Мотиви на присъда № 284 от
26.11.2018 г. по НОХД № 1316/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
– Бургас, с който срещу подсъдимия М.М.Т., ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че в периода 06.06.2011г.
до 07.06.2011г. в гр. София и гр. Бургас, в условията на опасен рецидив, без
надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и
чл. 1 и следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, е разпространил на Д.З.П. високорискови
наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 и
Приложение № 1 към чл. 3 от ЗКНВП, както следва: 100,961 грама коноп (канабис,
марихуана) със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
0,75 %, на стойност 605,77 лв. (шестстотин и пет лева и седемдесет и седем
стотинки), определена съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. и 47,678
грама амфетамин - сол със съдържание на основно
вещество 4,60 %, на стойност 1430,34 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева и
тридесет и четири стотинки), определена съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998
г., което е извършил чрез изпращане на 06.06.2011 г.
по куриерска фирма „Интерлогистика куриер“ ЕООД на
куриерска пратка № 05718080/06.06.2011 г., взета от
куриера Г.П.С. от адрес *** и получена от Д.З.П. на 07.06.2011 г. в офиса на
фирма „Интерлогистика куриер“ ЕООД на адрес: гр.
Бургас, ул. „Индустриална“ № 47 - престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и „б“ от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна така, както е
формулирано с обвинителния акт, като излага съображения какви фактически
обстоятелства счита за установени и прави анализ на събраните по делото доказателствени материали. Застъпва становище, че от съдържащите
се в делото писмени и гласни доказателства безспорно е доказано, че подсъдимият
и св. Д.П. са се познавали и основание за тяхното познанство било
разпространението на наркотици. Сочи, че те предварително се уговаряли, като
свидетелят П. е превеждал пари за поръчения наркотик, след което е получавал
същия, изпратен му от подсъдимия. Твърди, че така се е случило и в
инкриминирания по делото период (06.06. - 07.06.2011
г.) - подсъдимият и св. П. провели разговор, който е възпроизведен във
веществените доказателствени средства, изготвени от
приложението на специални разузнавателни средства. Сочи, че разговорът е бил
проведен на 06.06.2011 г., при който подсъдимият Т. е
обяснил на свидетеля П., че е записал пощенската пратка на негово име, че
пратката е изпратена на 06.06.2011 г. и че свидетелят
П. ще я получи на 07.06., като св. П. се съгласил с казаното. Така на 06.06.2011 г. е била оформена и изпратена куриерската пратка,
като за получател в същата бил посочен свидетелят П.. Пратката била взета от
свидетеля Г.С. и на 07.06.2011 г. в гр. Бургас, в офиса на куриерската фирма,
пратката е била получена от свидетеля П.. По тези съображения прокурорът
пледира за постановяване на осъдителна присъда по повдигнатото обвинение по чл.
354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, като наказанието на подсъдимия да се
определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед
съдебното му минало и голямото количество разпространено наркотично вещество,
като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от около осем години,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в
размер около 50 000 лева.
Защитникът на подсъдимия М.М.Т. – адвокат Й.К. от САК, по време на съдебните прения
пледира за постановяване на оправдателна присъда, с която подс.
Т. да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение. Поддържа тезата, че не
е доказано както авторството на деянието, така и обвинението за разпространение
на наркотични вещества. На първо място счита, че по делото не се е доказало
твърдяното от държавното обвинение познанство между св. П. и подс. Т.. В тази връзка се позовава на показанията на св. П.,
дадени при проведен на 14.02.2017 г. разпит пред съдия от ОС – Бургас, както и
при проведена на същата дата очна ставка между св. П. и подс.
Т., в които е заявил, че не познава обвиняемия, и които показания защитникът
счита, че следва да бъдат кредитирани от съда. На следващо място излага
съображения, че доказателствата, събрани посредством специални разузнавателни
средства, са негодни в настоящия процес, тъй като разрешението за тяхното
използване е било дадено от Софийски градски съд, а е следвало да се даде от
Специализирания наказателен съд, тъй като се е отнасяло за организирана
престъпна група за разпространение на наркотични средства на територията на гр.
София и други градове.
След образуване на съдебното
производство по НОХД №1316/2017г. на Окръжен съд – Бургас, на подсъдимия М.М.Т. е връчен препис от обвинителния акт и съобщение по чл.
247б от НПК за насроченото разпоредително заседание, в което е отбелязано и
разяснението по чл. 247б, ал. 1 от НПК, че делото може да бъде разгледано и
решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Подсъдимият Т. се
яви лично в разпоредителното заседание на 06.03.2018 г., както и в проведените
след това три съдебни заседания - на 11.04.2018 г., 27.04.2018 г. и 04.06.2018
г. В съдебно заседание на 13.07.2018 г.,
редовно призованият подсъдим Т. не се яви,
без да посочи каквито и да било причини за това, като неявяването му стана
причина за отлагане на делото. В съдебно заседание на 18.09.2018 г. подсъдимият
отново не се яви, като съдът измени взетата спрямо него мярка за неотклонение
от „Парична гаранция“ в размер на 300 лева в „Задържане под стража“ и изиска
справки от ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието и НСлСл дали подсъдимият пребивава в местата за лишаване от
свобода и арестите, както и справка от ОД на МВР – Бургас относно задграничните
пътувания на подсъдимия, с цел установяване на неговото местонахождение. От
постъпилите по делото писма от горепосочените институции се установи, че подсъдимият
не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа в затворите на
страната на друго основание; че не се намира в арестите на страната; че няма
регистрирани задгранични пътувания за периода от 04.06.2018г. до 18.09.2018г.;
както и че е обявен за общодържавно издирване, но въпреки проведените издирвателни мероприятия, местонахождението му остава
неизвестно в страната. В съдебно заседание на 22.10.2018 г. съдът отново не
даде ход на делото, като повторно изиска актуална информация от съответните
институции, за да се снабди с данни относно местонахождението на подсъдимия.
Усилията отново не дадоха резултат, а данните за това, че липсват регистрирани
пътувания зад граница, че подсъдимият не се намира в затворите и арестите на
страната, както и че е обявен за общодържавно издирване, но въпреки проведените
издирвателни мероприятия, местонахождението му остава
неизвестно в страната, се потвърдиха. В съдебно заседание на 26.11.2018 г.
съдът даде ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК,
продължи разглеждането му в отсъствие на подсъдимия и в присъствие на неговия
упълномощен защитник, като след изслушване на съдебните прения производството
пред настоящата съдебна инстанция финализира с
постановената присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М.Т.
е роден на *** *** и е с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***.
Понастоящем е с неизвестно местоживеене в страната. Той е българин, български
гражданин, безработен, неженен, със средно образование, и е с ЕГН **********.
Към инкриминирания период – 06.06.2011 г. - 07.06.2011 г., подсъдимият е бил осъждан с три
отделни съдебни акта, както следва:
С присъда на Софийски районен
съд, постановена по НОХД № 8220/2007 г., в сила от 05.10.2007 г., за извършено
на 13.02.2006 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, му е било наложено наказание шест
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено за срок от три години, и наказание глоба в размер на 2000
лева.
Със споразумение за решаване на
НОХД № 2616/2009 г. на Софийски градски съд, влязло в сила от 17.11.2019 г., за
извършени на 05.02.2009 г. престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК, на основание
чл. 23, ал. 1 от НК, му е било наложено едно общо наказание лишаване от свобода
за срок от една година и девет месеца, което да се изтърпи при първоначален общ
режим, и глоба в размер на 2000 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било
постановено подсъдимият Т. да изтърпи и отложеното наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД № 8220/2007 г. на СРС.
С присъда № 20/23.01.2009 г.,
постановена по НОХД № 2029/2008 г. по описа на СГС, изменена с решение №
3517/30.12.2009 г. по ВНОХД № 615/2009 г. на САС, влязла в сила от 26.04.2010
г., за извършено на 24.09.2007 г. престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.
„б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от пет години и лишаване от право на управление на МПС за срок от осем години.
С определение по НЧД № 2547/2010
г. на Софийски градски съд, в сила от 06.07.2010 г., му е било наложено едно
общо наказание по НОХД № 2616/2009 г. и по НОХД №2029/2008 г., двете на СГС, в
размер на най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от пет
години, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Видно от справка рег. №
1949/23.04.2014 г. от Затвора – София (л. 132, т. 2 от ДП), подсъдимият М.Т. е
бил настанен в Затворническо общежитие „Казичане“ на
06.12.2010 г. за изтърпяване на наложеното му с горепосочения съдебен акт общо
наказание лишаване от свобода. Подсъдимият е бил назначен на постоянна работа
извън общежитието – във фирма „Бутитобес“, в която е
работил за периода от 14.01.2011 г. до 13.06.2011 г. В посочения период от
време подсъдимият Т. е работил като барман на външен обект – хотел „Камелот“, находящ се на адрес:
гр. София, ул. „Самоковско шосе“, стопанисван от фирма „Бутитобес“.
През 2011 г. в ГД БОП – МВР
постъпила оперативна информация за лица от гр. София, разпространяващи
наркотични вещества на територията на страната, като според получените данни подс. М.Т. с прякор „Малкия“ бил едно от тези лица.
Във връзка с тези данни, на
04.05.2011 г. е било образувано досъдебно производство № 88/2011 г. по описа на
ГД БОП - МВР, пр. пр. № 4-1517/2011 г. по описа на СГП (по реда на чл. 212, ал.
1 от НПК - с постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура), срещу
неизвестен извършител за това, че от м. януари 2011 г. до м. май 2011 г. в гр.
София образували, ръководили и участвали в организирана престъпна група,
създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК –
престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на образуваното досъдебно
производство, на 18.05.2011 г. било поискано от наблюдаващия прокурор от СГП и
на 19.05.2011 г. било издадено разрешение от и.д. председател на СГС за
използване по отношение на М.М.Т., ЕГН ********** на
специални разузнавателни средства (СРС) по чл. 6 от ЗСРС - подслушване на
ползвани от него шест телефонни номера, посочени в искането за използване на
СРС, сред които **********, ********** и **********. Разрешеният срокът за
използване на СРС бил 60 дни, считано от 19.05.2011 г.
През 2011 г. свидетелят Д.З.П. ***
бил студент в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ –
гр. Бургас. Към този период от време свидетелят П. използвал две СИМ карти с
абонатни номера ********** и **********. П. употребявал наркотични вещества.
Четири години преди 2011 г. св. П. бил в гр. София, където негов братовчед го
запознал с подс. М.Т., и тогава с него няколко пъти
пушили марихуана. След време св. П. разбрал, че М.Т. ***. В началото на 2011 г.
подс. Т. се обадил по телефона на св. П. и му
предложил да си закупи марихуана от него на цена 10 лева за един грам, като св.
П. се съгласил. Двамата се уговорили П. да изпраща парите предварително с
пощенски запис, а М.Т. да му изпраща колета чрез куриерска фирма „Интерлогистика куриер“. Свидетелят П. се свързвал по
телефона с подс. Т. на номера ********** и
**********, за да си поръчва марихуана, а подс. Т. му
звънял за уточнения на поръчките. За периода от началото на м. 02.2011 г. до
края на м. 04.2011 г. св. П. получил четири пратки чрез куриерска фирма „Интерлогистика куриер“ ЕООД, за които предварително
изпращал пари чрез пощенски записи, в които като получател било уговорено да се
записва лицето Васил М.Т., който е брат на подс. М.Т..
В пратките като изпращач били записвани имена на различни лица от гр. София.
На 21.04.2011 г. св. П. изпратил
за пети път пощенски запис с получател Васил М.Т., за сумата от 1400 лева, с
която заплащал поръчана от него на подсъдимия М.Т. доставка на наркотични
вещества. Изпращането на петата пратка от страна на подс.
Т. се забавило, което станало причина св. П. да се обажда по телефона на
подсъдимия, за да разбере кога ще си получи доставката.
По време на експлоатация на специалните разузнавателни
средства, на 06.06.2011 г. в 12.22 часа подсъдимият М.Т.
от един от подслушваните телефонни номера - с № ********** се е обадил на
неустановено лице - мъж, като по време на разговора му е продиктувал телефонен
номер **********, ползван от св. Д.П., който телефонен номер е следвало да бъде
записан на товарителница за куриерска пратка, която предстояло да бъде
изпратена за гр. Бургас за св. П..
На 06.06.2011
г. в 15.28 часа свидетелят Д.П. се обадил от телефонен номер ********** на
подсъдимия М.Т. на № ********** и го попитал какво става. Подсъдимият Т.
обяснил на св. П., че е записал пратката на неговите имена, че същата е
изпратена на 06.06.2011 г. и че той ще я получи утре.
Казал му също, че не е кой знае колко хубаво това, което му е изпратил, но
всеки момент чакал това хубавото, за което му е бил казал, и ще го сменят.
Свидетелят П. попитал за „сметанката“ (амфетамин),
при което подс. Т. му отговорил, че му е пратил, и че
е хубава. Подсъдимият Т. казал също, че когато дойде новото ще му изпрати
новото и няма да го бави да чака да свърши това.
В действителност, на 06.06.2011 г. в гр. София е била оформена и изпратена
куриерска пратка № 05718080/06.06.2011 г. по
куриерска фирма „Интерлогистика куриер“ ЕООД. Като
получател, в графите за получател е било записано „Бургас, Д.П., телефон
**********, до поискване и чупливо“. Пратката е била изпратена от гр. София,
като в графите за изпращач е било записано „Христо Иванов БПС, сгр. 9“, „С.“ и дата на изпращане „06.06.2011
г.“. Пратката е била взета от св. Г.П.С., работещ като куриер в „Интерлогистика куриер“ ЕООД, от адрес в гр. София.
След изпращането на пратката от
гр. София за гр. Бургас, в Териториално звено „Борба с организираната
престъпност“ - Бургас е била получена информация от ГД БОП - София, че е
изпратена пратка, съдържаща наркотични вещества – марихуана, която ще се получи
от лицето Д.З.П. ***, в офис на фирма „Интерлогистика
куриер“, намиращ се на адрес: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 47. Свидетелите Д.Ч.
и М.С. – полицейски служители в ТЗ БОП – Бургас създали организация за проверка
на сигнала, насочили се към горепосочения офис на куриерската фирма и
предприели наблюдение. Около 11.15 часа на 07.06.2011 г. червен лек автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № А 8183 ВХ, управляван от
свидетеля Й.П., паркирал в близост до офиса на „Интерлогистика
куриер“ ЕООД в гр. Бургас. Свидетелят Д.П. излязъл от предна дясна седалка на
автомобила и влязъл в офиса на куриерската фирма, а водачът на превозното
средство – св. Й.П. останал в него. Свидетелят П. взел пратката, подписал товарителницата
с № 05718080, в която било записано, че пратката е получена от П. на
07.06.2011г. в 11,15 часа, след което излязъл от офиса, като в едната си ръка
държал найлонов плик. В този момент свидетелите Д.Ч. и М.С. пристъпили към
задържане на св. П.. Чрез проверка на личната му карта установили самоличността
на задържаното лице. На въпрос на полицейските служители знае ли какво има в
плика, св. П. отговорил утвърдително, като съобщил, че в него има марихуана. На
място пристигнала дежурна следствено-оперативна група и разследващ полицай. Бил
извършен обиск на св. П., при който в носения от него пакет е била намерена
зелена тревиста маса, реагираща на марихуана и бяло прахообразно вещество,
реагиращо на амфетамин - протокол за обиск и
изземване от 07.06.2011 г.
Впоследствие свидетелите Ч. и С.
провели разговор със св. П., по време на който той им съобщил кога и по какъв
повод се е запознал с лицето М.Т. ***; че в началото на 2011 г. му се е обадил
по телефона и му е предложил да си закупи марихуана от него на цена 10 лева за
един грам; че от този момент до момента на задържането му си е бил купил пет
пъти марихуана от М.Т., като заплащането ставало предварително с пощенски
запис, в който като получател било уговорено да се записва лицето Васил Т.,
който е брат на М.Т., но парите реално отивали в М.Т..
При проведения разговор с
полицейските служители св. П. съобщил, че М.Т. му е приятел във фейсбук. В тази връзка св. Ч. видял профила във фейсбук на М.Т., който му е бил показан от св. П.. На
по-късен етап св. Ч. извършил проверка в масивите на МВР и установил пълните
имена и установъчни данни на лицето М.М.Т. ***.
На 14.06.2011 г. подсъдимият М.Т.
е бил задържан в хотел „Камелот“ в гр. София, ул.
„Самоковско шосе“. На същата дата е било извършено претърсване в стая № 3
(служебна) в хотел „Камелот“, обитавана от подсъдимия
М.Т., при което са били открити и иззети тетрадка, тефтер, сим
карти, мобилни телефони, преносим компютър и изсъхнала тревиста маса (протокол
за претърсване и изземване от 14.06.2011 г. – л. 13 – л. 16, т. 2 от ДП). С
протокол за доброволно предаване от 14.06.2011 г. (л. 17, т. 2 от ДП),
подсъдимият М.М.Т. е предал на разследващ полицай при
ГД БОП - София два броя използвани от него мобилни телефони - марка NOKIA модел
1200 с IMEI № 3580550/01/338485/6 със СИМ – карта на Виваком
с № 89359032200000455925 и марка NOKIA модел 1616-2 с IMEI № 355387/04/167045/8
със СИМ – карта на Глобул с № 89359050000415337008.
По отношение придобиването на
наркотичното вещество от св. Д.П., осъществено на 07.06.2011 г. в гр. Бургас, е
било образувано досъдебно производство № БОП 31/2011 г. по описа на ТЗ БОП - ОД
на МВР - Бургас за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. След
приключване на разследването по посоченото досъдебно производство, по същото е
било постигнато споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 от НПК,
което е било внесено в Районен съд – Бургас и по него е било образувано НОХД
№3135/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас. С определение от 02.09.2011 г.,
постановено по цитираното НОХД №3135/2011 г. на БРС, е било одобрено
споразумение за решаване на делото, влязло в сила от 02.09.2011 г., съгласно
което Д.З.П. е бил признат за виновен за това, че на 07.06.2011 г., в гр.
Бургас, на ул. „Индустриална“ № 47, без надлежно разрешително съгласно чл. 73,
ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и следващите от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП,
придобил и държал високорискови наркотични вещества по смисъла на Приложение №
1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно: 100,961 грама коноп (канабис,
марихуана), със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
0,75 %, на стойност 605,77 лв. и 47,678 грама амфетамин
– сол, със съдържание на основно вещество 4,60 %, на стойност 1430,34 лв. -
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е било отложено за срок от три години.
От писмо рег. №
С-20140/11.05.2011 г. на директор на дирекция „Сигурност“ БТК – АД и приложена
към него справка (л. 8 – л. 12, т. 2 от ДП) се установява, че телефонен номер
********** е бил активиран на 06.04.2011 г. от В.И.Д., ЕГН **********, а
телефонен номер ********** е бил активиран на 09.05.2011 г. от Е.Б., ЕГН **********.
От заключението на вещото лице С.А.
– експерт към Института за специална техника – МВР по назначената и извършена в
хода на разследването по ДП № 88/2011 г. по описа на ГД БОП - МВР, пр. пр. №
4-1517/2011 г. по описа на СГП, техническа експертиза (л. 30 - л. 41, том 2 от
ДП) се установява, че в паметта на мобилен апарат марка NOKIA модел 1616-2, с
IMEI 355387/04/167045/8 (предаден с протокол за доброволно предаване от
14.06.2011 г. от подсъдимия М.Т.) е открита информация за проведени обаждания с
телефонен номер **********, ползван от св. Д.П., с изписани инициали „DIMITAR
IANBOL“. Същевременно се установява, че в паметта на СИМ – карта на Глобул с № 89359050000415337008 (също предадена с протокол
за доброволно предаване от 14.06.2011 г. от подсъдимия М.Т.) е въведен
телефонен номер **********, ползван от св. Д.П., с изписани инициали „DIMITAR
IANBOL“. На следващо място от същото експертно заключение се установява, че в
паметта на мобилен апарат марка NOKIA модел 1200, с IMEI 3580550/01/338485/6
(предаден с протокол за доброволно предаване от 14.06.2011 г. от подсъдимия М.Т.)
е открита информация за проведени обаждания с телефонен номер **********,
ползван от св. Д.П., с изписани инициали „DIMITAR PARAP“. Установява се също,
че в паметта на СИМ – карта на Виваком с №
89359032200000455925 (предадена с протокол за доброволно предаване от
14.06.2011 г. от подсъдимия М.Т.) е въведен телефонен номер **********, ползван
от св. Д.П., с изписани инициали „DIMITAR PARAP“.
От заключението на вещите лица по
назначената и извършена в хода на разследването по ДП № 88/2011 г. по описа на
ГД БОП - МВР, пр. пр. № 4-1517/2011 г. по описа на СГП, комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза
(л. 23 - л. 27, том 2 от ДП) се установява, че М.М.Т.
не страда от психично заболяване. При него е налице вредна употреба на психостимуланти (кокаин) без прояви на зависимост. Към
началото на 2011 г. и към момента на изготвяне на експертното заключение – 07.07.2012 г. М.Т. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
С постановление на
административния ръководител - градски прокурор на Софийска градска прокуратура
от 18.02.2013 г. разследването по ДП № 88/2011 г. по описа на ГД БОП - МВР е
било иззето от органите на ГД БОП – МВР и е било възложено на Национална
следствена служба – гр. София, като разследването е продължило като ДП №
163/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. № 4-1517/2011 г. по описа на СГП.
От писмо изх. №
11-04-7/20.11.2014 г. от Български пощи ЕАД с приложена към него справка (л.
134 - 135, т. 2 от ДП) се установява, че в периода от 01.01.2011
г. до 14.06.2011 г. лицето Васил М.Т., ЕГН ********** е получател на 5 (пет)
броя експресни записи с подател Д.З.П., както следва: - на 02.02.2011 г. за сума от 250 лв.; - на 10.02.2011 г. за сума
от 800 лв.; - на 17.03.2011 г. за сума от 1000 лв.; - на 28.03.2011 г. за сума
от 1050 лв.; - на 21.04.2011 г. за сума от 1400 лв.
От писмо изх. № 110607/28.06.2011
г. от управителя на „Интерлогистика Куриер“ ЕООД с
приложена към него разпечатка (л. 46 – 47, т. 2 от ДП) се установява, че от
началото на 2011 г. св. П. е получил пет броя пратки с номера на товарителници
5495863, 5723128, 5718080, 5705727, 5559146, изпратени от различни частни лица
от територията на гр. София, както следва: № 5495863, с дата на изпращане 02.02.2011 г., с посочен подател Джаджев;
№ 5559146, с дата на изпращане 23.02.2011 г., с посочен подател Христов; №
5705727, с дата на изпращане 29.03.2011 г., с посочен подател Иванов; №
5723128, с дата на изпращане 12.04.2011 г., с посочен подател Илиев; и №
5718080, с дата на изпращане 06.06.2011г., с посочен
подател Иванов.
С постановление от 24.03.2016 г.
на наблюдаващия прокурор при СГП частично е било прекратено наказателното
производство по ДП № 163/2013 г. по описа на НСлС (стар № 88/2011 г. по описа
на ГД БОП – МВР), пр. пр. № 4-1517/2011 г. по описа на СГП, по отношение на М.М.Т. по обвиненията за извършени престъпления по чл. 321,
ал. 3, предл. 3, вр. ал. 2
от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 4, т. 1, предл.
2, вр. ал. 1, предл. 3 и 4
от НК – за това, че на 14.06.2011 г. в гр. София, хотел „Камелот“,
на ул. „Самоковско шосе“, е държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество – марихуана с тегло 1,42 грама (л. 138 – л. 143, т. 2 от
ДП).
С постановление от 20.07.2016 г.
на прокурор при Апелативна прокуратура – София е било потвърдено
постановлението на СГП от 24.03.2016 г. за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП № 163/2013 г. по описа на НСлС, пр. пр. №
4-1517/2011 г. по описа на СГП, относно обвинения за извършени престъпления по
чл. 321 от НК по отношение на обвиняемите М.Т., Петър Хаджиев и И.Я., както и
относно обвинението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 4, т. 1, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 3 и 4 от НК по отношение на М.Т.. Същевременно със
същото постановление са били дадени указания на СГП да отделят материали
относно извършено от М.Т. деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК, довършено в гр.
Бургас (л. 6 – л. 8, т. 1 от ДП).
В изпълнение на дадените от по-горестоящия прокурор указания, с постановление от
28.07.2016 г. на наблюдаващия прокурор от СГП, на основание чл. 216, ал. 2 от НПК са били отделени материали от ДП № 163/2013 г. по описа на НСлС (стар №
88/2011 г. по описа на ГД БОП – МВР), пр. пр. № 4-1517/2011 г. по описа на СГП,
отнасящи се до извършено от М.Т. деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК, с предмет
високорискови наркотични вещества – коноп и амфетамин,
получени в гр. Бургас на 07.06.2011 г. от Д.П., като отделените материали са
били заведени под нов деловоден номер – ДП № 13756/28.07.2016 г. по описа на
СГП и са били изпратени на Окръжна прокуратура – Бургас по компетентност (л. 3
– л. 5, т. 1 от ДП).
С постановление от 04.08.2016 г.
на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас е било прието по компетентност
изпратеното ДП № 13756/28.07.2016 г. по описа на СГП, като същото е било
заведено с пор. № 470/2016 г., пр. № 8469/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Бургас (л. 1 – л. 2, т. 1 от ДП).
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите Д.Ч., М.С., Й.П. и В.Д., дадени в хода на съдебното следствие, прочетените на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл.
второ от НПК части от показанията на свидетеля Д.Ч., дадени пред орган на
досъдебното производство, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от
16.06.2016 г., прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК показания на свидетеля Д.П., дадени
пред съдия при Окръжен съд – Бургас, съдържащи се в протокол за разпит на
свидетел от 09.06.2011г. (л. 4 - 6, том 2 от ДП), прочетените на основание чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК показания на свидетеля Д.П., дадени
пред разследващ орган, съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от
13.09.2016 г. (л. 25, том 1 от ДП), прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.
второ от НПК показания на свидетеля Г.П.С., дадени пред разследващ орган,
съдържащи се в протокол за разпит на свидетел от 16.06.2011 г. (л. 20, том 2 от
ДП), прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК показания на
свидетеля Г.П.С., дадени пред разследващ орган, съдържащи се в протокол за
разпит на свидетел от 18.11.2013 г. (л. 72 - 76, том 2 от ДП) и прочетените на
основание чл. 281, ал. 10 от НПК показания на свидетелката Е.Д.Б., дадени при
проведен на 06.07.2018 г. разпит по делегация; в писмените доказателствени
средства – протокол за претърсване и изземване от 14.06.2011 г. (л. 13 – л. 16,
т. 2 от ДП), протокол за доброволно предаване от 14.06.2011 г. (л. 17, т. 2 от
ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства от 22.04.2014 г. (л. 136 –
137, т. 2 от ДП); в събраните по делото на досъдебната фаза писмени
доказателства - писма
и справки от мобилните оператори (л. 7 – л. 12, т. 2 от ДП), писмо изх. №
110607/28.06.2011 г. от управителя на „Интерлогистика
Куриер“ ЕООД с приложена към него разпечатка (л. 46 – 47, т. 2 от ДП),
товарителница № 05718080/06.06.2011 г. (л. 71, т. 2
от ДП), протокол от 02.09.2011 г. за одобрено споразумение за решаване на НОХД
№ 3135/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас (л. 98 – 103, т. 2 от ДП),
справка рег. № 1949/23.04.2014 г. от Затвора – София (л. 132, т. 2 от ДП),
писмо изх. № 11-04-7/20.11.2014 г. от Български пощи ЕАД с приложена справка
(л. 134 - 135, т. 2 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия М.М.Т. (л. 10 – 21 т. 1 от ДП); във веществените доказателствени средства (ВДС), получени при използване на
специални разузнавателни средства по отношение на М.М.Т.,
ЕГН **********; както и в приетите по делото експертни заключения – протокол от
08.11.2013 г. за извършена техническа експертиза (л. 30 – 41, том 2 от ДП) и
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична
експертиза (л. 23 – 27, том 2 от ДП).
Настоящият съдебен състав поставя
в основата на фактическите си изводи доказателствените
факти, изводими от прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК показания на свидетеля Д.П., дадени
пред съдия при Окръжен съд – Бургас - протокол за разпит на свидетел от
09.06.2011 г. (л. 4 - 6, том 2 от ДП) и от прочетените на основание чл. 281,
ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.
второ от НПК показания на същия свидетел Д.П., дадени пред разследващ орган -
протокол за разпит на свидетел от 13.09.2016 г. (л. 25, том 1 от ДП).
На основание чл. 217а от НПК,
съдът счита, че показанията на свидетеля П., дадени пред съдия при Окръжен съд
– Бургас на 09.06.2011 г. са годно гласно доказателствено
средство в настоящото наказателно производство, тъй като същите са били
депозирани преди отделянето на материали от ДП № 163/2013 г. по описа на НСлС
(стар № 88/2011 г. по описа на ГД БОП – МВР), пр. пр. № 4-1517/2011 г. по описа
на СГП, като отделеното дело е било изпратено на Окръжна прокуратура – Бургас и
съответно прието по компетентност, а разследването е продължило под № 470/2016
г., пр. № 8469/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас.
Наказателно-процесуалният кодекс
не разграничава достоверността на доказателствените
материали в зависимост от фазата на наказателния процес, в която са допуснати и
събрани. Щом са законосъобразно приобщени съгласно изискванията на закона, доказателствените материали от досъдебното производство
имат същата доказателствена стойност, както и тези,
събрани в хода на съдебното следствие. Последваща
промяна или отричане от свидетелски показания, не елиминира автоматично
валидността на законосъобразно депозираните на досъдебното производство
показания, като след приобщаването и проверката им по предвидения процесуален
ред съдът има суверенното право да ги прецени за истинни, да им гласува доверие
и да основе върху тях осъдителните си изводи. В конкретния случай съдът гласува
доверие именно на първоначалните показания на св. П. от 09.06.2011 г. и от
13.09.2016 г., тъй като счита, че същите по съдържание са максимално
информативни и в тях П. пресъздава с подробности конкретиката,
сочеща: кога и как се е запознал с подсъдимия М.Т.; кога подсъдимият го е
потърсил по телефона и му е предложил да си закупува марихуана от него на цена
10 лева за един грам; каква уговорка са постигнали двамата относно плащането и
доставката на наркотичните вещества; на какви телефонни номера се е свързал с подс. Т., а именно ********** и **********, за да си поръчва
марихуана; че е говорил само с него по телефона и двамата се договаряли за
цената и количеството; колко общо пратки с наркотични вещества е получил по
този начин; че за всички получени пет пратки предварително изпращал пари чрез
пощенски записи, в които като получател било уговорено да се записва лицето
Васил М.Т., който е брат на подсъдимия М.Т.; както и относно това, че в
пратките М. записвал като изпращач имена на различни лица, но в действителност
той изпращал марихуаната. Наред с горното, на досъдебното производство св. П. е
разказал, че е бил изпратил за пети път пощенски запис, с който заплащал
поръчана доставка на наркотични вещества, но изпращането на петата пратка от
страна на М. се забавило, като същият три седмици не си вдигал телефона. Заявил
е също, че на 06.06.2011 г. той му се е обадил и му е
казал, че е готов, т.е. че е изпратил пратката, като на 07.06.2011 г. към 10.30
ч. му се обадили от куриерската фирма „Интерлогистика“,
че пратката е пристигнала и да отиде да си я вземе. Към 11.30 ч. е отишъл до
там с негов приятел – Данчо П., който го е закарал с кола, влязъл в куриерската
фирма, взел си пратката и на излизане го пресрещнали полицаи, които го
задържали.
Съдът преценява показанията на
св. П. от 09.06.2011г. и от 13.09.2016г. като достоверни и предвид тяхната
кореспонденция с показанията на свидетелите Д.Ч. и М.С., с приобщени по делото
писмени доказателства – писмо изх. № 11-04-7/20.11.2014 г. от Български пощи
ЕАД с приложена справка относно изпратени от Д.З.П. 5 (пет) броя експресни
записи с получател Васил М.Т., ЕГН ********** и писмо изх. № 110607/28.06.2011
г. от управителя на „Интерлогистика Куриер“ ЕООД с
приложена към него разпечатка относно получените от св. П. пет броя пратки, със
заключението на извършената техническа експертиза (ценено на основание чл. 217а
от НПК), както и с веществените доказателствени
средства (ВДС), възпроизвеждащи резултатите от използвани специални разузнавателни
средства по отношение на подсъдимия М.Т..
В свидетелските си показания
полицейските служители Ч. и С. хронологически последователно описват
възприятията си от значение за изясняване на истината по разглежданото дело.
Посочените двама свидетели съобщават, че в ТЗ „БОП“ - Бургас е била получена
информация от ГД БОП - София, че е била изпратена пратка, съдържаща наркотични
вещества – марихуана, която ще се получи от лицето Д.З.П. ***, в офис на фирма
„Интерлогистика куриер“, намиращ се на адрес: гр.
Бургас, ул. „Индустриална“ № 47. Разказват за създадената от тях организация за
проверка на сигнала и за действията, които са предприели в тази насока, като
подробно описват и обстоятелствата по задържането на св. П., в момента в който
той е излязъл от офиса на куриерската фирма, държейки в ръката си найлонов
плик, в който впоследствие е била намерена зелена тревиста маса, реагираща на
марихуана и бяло прахообразно вещество, реагиращо на амфетамин.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ч. и С., както в частта им, в
която възпроизвеждат личните си възприятия при задържането на св. П. в района
пред офиса на „Интерлогистика Куриер“ ЕООД в гр.
Бургас, така и в частта, в която посочените двама полицейски служители
възпроизвеждат при разпита си пред съда и разказаното им от св. П.
непосредствено след задържането му. Действително, в тази им част показанията на
свидетелите Ч. и С. са производни доказателства. Както правната доктрина, така
и съдебната практика допуска използването на производни
доказателства в случаите когато съдържанието им се използва за проверка
на първичните доказателства или за установяване на доказателствени
факти, когато първоизточникът за тези факти е недостъпен. В конкретния случай
позоваването от страна на настоящия съд на показанията на свидетелите Ч. и С. в
частта им, отнасяща се до разказаното им от св. П., непосредствено след
задържането му, е направено именно с цел проверка показанията на последния. При
тази проверка съдът констатира, че показанията на двамата полицейски служители
относно извънпроцесуалните изявления на св. П.
съвпадат с показанията на св. П. от 09.06.2011 г. и от 13.09.2016 г., дадени на
досъдебното производство, които настоящата инстанция оценява като достоверни.
Предвид на това съдебният състав възприе, че депозираните
свидетелски показания на Ч. и С. са надлежен доказателствен
източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат
ценени при разкриването на фактологията на деянието,
наред с останалите доказателства, включени в доказателствената
съвкупност. Преценени в контекста на собствената им логичност и
последователност, както и при съпоставката им с останалите доказателствени
материали, съдът оцени
като достоверни показанията на свидетелите Ч. и С., тъй като по съдържание те не само не се дискредитират от други доказателствени
източници, но и кореспондират освен с показанията на св. П. от 09.06.2011 г. и от 13.09.2016
г., така и с протокол от 02.09.2011 г. за одобрено споразумение за решаване на
НОХД № 3135/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас – относно вида на
високорисковите наркотични вещества - коноп (канабис, марихуана) и амфетамин – сол, придобити и държани от св. П. на
07.06.2011 г. в гр. Бургас, с писмо изх. № 11-04-7/20.11.2014 г. от Български
пощи ЕАД – относно получени в периода от 01.01.2011
г. до 14.06.2011 г. от лицето Васил М.Т., ЕГН ********** (брат на подсъдимия)
пет броя експресни записи с подател Д.З.П., с писмо изх. № 110607/28.06.2011 г.
от управителя на „Интерлогистика Куриер“ ЕООД –
относно получени през 2011 г. от св. П. пет броя пратки, изпратени от различни
лица от територията на гр. София, както и с ВДС, изготвени въз основа на
експлоатирани СРС - относно съдържанието на проведения между св. П. и подс. Т. телефонен разговор на 06.06.2011
г.
Съдът не дава вяра на показанията
на свидетеля П., дадени на 14.02.2017 г. пред съдия от Окръжен съд – Бургас,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл.
2 от НПК, и на показанията му, дадени в хода на съдебното следствие пред
настоящия съд, в частите, в които същият заявява, че не познава подсъдимия,
който се намира в съдебната зала, и че той не е този М., с когото се е запознал
в София, и с когото се договаряли за марихуаната, която получил по-късно. Съдът
не кредитира с доверие и обясненията на подсъдимия М.М.Т.,
дадени на 16.12.2016 г. в присъствието на защитник пред орган на досъдебното
производство (л. 51, том 1 от ДП), приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, в частта, в която същият заявява,
че не познава лицето Д.З.П. *** и няма никакви отношения с него. Посочените
показания на св. П. и обяснения на подсъдимия Т. съдът оценява като
недостоверни, тъй като се опровергават от заключението на извършената
техническа експертиза, от която се установява обективния факт, че в паметта на
мобилен апарат марка NOKIA модел 1616-2, с IMEI 355387/04/167045/8, в паметта
на СИМ – карта на Глобул с № 89359050000415337008, в
паметта на мобилен апарат марка NOKIA модел 1200, с IMEI 3580550/01/338485/6, и
в паметта на СИМ – карта на Виваком с №
89359032200000455925, всички предадени с протокол за доброволно предаване от
14.06.2011 г. от подсъдимия М.Т., са въведени телефонни номера ********** и
**********, съответно записани с инициали „DIMITAR IANBOL“ и „DIMITAR PARAP“, и
е открита информация за проведени обаждания със същите телефонни номера, за
които по делото е изяснено от показанията на св. Д.Ч., че са ползвани от св. Д.П.
към инкриминирания период. От това експертно заключение според съда може да се
направи извод за наличие на безспорни доказателства за познанство между подс. Т. и св. П., и за осъществявана от тях комуникация по
телефон. Този извод на съда се подкрепя и от съдържанието на ВДС, изготвени при
използване на СРС. Внимателният прочит на изготвения протокол от 08.11.2011 г.,
както и хронологията и съдържанието на разговори № 1 (от 27.05.2011 г. в 19.04
ч.), № 2 (от 06.06.2011 г. в 09.41 ч.), № 3 (от 06.06.2011 г. в 10.49 ч.), № 4 (от 06.06.2011
г. в 12.18 ч.), № 5 (от 06.06.2011 г. в 12.22 ч.), и
№ 7 (от 06.06.2011 г. в 15.28 ч.), преценени в целия
контекст на разговорите и съобразно последващото
поведение на св. П., позволяват несъмнени изводи относно наличието на
познанство между подсъдимия Т. и св. П., както и за осъществявана помежду им
комуникация по телефона във връзка с поръчаната от св. П. на подсъдимия Т.
доставка на наркотични вещества, изпращането на която се е забавило, което е
станало причина св. П. да търси контакт по телефона с подсъдимия, за да разбере
кога ще си получи доставката. От съдържанието на разговор № 5 става ясно, че в
12.22 часа на 06.06.2011 г. подсъдимият М.Т. от
телефон с № ********** се е обадил на неустановено лице – мъж и му е
продиктувал телефонен номер **********, ползван от св. Д.П. (който телефонен
номер е следвало да бъде записан на товарителница за куриерска пратка, която
предстояло да бъде изпратена за гр. Бургас за св. П.). От съдържанието на
разговор № 7 се установява, че в 15.28 часа на 06.06.2011
г. свидетелят Д.П. се обадил от телефонен номер ********** на подсъдимия М.Т.
на № ********** и го попитал какво става, при което подсъдимият Т. му обяснил,
че е записал пратката на неговите имена, че същата е изпратена на 06.06.2011 г. и че той ще я получи утре. Казал му също, че не
е кой знае колко хубаво това, което му е изпратил, но всеки момент чакал това
хубавото, за което му е бил казал, и ще го сменят. Свидетелят П. попитал за
„сметанката“, при което подс. Т. му отговорил, че му
е пратил, и че е хубава, а също и, че когато дойде новото ще му изпрати новото
и няма да го бави да чака да свърши това. По делото е установено по несъмнен
начин, че на 06.06.2011 г. в гр. София, изцяло в
съответствие с дадените по телефона от подсъдимия Т. указания, е била оформена
и изпратена куриерска пратка №05718080/06.06.2011г.
по куриерска фирма „Интерлогистика куриер“ ЕООД, в
която пратка в графите за получател е било записано „Бургас, Д.П., телефон
**********, до поискване и чупливо“, като на 07.06.2011 г. в офиса на „Интерлогистика куриер“ ЕООД в гр. Бургас същата пратка е
била получена от св. Д.П..
С оглед на изложеното
настоящият съд намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия,
че липсва познанство между св. П. и подсъдимия Т., и такова не е доказано по
делото.
От прочетените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК показания на свидетеля Г.П.С., дадени
пред разследващ орган - протокол за разпит на свидетел от 16.06.2011 г. (л. 20,
том 2 от ДП) и от прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК показания на
същия свидетел С., дадени пред разследващ орган - протокол за разпит на
свидетел от 18.11.2013 г. (л. 72 - 76, том 2 от ДП), ценени на основание чл.
217а от НПК, съдът приема за установено, че той е куриерът
от „Интерлогистика куриер“ ЕООД, който на 06.06.2011 г. в гр. София е получил и обработил изпращането на
куриерската пратка № 05718080/06.06.2011 г., като
собственоръчно записал в графите за получател „Бургас, Д.П., телефон
**********, до поискване и чупливо“, а като изпращач записал лицето Христо
Иванов, за когото твърди, че няма спомен. Познат с подсъдимия още от детските
си години, св. С. е заявил в показанията си от 16.06.2011 г., че през месец
април 2011 г. подс. Т. му се е обадил по телефона и
му предложил да съхранява малко трева, питайки го дали иска да „държи ключа”,
за което обещал да му дава по 500 лева на месец. Съобщил е, че един единствен
път са оставяли в гаража му един плик от магазин „Билла”, в който видял, че има
трева, но така и не му заплатили обещаните пари. От показанията на св. С. от
18.11.2013 г. се установява, че е ходил на гости при подс.
М.Т., когато той е работел като барман в хотел „Камелот”
(докато е изтърпявал наказание лишаване от свобода и е бил изведен на работа на
външен обект – хотел „Камелот”), а също и, че е
познавал брата на подс. М.Т. – Васил М.Т., който
починал през 2012 г. от свръхдоза наркотици.
При разпита му на
16.09.2016 г. в досъдебната фаза и при разпита му в хода на съдебното следствие
пред настоящата съдебна инстанция св. С. е потвърдил обстоятелството, че той в
качеството си на куриер, работещ в „Интерлогистика
куриер“ ЕООД, е получил в гр. София и обработил изпращането на куриерската
пратка № 05718080/06.06.2011 г., но е отрекъл за
обстоятелствата, за които е разказал при първите си два разпита на досъдебното
производство, свързани с отправеното предложение от подс.
Т. до него да съхранява наркотични вещества (трева), като е заявил, че е бил
притиснат от служители на ГД „БОП” да даде такива показания, за да не го
включат и него в тази група. Съдът намира, че твърденията на св. С. за
упражнено въздействие върху него от служители на ГД „БОП” с цел даване на
определени показания, са голословни и не намират опора в доказателствата по
делото, а промяната в показанията му е обяснима с оглед близкото му познанство
с подсъдимия.
Що се отнася до показанията на свидетелите Й.Г. и И.Я., този съдебен състав
счете, че в тях не се съдържат важни за предмета на делото факти. Като цяло
показанията им са неинформативни и не допринасят за изясняване на релевантните
по делото обстоятелства.
За неоснователни
съдът възприе и възраженията на защитника на подсъдимия, че доказателствата,
събрани посредством специални разузнавателни средства, са негодни в настоящия
процес, тъй като разрешението за тяхното използване е било дадено от
некомпетентен орган.
Видно от съдържанието на папка
том 5 - ВДС от класифицираните материали по делото, разрешението по чл. 15 от ЗСРС за използване на СРС е дадено от и.д. председател на Софийски градски съд.
Това е станало на 19.05.2011 г., към който момент е действала разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗСРС (ред. ДВ, бр. 109 от 2008 г.), съгласно която
ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор
предоставят искането до председателите на Софийския градски съд и на окръжните
съдилища или до оправомощен от тях
заместник-председател, които дават писмено разрешение за използването на
специалните разузнавателни средства или отказват използването им, като
мотивират акта си. Същевременно действалата към 19.05.2011 г. редакция на чл. 174, ал. 1 от НПК (ред., ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е предвиждала, че
разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава
предварително от председателя на окръжния съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател. Едва с измененията и допълненията на НПК
и на ЗСРС (обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от
12.08.2011 г.), в разпоредбата на чл. 174 от НПК се въведе нова алинея 3,
съгласно която по
дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, разрешения за прилагане на
СРС се дават предварително от неговия председател или изрично оправомощен от него заместник-председател, а съответно в
чл. 15, ал. 1 от ЗСРС, сред органите, компетентни да разрешават или отказват
прилагането на СРС, се предвиди и председателят на специализирания наказателен
съд или оправомощен от него заместник.
В случая данните по делото сочат,
че искането за използване на СРС по отношение на М.М.Т.
е било направено на 18.05.2011 г. от наблюдаващия прокурор от СГП по досъдебно
производство № 88/2011 г. по описа на ГД БОП - МВР, пр. пр. № 4-1517/2011 г. по
описа на СГП, образувано за извършено от м. януари 2011 г. до м. май 2011 г. в
гр. София престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На
19.05.2011 г. по повод на това искане е било издадено разрешение от и.д.
председател на СГС за използване по отношение на М.М.Т.,
ЕГН ********** на специални разузнавателни средства. Към датата на искането за
използване на СРС и на даденото разрешение за прилагането им, образуваното
досъдебно производство е било водено за разследване на престъпление по чл. 321,
ал. 3, предл. 3, вр. ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, извършено в гр. София, за което
престъпление местната и родова подсъдност на делото е била на Софийски градски
съд. Предвид на това и с оглед действалата към 18.05. и 19.05.2011 г.
законодателна уредба на чл. 174, ал. 1 от НПК (ред., ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) и на чл. 15, ал. 1
от ЗСРС (ред. ДВ, бр. 109 от 2008 г.), се налага изводът, че разрешението за използване на СРС
е било дадено от компетентен орган.
На следващо място съдът счита, че
в конкретния случай не е налице процесуална пречка събраните по ДП № 88/2011 г.
по описа на ГД БОП - МВР, пр. пр. № 4-1517/2011 г. по описа на СГП, резултати от
СРС (инкорпорирани във ВДС) - разговори, провеждани от подсъдимия М.Т. през
инкриминирания период, да бъдат ползвани за доказване на деянието по чл. 354а,
ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, предмет на разглеждане
по настоящото дело. Действително, прилагането на СРС е било разрешено по
надлежния ред спрямо подс. М.Т. за разследване на
тежко умишлено престъпление по чл. 321, ал. 3, предл.
3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, но доколкото резултатите от прилагането на СРС съдържат данни и за друго тежко умишлено престъпление – по чл.
354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от НК, на основание чл.
177, ал. 2 от НПК, тези резултати могат да бъдат ползвани в процеса на
доказване по настоящото дело.
Изложените съображения дават
основание на съда да приеме, че в случая са спазени изискванията на ЗСРС и НПК
при използването на специални разузнавателни
средства. Изготвените и приобщени ВДС са годни доказателствени
средства в процеса и като такива съдът ги използва като част от доказателствената съвкупност, въз основа на която основава
изводите си по фактите.
Настоящият съдебен състав не
споделя тезата на защитата, че по делото не е установено дали подслушвания
телефонен номер ********** се е ползвал от подсъдимия. Преди всичко от
показанията на св. П. от 09.06.2011 г. и от 13.09.2016 г., на които съдът
гласува доверие като достоверни, се установява, че той се е свързвал с подс. М.Т. на телефонни номера ********** и **********, за
да си поръчва марихуана. Наред с това от съдържанието на провежданите разговори, обективирани в протокола
за изготвяне на ВДС, може да се установи връзката на подс.
Т. с подслушваните мобилни номера,
включително и с номер **********. В проведени разговори от този номер подсъдимият се идентифицира като „Малкия“ - в този смисъл са разговор № 1 и разговор № 10
от класифицирания том 5 от ДП, а по делото са налице данни, че прякорът на подс. М.Т. е бил именно „Малкия“.
Действително, от допълнение към справка, приложена към писмо рег. №
С-20140/11.05.2011 г. на директор на дирекция „Сигурност“ БТК – АД (л. 12, т. 2
от ДП) се установява, че телефонен номер ********** е бил активиран на
09.05.2011 г. от лицето Е.Б., ЕГН **********. В свидетелските си показания,
дадени при проведения й разпит по делегация на 06.07.2018 г. (л. 151 – 152 от
съдебното производство), прочетени на основание чл. 281, ал. 10 от НПК, Б. е
заявила, че телефонен номер ********** абсолютно нищо не й говори, както и, че
не е възможно да е някой от нейните телефони, които е ползвала. Съдът оценява
тези показания на св. Б. като ненадеждни, като счита, че същите не могат да
оборят или разколебаят комплекса от доказателства и доказателствени
средства, подкрепящи извода, че телефонен номер ********** се е ползвал именно
от подсъдимия М.Т. през инкриминирания период. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че в друга част от приобщените по реда на чл. 281, ал. 10 от НПК
показания на св. Б. са налице данни, че същата е закупила на свое име 10 Сим - карти от офис на „Виваком”
в гр. София, които е дала на лице, което се казвало Васил, а за услугата той й
заплатил 40 лева. Независимо от липсата на друга конкретна информация за
самоличността на лицето Васил, на което св. Б. е предоставила регистрираните на
нейно име Сим – карти, в тази им част показанията й
кореспондират с показанията на св. В.Д., че в периода 2010 г. – 2011 г. той
също е закупил и регистрирал на свое име между 40 и 70 Сим
– карти, които отново е предоставил на лице с малко име Васил, който бил
наркоман и с когото се е запознал в дом за временно настаняване в гр. София,
като освен, че описва външността му, посочва и предполагаемата му възраст към
2011 г. – около 32-33 години, която съответства с действителната такава на
брата на подсъдимия М.Т. - Васил М.Т., ЕГН **********. Отделно от това,
установените посредством посочените показания на св. Б. и св. Д. доказателствени факти са в корелация с показанията на св. П.
от 09.06.2011 г. и от 13.09.2016 г., че уговорката му с подс.
Т. била за поръчваните от него наркотични вещества предварително да изпраща
пари чрез пощенски записи, в които като получател да записва брата на
подсъдимия - Васил М.Т., както и с данните от писмо изх. № 11-04-7/20.11.2014
г. от Български пощи ЕАД с приложена към него справка, че за периода 01.01.2011 г. - 14.06.2011 г. Васил М.Т., ЕГН ********** е
получил пет броя експресни записи с подател Д.З.П.. Съдът счита, че оценени
съвкупно тези доказателствени източници подкрепят
извода, че телефонни номера ********** и **********, независимо че не са били
регистрирани на името на подсъдимия Т., в действителност са се ползвали от
него, като той се е снабдил с тях, чрез своя брат Васил Т.. Наред с горното, следва да се подчертае, че идентичността на лицата, участвали в
контролираните разговори се установява и от съдържанието на самите разговори,
възпроизведени във ВДС, които потвърждават, че същите са провеждани с участието
на подсъдимия М.Т., така както е записано в протокола за изготвяне на ВДС.
Съдът изцяло възприема
изготвените на досъдебното производство експертни заключения като пълни, ясни,
точни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.
Приобщените по делото
писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага
подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни
за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението относно приетата
за установена фактическа обстановка.
Видът и количеството
на наркотичните вещества, съдържащи се в изпратената на 06.06.2011
г. от гр. София куриерска пратка № 05718080 по куриерска фирма „Интерлогистика куриер“ ЕООД, получена на 07.06.2011 г. в
гр. Бургас от св. Д.П., съдът приема за установени на основание чл. 413 от НПК
въз основа на влязлото в сила определение от 02.09.2011 г., постановено по НОХД
№3135/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е одобрено споразумение
за решаване на делото, съгласно което Д.З.П. е бил признат за виновен за това,
че на 07.06.2011 г., в гр. Бургас, на ул. „Индустриална“ № 47, без надлежно
разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1
и следващите от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по
чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, придобил и държал високорискови наркотични вещества по
смисъла на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно: 100,961 грама
коноп (канабис, марихуана), със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,75 %, на стойност 605,77 лв. и 47,678
грама амфетамин – сол, със съдържание на основно
вещество 4,60 %, на стойност 1430,34 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.
1 от НК.
С оглед на изложеното съдът прие,
че въз основа на комплексното и съвкупно съпоставяне и при извършения
внимателен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници, събрани по надлежния
ред, се изясняват релевантните
по делото факти и се обуславя несъмнения извод, че автор на инкриминираното
деяние е подс. М.Т..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият М.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и „б“ от НК, тъй като в периода от 06.06.2011 г.
до 07.06.2011 г. в гр. София и гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, без
надлежно разрешително разпространил на Д.З.П. високорискови наркотични
вещества: 100,961 грама коноп (канабис, марихуана) със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 0,75 %, на стойност
605,77 лв. (шестстотин и пет лева и седемдесет и седем стотинки), определена
съгласно Постановление на МС №23/29.01.1998 г., и 47,678 грама амфетамин - сол със съдържание на основно вещество 4,60 %,
на стойност 1430,34 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева и тридесет и
четири стотинки), определена съгласно Постановление на МС № 23/29.01.1998 г.,
което е извършил чрез изпращане на 06.06.2011 г. по
куриерска фирма „Интерлогистика куриер“ ЕООД на
куриерска пратка № 05718080/06.06.2011 г., взета от
куриера Г.П.С. от адрес *** и получена от Д.З.П. на 07.06.2011 г. в офиса на фирма
„Интерлогистика куриер“ ЕООД на адрес: гр. Бургас,
ул. „Индустриална“ № 47.
Доказателствената съвкупност, обсъдена по-горе, позволява да се формира извод, че именно
подсъдимият Т. е организирал изпращането на куриерска пратка №
05718080/06.06.2011 г., предназначена за св. П., в
която се съдържали горепосочените наркотични вещества, с което е осъществил от
обективна страна изпълнителното деяние разпространение по чл. 354а, ал. 1 от НК. Количеството и вида на наркотичните вещества, начинът на изпращането му от
гр. София за гр. Бургас, проведените в тази връзка телефонни разговори, говори
единствено в подкрепа на тезата, че то е било предназначено за разпространение,
което е и било реализирано от подсъдимия чрез изпращането
на куриерска пратка № 05718080/06.06.2011 г.
Разпространението на високорискови наркотични вещества
в случаите когато е осъществено при условията на опасен рецидив, се квалифицира
като престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1
от НК. За да е осъществен фактическия състав на това престъпление не е
необходимо разпространението да е на публично място, като последното
обстоятелство е елемент от друга форма на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 1 от НК, за която не се изисква наличие
на опасен рецидив. Извършването на деянието при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК се обуславя от предходните
осъждания на подсъдимия по НОХД № 8220/2007 г. на СРС и по още две осъждания за
престъпления извършени в условията на съвкупност - по НОХД №2616/2009 г. на СГС
и по НОХД №2029/2008 г. на СГС, за които с определение по НЧД № 2547/2010 г. на
СГС, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено едно общо наказание в размер на най – тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от пет години, което да се изтърпи при
първоначален общ режим. Предвид на това съдът квалифицира извършеното от
подсъдимия Т. деяние като престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и „б“ от НК.
От субективна страна е налице
пряк умисъл, включващ съзнанието на подсъдимия за общественоопасния
характер на деянието и неговите последици, като същият е искал настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подс. Т. престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и „б“ от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
Съдът прие, че в разглеждания
случай наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 55
от НК, поради прекомерната продължителност на наказателното производство. Само
в досъдебната си фаза наказателното производство е продължило повече от пет
години, а понастоящем е изтекъл срок по-дълъг от седем години, причината за
което е извън поведението на подсъдимия. Предвид на това съдът прие, че е
нарушено изискването за разумен срок на наказателното преследване спрямо подсъдимия
и същото може да бъде компенсирано за дееца чрез изричното му признаване от
компетентните органи и намаляване на присъдата по изричен и ефективен начин (като
се спази препоръчания от ЕСПЧ по делата „Д. и Хамънов срещу България“, „Бочев срещу България“ механизъм за компенсация). Определянето
на наказанието при условията на чл. 55 от НК за подсъдимия Т. представлява
такава компенсация, предпоставките, за която са налице. По тези съображения
съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - под законоустановения
минимум от пет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК, като счете, че справедливо
наказание се явява лишаване от свобода за срок от четири години, а на основание чл. 55, ал. 2 от НК
съдът определи размерът на кумулативното наказание глоба на 10 000 лв. Така
определени кумулативните наказания лишаване от свобода и глоба по мнение на
съда съответстват на тежестта на деянието и личността на подсъдимия и успешно
биха способствали за преоценка и поправяне на поведението му.
Съдът постанови наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от четири години да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия, с
оглед невъзможността за приложение на института на условното осъждане по чл. 66
от НК, предвид срока на наложеното наказание лишаване от свобода и предходните
осъждания на подсъдимия. Предвид на това и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът определи строг режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от четири години.
По отношение на иззетите
наркотични вещества е налице произнасяне по НОХД №3135/2011 г. по описа на
Районен съд - Бургас, като същите са отнети в полза на държавата и са изпратени
за унищожаване, поради което и по настоящото дело съдът не се произнася относно
иззетите наркотични вещества.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: