Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 29.04.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 518/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, чрез юрк. М.А., като пълномощник на изпълнителните директори, против Б.И.И. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 13.06.2019 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 352/2019 г. по описа на РС Своге. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение с № 494 от 14.06.2019 г., като на основание чл. 418 ГПК съдът е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на банката за следните суми : 3226,03 лева  - главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането, 390,08 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г., 281,32 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г., 273,32 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2018 г. до 11.06.2019 г., 4,28 лева – нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г., както и 133,50 лева разноски по делото, от които 50 лева са юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, а 83,50 лева са заплатена държавна такса. Вземането произтича от документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за кредит „Експресо” № 378791/17.07.2014 г., с уговорен и усвоен размер от 4000 лева. Ищецът иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че И. дължи на банката горепосочените суми, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.06.2019 г. до окончателното издължаване и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско.

С молба 31.03.2022 г. пълномощникът на банката – ищец е поискал от съда да се произнесе с решение при признание на иска, по реда на чл. 237 ГПК. В проведеното на 01.04.2022 г. открито съдебно заседание ответникът призна исковете, като с определение от същата дата съдът прекрати съдебното дирене.

От фактическа страна : решението се постановява при признание на иска. По делото са събрани писмени доказателства представени от ищеца, като е приета и съдебно – счетоводна експертиза. Посочените доказателства и доказателствени средства изцяло подкрепят признанието направено от страна на ответника.

От правна страна : налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК и в същото време не е признато право, което противоречи на закона или на добрите нрави, нито право, с което страните не могат да се разпореждат.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да понесе направените от ищеца разноски в размер на 775,54 лева – за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Това е така, защото макар да е налице признание на иска, Б.И.И. е станал повод за завеждане на делото, тъй като е подал възражение. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които са в общ размер на 133,50 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на Б.И.И. ***, ЕГН **********, че дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявано от всеки двама измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи, сумата от 3226,03 лева, представляваща главница по договор за кредит „Експресо” № 378791/17.07.2014 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 13.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 390,08 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г., сумата от 281,32 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г., сумата от 273,32 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2018 г. до 11.06.2019 г., и сумата от 4,28 лева – нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода от 10.08.2015 г. до 10.08.2018 г.

Осъжда Б.И.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявано от всеки двама измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи, сумата от 775,54 лева – направени разноски по гр.д. № 518/2020 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда Б.И.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19, представлявано от всеки двама измежду главния изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи, сумата от 133,50 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 352/2019 г. по описа на Районен съд Своге.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :