№ 181
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500419 по описа за 2025 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх. №
2405/16.06.25г. на К. Г. Т. от гр. Е. против решение № 64/11.06.2025г.,
постановено по гражданско дело № 120 по описа за 2025г. на Окръжен съд-
Търговище, с което е отхвърлен като неоснователен иска му против
ответниците Административен съд-Велико Търново и Административен съд-
Търговище по чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 17 000 швейцарски франка за допуснато
нарушение на правото му на разглеждане и решаване на адм. д. № 665/2023г.
на Адм.С-Велико Търново и адм. д. № 292/2023г. на Адм.С-Търговище в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Счита се, че решението е
невалидно, недопустимо и неправилно като постановено при съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материални закон и липсата на мотиви. В тази връзка е изложено, че поради
липсата на изложени от съда правни и фактически доводи, решението не
отразява действителното правно положение между страните, поради което
обжалваният съдебен акт е нищожен и делото следва да бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Освен това е била налице
хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като поради липсата на становище
на съда относно фактите, е налице основателно съмнение в
1
безпристрастността на съдията. В тази връзка жалбоподателят се позовава и
на отговор на исковата молба по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики Преслав (по
иск на К. Т. против ОС-Търговище). Решението се счита за недопустимо и
поради липсата на участието на прокурор по делото, което е било
задължително съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това решението следва
да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. Допуснатите процесуални нарушения се изразяват в липсата на
доклад, респективно докладът е бил неточен или непълен, тъй като съдът е
дал неправилни указания на страните, най-вече при разпределение на
доказателствената тежест, както и не е била посочена вярната правна
квалификация на всички претендирани права, възражения, реплики и
дуплики. Другото процесуално нарушение се изразява в задължаването на
ищеца да внесе депозит (разноски) за посочените в исковата молба свидетели,
в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, с което ищецът е бил лишен от
възможността да установи твърдените от него специфични вреди. Не са били
осигурени от съда и подходящи процедури и мерки, съобразени с възрастта и
заболяванията на ищеца, което е нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗХУ за
осигуряване на ефективен достъп до правосъдие. Позовавайки се на нормата
на чл. 266, ал. 3 и чл. 162 от ГПК, въззивникът е отправил искане да се
допусне провеждането на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
и съдебно-психологическа експертиза за установяване на психичните процеси
на ищеца и причините, довели до тези процеси, както и допускането до разпит
на недопуснатите от първоинстанционния съд свидетели, които вероятно са
били заличени. Към въззивната жалба са представени копия от съдебни
актове, за които не е отправено искане до съда.
Във въззивната жалба е било изложено и становище по подадената пред
първоинстанционния съд молба с вх. № 2363/12.06.25г. от АдмС-Велико
Търново за допълване на решението в частта му за разноските. Становището
не следва да се обсъжда, тъй като първоинстанционният съд е постановил
определение № 355/07.07.25г. по реда на чл. 248 от ГПК, против което
понастоящем не е депозирана частна жалба от Т..
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Административен съд-Велико Търново, представляван от
административния му ръководител, чрез съдебен помощник с юридическо
образование, с която същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че не са
налице процесуалните предпоставки за прогласяване нищожност на
решението, нито за обезсилването му, нито за неговата отмяна. Счита се, че
обжалваният съдебен акт е бил надлежно мотивиран, постановен е от
компетентен съд, заседавал в съответен състав и в предписаната от закона
форма, а волята е била ясно, разбираемо, смислово и логически изявена.
Посочено е, че по делото е участвал прокурор от съответната прокуратура и
не е налице нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд е изготвил доклад в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, включително и чрез дадената правилна правна
2
квалификация и извършено разпределение на доказателствената тежест. Не са
били налице основанията за отвод на съдията по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй
като липсват обстоятелства, които да пораждат съмнение относно неговата
безпристрастност и незаинтересованост. Самият ищец не е искал отвод на
съдията. Не са били допуснати от съда и процесуални нарушения при
разглеждането на делото, тъй като съдът е допуснал свидетели на ищеца при
условията на довеждане и Т. не е бил задължаван да внася депозит за
призоваването им. Счита се, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3
от ГПК и не следва да се допускат експертизи пред въззивната инстанция,
нито разпит на свидетели, които ищецът не е довел пред първоинстанционния
съд. Претендира се решението да бъде потвърдено и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 10 ЗОДОВ, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП, на страната да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.
Депозиран е в срок отговор на въззивната жалба и от АдмС-Търговище,
с който същата е оспорена като неоснователна, тъй като се счита, че
решението не страда от посочените пороци. Сочи се, че жалбата е изпълнена с
цитати от съдебната практика и изложение на общи правни теоретични
съждения, което създава трудност за отграничаване на конкретните аргументи
за обжалването. Отрича се да е била налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от
ГПК, тъй като липсват наведени конкретни факти от страната в хода на
съдебното производство. Поддържа се, че решението е ясно и изчерпателно
мотивирано с изложени прави изводи въз основа на анализ на
доказателствения материал по делото и съобразяване на приложимата
материалноправна норма. Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ, тъй като делото е било разгледано с участието на прокурор.
Изложени са конкретни съображения, извлечени от материалите по адм. д. №
665/23г. на Адм.С-Велико Търново и на адм. д. № 292/23г. на Адм.С-
Търговище и критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, за да се обоснове извода за
неоснователност на предявения иск.
Отговор на въззивната жалба от задължителния участник в
производството в лицето на прокурор от съответната прокуратура, не е
депозиран.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд са
докладвани постъпилите от въззиваемите писмени становища, с които
заявяват, че поддържат искането си за отхвърляне на въззивната жалба по
изложените в отговорите й съображения. Претендират присъждането на
разноски за настоящата инстанция.
Прокурор от Апелативна прокуратура-Варна изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, тъй като обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Освен това се сочи, че е невярно поддържаното
от въззивника твърдение, че в първоинстанционното производство не е
участвал прокурор, тъй като в протокола от проведеното съдебно заседание е
видно, че прокурор е участвал.
3
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената до АдмС-Търговище на 09.12.2024г. искова молба от К. Г. Т.
(първоначално образувана в адм. д. № 652/24г. на АдмС-Търговище) с искане
за солидарното осъждане на ответниците Административен съд-Велико
Търново и Административен съд-Търговище (производството, образувано
и срещу Апелативен съд-Велико Търново, е било прекратено с определение №
214/05.05.25г. и в тази част е било изпратено по подсъдност на Адм.С-Велико
Търново), да му заплатят сумата от 17 000 швейцарски франка като
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които твърди, че
са последица от нарушаване на правото му на разглеждане в разумен срок на
производството по адм. д. № 665/23г. на Адм.С-Велико Търново,
преобразувано на адм. дело № 292/23г. на Адм.С-Търговище. Ищецът е
твърдял, че е подал заявление за предоставяне на достъп до обществена
информация до административния ръководител на АпС-Велико Търново. В
посочения срок е получил отговор на посочения от ищеца електронен адрес,
но същият не е бил изчерпателен. Поради това е подал жалба по електронен
път на 27.10.23г. до АдмС-Велико Търново, която е била заведена с вх. №
5030/30.10.23г. На същата дата 30.10.23г., ищецът е получил от сезирания по
реда на ЗДОИ орган допълнителна информация, с което са били
удовлетворени въпросите му относно изисканата информация. Въпреки това
се сочи, че ответниците чрез „пролонгиращи похвати не са могли не са
допринесли за своевременно развитие на производството“, вследствие на
което е била засегната неимуществената сфера на ищеца – накърнено било
чувството му за справедливост, изпитвал безсилие и гняв от това
противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитане на
правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. В
резултат на продължителното генериране на негативни емоции, ищецът е бил
с нарушен сън, изпитвал продължително време тревожност и хронично
главоболие, настъпило разстройство в адаптацията, което и до момента на
подаване на исковата молба не е отзвучало. Като утвърдени от практиката на
ЕСПЧ критерии по приложението на чл. 1 и чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, се сочат
сложността на делото, поведението на съответните власти и значението на
делото за жалбоподателя.
Всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба, в който е
било поддържано становище за неоснователност на предявения иск, тъй като
не е налице нарушаване на разумния срок за разглеждане на делото, както и
основания за солидарна отговорност. В отговора на Адм.С-Велико Търново е
посочено, че по постъпилата на 30.10.23г. жалба на К. Т. е било образувано
адм. д. № 665/23г. по описа на съда и е бил определен съдия-докладчик. Тъй
като ищецът К. Т. е образувал против самия АдмС-Велико Търново дела – адм.
д. № 553/23г. и адм. д. № 563/23г., по описа на АдмС-Велико Търново, всички
съдии от този съд са си направили отводи при наличието на хипотезата на чл.
4
22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Поради това на 22.11.23г. делото е било прекратено и
изпратено на ВАС за процедиране по чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК. Поради това
производството пред този съд е продължило само 24 дни, в които са били
извършени множество процесуални действия и делото своевременно е било
изпратено на ВАС. Допълва се, че в случая следва да се държи сметка и за
поведението на ищеца и неговия принос за индивидуалния ход на делото,
доколкото Т. тенденциозно завежда многобройна серия от дела срещу
органите на съдебната власт, с цел търсене на обезщетения. Отделно от това
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди не са били
подкрепени с доказателства, включително и за връзката им с посоченото дело.
В отговора на исковата молба, подаден от АдмС-Търговище, се сочи, че
след изпращането от ВАС на адм. д. № 665/23г. на Адм.С-Велико Търново, в
съда е било образувано адм. д. № 292/23г. на 18.12.23г. Предвид празничните
и почивни дни, съдията-докладчик с определение от 18.01.24г. е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.24г. В
проведеното заседание на посочената дата жалбата на Т. е била оставена без
разглеждане и производството по делото е било прекратено, като АпС-Велико
Търново е бил осъден да заплати на Т. 10 лв. направени по делото разноски. С
молба от 20.02.24г. осъдената страна е депозирала частна жалба срещу
осъдителната част на определението и същата след администриране е била
изпратена на 19.03.24г. на ВАС. Последният с разпореждане от 28.03.24г. е
върнал делото на Адм.С-Търговище за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК. След изпълнение на процедурата по чл. 248 от ГПК съдът
с определение от 09.05.24г. е изменил прекратителното определение в частта
за разноските. Срещу този акт е била подадена частна жалба от Т., която след
надлежното й администриране е била изпратена на ВАС, който с определение
от 06.08.24г. го потвърдил. Поради това се поддържа, че цялото производство
по правния спор е продължило пред този съд за периода от 30.10.23г. до
30.01.24г. – общо 3 месеца, а следващите действия по делото са били свързани
само с производството по чл. 248 от ГПК. Поради това и се поддържа, че не е
налице неразумен срок за разглеждане на делото, нито доказани вреди, които
ищецът да е претърпял от продължителността на това производство.
По валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Оплакването на въззивника за нищожност на обжалваното решение е
основано на твърдение, което не води до такъв порок на съдебния акт.
Евентуална непълнота на мотивите би довело до необоснованост на
решението и евентуално до неговата неправилност. Както е посочено в ТР №
№ 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нормативно установена дефиниция за
нищожно съдебно решение няма, но в съдебната практика като нищожен се
определя съдебният акт, който не е постановен от надлежен съдебен орган, не
е постановен в рамките на правораздавателната власт на решилия спора орган,
актът не е в изискуемата писмена форма, респективно сега и в електронна
форма, не е подписан, или волята на съда, изразена в акта е абсолютно
неразбираема. Обжалваното решение не страда от тези пороци, поради което
5
не е нищожно.
Видно от представеното с исковата молба копие на писмо, получено от
ищеца от заместник-министър на правосъдието, че по подаденото от К. Т.
заявление № РС-24-523/26.08.24г., е била извършена проверка и е бил
съставен Констативен протокол от 20.11.24г., в който ИВСС е приел, че
производството по адм. д. № 665/23г. на Адм.С-Велико Търново, приключило
в производството по адм. д. № 292/23г. на АдмС-Търговище, е продължило
общо 9 месеца и 7 дни. На всяка една от инстанциите делото се е движело
бързо и е било разглеждано в кратки срокове, поради което не са налице
периоди на забавяне. Поради това и подаденото от Т. заявление е било
отхвърлено като неоснователно, на осн. чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, с което
процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ се счита за изчерпана. Поради горното
настоящият състав на съда намира, че е изпълнена предпоставката на чл. 8, ал.
2 от ЗОДОВ (изчерпана е административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, по която няма
постигнато споразумение) и предявеният иск е допустим.
Освен това съобразно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ
разглеждането на делото пред първоинстанционния ОС-Търговище е
осъществено при участието на прокурор от ОП-Търговище (виж протокол от
открито съдебно заседание от 09.06.25г.). Поради това оплакването на
въззивника за допуснато в тази насока процесуално нарушение е
неоснователно.
За първи път във въззивната жалба ищецът сочи, че е била налице
хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като поради липсата на становище
на първоинстанционния съдия относно фактите, е налице основателно
съмнение в безпристрастността му. В тази връзка жалбоподателят се позовава
и на отговор на исковата молба по гр. д. № 236/25г. на РС-Велики Преслав (по
иск на К. Т. против ОС-Търговище). Евентуална липса на обсъждане на
фактите и обосноваването на съответни правни изводи би могло да доведе до
необоснованост и неправилност на съдебния акт, но не е доказателство за
липсата на безпристрастност у решаващия орган. Отделно от това едва пред
настоящата инстанция К. Т. се позовава на факта, че първоинстанционният
съд, в който правораздава съдията, постановил решението, е ответник по иск
на същия ищец, образуван пред друг съд. Не е ясно дали това обстоятелство е
било известно на съдията, за да обоснове съмнение в неговата
безпристрастност. Но дори и да се допусне, че това обстоятелство е било
известно на съдията-докладчик по делото, евентуално негов необоснован
отказ за отвод представлява процесуално нарушение, което би могло да е
основание за отмяна на решението, но само ако то е довело до постановяване
на неправилно решение по съществото на спора. В този смисъл е и съдебната
практика, включително и приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023
г. по т. д. № 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното
6
решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението.
Съобразно приетото в Решение № 382/27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. №
3589/2023г., ІV г. о., в практиката на ВКС, установена в ППВС № 4/1968 г.,
решение № 60242 по гр. д. № 339/2021 г., ІІІ г. о., решение № 62 по гр. д. №
4227/2022 г., ІІІ г. о., е възприето разбиране, че при присъждане на
обезщетение за вреди, които са пряка последица от неразумно забавените
действия на правозащитните органи, размерът на обезщетението се определя
по справедливост, съобразно конкретно установените за случая релевантни
обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумпция, че
всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на
неимуществени вреди. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда. Такива са
освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства (вида на делото,
личността на увредения, здравословно състояние и др.), още общата
продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“
срок, предвид спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната
в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху
начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. - процесуалното й
качество в него) и др. Тежестта на горните обстоятелства, които не са
изчерпателно посочени, се преценява от съда с оглед конкретния спор по чл.
2б ЗОДОВ. Следва да се посочи и че в самата разпоредба на чл. 2б ЗОДОВ
законодателят примерно е изброил обстоятелства, които съдът следва да вземе
предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществените
вреди – общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти,
които са от значение за спора.
От приобщените към настоящото дело материали по адм. д. № 665/23г.
на Адм.С-Велико Търново, приключило в производството по адм. д. №
292/23г. на АдмС-Търговище, се установява следното:
Производството по адм. д. № 665/23г. на Адм.С-Велико Търново е било
образувано на 30.10.23г. (понеделник) по подадената по електронната поща
на съда на 27.10.23г. (петък) в 23:29 часа (виж л. 22 от делото) от К. Г. Т.
жалба, насочена против решение № 1/26.10.23г. по ЗДОИ на председателя на
АпС-Велико Търново. В жалбата е било изложено, че Т. е подал заявление за
предоставяне на достъп до информация по реда на ЗДОИ с искания за даване
на справки за броя на делата и по кои дела, по реда на чл. 380 и сл. от НПК, са
взели участие двама посочени поименно адвокати за 9 години назад; за
наличието на друга заповед след посочена конкретна такава, за
командироването на съдия от РС-Велико Търново в ОС-Велико Търново. В
7
жалбата е било изложено, че Т. е получил в срок отговор от председателя на
АпС-Велико Търново на двете си питания, но в отговора е липсвала
цитираната като приложение заповед за удължаване на командироването на
посочения съдия. Поради това е било отправено искане съдът да задължи
административния ръководител на АпС-Велико Търново да му изпрати копие
от заповедта. Поради наличието на образувани и висящи дела против АдмС-
Велико Търново, определяните с програмата за случайно разпределение на
делата съдии-докладчици са постановили отводи по делото (висящите дела са
били цитирани в определенията за самоотводите). Така за периода от
30.10.23г. до 17.11.23г. са се отвели всички съдии и с разпореждане №
955/22.11.23г. председателят на съда е прекратил производството пред съда и
изпратил делото на ВАС за определяне на друг компетентен съд, който да
разгледа делото.
Продължителността на производството пред този съд е било общо 24
календарни дни, от които 18 работни дни. Поради това следва да се приеме,
че не е налице неразумен срок на разглеждането на делото пред този съд.
Делото е получено във ВАС на 27.11.23г. и образувано на 29.11.23г. като
частно адм. д. № 11359/23г., по което е било постановено определение на
14.12.23г. (след 16 календарни дни, от които 12 са работните дни ), с което
делото е било изпратено за разглеждане от АдмС-Търговище.
Пред последния съд е било образувано в деня на получаването му (на
18.12.23г.) адм. д. № 292/23г. С определение от 18.01.24г. съдията-докладчик е
определил страните по делото, произнесъл се е по предварителните
процесуални въпроси за подготовка за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание и е насрочил разглеждането му за 30.01.24г. В депозирано
от председателя на АпС-Велико Търново становище по делото на 25.01.24г. е
било посочено, че жалбата е недопустима, тъй като с писмо изх. №
2701/27.10.23г. исканата от заявителя Т. обществена информация му е била
предоставена, а към писмото е била приложена и съответната заповед за
командироването на съдията от районния в окръжния съд – Заповед №
472/03.10.23г. Решението за предоставянето на достъпа до обществена
информация, ведно със самата информация е било изпратено на заявителя на
електронната му поща на 27.10.23г. и същият е потвърдил получаването им. С
отделно писмо от 30.10.23г. на електронната поща на Т. е било изпратено
допълнително копие на посочената по-горе заповед. В откритото съдебно
заседание на 30.01.24г. жалбоподателя Т. е признал горните факти, но е
поддържал становището, че АпС-Велико Търново е станал причина за
подаване на жалбата, тъй като същата е била подадена преди издаването на
допълнителното решение по ЗДОИ на 30.10.23г. С протоколно определение №
153/30.01.24г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. и прекратил
производството по делото, както и осъдил АпС-Велико Търново да заплати на
жалбоподателя сумата от 10 лв., представляващи разноски по делото. За да
приеме, че държавният орган е станал причина за образуване на делото,
административният съд е посочил, че с решението си от 30.10.23г.
8
председателя на АпС-Велико Търново е отстранил непълнотите в
първоначалния си акт, което е станало след подаването на жалбата.
Определението в прекратителната му част не е било обжалвано от страните и
същото е влязло в сила на 20.02.24г. (с изтичането на срока за обжалване от
председателя на АпС-Велико Търново). С това е приключил окончателно и
спора по законосъобразността на решението за предоставяне на достъп до
обществена информация, повдигнат пред съответния съд от настоящия ищец
К. Т.. Продължителността на това производство е била от 30.10.23г. до
07.02.24г. – общо 3 месеца и 7 дни. В този период са били образувани три дела
(пред АдмС-Велико Търново, пред ВАС и пред Адм.С-Търговище) и са били
постановени своевременно съответните съдебни актове по движение и
администриране на делото, както и за неговото приключване. Срокът не е
неразумен като продължителност с оглед спецификата на конкретния
случай и с оглед предварителната удовлетвореност на самия жалбоподател
Т. да получи отговор на въпроса относно законосъобразността на акта за
предоставяне на достъп до обществена информация - същият признава, че е
получил напълно исканата информация най-късно на 30.10.23г. с
допълнителното решение на председателя на АпС-Велико Търново.
Производството по делото е продължило само относно
законосъобразността на акта на административния съд по разпределението на
разноските, тъй като с подадена в срок частна жалба председателят на АпС-
Велико Търново е обжалвал определение № 153/30.01.24г. по адм. д. №
292/23г. на Адм.С-Търговище само в осъдителната му част. Частната жалба е
била администрирана от докладчика по адм. д. № 292/23г. на Адм.С-
Търговище и изпратена на ВАС, но с разпореждане от 28.03.24г. същата е била
квалифицирана като молба за изменение на определението в частта на
разноските по чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и върната на
първоинстанционния съд за произнасяне. След депозиране на становище от К.
Т. по искането за изменение на определението в частта за разноските,
административният съд е постановил определение № 616/09.05.24г., с което е
изменил определение № 153/30.01.24г. в частта му за разноските, като го е
отменил в тази му част. Срещу последното определение К. Т. е депозирал
частна жалба. С определение № 9356/06.08.24г. по адм. д. № 6124/24г. на ВАС,
V отделение е било оставено в сила определението в обжалваната му част. В
определението си ВАС е споделил решаващите мотиви на Адм.С-Търговище,
че в хипотезата на прекратяване на производството по жалба срещу
решението за предоставяне на достъп до обществена информация поради
липсата на правен интерес, предвид положителното за жалбоподателя
решение по ЗДОИ, е налице единствено хипотезата на чл. 143, ал. 3 от АПК, а
не и тази по чл. 143, ал. 2 от АПК, тъй като задълженият субект се е
произнесъл в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ и не е бил формиран мълчалив
отказ преди изричното позитивно произнасяне. Поради това е прието, че
ответникът АпС-Велико Търново не е дал повод за завеждане на делото от К.
Т.. В обобщение следва да се посочи, че производството само относно
9
разпределението на разноски по административното дело в размер на 10 лв.,
е продължило 5 месеца и 17 дни. Същото е включвало подаване на молба по
чл. 248 от ГПК от ответника, нейното надлежно администриране,
произнасяне от административния съдия с надлежен акт, подаването на
частна жалба от жалбоподателя Т., нейното администриране и
произнасянето от ВАС. Този срок също не е неразумно продължил, имайки
предвид извършените процесуални действия от всяка от инстанциите,
включително и произнасянето на ВАС по време на съдебната ваканция.
Не на последно място следва да се посочи, че жалбоподателят К. Т.,
който е адвокат и притежава професионална компетентност в правната област
и защитата на субективни права пред съда, е провокирал образуването на
производството при един удовлетворен правен интерес от получаване на
достъп до исканата от него обществена информация, тъй като в срока за
произнасяне от държавния орган са били постановени съответните позитивни
решения и са му били изпратени по посочения от него технически начин
носителите на информацията, включително и поисканата заповед за
командироването на съдия (най-късно на 30.10.23г., което е в рамките на 14-
дневния срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ). Поради това и производството е било
прекратено и направените от него разноски, в един незначителен размер от 10
лв., са били възложени в негова тежест. Производството е продължило в
разумен срок и при ангажираност на множество съдебни състави с един
лишен от правен интерес правен спор.
Само на това основание следва да се приеме, че предявеният иск по чл.
2б от ЗОДОВ се явява неоснователен, без да е необходимо да се изследва дали
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди поне в техния обичаен
размер. Тъй като в дадения му от настоящия съд срок ищецът не е обосновал
причините, поради които претенцията му е за присъждане на обезщетение в
чужда валута (швейцарски франкове), то и съдът следва да се произнесе по
претенцията, определяйки левовата равностойност на 17 000 швейцарски
франка по курса на БНБ към датата на подаване на исковата молба –
09.12.24г., който е бил 2.10417 лева за 1 швейцарски франк (35 770.89 лв.).
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, вкл. чрез
посочването на левовата равностойност на претендираното обезщетение.
По разноските.
Всеки от въззиваемите е отправил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като е бил
представляван от лице с юридическо образование, осъществяващо
процесуално представителство по делото. Налице е хипотезата на чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ и на всеки от въззиваемите следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер от по 100 лв., съобразно редакцията на нормата на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на осн.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, към момента на осъществяване на процесуалните
действия по делото.
10
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/11.06.2025г., постановено по
гражданско дело № 120 по описа за 2025г. на Окръжен съд-Търговище, с което
е отхвърлен предявения от ищеца К. Г. Т. от гр. Е., ул. „*“, № *, ЕГН
********** против ответниците Административен съд-Велико Търново и
Административен съд-Търговище по чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно заплащане
на обезщетение в размер на 35 770.89 лв. (левовата равностойност на 17 000
швейцарски франка към датата на подаване на исковата молба в съда –
09.12.24г.) за допуснато нарушение на правото му на разглеждане и решаване
на адм. д. № 665/2023г. на Адм.С-Велико Търново и адм. д. № 292/2023г. на
Адм.С-Търговище в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Е., ул. „*“, № * да заплати на
всеки от въззиваемите Административен съд-Велико Търново и
Административен съд-Търговище суми от по 100 (сто) лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл. 10, ал. 4
от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщаването му при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11