Р Е Ш Е Н И Е
22.03.2021 г.
Номер 96 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и трети февруари 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 490 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.
Д.С., гражданин на Р.С.Македония, чрез адв. В., със съдебен адрес:***, офис 12, е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2379/13.10.2020 г. на Началник на Областен отдел “ Автомобилна администрация ” гр. Кюстендил, с която е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение, чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането на свидетелство за регистрация на товарен автомобил. – И.А.с рег. № Е ***КН, собственост на “ 2Б ТРАНС” ЕООД гр. Петрич, по чл. 106а ал. 1 т. 3 б. „г“ от Закона за автомобилните превози. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, при липса на извършено нарушение и се иска нейната отмяна. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна – не се явява, в писмен вид изразява становище за отхвърляне на жалбата.
По делото е допуснат и разпитан свидетелят К.С.Б..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт и на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Със Заповед за принудителна административна мярка № РД-14-2379/13.10.2020 г. на Началник Областен отдел “Автомобилна администрация” гр. Кюстендил е наложено ограничение на Д.С., гражданин на РСМакедония, по чл. 106а ал. 1 т. 3 от З.Авт.П, като му е спряно от движение, чрез сваляне и отнемане на предната табела с рег. номер и отнемането на свидетелството за регистрация, на товарен автомобил И.А.с рег. № Е **** КН. Приложени са и: АУАН № 279331от 13.10.2020 г.; Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на ИД на ИА” Автомобилна администрация” - С.; Договор за покупко – продажба на МПС /влекач/ от 13.10.2020 г., заедно с фактура за продажбата; нотариално заверено пълномощно от 15.01.2020 г.; разписка за маршрутна карта; копия от Решение № 260011/18.01.2021 г. по АНД № 1291/2020 г. и Решение 260000/05.01.2021 г. по АНД № 1292/2020 г. по описа на РС – Кюстендил, с които са отменени НП № 30-0000148/13.10.2020 г и НП № 30-0000149/13.10.2020 г. издадени от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил.
Жалбата е подадена на 26.10.2020 г., а оспорената заповед е връчена на 13.10.2020 г., т.е. същата е в законовия срок по чл. 149 ал. 1 от АПК и се явява допустима.
Обжалваната заповед е издадена от Началника на Областен отдел “ Автомобилна администрация “ гр. Кюстендил, упълномощен със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация “ /приложена по делото/, което обуславя компетентността на административния орган за налагане на ПАМ по чл. 106 и 106а по смисъла на чл. 107 ал. 1 и 7 т. 5 от Закона за автомобилните превози. Спазена е и формата на издаване – писмена.
При издаване на обжалваната заповед обаче, административния орган е допуснал нарушения на процесуалните правила. Има противоречие между оспорената заповед и приложения АУАН, въз основа на който е издадена, доколкото същият е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Фактическите и правни основания за издаване на заповедта не са в корелация помежду си. Никъде в АУАН не се сочат основания за налагане на ПАМ на основание чл. 106а ал. 1 т. 3 б.“г“ от ЗАвт.П – превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България. Едва в заповедта за прилагане на ПАМ, се излагат обстоятелства и е формулирано обвинение за нарушение на чл. 106а ал. 1 т. 3 б. “г“ от ЗАвт.П. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН, съответно изложеното в заповедта за налагане на ПАМ, които не се припокриват. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Обжалваният административен акт е постановен и при нарушение на закона. Не са налице и материалните предпоставки на чл. 106а ал. 1 т. 3 б. „г“от ЗАвт.П за издаването на обжалвания административен акт. В случая, жалбоподателят има посочен адрес на територията на страната, доколкото същият е едноличен собственик и управител на „АГА 01 ТРАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 210, което е видно от представените по делото доказателства – договор за покупко – продажба на МПС /лист 9/ по делото. Безспорно е, че жалбоподателят е собственик, като управител на дружеството, на визираното в оспорената заповед МПС – влекач – “ И.А.” с рег. №. Е **** КН, придобит на 13.10.2020 г.
Автомобилният превоз на пътници и товари е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробността на регламентацията й на национално и на европейско ниво. Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАвт.П за извършване на обществен превоз на пътници и товари е необходим лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Условията, на които трябва да отговаря обществения превозвач са подробно разписани в общностния акт – Директива 96/26/ЕО и в Закона за автомобилните превози. Законодателят, в § 1 т. 1 и т. 3 от ДР от ЗАвт.П ясно е посочил, че обществен е всеки превоз с МПС срещу заплащане, а превоз на товари е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не.
Така представените и приети в съдебното производство писмени доказателства имат доказателствена сила, съгласно чл. 193 от ГПК по оспорване на вписването, като съдът ще ги приеме с оглед обвързващата доказателствена сила на официалните документи, че вписаните в тях факти са се осъществили. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Такива оспорвания и доказателства от страна на жалбоподателя, бяха представени в хода на съдебното производство.
В конкретният случай, от представените по делото писмени доказателства е видно, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, поради което и прилагането на принудителната административна мярка е незаконосъобразно.
Освен горепосоченият адрес на жалбоподателя, не се доказва по делото въобще да е извършван международен превоз на товари, доколкото е невъзможно влекач без ремарке да извършва превоз на такива товари. Доказателствата сочат, че влекачът е бил закупен същият ден и придвижен до гр. Кюстендил именно с цел да бъде оформена документално неговата покупко – продажба. Евентуално извършване на бъдещ международен превоз на товари е едно, а констатирането на реален такъв е друго. В този смисъл са и показанията на св. Б.. Липсват каквито и да е доказателства по делото за това да е извършен международен превоз на стоки срещу заплащане.
При липса на посочените материалноправни предпоставки, Началникът на Областен отдел “ КД – ДАИ ” гр. Кюстендил не е следвало да издаде заповед със съдържание като обжалваната. Административният орган е мотивирал заповедта с обстоятелства, които по закон съставляват основание за издаването й, но доказателствата по делото оборват твърденията на АНО, относно приложението на разпоредбата на чл. 106а ал. 1 т. 3 б. „г“ от ЗАвт.П. За законосъобразността на издадения от него акт в тези случаи е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки и да не са допуснати съществени нарушения на регламентираните административно - производствени правила по време на административното производство, като в случая обаче не са налице материалноправните предпоставки за издаването на административния акт.
Предвид изложеното, съдът счита че атакуваният административен акт е незаконосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган в съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК. При издаването му са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и административният акт не е съобразен със законовите изисквания – не са налице визираните в хипотезиса на правната норма предпоставки.
С оглед изхода на делото съдът ще присъди разноски за жалбоподателя, съгласно представените доказателства за това – ДТ в размер на 10 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-2379/13.10.2020 г. на Началник на Областен отдел “ Автомобилна администрация” гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” гр. С. ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на Д. Стаменковски, гражданин на РСМакедония, чрез адв. Х.В., със съдебен адрес:*** С. Раковски“ № 99, ет. 9, офис 12, сумата от 10 /десет/ лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: