Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 22.07.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …………… Евгения
Русева ………… и в присъствието на
прокурора ……………………….………… като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 418 по описа за 2020год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 371/11.03.2020г. по гр.д. № 7760/2019г. на РС гр.Плевен /ПлРС/ на
осн. чл.144 СК е осъден П.С.М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА на М.П.М. с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 09.12.2019г., до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му Част
до пълния претендиран размер от 250лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдил на основание чл.149 от СК П.С.М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на М.П.М.
с ЕГН ********** сумата от 488,72лв., представляваща дължима издръжка за
периода от 01.09.2019г. до 08.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 09.12.2019г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска в
останалата му част до пълният претендиран размер от 625лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОСТАНОВИЛ предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка на
основание чл.242 ал.1 ГПК.
Осъдил
на основание чл.78 ал.1 от ГПК П.С.М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на М.П.М. с
ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 180лв., съразмерно уважената част
от иска.
Осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК, М.П.М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ
на П.С.М. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 144лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Осъдил П.С.М. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 216лв.
Недоволен от решение в осъдителните му Части е останал П.С. М. от с.***,
Община гр.Долна Митрополия, който го обжалва в законния срок. Твърди, че с
решение № 512/15.03. 2019г. по гр.д. № 67/2019г. е осъден да заплаща на дъщеря
си М.П.М. ежемесечна издръжка от 200лв., считано от 07.01. 2019г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини и
условия за нейното изменение или прекратяване. Към м.март 2019г. работел като
механизатор в ЗК Нов път и получавал ТВ от 1 000лв., но бил освободен от
16.12.2019г. като не получава обезщетение поради безработица. Останал е без
никакви доходи и срещу него е образувано досъдебно производство за неплащане на
издръжка. За същия период е имал големи данъчни задължения и след съдебното
решение продал голяма част от животните, които отглежда като земеделски
производител за да плати на НАП 9 000лв. на части. Бил е регистриран като
земеделски производител, но не е декларирал животни за текущата 2020г., защото
продал голяма част от тях и не получава обезщетения. Получените суми през
2018г. и 2019г. са взети предвид при разглеждане на другите дела за издръжка.
От постановяване на предното решение от м.март 2019г. до подаване на ИМ по
настоящото дело – 09.12.2019г. не е изминал продължителен период от време и
няма промяна в обстоятелствата – дори възможностите му са намалели драстично –
има дългове и едва осигурява собствената си издръжка. От друга страна издръжка
на пълнолетни лица се дължи само ако не съставлява затруднение за родителя, а в
случая той няма възможност да дава каквато и да било издръжка.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да отхвърли
иска по чл.144 от СК като неоснователен, а по иска за издръжка за минало време
по чл.149 СК – от 01.09.2019г. до 09.12. 2019г. – като недопустим.
Въззиваемата М.П.М. чрез адв.В. П. от ПлАК изразява становище, че жалбата е
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Във въззивната
жалба се излагат съображения относно невъзможността за плащане на издръжка,
които според въззиваемата не почиват на доказателствата по делото. Въззивникът
разполага с недвижимо имущество, което е в доста големи декари земя. Същият е
регистриран като земеделски производител, от което реализира доходи. Бащата следва
да продължи да плаща издръжка на пълнолетното си дете, която към момента е
студентка. Моли съда да й присъди направените разноски за настоящата инстанция.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.
За да постанови
обжалваното решение ПлРС е приел, че по делото е безспорно от приложения препис
на удостоверение за раждане, че ответника П.С.М. е баща на ищцата М.П.М. от майка
Г.К.К..
Видно е от представения препис на решение по
гр.д.№67/2019г. по описа на ПлРС, и от
самото дело, приложено като писмено доказателство, че ответникът е бил осъден
да заплаща на своята пълнолетна дъщеря, като учаща редовно в средно учебно
заведение, ежемесечна издръжка в размер на 200лв. считано от 07.01.2019г.
Не се спори, че през
учебната 2018г./2019г. ищцата е завършила средното си образование.
Намерил, че се установява
от приложения препис на уверение №138/16.09.2019г., че ищцата е продължила
образованието си във висше учебно заведение, като за учебната 2019г./2020г. е
била записана за студентка в първи курс по специалност „Социални дейности в
здравеопазването” в МУ-Плевен, при редовна форма на обучение.
За безспорно приел, че
ищцата М.М. не притежава имущество, от което да се издържа или друг източник на
доходи.
От представения препис на
Заповед №25 от 13.12.2019г., издадена от председателя на ЗК „Нов път” и справка
от НАП за актуални трудови договори е видно, че трудовото правоотношение на
ответника със сочената кооперация е било прекратено, считано от 16.12.2019г.
Видно е от приложения
препис на Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.05.2019г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, платежни
нареждания и потвърждения за плащане от ЗК „Нов път”, че срещу ответника е било
налице към сочената дата изискуемо публично вземане в размер на 9002,73лв.,
за събиране на което са били предприети
изпълнителни действия и наложен запор върху вземане на длъжника за трудово
възнаграждение от кооперацията, с която е бил в трудово правоотношение. От
признанието на ответника в писмения му отговор приел, че се установява, че задължението
е било изцяло погасено, като за целта продал част от животните, които отглеждал
като земеделски производител.
От приложените
удостоверения за декларирани данни и преписи от декларации по чл.14 от ЗМДТ се
установява, че П.С.М. има декларирани недвижими имоти в с.*** и с.***, както и
придобит през 2006г. лек автомобил. Майката на ищцата – Г.К.К. е декларирала на
11.11.2016г недвижимо имущество в с.*** – дворно място с къща и придобит през
2019г. лек автомобил.
От приложеното
удостоверение от АВ-СВ-Плевен приел, че ответникът П.М. притежава и закупени
земеделски имоти в землището на с.***, а от постъпилата справка от Областна
Дирекция „Земеделие” – гр.Долна Митрополия, че и двамата родители на ищцата са
регистрирани като земеделски производители. П.С.М. има заведена анкетна карта с
анкетен формуляр от ОСЗ-Долна Митрополия, в който има включени животни - говеда
и биволи с общ брой – 37. Г.К. М. също има заверена такава анкетна карта с
анкетен формуляр, в който са включени и животни – овце с общ брой 53 и кози с
общ брой 8.
Видно е от приложената
справка от Държавен фонд „Земеделие”, че и двамата родители на ищцата, в
качеството на земеделски производители са получили през периода от м.октомври
2018г. до 18.02.2020г. финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани
от ДФ Земеделие.
Приел също така, че представения
препис на Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 11.02. 2020г. по досъдебно производство № Д-315/2019г. по описа
на РП-Плевен се установява, че ответника П.М. е привлечен в качеството на
обвиняем по две обвинения за престъпление по чл.183, ал.1 от НК – за това, че
през периода от м.юли 2015г. до м.март 2019г., като осъден да издържа двама
свои низходящи – К. П.М. и М.П.М., съзнателно не изпълнил задължението в размер
на 44 месечни вноски – за едното дете общо в размер на 2800лв. и за другото
дете общо в размер на 4400лв.
Изводите на ПлРС са, че съгласно
разпоредбата на чл.144 от СК родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, и родителите могат да я дават
без особени затруднения. От доказателствата приел за установени първите две от
сочените по-горе, предвидени в Закона предпоставки – ищцата учи висше
образование и е на 20 години, и няма доказателства че може да се издържа от
доходите си.
За възможностите на родителят
да дава търсената издръжка без особени затруднения оценил, че от м.декември
2019г. ответникът не работи по трудово правоотношение, но притежава недвижимо
имущество в с.*** и с.***. Регистриран е като земеделски производител и е
получил финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от ДФ
„Земеделие“, от което 3 020,57лв., отнасящо се за 2018г. и 3 744,08лв. за 2019г. Приел, че ответникът
реализира единствено доход в качеството на земеделски производител, макар и да
не е установен в какъв средномесечен размер.
От друга страна има
непогасени задължения за присъдена издръжка в полза на ищцата за предходен
период в размер на 4 400лв. и в полза на друго дете на ответника в размер на
2 800лв.
При тези данни съдът приел, че ответника би могъл да заплаща издръжка за
пълнолетната си дъщеря в размер на 150лв. месечно от датата на ИМ – 09.12.2019г.
Заплащането в по-голям размер би създало затруднения за погасяване на предходните
натрупани задължения на издръжка за двете му деца и за осигуряване на
собствената издръжка на ищеца.
При същите съображения счел, че и издръжката за периода от 01.09.2019г. до
завеждане на исковата молба следва да се определи на по 150лв. месечно или общо
за периода за минало време от 488,72лв., от които по 150лв. за месеците
септември, октомври и ноември и 38,72лв. от първи декември до осми декември.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваните
решения са валидни и допустими.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените
доказателства и приложеното дело.
Според
чл.144 СК за да възникне правото на издръжка на пълнолетен от възходящ е
необходимо пълнолетното лице да не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си, да учи редовно в средно и висше учебни заведения,
за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при
обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше
учебно заведение и това задължение да не
съставлява особено затруднение за родителя, от който се търси издръжката.
За
разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, която е безусловна,
издръжката на навършилите пълнолетие е условна. Съобразно предписанията на
чл.154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, това че ищцата
може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си подлежи
на доказване от ответника. По делото няма представени доказателства, че същата
има доходи или имущество. Ноторно е, че при редовно обучение разходите за
издръжка на студента са значителни – за обучение, учебни пособия, транспорт,
храна, облекло и ежедневни разходи, т.е. пълнолетното дете има нужда от
издръжка при редовно обучение за висше образование.
Видно
от Отговора на ИМ – л.10 от делото, П.С.М. е изтъкнал затрудненията, които има
но не е отчел, че с решението по приложеното дело е бил осъден да заплаща
издръжка на пълнолетното си дете докато учи за средно образование – от 07.01.2019г.
до настъпване на причини или условия за нейното прекратяване. Със завършване на
средното образование на ищцата тази издръжка е прекратена и тя е започнала за
учебната 2019г. – 2020г. обучение за висше образование. Предявила е ИМ на
09.12.2019г. и поради това периода от 01.09.2019г. до 09.12.2019г. се оказва за
минало време от учебната й 2019г. – 2020г. Затова искът й за минало време не е
недопустим, а и ответникът с Отговора не е направил конкретни възражения в тази
насока, а общо твърдение искът за издръжка за минало време да се отхвърли като
недопустим, неоснователен и недоказан.
При съобразяване на
писмените доказателства оплакванията му, че издръжката на пълнолетното му дете
представлява особено затруднение са неоснователни.
СК
не съдържа легално определение на отрицателната предпоставка за уважаване на
иска по чл.144 СК „особени затруднения”, но предвид същността на издръжката
като задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се,
особените затруднения на задължения за даване на издръжка се преценяват от
материалните възможности на родителя и наличието на други обстоятелства, които
пряко рефлектират върху тези материални възможности.
Вярно е, че пълна безусловност на задължението в случая не
е налице - родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от
имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното
състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70г. е
посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото
лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите.
Ответникът е на 46-годишна възраст, няма доказателства за
влошено здраве или ограничена работоспособност, по професия е механизатор,
разполага с недвижими имоти включително и земеделски земи в землищата на с.***
и с.*** – плодороден район от Дунавската равнина в поречието на р.Искър,
регистриран е като земеделски производител, към м.януари 2020г. в анкетната му
карта са вписани значителен брой глави едър рогат добитък, за които твърди, че
голяма част от същите е продал, притежава лек автомобил, а при делбата със
съпругата си е получил половината от къща с двор в с.***, от бивша ветеринарна
лечебница и краварник. Вярно е, че това е станало през 2010г., но видно от
данните на СВ при АВ гр.Плевен от 2005г. до 2018г. същият е придобивал
недвижими имоти чрез покупко – продажби. Тези данни наред с обстоятелството, че
от 01.01.2020г. МРЗ за страната е 610лв. налагат извод, че П.С.М. при тази
възраст, здравословно състояние, професия и имуществено положение следва да е в
състояние да реализира доходи в размер на МРЗ за страната и от там, че издръжка
от 150лв. месечно за пълнолетното му дете, което учи висше образование не би
трябвало да му създава особени затруднения.
Не са представени доказателства да издържа или да се грижи
и за друго лице в момента, или да има ново семейство.
При отчитане на горните факти, при определяне на дължимата издръжка от бащата на навършилата пълнолетие и учаща в друго населено място негова дъщеря, настоящата инстанция намира, че сумата от 150лв. месечно би била подходяща с оглед елементите на фактическия състав на чл. 144 СК.
Досежно
размера на дължимата за периода от 01.09.2019г. до 09.12.2019г. – датата на ИМ
– издръжка на ищцата напълно относими са разсъжденията от горните мотиви за
предпоставките за уважаване на иска за издръжка на пълнолетен учащ се за минало
време.
Затова
като е достигнал до извод, че на ищцата се дължи издръжки от по 150лв. месечно от
датата на ИМ занапред и за минало време - за периода от 01.09.2019г. до 09.12.2019г.
– датата на ИМ, ПлРС е постановил законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
И двете страни са претендирали разноски за
настоящата инстанция. Въззивната жалба е неоснователна и поради това искането на
ответника е неоснователно. След като ищцата успешно се е защитила във
въззивното производство от жалбата на ответника, то на същата се дължат на осн.
чл.78 ал.1 ГПК разноски за тази инстанция. Защитата на ответника възразява за
прекомерност – чл.78 ал.5 ГПК. Видно от Договора за правна защита и съдействие
– л.27 от делото, претендира се възнаграждение за адвокат в размер на 300лв. и
същото не е прекомерно – арг. от чл.21 от НМРАВ, според който за защита и
съдействие в производства по Глава 9, 10 и 11 от СК, а това за издръжка е в
Глава 10, минималното възнаграждение е 400лв. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв. за
адвокат.
Поради това и на основание чл.271 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 371/11.03.2020г., постановено по гр. дело № 7760/2019г.
по описа на Районен съд гр.Плевен – IV-ти гр. състав в обжалваната
му Част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК П.С.М. с ЕГН ********** да заплати на М.П.М.
с ЕГН ********** разноски
по делото за тази инстанция в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280 ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.