Мотиви към Присъда № 260023,
постановена на 04.02.2021г. по н.о.х.д. № 4488 по описа на Районен съд –
Варна за 2020г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт на Х.М.Х. за това, че в периода 23.10.2016
год. до 16.02.2017 год. в град Варна при условията на продължавано
престъпление, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи
на обща стойност 265,57 лева /двеста шестдесет и пет лева и петдесет и седем
ст./, както следва:
-На 23.10.2016
год. отнел чужда движима вещ – охранителна камера „RL2013HN“ на стойност 132,33
лева /сто тридесет и два лева и тридесет и три стотинки/, от владението на Е.К.
З., собственост на „Прениум 12“ ЕООД с управител
Николай Кръстев Костадинов, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои;
-На 23.10.2016
год. отнел чужда движима вещ – охранителна камера неустановена марка и модел на
стойност 72,24 лева /седемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/,
от владението на Р.Д.С., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и
-На 16.02.2017
год. отнел чужди движими вещи – 2 /два/ броя вакуумирани опаковки по 900 гр.
кашкавал „Мероне“
и 4 /четири/ броя вакуумирани опаковки по 400 гр. кашкавал „Елена“ на
обща стойност 61,00 лева /шестдесет и един лев/, от владението на Ив.М.Др.,
собственост на „Б.“ ЕООД с управител Ив.М.Др., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.
1, вр чл.26 ,ал.1, вр. чл.
63, ал.1, т.3 НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че
вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Предлага за извършеното по
отношение на него да бъде наложено наказание в размер към минималния предвиден
в закона.
Повереникът на ощетеното юридическо лице на свой пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, а гражданският иск уважен в пълния му
предявен размер.
Защитникът на подсъдимия на
свой ред сочи, че виновността на подзащитния му е
установена в хода на наказателното производство, като посочва, че определеното
от съда наказание в случая би могло да бъде към минималния предвиден в закона
размер, като изпълнението му бъде отложено с подходящ изпитателен срок, тъй
като към датата на извършването му той все още е бил неосъждан.
Подс. Х.М.Х. посочва, че няма
какво да добави към казаното от защитника си и съжалява за извършеното.
В
предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума посочва, че
моли за минимално наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият е роден на роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Х.М.Х. още като
непълнолетен бил познат на органите на полицията и се водил на отчет към ДПС.
Същият бил наркозависим и липсата на парични средства
го мотивирала да извършва кражби.
Неколкократно му
били налагани възпитателни мерки по чл. 13 от ЗБППМН, но те не оказали
необходимото въздействие върху него и той продължил да извършва посегателства против
собствеността на гражданите.
На 23.10.2016 г.
около 07:40 ч. той се намирал в близост до офис, стопанисван от „Ю." ООД, ***.
Там той
забелязал монтираната върху фасадата на сградата, вляво от входната врата камера
за видеонаблюдение и решил да я открадне.
В изпълнение на
решението си, подс. Х. се качил по стълбите пред
входа на офиса и с ръцете си демонтирал камерата, взел я и напуснал мястото.
Липсата на вещта била установена на следващия ден от служители на фирмата. За
станалото била уведомена св. Р.Ст., управител на „Ю." ООД, която
прегледала наличните видеозаписи от обекта и видяла действията на обвиняемия.
Впоследствие тя подала сигнал до полицията и предала записите от охранителните
камери за нуждите на разследването.
След като
извършил гореописаното деяние на 23.10.2020 г., на същата дата, обвиняемият се
придвижил до магазин за хранителни стоки, стопанисван от „П.1." ЕООД, ***.
Около 08:27 ч. на посочената дата подс. Х. забелязал
поставената до задния вход на споменатия магазин охранителна камера, модел
„RL2013HN" и решил да я открадне.
В изпълнение на
решението си, той
успял да я демонтира, взел я и напуснал мястото. Липсата на вещта била
установена на следващия ден от св. Е.З., който бил назначен на длъжност
охранител в горепосочения търговски обект.
Последният
прегледал наличните видеозаписи от мястото на деянието и видял действията на
обвиняемия. За станалото бил уведомен управителя на „П.1." ЕООД св. Н. К.и
бил подаден сигнал до полицията, а св. З. предал записите от охранителните
камери за нуждите на разследването.
На 16.02.2017 г.
подсъдимият отново извършил кражба, този път от обект на търговската верига
магазини „Билла", находящ се в гр. Варна, ул.
„Цар Иван Срацимир" № 2А.
На посочената
дата около 09:00 ч. той влязъл в споменатия магазин с намерението да открадне
нещо.
В изпълнение на
това си решение, Х. успял да вземе от щандовете в търговската зала 2 бр.
вакуумиран кашкавал „Мероне" с разфасовка всеки
от 900 гр. и 4 бр. вакуумиран кашкавал „Елена" с разфасовка всеки от 400
гр.
Стоките прибрал
в тъмна чанта, която държал в ръцете си и излязъл през входната врата на
магазина, където нямало касова зона, без да заплати продуктите. След това
подсъдимият започнал да обикаля района, търсейки на кого да продаде
откраднатото, докато в един момент бил спрян за проверка от полицейските
служители св. Ст.Н.и св. И. Х..
В него те установили
част от откраднатите продукти, а именно 2 бр. вакуумиран кашкавал „Мероне" с разфасовка от по 900 гр. Другите отнети
стоки, а именно 4 бр. вакуумиран кашкавал „Елена" с разфасовка всеки от
400 гр. не били открити в обвиняемия по време на проверката.
За намерените у
него вещи, последният обяснил, че ги е взел от магазин „Билла". За
установеното от органите на полицията била уведомена св. Ивелина Драганова -
управител на гореописания търговски обект.
Последната
извършила проверка и след преглед на записите от охранителните камери се
видяло, че действително от магазина била извършена кражба на всички гореописани
стоки, като видеозаписите били предадени за нуждите на разследването.
С протокол за
доброволно предаване от 16.02.2017 г. подс. Х. предал
2 бр. вакуумиран кашкавал „Мероне" с разфасовка
от по 900 гр., след което стоките били върнати на св. Драганова, в качеството и
на управител и МОЛ на магазин „Билла", находящ
се в гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир" № 2А.
Видно от
заключението на назначената СОЕ /л.237/, всички отнети от Х. чужди вещи са на
обща стойност 265,57 лв./двеста шестдесет и пет лева и петдесет и седем
стотинки/.
От заключението
на извършената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза
/л.207-223/ е видно, че на записите от охранителните видеокамери в описаните
по-горе обекти, като извършител на деянията е заснето едно и също лице, а
именно подс. Х..
От заключението
на назначената СПЕ /л.230-234/ е видно, че освидетелстваният Х.М.Х. не страда
от психично разстройство в тесния смисъл на думата - психоза. Налице са данни
за несоциализирано разстройство на поведението. Психични и поведенчески
разстройства дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Към
момента на извършване на деянията в периода 23.10.2016 г. - 16.02.2017 г. той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност. Физическото и
психическото състояние му дава възможност правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни показания. Той може да участва
пълноценно в наказателното производство.
Видно от
приложената справка за съдимост на подс. Х. е видно,
че към настоящият момент същият е осъждан.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. Х.Х., реализирани по реда
на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от всички налични по делото
гласни доказателства, както и от приобщените от досъдебното производство
писмени доказателства, в това число справка за съдимост, експертни заключения,
подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в
показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията
са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно
производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство
експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в
това число общата) на всички инкриминирани вещи, както и авторството на
инкриминираното деяние.
Подсъдимото лице на свой ред призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се
подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи
авторството и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че подс. Х.М.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 НК, тъй като безспорно се установи, че в периода23.10.2016 год. до 16.02.2017 год. в
град Варна при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но
след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи на обща стойност 265,57 лева
/двеста шестдесет и пет лева и петдесет и седем ст./, както следва:
-На 23.10.2016 год. отнел чужда
движима вещ – охранителна камера „RL2013HN“ на стойност 132,33 лева /сто
тридесет и два лева и тридесет и три стотинки/, от владението на Е.К. З.,
собственост на „Прениум 12“ ЕООД с управител Николай
Кръстев Костадинов, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои;
-На 23.10.2016 год. отнел чужда
движима вещ – охранителна камера неустановена марка и модел на стойност 72,24
лева /седемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, от владението на Р.Д.С., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои и
-На 16.02.2017 год. отнел чужди
движими вещи – 2 /два/ броя вакуумирани опаковки по 900 гр. кашкавал „Мероне“ и 4 /четири/
броя вакуумирани опаковки по 400 гр. кашкавал „Елена“ на обща стойност 61,00
лева /шестдесет и един лев/, от владението на Ив.М.Др., собственост на „Б.“
ЕООД с управител Ив.М.Др., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Квалификацията по чл. 26, ал. 1 НК се определя от това, че са били извършени няколко деяния, които осъществяват
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото го и то докато лицето е било непълнолетно.
От
субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият е действал
при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на
извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
По отношение вида и размера на
наложените наказания:
Предвид обстоятелството, че подс. Х. беше признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. чл.194,
ал.1 НК предвижда за подобно деяние в техния случай наказание „лишаване от
свобода” за срок до осем години, но предвид непълнолетието на лицето тази
санкция се редуцира съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.3 НК на „лишаване
от свобода“ до три години.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия чистото му
съдебно минало към дата на извършване на деянията и частично възстановените
вреди, като констатира отегчаващи отговорността такива следващата съдимост на
лицето (невлияеща на квалификацията), поради което и определи наказанието да
бъде в размер към минималния допустим от наказателния закон, а именно „лишаване
от свобода“ в размер на шест месеца, което на основание чл. 58а НК да бъде редуцирано
с 1/3, като в крайна сметка прие Х. да изтърпи наказание „лишаване от свобода“
за срок от три месеца.
Въпреки чистото съдебно минало на дееца към
датата на извършване на деянията съдът намери, че в случая не са налице нито
многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство поради
което и прие, че наказанието на същия следва да се определи при условията на
чл. 54 НК.
Доколкото в случая се касае за лице в трудоспособна
възраст, съдът намери, че постигане целите на наказанието в случая не се налага
ефективното изтърпяване на така наложеното наказание, поради което определи изтърпяването
му да се отложи на основание чл. 66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години.
По отношение на приетата за съвместно
разглеждане в производството гражданскоправна
претенция на „Прениум 12“ ЕООД за претърпените от
същото, в резултат на инкриминираното деяние имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на отнетите вещи, съдът намери следното:
Без съмнение, извършеното от Х. деяние представлява
и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а именно
противоправно деяние, причиняващо вреди на другиму – в случая на ощетеното
юридическо лице.
В резултат на инкриминираното деяние
последното безспорно е претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в стойността
на отнетото му имущество – охранителна камера „RL2013HN“ на стойност 132,33
лева /сто тридесет и два лева и тридесет и три стотинки/.
Няма съмнение, че същите представляват пряка
и непосредствена последица от реализиране на престъплението по чл.194, ал.1 НК.
По
отношение на размера на обезщетението, съдът намира, че същото се равнява на
конкретно установената, съобразно заключението на приетата съдебно – оценителна
експертиза, стойност на липсващите вещи.
Поради тази причина, съдът уважи изцяло
приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати и сторените по делото разноски в
размер на 673, 91 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, както и сумата от 50
лева, явяваща се 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: