№ 133
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр.Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б.Стоянова
в присъствието на прокурора М.Дишлянов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600394 по описа за 2022 година
Производство по чл.44 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е жалба от адв.И. Т. като защитник на исканото за предаване
лице И. Д. Т. против решение № 106/ 19.09.2022г., постановено по ЧНД №
416/2022г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, с което е допуснато
изпълнение на ЕЗА Номер 1 Gs 1415/22, издадена на 04.07.2022г. от Районен
съд Бамберг, Федерална Република Германия. В жалбата са изложени
подробни съображения за неправилността и незаконосъобразността на
решението, поради което се иска отмяната му и отказване изпълнението на
въпросната ЗЕЕЗА.
Според представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по делото е било образувано по повод издадена на
04.07.2022 г. Европейска заповед за арест на съдия следовател при Районен
съд Бамберг, Федерална Република Германия с номер 1 Gs 1415/22 с цел
провеждане на наказателно преследване спрямо българския гражданин И. Д.
Т. за престъпление измама, наказуемо според Наказателния кодекс на
1
Федерална Република Германия с 15 години лишаване от свобода.
Съгласно чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА Окръжен съд- Пазарджик е поискал, а
германските компетентни органи са дали гаранция, че след като лицето бъде
изслушано на тяхна територия, И. Д. Т. ще бъде върнат в Р България на неин
гранично-контролно пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.
Съобразно приложените по делото материали, първоинстанционният съд е
обсъдил детайлно и в тяхната съвкупност всички визирани в ЗЕЕЗА
предпоставки за допускане до изпълнение на издадената ЕЗА и правилно е
преценил, че не са налице както абсолютните / чл.39 ЗЕЕЗА /, така и
факултативните предпоставки / чл.40 ЗЕЕЗА / на закона за постановяване на
решение в противоположния смисъл. Действително, процесната
Европейската заповед за арест е издадена в съответствие с разпоредбите на
чл.37 ал.1 т.1-7 от ЗЕЕЗА като са посочени самоличността и гражданството
на исканото лице, наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на
издаващия орган, характер и правна квалификация на закононарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, вида и размера на наказанието,
което се предвижда по законите на издаващата страна. Освен това исканото за
предаване лице И. Д. Т. е неосъждан и спрямо него няма образувани в Р
България наказателни производства. Налице са и останалите формални
предпоставки на ЗЕЕЗА за предаване на лицето и допускане изпълнението на
ЕЗА- престъплението, за което е била издадена не е амнистирано в Република
България; исканото лице не е осъдено с влязла в сила присъда за същото
престъпление и тази присъда да се изпълнява или вече да е изпълнена; не е
изтекъл предвидения давностен срок за деянието, лицето не е търпяло и не
търпи наказание за това деяние в страна, която не е членка на ЕС; лицето е
пълнолетно. Наред с това от доказателствата по делото е видно, че исканото
лице И. Т. преди получаването на заповедта за престъплението за което е
издадена, не е било привлечено като обвиняем и не е подсъдим в Република
България.
Правилна е преценката на съда, че не следва да се откаже изпълнението на
Европейската заповед за арест на германските съдебни власти само заради
това, че исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република
България, както и за това, че престъплението / видно от заповедта / е
извършено изцяло или частично на територията на Р България като
факултативни основания за отказ в хипотезата на чл.40 ал.1 т.4 и т.5 от
ЗЕЕЗА. Във връзка с това първият съд резонно е отразил в решението си, че в
Р България не е образувано наказателно производство срещу исканото лице за
въпросното престъпление и при това положение следва да се отдаде
приоритет на наказателната юрисдикция на издаващата държава - членка
предвид факта, че там вече е започнало наказателното преследване, събирани
са доказателства и лицето ще има възможност да реализира защитата си
против престъплението, за което се иска предаването му. Става въпрос за три
престъпления- участие в организирана престъпна група, компютърни
престъпления и измама, за които съгласно чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА не се изисква
2
двойна наказуемост, но все пак съдът е отбелязал, че същите съставляват
престъпление и по българския Наказателен кодекс - по чл. 321, ал. 2 от НК и
по чл. 209, ал. 1 от НК.
Предвид на изложените съображения от страна на окръжния съд са били
правилно и законосъобразно обсъдени и преценени всички изисквания и
предпоставки на ЗЕЕЗА относно форма и съдържание на издадената от
германските съдебни власти европейска заповед за арест като условие за
допускане на нейното изпълнение и предаване за наказателно преследване на
исканото лице И. Д. Т., поради което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106/ 19.09.2022г., постановено по ЧНД №
416/2022г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3