№ 11475
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110137987 по
описа за 2022 година
Предявени са от ...... (с предишно наименование ....), ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., чрез юрисконсулт Л. Т., срещу Н. П. З., ЕГН: **********, с адрес: ......
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422,
ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
1060,95 лева, представляваща главница за цена на мрежови услуги за периода 01.08.2021 г.
до 30.09.2021 г. по договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през
разпределителната мрежа № ...../10.02.2021 г. до обект на потребление с адрес: гр. ...... (.....)
сключен на 10.02.2021г. № ...../10.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022
г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 40,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
21.09.2021 г. до 21.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 11.05.2023 г. по ч. гр. д. № 18721/2022 г. по описа на СРС, 34 състав. Претендира се и
присъждане на направените в настоящето производство разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през
разпределителната мрежа № ...../10.02.2021 г., като е сключил Договор № ...../10.02.2021г.
Поддържа, че в изпълнение на този договор в периода от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г. е
доставил на ответника електрическа енергия и мрежови услуги до горепосочения обект на
обща стойност от 1060,95 лева, за което били издадени 6 бр. фактури (описани подробно в
исковата молба). Посочва, че цените на услугите достъп и пренос се определят съгласно
решение на КЕВР. Счита, че доколкото потребителят не е изпълнил задължението си да
плати цената на доставената и потребена електрическа енергия, въпреки настъпването на
падежа на отделните задължения, същият е изпаднал в забава, с оглед на което в полза на
ищеца е възникнало вземане и за мораторна лихва за периода на забава - от датата на
падежа, посочен във фактурите, до 21.02.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. П. З. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е в облигационни
отношения с ищеца. Релевира възражение за недействителност на договора на основание чл.
1
42, ал. 2 ЗЗД, доколкото същият бил сключен от лице (..... .....ев), което нямало
представителна власт, като подписът не бил поставян от ответника. Оспорва доставката да е
извършена реално. С молба-становище от 31.10.2023 г. оспорва цената на определената за
разходване енергия, като твърди, че същата не е правилно определена, оспорва и да е
собственик на имота. По тези аргументи моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2023 г. ищецът поддържа исковата
молба и уточнява, че ответникът е упълномощил трето лице – ..... да го представлява пред
ищцовото дружество, за което представя писмени доказателства по делото.
С молба-становище по доказателствата, представени от ищеца в открито съдебно
заседание, проведено на 24.11.2023 г., ответникът изразява становище, че от същите не се
установява надлежно упълномощаване на лицето, което е подписало процесния договор от
името на ответника Н. П. З..
В открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2023 г. ответникът уточнява, че под
„оспорва размера“ има предвид изчисленията и начина на определяне на ел. енергия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца ...... (с предишно наименование ....), ЕИК: 1... заявление по чл.
410 ГПК е образувано ч. гр. д. № 18721/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, по което на
11.05.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. П. З. за сумите,
предмет на настоящото исково производство.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния срок по
чл. 415 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 98а ЗЕ следва да бъде установено от ищеца възникването на валидно облигационно
отношение по договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през
разпределителната мрежа, сключен между него и ответника, по силата на които е доставил
електрическа енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже изпълнение, както и всичките си възражения, от които черпи права.
По делото е представен договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия
през разпределителната мрежа № ...../10.02.2021 г. сключен между .... и Н. П. З., по силата на
който електроразпределителното предприятие се задължава да осигури достъп до и пренос
през електроразпределителната мрежа на ел. енергия до мястото на доставка на
обекта/обектите на ползвателя, посочен/и в Приложение № 1 (с идентификационни номера
....., .... и ...) срещу задължението на ползвателя да заплати цена за пренос по
разпределителната мрежа. Видно от договора, на мястото за подпис на ползвателя е положен
подпис от трето лице – ..... .....ев, като е посочен рег. номер на пълномощно - ......
Представено е и заявление за предоставяне на достъп до електроразпределителната
мрежа от 10.02.2021 г. (л. 58 от делото) за регистриране на обект – къща с
идентификационни номера ....., .... и ..., за клиент Н. П. З., като на мястото за подпис на
ползвателя клиента/представляващ отново е положен подпис от трето лице – ..... .....ев и
отново е посочен гореспоменатият рег. номер на пълномощно - ......
Във връзка с оспорването, че лицето, което е подписало договора за предоставяне на
достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа № ...../10.02.2021 г., няма
представителна власт, по делото са представени и приети преписи (на л. 56-57) на
2
пълномощно с упълномощител Н. П. З. и упълномощен ..... от 02.02.2021 г., с нотариална
заверка на подписите с рег. № ..., както и пълномощно от ....., в качеството му на управител
на ..... към представители на последното, с нотариална заверка на подписите с рег. № .....,
като и двете пълномощни са с изрично посочена валидност до 31.01.2022 г.
Във връзка със служебно изискана информация от нотариус В. К.-Т. с рег. № ...... на
НК и район на действие СРС, касаеща пълномощно с рег. № ..... от 30.12.2020 г., по делото е
представено удостоверение с изх. № 12/23.10.2024 г. по описа на нотариус В. К.-Т. с рег. №
...... на НК (на л. 115), съдържащо извлечение на текста на пълномощно с рег. № ..... от общия
регистър на нотариуса, със заверка на подписа върху пълномощното, от което се установява,
че лицето ....., в качеството му на управител на ....., ЕИК: **********, е упълномощил девет
лица да представляват посоченото дружество (сред които и ..... .....ев) като подписват,
подават и приемат заявления, декларации, споразумения, договори, молби и всякакви други
документи, свързани единствено с дейността на дружеството, като координатор на
балансираща група.
От горепосочените пълномощни и удостоверение от нотариус В. К.-Т. с рег. № ...... на
НК не се установява да е налице упълномощаване от страна на ответника Н. П. З. към
подписалото процесния договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през
разпределителната мрежа № ...../10.02.2021 г. лице – ..... .....ев. В действителност, съгласно
пълномощно с рег. № ..., с упълномощител Н. П. З. и упълномощен ..... от 02.02.2021 г., е
налице упълномощаване на посоченото дружество да представлява Н. П. З. при сключване
на договор за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа със съответния
мрежови оператор, както и при сключване на договор с доставчик от последна инстанция, но
изрично е посочено, че следва го представлява от свое име, респ. от името на ......
Следва да се посочи, че и в представеното пълномощно от ....., в качеството му на
управител на ..... към представители на последното, с нотариална заверка на подписите с рег.
№ ....., който рег. номер е посочен и в процесния договор и в заявлението за предоставяне на
достъп до електроразпределителната мрежа, не се установява да е налице
преупълномощаване от страна на Н. П. З. към лицето ..... .....ев, подписал посочените
документи именно като представляващ ответника Н. П. З.. Още повече, както беше
посочено по-горе, упълномощаването чрез това пълномощно касае единствено действия,
свързани с дейността на дружеството ....., а по делото не се установи между последното и
ответника да съществуват каквито и да е договорни отношения, което да доведе до извод за
съда, че е налице валидно представителство за лицето (..... .....ев), подписало процесния
договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа
на мястото за подпис на ползвател от името на Н. П. З., с който ищецът твърди да е сключен
същият. Не се установи по делото сключен между ..... - трето за прозиводството лице, с оглед
предсатвено пълномощно рег. № ..... и ответника договор. Представената писмена
декларяация, не е годна да установи и докаже договорна връзка между ответника и ....., а
друго доказателство не е представено, нито поискано.
В т. 1 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТКТ е Съгласно
разпоредбите на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия
за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Представителната власт е
непритезателно субективно право на представителя да извършва правни действия от името
на представлявания. На представителната власт, като непритезателно право, съответства
правно задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици
от действията на представителя. Представителството по правило обслужва интересите на
представлявания, поради което при упражняване на представителната власт представителят
е длъжен да се ръководи изключително от тези интереси.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен
договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква
същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.
Съгласно т. 2 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТКТ договор,
3
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в
състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.
Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове
само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници. ВКС разяснява, че посочената разпоредба не урежда изрично, че договор,
сключен без представителна власт, е недействителен, но от установените с нея изисквания,
че такъв договор се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо представлявания,
както и за формата, необходима за потвърждаването, следва, че до момента на това
потвърждаване сделката не поражда целените с нея правни последици за мнимо
представляваното лице и е във „висящо“ състояние - състояние на висяща недействителност.
От корелативния характер на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в
рамките на договорните правоотношения следва, че щом договорът не поражда правни
последици за едната страна по него - мнимо представлявания, то той не поражда такива и за
другата страна - лицето, договаряло с мнимия представител - също до момента на
потвърждаването на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В цитирано тълкователно решение се посочва още, че както потвърждаването, така и
отказът за потвърждаване са едностранни волеизявления на лицето, от името на което е
сключен договорът без представителна власт (мнимо представлявания), които принципно са
неоттегляеми, ако са достигнали до адресата - третото лице, което е договаряло с мнимия
представител (чл. 13, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 44 ЗЗД). Поради това, ако мнимо представляваният
веднъж е потвърдил договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, след това не може
да има позоваване на недействителността, както и ако той веднъж изрично е отказал да
потвърди договора, след това не може да го потвърди. Потвърждаването съгласно и във
формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД има обратно действие във времето - договорът се валидира към
момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както
ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт.
Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността
от страна на мнимо представлявания и обратно - позоваването (извънсъдебно или пред съда)
на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за
потвърждаване на договора, като в тези случаи висящата недействителност се трансформира
в окончателна.
Потвърждение по смисъла на чл. 42, ал. 2, изр. 1 ЗЗД не се твърди, а и не се доказа
ответникът да е направил, напротив същият релевира възражение за недействителност на
процесния договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през
разпределителната мрежа именно на това основание.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в производството не
се доказа първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ, а именно възникването на валидно облигационно отношение
по договор за продажба с предмет доставката на електрическа енергия и достъп до
разпределителната мрежа до процесния обект, сключен между страните по делото, поради
което и само на това основание искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат останалите елементи от фактическия му
състав, както и останалите, събрани по делото доказателства. Предвид това, при приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
следва да се приеме, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по
претенцията на ищеца за признаване за установено, че последният му дължи главница за
цена на мрежови услуги за периода 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г. по договор за предоставяне
на достъп до и пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа № ...../10.02.2021 г.,
поради което предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на мотивите следва да се изложи, че дори и да се приеме, че е налице
валидно облигационно отношение между страните въз основа на Договор за предоставяне
на достъп и пренос на ел. енергия през разпределенителна мрежа от 10.02.2021г., съдът
4
счита, че не се доказа по делото да е завършен фактическият състав на сключването му,
доколкото отношенията между ползвателя на електроразпределителната мрежа и
електроразпределителното предприятие се уреждат от договори за присъединяване и за
ползване на мрежата (чл. 104 ЗЕ).. Извън предмета на договорно уреждане са обаче
дължимите цени за предоставените от електроразпределителното предприятие услуги, които
подлежат на административно регулиране единствено от ДКЕВР и по-специално – цените за
достъп и пренос през електроразпределителните мрежи (чл. 30, ал. 1, т.10 и 13 ЗЕ, ред.2012
г.).
Определената от ДКЕВР цена за достъп несъмнено става част от същественото съдържание
на договорното отношение и нейното заплащане е дължимо на договорно основание. Този
елемент от договорното отношение обаче не е подвластен на волята на страните по
договора, а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен
регулатор. Правното действие на този административен акт обуславя и правното действие на
клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен договор от подобен
вид. Следователно, задължението на производителите на електрическа енергия за плащане
на цена за достъп на оператора на електроразпределителна мрежа възниква от смесен
фактически състав, включващ частноправен елемент (сключен договор за достъп и пренос -
такъв е налице и при липса на писмен договор, ако съответният обект е бил фактически
присъединен към мрежата на оператора - което обстоятелство също остана недоказано по
делото, като с отговор на искова молба е направено изрично възражение на това, че е
присъединен обекта като се твърди да не е е осигурен нито достъп, нито пренос през
мрежата) и административноправен елемент (решение на ДКЕВР за определяне на цена за
достъп - временна или окончателна). При тази законова уредба не се доказа наличие на
административноправния елемент, което означава и липса на основание за начисляване на
цена за достъп/пренос, тъй като само чрез административния елемент подлежи на
определяне и съдържанието на договорната клауза за цената. Сключеният между страните
договор не е достатъчно основание за заплащането на процесната цена за достъп -
уговорените от страните клаузи от процесния договор представляват основанието за
имуществената престация на ответника да предостави на ищеца услугите "достъп" и
"пренос" по мрежата си. Валидното задължение за имуществената престация на ищеца обаче
изисква наличието на конкретна договорна клауза за определяне на цената (цените) на
съответната мрежова услуга (услуги). Тази част от съдържанието на договора се регулира не
от волята на страните, а с решение на ДКЕВР за определянето на конкретна цена за достъп.
Само чрез такъв административен акт цената може да стане част от договорното съдържание
и следователно - той е материалноправно условие за дължимостта й. /Така № 40 от 29 май
2017 г. по т.д. №60011/16 г., по реда на чл.290 ГПК./
В самата исквоа молба ищецът твърди , че цените за услугите за достъп и пренос да се
определят с решение на КЕВР, което да е било отразено в текстовете на самия договор, но
по делото не са представени доказателства за съществуване на горното като част от
фактическия сътстав на предявения иск, както и не се представиха доказателства и не се
направиха доказателствени искания, макар изричното оспорване на ответника в отговор на
искова молба и молба от 31.10.2023г. за това, че стойността - цената е правилно определена
съобразно цените, които не са и елемент от договора - настоящия.
Доколкото процесуалният представител наищеца многократно уточни, че претенцията
е на договорно основание , а не извъндоговорно, както и че нещо повече на основание
изрично сключен договор - процесния, то съдът счита, че исковете останаха недоказани, а от
там и неоснователни.
Предвид изводите на съда за неоснователност на иска за главница за цена на мрежови
услуги, неоснователни се явяват както акцесорната претенция за законната лихва върху
главницата, считано от 07.04.2022 г., така и претенцията за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 40,78 лева за периода от 21.09.2021 г. до 21.02.2022 г.
С оглед гореизложеното исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
5
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответникът, каквито същият е претендирал и доказал в размер от 350
лева за адвокатско възнаграждение за исковото производство, съгласно договор за правна
защита и съдействие № ... от 09.08.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ...... (с предишно наименование ....),
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ... срещу Н. П. З., ЕГН: **********, с
адрес: ...... кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на
чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 1060,95 лева, представляваща главница за цена на мрежови услуги за периода 01.08.2021
г. до 30.09.2021 г. по договор за предоставяне на достъп до и пренос на ел. енергия през
разпределителната мрежа № ...../10.02.2021 г. до обект на потребление с адрес: гр. ...... (.....),
ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 40,78 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2021 г. до 21.02.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.05.2023 г. по ч. гр. д. № 18721/2022 г.
по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ...... (с предишно наименование ....), ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. ... да заплати на Н. П. З., ЕГН: **********, с
адрес: ...... сумата от 350 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6