№ 10228
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110105061 по описа за 2022 година
Предявен е иск от СП. Р. СП., ЕГН: **********, с адрес гр. София,
ж.к."Разсадника", бл. 25, вх. Е, ет. 5, ап. 129, чрез адв. Н., със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Иван Денкоглу” № 7, ет.5, ап.9, за осъждане на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от Борислав Николчев, сумата от 51,79 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №
304492/21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.02.2022г., до окончателното й изплащане, от която
сумата в размер на 7,70 лв., представляваща неоснователно заплатена възнаградителна
лихва и сумата от 44,09 лв., представляваща неоснователно заплатена неустойка.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат
приети като писмени доказателства: договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 304492/21.07.2020г., преддоговорна информация/стандартен европейски формуляр,
общи условия, платежно нареждане, разписка, изд. от „Изи Финанс“ ЕООД.
Правят се искания на основание чл.190 от ГПК да бъде задължено ответното
дружество да представи в оригинал всички налични документи, свързани с договор за
потребителски кредит № 304492/21/7/2020 г., включително, а именно самият договор
за потребителски кредит № 304492/21/7/2020 г. и свързаните с него стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
/преддоговорна информация/, погасителен план, Общи условия, както и справка от
счетоводството на ответника за всички извършени плащания /в това число платежни
нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги/,
от страна на лицето СП. Р. СП. по договор потребителски кредит № 304492/21/7/2020 г.
Иска се да бъде назначена и съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се
съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
Правят се искания по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи в
оригинал следните документи: представеното по делото пълномощно, договора за
кредит,както и платежните нареждания по погасяване на кредита.
Прави се искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
1
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата
молба документи като относими към предмета на спора. Основателно, с цел изясняване
на делото от фактическа и правна страна, се явява и искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Доколкото ответникът твърди липсата на сключен договор между страните, по
доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК съдът ще се произнесе след като
вземе предвид становището на ответника в тази насока.
Основателни са исканията на ответника за задължаване на ищеца да представи в
оригинал пълномощно по делото, както и платежни нареждания по погасяване на
кредита, като неоснователно се явява искането за задължаване на ищеца да представи
договора за кредит в оригинал.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от СП.
Р. СП., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к."Разсадника", бл. 25, вх. Е, ет. 5, ап.
129, чрез адв. Н., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу” № 7, ет.5, ап.9, за
осъждане на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап. 1, представлявано от
Борислав Николчев, сумата от 51,79 лева, представляваща недължимо платени суми
по договор за потребителски кредит № 304492/21.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2022г., до
окончателното й изплащане, от която сумата в размер на 7,70 лв., представляваща
неоснователно заплатена възнаградителна лихва и сумата от 44,09 лв., представляваща
неоснователно заплатена неустойка.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че 21.07.2020 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит № 304492, за сума в размер на 350.00 лв., като ищецът е погасил
предсрочно изцяло сумата по кредита в размер на 401,79 лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК
вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на законоустановените императивни
правила. В тази насока се излагат съображения, че по отношение процесния договор
не е спазена предвидената в закона форма – чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК. Договорът бил
нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като липсвал
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите
по кредита, който е посочен само като процент, а не е описана подробно методиката за
формирането му, като това противоречало на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.
2 и ал. 4 ЗПК. Аргументира се становище и че посоченият ГПР в договора не е
реалния, който в действителност е 281.83 %.
2
Ищецът оспорва клаузата от договора, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение на задълженията и предвидената неустойка при
неизпълнението й. В тази насока твърди, че е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок банкова гаранция или двама
поръчители, отговарящи на всички изисквания, посочени в договора, поради което е
налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2 пр.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че процесния случай касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Позовава се на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити, в която изрично се сочи, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин
или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на
такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. В този смисъл се
обосновава извод, че уговорената неустойка противоречи на преследваната от
директивата цел, транспонирана в ЗПК. Отделно от това ищецът изразява
мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. В този смисъл е цитира
т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д.№ 1/2009 г. на Върховния
Касационен съд.
Развиват се съображения, че в случая е налице заобикаляне на закона по смисъла
на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, доколкото в чл.33, ал.1 от ЗПК е предвидено, че при забава
на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забава.
Според ищеца, с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди и подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33, ал.1 от ЗПК, като по този начин се кумулира неустойка за забава с мораторна
лихва, което е недопустимо.
В исковата молба се твърди, че непредставянето на обещани обезпечения,
съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото
задължение, а в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и
вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието
плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Ищецът обяснява, че по този начин
формулирано задължението навежда на извода, че нито една от страните не е имала
реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора
по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение.
Отделно от това поцесната клауза за неустойка се оспорва като неравноправна и
нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите,
доколкото същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано висока неустойка. Също така сочи, че тази клауза не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
3
По отношение ГПР, в исковата молба се обяснява, че в нарушение на
императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, ответното дружество
не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка в размер на 49,84 лв., което
би увеличило неговия размер от 48.44 % на 281.83 %. Поради това ищецът сочи, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до нищожност на
договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния
размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Ищецът се позовава на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която разпоредба ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а в случая е налице превишение на тези размери,
поради което на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, тези клаузи в договора, които водят до
по-високи размери на ГПР, са нищожни.
Ищецът твърди, че с тези действия „Изи Финанс“ ЕООД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Ищецът обяснява, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР
се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в Директива
2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, поради което същата има нормативно значение.
Сочи, че начислената „неустойка“, попада в изискванията на Директивата – тя е
предвидим разход, който обуславя сключването на договора при тези условия и би
следвало да е предварително заложен и размерът й да се включи в общия размер на
разходите и от там в ГПР.
С оглед на това се аргументира становище, че грешното посочване на размера на
ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
Отделно от това се отбелязва, че посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както
и по смисъла на правото на ЕС.
Ищецът излага доводи, че процесния договор за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД,
поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ поради противоречие с
добрите нрави. Според ищеца определеният от кредитодателя размер на
възнаградителната лихва, в който се включва и начислената „неустойка“, е
изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер
на законната лихва за обезпечени заеми.
Счита договорът за нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20, вр. чл. 22 ЗПК,
тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно –
наличието или липсата на право на отказ от договора.
Ищецът се позовава и на разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която той реално е върнал
на ответното дружество.
4
Поради това смята, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен
и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от ЗЗП и разглеждани
както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143,
ал.2, т.19 от ЗЗП.
Ищецът излага аргументи и за наличието на основание за унищожаемост на
процесния договор при наличие на предпоставките по чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Според ищеца, той е
бил принуден да сключи договора, тъй като към този момент той не е разполагал с
достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни
потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от
неотложен характери и именно тези обстоятелства са оказали влияние върху
формирането на вътрешната му воля да сключи договора. Ищецът твърди, че ако тези
факти не бяха на лице, той не би сключил процесния договор, а най-малкото не би го
сключил при тези условия.
Според ищеца налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации,
доколкото той е получил сума в размер на350.00 лева, като впоследствие е върнал
сумата от 401,79 лева.
Ищецът се позовава на нищожност на отделни клаузи от процесния договор на
основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП
поради неравноправност. В тази връзка отбелязва предвиденото в чл.23 от ЗПК, а
именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
По така изложените съображения, ищецът иска да бъде осъден ответника да му
върне заплатена без основание сума.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
Твърди, че с доброволното погасяване на кредита, е приключила всяка правна
обвързаност между страните. Оспорва сключването на договора за кредит по твърдения
от ищеца начин, като липсвали данни да е сключен присъствен договор с ищеца.
Излага, че липсвало полагане на подписи под общите условия на всяка страница от
договора, което е в нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Поради липсата на сключен
договор между страните, същият нямало как да е недействителен. Оспорва да е налице
ликвидност на претендираното вземане.
По повод твърдението на ищеца за непредставянето на преддоговорна
информация по договора за кредит, излага, че със сключването на договора
кредитополучателят е признал, че му е предоставена преддоговорна информация и
общи условия.
Твърди се още, че неправилно било включването на неустойката в ГПР, тъй като
същата нямала характер на договорна лихва, както и че надлежно и правилно била
извършена оценка на кредитоспособността на ищеца. Сочи, че чл. 71 ЗЗД предоставя
право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост, а не го задължава да направи
това. Оспорва да е налице нелоялна търговска практика, доколкото на ищеца е
предоставена преддоговорна информация, съдържаща основните клаузи на
5
окончателния договор. Изразява становище за законосъобразност на договорната
лихва, като твърди и че същата не противоречи на добрите нрави.
По отношение твърдението на ищеца за наличие на разлика в размера на
уговорената и реално върната сума твърди, че след като договорът бил надлежно
изплатен, ищецът се е съгласил да плати посочената разлика.
Оспорва ищецът да е заплатил сумата по договора за кредит, както и да е налице
нищожност на клаузата за неустойка, а в условията на евентуалност твърди, че следва
да намери приложение чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като се прогласи нищожност само на
неустоечната клауза, а договорът да остане действителен в останалата му част.
При евентуално прогласяване на нищожност, се иска от съда да осъди ищеца да
заплати на ответника сумата в размер на 350,00 лв., представляваща заемната сума по
процесния договор.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск,
като присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения
- ищецът черпи права от заплатени на ответника суми без правно основание;
- правна квалификация – предявения иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи
извършено в полза на ответника плащане в предявения размер, а ответникът да
установи наличието на правно основание, на което да е получил плащането.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да завери
останалите представени към исковата молба копия на документи, като в противен
случай същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да конкретизира претенциите си за сумата от 350 лв., както и да
конкретизира твърденията си относно наличието на облигационно отношение между
страните, като посочи дали твърди липсата на сключен договор между същите или
наличието на такъв.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за предоставяне на
потребителски кредит № 304492/21.07.2020г., преддоговорна информация/стандартен
европейски формуляр, общи условия, платежно нареждане, разписка, изд. от „Изи
Финанс“ ЕООД.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да представи в оригинал приложените по делото
пълномощно и платежни нареждания по кредита.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице
Силвия Свиленова, тел.**********, която като се запознае с данните по делото и
извърши необходимите справки, да отговори на поставените в исковата молба и
отговора въпроси. Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350.00
лв., от които сумата в размер на 200 лв., вносима от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението и сумата в размер на 150 лв., вносима от ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения
6
депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно
от една седмица преди датата на съдебното заседание.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца
да представи в оригинал договора за кредит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.06.2022
от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на
ищеца и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7