу „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК 20242322, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин 6" ет.2 иск с правно основание чл.439 ГПК с
искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: сума в размер на 611, 84 лева – неолихвяема сума; сума в
размер на 267,74 лева – главница и сума в размер на 106,55 лева - лихви,
представляващи, за събирането на които е образувано
изп. д. № 2019********** от ЧСИ Т. *** с рег. № 15 от регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2545/2019
г. по описа на ПлРС, в частта, се иска
да бъде прието за установено в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че Е.В.Г. ЕГН ********** с адрес ***
не дължи на „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК 20242322, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин 6" ет.2, следните суми: сума в размер на 72,80 лева разноски по ИД и сума в размер на 150
лева за д.т., адвокатски възнаграждения и др., по изп. д. № 2019********** от ЧСИ Т. *** с рег. № 15 от регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Е.В.Г. ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК 20242322, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин 6" ет.2, сумата от 100 лева, представляващи сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
на съда в частта, в която се прекратява производството по делото има характер
на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: