Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.07.2017 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на двадесет и трети юни .................…….................................................
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при
секретаря Т. Д.
.................................................... и в присъствието на
прокурора …..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 248 по описа
за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– „МАКС КОЛЕКТ“ ООД гр.София твърди,
между „Макс Телеком„ ООД и ответника бил сключен „Договор за услуги – физическо
лице“ с № BC460323141214018 от 14.12.2014 г., за срок от 1 месец и с месечна такса в размер на 24.90 лева,
която съгласно ОУ абонатът следвало да заплати в 15-дневен срок от издаване на
съответната фактура. Била била издадена фактура № ********** от 01.03.2015 г.
за посочената сума и период на отчитане от 01.03.2015 г. до 31.03.2015.
Договорът бил прекратен поради неплащане на посочената фактура на основание
14.14.1 от ОУ. Поради предсрочното прекратяване ответникът дължал неустойка в
размер на 149,00 лева заради това, че не е върнал устройството за достъп до
интернет – мобилен рутер с посочен МАС адрес и модел и сериен номер. На
13.07.2016 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс
Телеком„ ООД и „Макс Колект“ ООД, като вземането предмет на настоящото
производство било прехвърлено на ищеца, който бил новия кредитор по
задължението. Прехвърленото вземане било индивидуализирано в Приложение № 1,
неразделна част от договора. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия. За
събиране на вземането било подадено заявление по чл.410 ГПК, като в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1395/2016 г.
длъжникът подал възражение. Моли след установяване на изложеното, съдът
за постанови решение, по силата на което да установи съществуването на
вземането на ищеца по отношение на ответника за сумите: 24,90 лева – главница и
149,00 лева – неустойка за невърнато устройство, ведно със законната лихва
върху главницата. Не предявява претенция за мораторната лихва в размер на 3,74
лева. Претендира присъждане на
разноските.
ОТВЕТНИКЪТ – Н.Д.Ж. *** подава отговор, в които намира
иска за неоснователен. Не оспорва наличието на договорни отношение с „Макс
Телеком“ ООД, но излага насрещни твърдения за това, че срока на договора бил
удължен с още две години – до м.01.2017 г., като посочено устройство престанало
да функционира в началото на 2017 г., което представил, но същото не било
получено, тъй като излязло от употреба.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По заявление на ищеца от
01.11.2016 г. е образувано ч.гр.д. № 1395/16 г. на РС-Димитровград и против
ответника – е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите: сумата в
размер на 173.90 лева - главница, 3.74 лева – лихва за забава от 17.03.2015 г.
до 10.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2016
г. до окончателното изплащане на сумата и 325.00 лева деловодни разноски. Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Издадена на 01.03.2015 г. фактура №
********** със срок на плащане 15 дни, за услугата мобилен достъп до интернет
по Договор № ВС460323141214018 от 14.12.2014 г. с „Макс Телеком” ООД. Поради неплащане
на фактурата в посочения срок, съгласно договора и т.10.20 ОУ, договорът
прекратен от 16.03.2015 г. На 13.07.2016
г. сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс Телеком”
ООД и „Чакс Колект” ООД, който е новия кредитор на задължението. Вземането
индивидуализирано в Приложение № 1 към договора, като заявителят упълномощен да
уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. На длъжника
изпратено уведомление. 24,90 лева –
дължима и незаплатена месечна такса, отразена във фактурата за период на
отчитане 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г., 149 лева – неустойка, дължима за не
върнато устройство за достъп до интернет – мобилен рутер Biscuit – „IMW INFOMARK”. Разноски внесена ДТ 25.00 лева и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно представения по
делото Договор за услуги – физическо лице № ВС460323141214018 от 14.12.2014 г.
сключен между „Макс Телеком” ООД София и Н.Д. Д. е предоставена услуга „Wimax
40 Router с посочен МАС номер и тип
устройство модем/рутер WiMax WiFi – INFOMARK White при месечна такса от
24,90 лева, при посочена в т.3.9 от договора максимално достижима скорост,
включен трафик 40 960 МВ, цена на
предоставен мобилен рутер Бисквитка – 169,00 лева с ДДС. Съгласно т. 11 от
Договора абонатът трябва да върне предоставеното му за ползване устройство,
собственост на „Макс Телеком” ООД след прекратяване/разваляне на договора за
услуги, независимо от основанието за това, в състоянието, в което го е получил,
при отчитане на нормалното изхабяване. При невъзможност на абоната да върне
устройството, той следва да заплати стойността на същото съгласно т.3.9, ако
такава не е посочена, съгласно ценовата листа на „Макс Телеком”.
В т. 8 от Договора е
посочено, че абонатът е длъжен да заплаща дължимите суми в 15 дневен срок от
издаване на фактурата, като абонатът се информира за датите на издаване на
фактурата при сключване на индивидуалния договор. В случая съгл. т.2.3 е посечен е-мейл адрес, на който абонатът да
получава електронна фактура. Съгласно т.9 с подписване на настоящия договор
Абонатът декларира, че е запознат изцяло, приема и се задължава да спазва
Общите условия на „Макс телеком” ООД и се съгласява, че дружеството ще
предоставя посочените услуги срещу задължението на абоната да заплаща дължимите
такси съгласно договора.
В т.16 е уговорено, че
неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението да заплати
дължимите суми в определения срок, като в случай, че абонатът не заплати
дължимата абонаментна месечна такса, в
определения срок, дружеството има право да спре предоставянето на услугата на
абоната до заплащане на дължимите суми. Ако до началото на следващия отчетен
период абонатът не заплати просрочените
задължения, дружеството начислява на абоната неустойка за неизпълнение за този
следващ отчетен период в размер на 1 месечна такса и издава фактура за тази
неустойка. При започване на следващ отчетен период, ако абонатът продължава да
не е заплатил дължимите суми за месечната абонаментна такса и неустойка за
неизпълнение дружеството има право да начислява неустойка за неизпълнение за
още един месец, като след изтичането и на този отчетен период има право да
прекрати едностранно договора с абоната, при което абонатът дължи освен
горепосочената неустойка за неизпълнение и неустойка за предсрочно прекратяване
на договора, в размер на сбора на месечните такси за остатъка на срока на
договора, посочен в т.5. В т.17.10. е уговорена възможност за абоната да прекрати договора с 1-но
месечно предизвестие при неизпълнение на задълженията от страна на дружеството
или при технически проблем с услугата, а съгласно т.17.14 при връщане на
предоставеното за ползване устройство при условията на т.11, страните подписват
констативен протокол, отразяващ състоянието му. Съгласно т.18 от договора, същият
изтича на посочената в т.5 като „крайна дата на договора” Договорът се продължава след изтичане на избрания срок само при изрично писмено
съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова
съгласие след изтичане на срока на договора той се преобразува в безсрочен при
същите условия, като абонатът има право да прекрати безсрочния договор с 1-но
месечно писмено предизвестие без да дължи неустойка. Според т.19.2 При
подписване на договора на абоната е предоставено крайно устройство.
Приложени са ОУ за
уреждане взаимоотношенията между дружеството и потребителите, ползващи интернет
услуги и услуги за пренос на данни чрез обществената електронна съобщителна
мрежа на „Макс Телеком” ООД.
Представя се и
посочената фактура от 01.03.2015 г. с краен срок на плащане 16.03.2015 г. и
период 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. – абонаментна такса за услуги данни с
посочен номер на модем. Представя се и извлечение от електронната система на
„Мах Телеком“ за издадените 3 бр.
фактури, първата от които от 01.01.2015 г. на стойност 14,46 лева с отразено
плащане от клиент на 17.01.2015 г., втора фактура от 01.02.2015 г. за сумата от
24,90 лева на стойност 24,90 лева – платена на 17.02.2015 г. и третата фактура
- процесната без отразяване на плащане.
Представя се по делото Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 13.07.2016 г. по силата на който „Макс
Телеком“ ООД прехвърля на цесионера „Макс Колект“ ООД портфолио с необслужвани
вземания, произхождащи от договори за интернет и гласови услуги, сключен от
цедента с физически и юридически лица, като продадените и прехвърлените
вземания са описани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Към договора
е подписан е Анекс от 13.07.2016 г. С
пълномощно от 13.07.2013 г. цедента е упълномощил цесионера „Макс
Телеком“ ООД да уведоми длъжниците от „Приложение № 1“ за настъпилото
прехвърляне на вземания съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД.
Видно от представеното
извлечение от „Приложение № 1“ към договора за цесия, предмет на същия под № 1742
е и договор клиент № Р1044105 и с посочената фактура, както и задължение за
невърнато устройство дължимо съгласно договор за услуги.
С уведомление от 19.08.2016
г. се уведомява длъжника за сключения договор за цесия. Съгласно представената разписка, пратката не е
била потърсена от получателя.
По искане на ответника
третото неучастващо лице „Макс Телеком“ ООД е задължено да представи намиращи
се у него документи договор за услуги – физическо лице относно предоставяне на
услуга мобилен достъп до интернет за 2015, 2016 и 2017 г. с абонат – ответника,
на основание чл.192, ал.1 ГПК. Третото неучастващо лице и посочило, че
представения по делото договор е единствения такъв между него и ответника, към
който не съществуват изменения
допълнения и/или анекси. Прилага справка от електронната си система за
месеците, през които е ползвана услугата – м.12.2014 г., 01.2015 г., м.02.,2015
г. и м.03.2015 г. за осъществения трафик на данни до 31.03.2015 г.
Представена е ценова
листа на оборудването, предоставяно от „Макс Телеком“ ООД – в т.ч. мобилен
рутер IMW
– C620W INFOMARK на цена от 149,00 лева,
като е посочено, че след 04.09.2015 г. не се предлага за продажба WI MAX оборудване.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
По делото не е спорно
сключването на Договор за услуги – физическо лице относно предоставяне на
услуга мобилен достъп до интернет от
14.12.2014 г. Не са спорни условията по същия, както и приложимостта на ОУ към
него.
Първото насрещно
твърдение на ответника е за това, че след изтичане на едномесечния срок на
договора, същия бил продължен с още две години – до м.01.2017 г. То остана
недоказано. Не се установи наличието на друг договор между страните, респ.
изменение или допълнение на сключения вече договор. Ответникът не представи и доказателства за
извършени плащания на издадената фактури или за периода на твърдяното
продължаване на договора до м.01.2017 г. договорът е бил сключен за срок от 1
месец. След този срок договорът е продължил действието си, като се е
преобразувал в безсрочен, тъй като абонатът нито е заявил изрично, че иска да
го поднови при същите условия, нито е заявил че иска да го прекрати съгласно
т.18.1 от договора. Прекратяване на договора е настъпило, поради неплащане от
страна на ответника на фактурата от 01.03.2015 г., което е следвало да бъде
сторено до 16.03.2015 г., като след това договорът е бил прекратен едностранно
от „Макс Телеком“ на основание т.10.20 ОУ, доколкото се касае за предплатена услуга,
съгл. т.14.1.4.1 от ОУ вр. т.10.10 ОУ.
Посочва че в началото на
2017 г. посоченото устройство престанало да функционира, поради което и подал възражение за подмяна на
устройството. Това твърдение също остава недоказано, но от друга страна, същото
потвърждава изложеното от ищеца, че устройството за достъп не е било върнато от
страна на абоната след прекратяване на договора.
Предвид изложеното,
ищецът не е изпълнил задължението си да заплати издадената по делото фактура от
01.03.2015 г. Договорът е бил прекратен едностранно от „Макс Телеком“. За
ответника е възникнало задължението да върне предоставеното му за ползване
устройство, собственост на дружеството, в състоянието в което го е получил, при
отчитане на нормалното изхабяване. Същото задължение е предвидено в и в т.14.3
ОУ, както и чл.11 от Договора, поради което същия следва да заплати стойността
на устройството по цена посочена в т.3.9 от Договора – 169,00 лева или по
ценовата листа на „Макс Телеком“ – 149.00 лева.
Безспорно се установи по
делото, че „Макс Телеком“ ООД е прехвърлило вземането си по отношение на
ответника в полза на „Макс Колект“ ООД
по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016 г. До
ответника е било изпратено уведомление за цесията, което е върнато с
отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. В случая ответникът следва
да се счита уведомен за цесията, доколкото на същия е връчен препис от исковата
молба ведно с уведомлението за същата, а липсват и възражение в тази насока от
страна на ответника.
Искът за установяване
вземането се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи в
предявения размер.
По отношение на
разноските в заповедното производство – такива са присъдени в размер на 325
лева, от които 300 лева юрисконсултско възнаграждение. То е било присъдено
преди изменението на чл.78, ал.8 ГПК с
ДВ бр.8/24.01.2017 г. С §6 ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г. не е
уреден въпроса за действието на нормата във времето, като не е посочено
изрично, че заварените правоотношения се приключват по досегашния ред. Поради
което действието на гражданско правната норма по отношение на заварените
правоотношения не е изключено с изрична разпоредба на закона. Новата норма
следва да се приложи и по отношение на заварените и висящи правоотношения,
доколкото заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Същото юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ в границите от 50 до 150 лева, като с вида и количеството на правната
дейност следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева за заповедното производство или общо разноски 75,00 лева.
За
настоящото производство се следва юрисконсултско възнаграждение в границите от
100 до 300 лева, като следва да се присъди минималното такова от 100 лева, а не
поисканото от ищеца в размер на 200,00 лева, както и внесената ДТ в размер на
25,00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че в полза на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *****************************,
представлявано от Х.Й.Й.- управител против Н. Д.Ж. ***, ЕГН ********** съществува
вземане за сумите в размер 173.90
лева (сто седемдесет и три лв. и деветдесет ст.) - главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, част от сумите за които по ч.гр.д. № 1395/2016
г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед № 743/04.11.2016 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Д.Ж. ***,
ЕГН ********** да заплати на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****************************, представлявано от
Х.Й.Й.- управител деловодни разноски 75,00
лева – в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. Д.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати на „МАКС
КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****************************,
представлявано от Х.Й.Й.- управител деловодни
разноски 125,00 лева – в настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: