О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр.София,
…………………
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ-12 състав в закрито заседание на
07.02.2025 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
като взе предвид докладваното от
съдия П.Колев т.д. № 1581 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск за парично вземане с правно основание чл. 17 вр. чл. 23 от
Конвенцията за международни автомобилни превози на стоки (CMR).
Ищецът
„С.С.” ЕООД, ЕИК *********, твърди, че за периода м. януари 2018г. – м. май
2019г. поддържал търговски отношения с ответника „К.0.” ЕООД, ЕИК *********.
Поддържа, че търговските отношения между страните се развили по повод
извършване на транспортни услуги - превоз на товари, при следния механизъм:
ищецът възлагал (като възложител) на ответника (в качеството му на превозвач)
да извършва международен автомобилен превоз на стоки (висококачествени
автомобилни гуми - Goodyear, Dunlop, Michelin и др.) по релацията: Германия -
България - Гърция. Твърди, че по време на тези възложения и изпълнението им от
получателя на стоките постоянно били отчитани липси на гуми в различни размери
/различни количества и различни бройки липсващи гуми/, за което в ЧМР
товарителниците за автомобилните превози надлежно били вписвани конкретни
забележки.
Сочи,
че липсите на предадените за превоз автомобилни гуми, не могли да бъдат
компенсирани. Твърди, че получателят на стоката - GR SAMSON FORWARDING S.А.
Гърция, отправил иск към ищеца за 2673,61 евро и му издал фактура за сумата.
Сочи, че сумата била удържана от ищеца, като твърди, че средната стойност на
една гума, според издадената от GR SAMSON FORWARDING S.А фактура била в размер
на 116.24 евро. Поддържа, че полученият иск инициирал извършване на вътрешна
проверка от дружеството на всички ЧМР товарителници по подобни транспорти с
ответника за последната година. Оказало се, че по 44 договора за превоз били
открити липси, като щетите от липси твърди да са в общ размер на 89 621,04
евро.
Твърди,
че по всичките 44 превоза, извършени от ответника в периода май 2018 г. - март
2019 г. (подробно описани в исковата молба, вкл. конкретни писмени заявки от
съответната дата; релацията, по която е бил осъществен превоза; получателят на
стоката; липсващото количество гуми за всеки превоз; конкретния размер на
обезщетението по всеки от извършените превози), общият размер на обезщетението
въззлизал на 89 621,04 евро за общо 771 бр. липсващи гуми.
Поддържа,
че получил информация от бивши служители на ответника за съществуваща
неправомерна практика в дружеството, в склада на дружеството в гр. Койнаре,
където системно се разтоварвали и отклонявали/присвоявали част от превозваните
гуми и се продавали нерегламентирано на трети лица. Твърди, че за липсите на
автомобилните гуми, вписани като забележки в ЧМР товарителниците по тези 44
договора за превоз, отправил съответните Рекламационни писма до ответника.
Сочи, че в случая ответникът бил отговорен за липсата на част от стоките, тъй
като по време на превоз по дестинацията Германия - България - Гърция била
установена липсващата стока /771 бр. автомобилни гуми/, същата била надлежно
отразена като забележка в ЧМР товарителниците, отправени били съответните
рекламации от страна на ищеца срещу ответника, поради което следвало да се
приеме, че единствено превозвачът носи отговорност за липсващата стока и дължи
обезщетение за нанесените вреди на ищеца.
Поддържа,
че въпреки отправените многократни покани до превозвача за заплащане на
обезщетение, покриващо тези липси, респ. за постигане на споразумение,
ответникът отказвал заплащане и преговори.
Поради
изложеното моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 30 000
лв. – частичен иск (подробно индивидуализиран по пера в уточнителна молба на
ищеца от 13.02.2019 г.) от общо дължимата главница от 89 621,04 евро,
представляваща стойността на липсващата стока, поверена на превозвача за
съхранение и автомобилен превоз (771 бр. автомобилни гуми) по извършени 44 бр.
превози в периода от м. май 2018г. до м. март 2019 г., ведно със законната
лихва върху частичната главница, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявения иск за недопустим,
евентуално го счита за неоснователен.
Счита,
че претенциите на ищеца били погасени по давност съгласно чл. 32, пар. 1, б.
„а“ от Конвенцията за международни
автомобилни превози на стоки (CMR). Поддържа, че не се установявала активната
легитимация на ищеца по смисъла на чл. 37 от Конвенцията. Не ставало ясно ищеца
какъв се явява - превозвач или последващ такъв. Поддържа, че ищецът и
ответникът се намирали в отношения, като последващи превозвачи по смисъла на
Конвенцията, регламентирани от чл.34 до чл.36 на същата, като в случая не
ставало ясно как ищецът встъпва в правата на получателя на стоката, за да
отправи претенция към ответника по смисъла на чл.37 от Конвенцията. Счита, че в
този случай възражението за явни липси се правело на момента на доставката, а
не по късно, т.е давността започнала да тече от момента на доставянето.
Поддържа, че липсвало отбелязване по товарителницата или протокол за съвместно
установяване на липси на стоката при получаването й, с посочване на общото
естество на липсата или повредата по смисъла на чл. 30, т. 1 от Конвенцията.
Счита, че при тази ситуация състоянието на стоката при получаването трябвало да
бъде установено от независима организация за стоков контрол, а не фактически с
едностранни констатации от получателя, както и че би следвало, за да се
установи легитимацията на ищеца да е налице Протокол за липси и естеството на
липсата между получателят на стоката CPIC- Athens/респ. Orphee Beinoglou S.A/ и
превозвача записан в ЧМР- товарителницата Samson GR Forwarding S.A от
31.05.2018 г., последващ такъв между Samson GR Forwarding S.A и С.С. ЕООД,
което било материалноправната предпоставка за претенцията на ищеца. Сочи, че
липсвали доказателства за реални вреди. Счита, че не носи отговорност по чл. 17
от Конвенцията.
Поддържа,
че липсвала активната легитимация на ищеца по чл. 37 и чл. 17 от Конвенцията.
Оспорва твърденията за претърпени вреди (липсата на автомобилните гуми), като
липсвали и доказателства за такива вреди. Оспорва надписите в ЧМР във връзка с
твърдените липси. Счита, че представените от ищеца писма нямат характер на
рекламационни съгласно чл. 30 от Конвенцията. Оспорва размера на исковата
претенция. Счита, че стойността на
обезщетението не била определена съгласно Конвенцията. Поддържа, че по
делото не били представени документи, удостоверяващи плащане от страна на ищеца
или направени прихващания на суми по повод липсите по приложените 44 броя
ЧМР-товарителници. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба. Поддържа изложеното в ИМ. Оспорва
възраженията на ответника за недопустимост
и неоснователност на иска, като ги намира за несъстоятелни. Оспорва
твърдението на ответника, че липсващите гуми следвало да се установят от
независима организация. Намира, че именно ответникът следвало да ангажира
авариен комисар, но не го направил, тъй като бил наясно с липсата на гумите.
Счита, че ответникът се е съгласил с извършените констатации/забележки относно
липсата на съответното количество автомобилни гуми понеже не възразил. След
като не поискал констатация за липсваща стока от страна на трето лице,
ответникът не можел да оспорва, че липсите били ненадлежно констатирани.
Намира, че не било налице основание ответникът да се освободи от отговорност в
процесния случай съгласно чл.17, §2 и §4 от Конвенцията, а и липсвали и такива
твърдения от насрещната страна.
В
условията на евентуалност твърди, че искът му имал основание в чл. 74 ЗЗД и/или
чл. 37 от Конвенцията. Счита, че в първия случай ищецът имал право да се
суброгира в правата на получателя на стоката, тъй като платил чрез прихващане
сумата от 2673,61 евро на гръцкото дружество. Поддържа, че между него и GR
SAMSON FORWARDING S.А. Гърция били налице отношения по възлагане на процесните
превози, респ. за гръцкото дружество възниквало задължение да заплати
договореното възнаграждение, а за ищеца - да възстанови на гръцкото дружество
нанесените му вреди, изразяващи се в частична липса на гумите, за което имало и
надлежно отправена рекламация от GR SAMSON FORWARDING S.А. Гърция. Твърди, че
получил плащане по съответните фактури и позиции с 2673,61 евро по-малко от
възнаграждението, което следвало да получи по договорите с GR SAMSON FORWARDING
S.A. Гърция, т.е. тези 2673,61 евро (или 5229,13 лева) му били
удържани/прихванати от съконтрахента заради липсващата стока, допусната по вина
на ответника. Счита, че това прихващане означавало плащане и обосновавало
основателността на иска по чл.74 от ЗЗД. Ако се приемело, че ищецът бил последващ
превозвач по смисъла на глава шеста от Конвенцията, както и с оглед
обстоятелството, че платил на GR SAMSON FORWARDING S.А. Гърция обезщетение за
частично липсващата стока, то ищецът на основание чл.37 от Конвенцията имал
право да предяви регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу
превозвача, който участвал в изпълнението на превозния договор и бил виновен за
частичната липса, т.е. за 2673,61 евро, за която имал иск срещу ответника, тъй
като заплатил същата на превозвача, възложил му този превоз.
Поддържа,
че писмата, отправени от него до ответника, притежавали нужните реквизити
съгласно Конвенцията и породили целените с тях последици.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложеното в отговора. Счита, че
доколкото заявената евентуална претенция на ищеца представлявала нов иск, то
същата се явявала недопустима, доколкото не било налице пояснение/допълнение на
исковата молба или изменение на иска, направено с ДИМ. Евентуално оспорва
твърдението за извършено от ищеца прихващане/плащане.
В
хода на процеса по отношение на ответника е открито производство по
несъстоятелност с решение № 261210/02.08.2021 г., вписано в търговския регистър
на 03.08.2021 г.
Във
връзка с това производството по делото е било спряно на осн. чл.637, ал.1 от ТЗ, като впоследствие е било възобновено с участие на синдика, тъй като вземането
е било включено в списъка на неприети вземания.
В съответствие с
нормите на чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 от ТЗ след изтичането на сумарния 3 м.
срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност не могат да се предявяват. В контекста на тази норма с решение
№ 53 от 16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на ВКС, ТО, Първо отделение и с
решение № 178 от 22.01.2016 г. по т.д. № 1889/2013 г. на ВКС, ТО, Първо
отделение, решение № 13 от 06.02.2017 г. по т. д. № 3021/2015 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС е прието, че е недопустимо, с
оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, производството
по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл. 630 ТЗ дело по см. на чл.
637, ал. 1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск
или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по
несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените
срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ/, като се приема, че правният
интерес на ищеца от търсената защита е отпаднал, като е погасено и правото му
на иск.
Видно
от представената молба до съда по несъстоятелността вземането е било предявено
на 18.01.2023 г., т.е. след изтичане на общия 3 м. сумарен срок за предявяване
на вземането, считано от датата на вписване в ТР на решението за откриване на
ПН (03.08.2021 г.) Това налага извода за недопустимост на иска, налагащо
прекратяване на производството по делото.
Воден
от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява
производството по т.д. №1581/2019 г. на СГС.
Определението
подлежи на обжалване пред САС в 1 седм. срок от връчването му.
Съдия: