№ 210
гр. Свиленград, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. П.а
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №
20225620100009 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правна квалификация чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр.
с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД иска от съда да осъди
ответника К. Д. Г. да му заплати сумата 3 488,00 лева, представляваща
платеното застрахователно обезщетение по щета № 0300/18/262/500043 за
нанесени от ответника имуществени вреди на трето застраховано лице – „Био
Сакар“ ЕООД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 28.08.2018 г. в землището на с. Студена, общ.
Свиленград, ответникът отнел противозаконно трактор марка „Кубота“, с peг.
№ X06623, от владението на собственика „Био Сакар“ ЕООД, с когото
ищецът бил във валидно застрахователно правоотношение, обективирано в
полица № 18-0300/262/5000028. Тракторът бил в държане на ответника до
01.09.2018г., когато с Протокол за претърсване и изземване същият бил
предаден на органите на МВР. Посочва в молба – уточнение от 27.06.2022г.,
че „процесният трактор не е имал увреждания към момента на
противозаконното му отнемане, като при изземването от органите на МВР са
установени посочените в доказателствата по делото /НОХД № 2/2020 г./ и в
уточнителната молба на "ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД от 05.05.2022г.
увреждания.
Ищецът уточнява, че в периода от 28.08.2018г. до 01.09.2018г., при
противозаконното отнемане на трактора в землището на с.Студена и
транспортирането му до землището на гр. Тополовград, от където същият бил
иззет, ответникът нанесъл вреди по застрахования трактор на обща стойност 3
1
488,00 лева, без ДДС, изразяващи се в подмяна на части на това МПС,
диференцирани по вид и единична стойност, както следва:
Контактен ключ - 220,00 лева;
Антена -137,00 лева;
Авариен буркан - 92,00 лева;
Казанче за течност на чистачки - 320,00 лева;
Щека за скоростна кутия - 30,00 лева;
Комплект предни тежести - 2 250,00 лева;
Топка за скоростен лост - 350,00 лева;
Маншон за лост на чистачките -10,00 лева;
Маншон за скоростен лост - 29,00 лева;
Чоп плаващо - 40,00 лева;
Планка плаващо -10,00 лева.
По случая било образувано досъдебно производство № 413/2018 г. по
описа на РУ на МВР – Свиленград, а впоследствие и НОХД № 2/2020 г. по
описа на PC-Свиленград, което приключило със споразумение. С
Постановление за връщане на веществено доказателство от 18.09.2018 г. на
РП -Свиленград, тракторът бил върнат на собственика - „Био Сакар“ ЕООД.
След подадено уведомление в "ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД била
образувана щета № 0300/18/262/500043, по която на собственика на
увреденото МПС била изплатена сума в общ размер на 3 488,00 лева, с
преводно нареждане за кредитен превод от 08.05.2020 г.
Тъй като застрахователното събитие настъпило по вина на ответника,
ищецът му отправил регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 3
488,00 лева, представляваща платеното застрахователно. Плащане от
ответника не било извършено.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения му по реда
на чл.47 от ГПК особен представител, представя отговор за исковата молба, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът виновно е причинил претендираните материални вреди на
процесния трактор. Ако имало вина на ответника, то имало и съпричиняване
на вредите. Оспорва твърдението, че платеното застрахователно обезщетение
на собственика е било дължимо от ищеца-застраховател, т.е. че е било налице
застрахователно събитие, като основание за заплащането му. Оспорва и
твърдяните за настъпили вреди на трактора по вид и размер, като твърди, че
обезщетението е определено за вреди на трактора, които не били настъпили
или не били в причинна връзка със застрахователно събитие. Оспорва също,
че „Био Сакар” ЕООД е собственик на трактора и че е получил
обезщетението, предмет на иска. Оспорва валидността и достоверността на
всички фактури, сервизен протокол, опис на щета № 0300/18/262/500043,
доклад по щата № 0300-18-*********, тъй като нямали характер на писмени
доказателства и отразеното в тях съдържание било недостоверно. Липсвало и
валидно уведомление и заявено искане от собственика на увредения трактор
2
до застрахователя за заплащане на обезщетението за вреди на трактора, тъй
като не било направено от легитимирано за подаването му лице. Поради това,
ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в приложеното за послужване НОХД №
2/2020г. по описа на РС-Свиленград се установява, че с постановено по
делото протоколно определение № 9 от 09.01.2020г. се одобрява постигнато
между прокурор при РП – Свиленград и ответника К. Д. Г. споразумение, по
силата на което последният, в качеството му на подсъдим, е признат за
виновен в това, че на 28.08.2018г. в землището на с.Студена, обл. Хасково,
като извършител, в съучастие с две неустановени лица – съизвършители,
отнел чужди движими вещи – трактор марка „Кубота“, модел „М9960“, с peг.
№ X06623, и прикачена към него дискова брана с рег. № Х03987А от
владението на собственика „Био Сакар“ ЕООД, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.2, вр.
чл.195, ал.1, т.2, вр. чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Споразумението е
одобрено, след като е прието от съда, че „Причинените имуществени вреди от
престъплението, извършено от подсъдимия К. Д. Г. са възстановени.“.
Видно от Разписка за върнати вещи от 19.09.2018г. - л.41 от том I от ДП
№ 413/2018г. по описа на РУ на МВР - Свиленград, приложено към НОХД №
2/2020г. по описа на РС-Свиленград, приелият предадената му вещ
(откраднатия трактор) Я. Г. И., в качеството си на управител на „Био Сакар”
ЕООД, изрично е заявил, че „няма никакви притенции относно вещта и че по
нея няма констатирани липси и повреди.“.
Към исковата молба същата Разписка за върнати вещи от 19.09.2018г. е
приложена като заверено ксерокопие, в който липсва абзаца от оригиналния
документ, където е отразено цитираното заявление на Я. Г. И.. Последният,
разпитан като свидетел в о.с.з. на 08.07.2022г., изрично е заявил, че подписът,
положен върху оригиналната Разписка за върнати вещи от 19.09.2018г.,
приложена към ДП, е негов, както е негово и изявлението, че няма претенции
за липси и повреди по трактора. С оглед тези констатации, следва да се
приеме, че приложения към исковата молба документ - Разписка за върнати
вещи от 19.09.2018г. е неистински, тъй като е с невярно съдържание.
Нито от доказателствата по НОХД № 2/2020г. по описа на РС-
Свиленград, нито от доказателствата по ДП № 413/2018г. по описа на РУ на
МВР – Свиленград, се установява при кражбата да са нанесени процесните
вреди на трактора. Напротив, в Протокола за претърсване и иземване на
помещение - л.99 от том I от ДП липсва посочване на констатирани вреди от
повреждане или от липси на трактора. В Протокола за оглед на веществени
доказателства от 11.09.2018г. - л.41 от том III на ДП, при описание на иззетия
като веществено доказателство трактор, също не са отразени увреждания или
липси на същия.
От разпита на свидетеля Я. Г. И. - управител на „Био Сакар” ЕООД
също не се установяват твърдените от ищеца вреди по трактора, налични след
3
кражбата и връщането му на собственика. Свидетелят заявява: „Със
сигурност, след като ми го върнаха, имаше щети по него … не си спомням
точно какви увреждания имаше“.
По делото е разпитан като свидетел и М. Р., работил във „Монтажагро
груп” ЕООД (фирмата, продала на собственика на трактора частите, посочени
като вреди от ищеца). От показанията на този свидетел също не се установява
наличието на процесните вреди. Св. Р. заявява, че след кражбата е правил
опис на трактора в с.Левка, но не може да потвърди дали частите, които е
описал, са същите, посочени в приложения към исковата молба сервизен
протокол. Последният му е предявен в о.с.з. на 16.09.2022г., при което
свидетелят е изяснил, че този сервизен протокол, съдържащ описание на
липси и повреди на трактора, няма необходимите реквизити - име и подпис на
съставителя и на клиента, нито дата на съставяне, както и не отговаря на
бланката на сервизните протоколи, които се изготвят във фирмата.
Свидетелят отрича да е съставил приложения към исковата молба сервизен
протокол, независимо че в същия е посочено неговото име за „извършил
сервиза”. Ето защо, следва да се приеме, че приложения към исковата молба
сервизен протокол няма характер на документ със съответна доказателствена
стойност, тъй като е неподписания и недатиран.
От показанията на свидетеля Ж. Ж. - едноличен собственик и управител
на „Монтажагро груп” ЕООД също не се изясняват обстоятелствата, относно
повредите и липсите на трактора. Същият посочва как по принцип се
процедира във фирмата при извършване на ремонт, но не дава категорични
данни за процесния случай - дали е извършен ремонт на трактора в сервиза на
фирмата, какви са повредите и липсите на трактора. За случая свидетелят
изрично заявява, че не е виждал и не знае съС.ието на процесния трактор.
Относно издадените от „Монтажагро груп” ЕООД проформа фактура №
183/26.09.2018г. и фактура № *********/22.04.2020г., приложени към
исковата молба, св. Ж. твърди, че са осчетоводени и по тях е постъпило
плащане.
Последното твърдение на св. Ж. се опровергава от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза. Видно от
заключението, фактура № 10000000591/ 22.04.2020г., издадена от
„Монтажагро Груп” ЕООД за продажба на описаните в нея части е със
стойност „0.00” и по нея няма плащане от страна на „Био Сакар” ЕООД, а в
счетоводството на последното дружество фактурата не е осчетоводена.
Отделно от това, самата фактура не съдържа подписите на страните,
поради което не е годно доказателство, удостоверяващо продажбата на
частите, още повече, че същата е своевременно оспорена от ответника,
досежно валидността и достоверността й. Същата фактура, наред с фактура –
проформа № 183/26.09.2018г., опис на щета № 0300/18/262/500043,
уведомление по щета и доклад по щета № 0300-18-*********, приложени към
исковата молба, не следва да се кредитират като доказателства за
установяване на процесиите вреди на трактора, тъй като са оспорени от
ответника досежно валидността и достоверността на съдържанието им, а
ищецът не доказа с други доказателства осъществяването на фактите, които са
4
отразени в тях.
По делото е назначена и съдебно-автотехническа експертиза, от
заключението на която също не се доказват спорните вреди.
От представената застрахователна полица № 18-0300/262/5000028 се
установява, че по отношение на процесния трактор, собственост на „Био
Сакар” ЕООД, е действала валидна застраховка „Пълно Каско“ със
застраховател "ЗАД „Алианц България“" АД, с период на застраховката
17.06.2018 г. - 16.06.2019 г. Т.е. към продесния период 28.08.2018г. -
01.09.2018г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на трактор, за който се твърди да е бил увреден.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод, представено с
исковата молба, на 08.05.2020 г. ищецът – застраховател е превел по сметка на
„Био Сакар” ЕООД сумата 3488,00 лв. на основание щета №
0300/18/262/500043.
Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни
изводи:
На основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, с
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение. Правото по чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е
особен вид суброгационно право, което възниква по силата на закона и става
изискуемо от датата на плащането на обезщетението.
За да възникне суброгационното право по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ в полза
на имуществения застраховател е необходимо да е налице валиден договор за
имуществено застраховане към датата на процесното събитие и заплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования за причинените му вреди.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за
обезщетяването на тези вреди: противоправно деяние (действие или
бездействие) на определено лице, вреди, причинени на друго лице, връзка
между вредите и противоправното деяние, изискваща първите да се пряка и
непосредствена последица от деянието, както и вина. Вината, съгласно чл. 45,
ал.2 от ЗЗД се презумпира. Всички останали елементи подлежат на доказване,
като доказателствената тежест за това е върху ищеца, който следва да ги
установи пълно и главно.
В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата
на твърдяното увреждане, по силата на което "ЗАД „Алианц България“" АД е
поело задължение да обезщети вредите, възникнали при използуването на
застрахования трактор. Налице е и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на собственика на трактора.
Не са налице обаче кумулативните предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД за да се ангажира отговорността на ответника.
Ищецът, в чиято тежест бе да докаже, съгласно правило на чл.154, ал.1
от ГПК, и то при условията на главно и пълно доказване, че претендираните
5
вреди са настъпили и че те са причинени от ответника, при осъществената от
последния кражба на процесния трактор, не можа да стори това.
Не се доказа с категоричност наличието на твърдените вреди. Липсват
доказателства за увреждането на трактора и в наказателното, и в досъдебното
производство, с предмет процесната кражба. Напротив, наказателният съд е
одобрил споразумението между Прокуратурата и К. Д. Г. именно защото и по
аргумент на противното на чл.381, ал.3 от НПК е приел, че от престъплението
не са причинени имуществени вреди. Дори и да се приеме, че е имало скрити
повреди по отнетата вещ в резултат на престъплението, то от датата на
връщане на вещта – 19.09.2018г. до внасяне на споразумението в съда –
03.01.2020г., увреденото лице е можело да възрази пред разследващия орган.
Това не е направено, поради което е и одобрено споразумението.
Не се доказа и вина на ответника за застрахователното събитие, от което
са настъпили евентуални вреди за застрахования трактор. Съдебното
определение, имащо характер на влязла в сила присъда съгласно чл.383, ал.1
от НПК не е задължително за гражданския съд, тъй като престъплението, за
което е осъден ответника не е деликта, от който произтичат претендираните
вреди, т.е. не са налице предпоставките по чл.300 от ГПК.
Не се доказа и причинноследствена връзка между настъпилото
застрахователно събитие и твърдените вреди по застрахования трактор.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски, но с оглед изхода на спора такива не
следва да му бъдат присъждани.
Ответникът не претендира разноски, но назначеният му особен
представител иска да бъде увеличено адвокатското възнаграждение за
участието му в процеса.
Съдът намира искането за увеличаване на възнаграждението на
особения представител на ответника за основателно. При определяне на
първоначалното възнаграждение за особен представител, Съдът е съобразил
разпоредбата на чл.47, ал.6, изр.2 от ГПК, като е определил възнаграждение в
размер на 450 лв., който е под минималния такъв – 474,16 лв., определен по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към 02.03.2022г. (датата на
определението, с което е определено първоначалното възнаграждение за
особения представител). След преценка на правната и фактическа сложност
на делото, и извършените процесуални действия, съдът намира, че
първоначално определеното възнаграждение за особения представител на
ответника не съответства на извършената от него работа.
При формиране на преценката, относно конкретния размер на
дължимото възнаграждение на особения представител в настоящия процес,
съдът взе предвид, че същият е извършил редица действия, с цел защита
интересите на ответника, които безспорно свидетелстват за проявена
6
процесуална активност. С оглед обема на осъществените процесуални
действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност на
делото, определеното възнаграждение от 450 лв. за особения представител се
явява занижено и следва да се увеличи. Увеличението следва да бъде
съобразено и с последното изменение на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 2022г.),
касателно чл.7, ал.2, т.2, съгласно който при интерес от 1000 до 10 000 лв. то
е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Т.е. понастоящем минималния
размер на адвокатското възнаграждение за настоящия казус следва да е 644,80
лв., съгласно Наредбата. Затова и по горните съображения, съдът счита, че
първоначалното възнаграждение за особения представител следва да се
завиши поне с 250 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. софия, ул. „Сребърна“ №
16, срещу К. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД – за заплащане
на сумата 3488,00 лева, представляваща платеното застрахователно
обезщетение по щета № 0300/18/262/500043 за нанесени от ответника
имуществени вреди на трето застраховано лице – „Био Сакар“ ЕООД, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.01.2022г. до окончателното й изплащане.
УВЕЛИЧАВА възнаграждението за особения представител на
ответника, определено с Определение № 71/02.03.2022г., постановено по
делото, от 450 лв. на 700 лв.
ОСЪЖДА "ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. софия, ул. „Сребърна“ № 16, да заплати
по сметка на Районен съд – Свиленград /за вещи лица/ сумата 250 лв. –
дължимо възнаграждение за особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7